Решение по дело №34/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „М.К.Б.“ ЕООД, [ЕИК], [населено място], представлявано от управителя Е. Я., чрез адвокат Т. Д. Т. от САК, срещу Решение № 239 от 15.07.2024 г., постановено по АНД № 20232230201357 по описа за 2023 г. на Районен съд - Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/1000-1407/НП от 01.09.2023 г., издадено от Началник отдел „МРР“ към ТД „Митница“ – Бургас за наложени на дружеството-касатор две имуществени санкции, всяка в размер 500 лева, за извършени нарушения по чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), вр. чл. 15, § 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 16, § 2 от Допълнение І от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение ІІІ „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение ІІ от същата Конвенция.

В жалбата се посочва, че едно от основните приобщени от административно наказващия орган и от съда доказателства, на които са основани както НП, така и първоинстанционното решение, е Справка за закупените готови и полуготови килими.Същата е приложена към Протокол с рег. № 32-301297 от 08.09.2022 г., съставен в рамките на последващия контрол от главни инспектори в ТД Митница Бургас. За този документ се твърди, че няма качеството на официален документ, който може да бъде ползван в рамките на административнонаказателното производство и следва да бъде изключен от доказателствата по делото. В жалбата се сочи още, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, като е нарушил закона, допуснал е съществени нарушения на процесуалните правила и не е разгледал искането на жалбоподателя да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН в случай на преценка, че действително е извършено митническо нарушение. Претендира се за отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, ведно с присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание за касатора се явява адвокат Т. Т., който поддържа жалбата и направените с нея искания.

Ответникът по касацията - Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД „Митница“ - Бургас, в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт В. Д., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна с искане да се потвърди първоинстанционното решение по съображения, посочени в представените писмен отговор и становище.

Участващият по делото прокурор застъпва теза за законосъобразно постановено съдебно решение, което иска да бъде потвърдено от касационната инстанция. Сочи, че споделя изцяло мотивите на Районен съд – Сливен.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, тя се преценя и като основателна по следните съображения:

С Решение № 239 от 15.07.2024 г. по АНД № 20232230201357 по описа за 2023 г. на Районен съд - Сливен е потвърдено НП № BG2023/1000-1407/НП от 01.09.2023 г., издадено от Началник отдел „МРР“ към ТД „Митница“–Бургас за наложени на „М.К.Б.“ ЕООД две имуществени санкции, всяка в размер 500 лева, за извършени нарушения по чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), вр. чл. 15, § 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 16, § 2 от Допълнение І от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение ІІІ „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение ІІ от същата Конвенция.

За да постанови акта си, първата съдебна инстанция сочи, че не се констатират нарушения на процедурата както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП, тъй като съставеният акт и издаденият въз основа на него санкционен акт съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, като е налице точно описание на извършеното от жалбоподателя нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено, съответно - че дружеството безспорно е осъществило състава на митническото нарушение, за което е ангажирана административната му отговорност.

Настоящият касационен състав счита, че постановеното решение е при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Възраженията в касационната жалба съдът приема за частично основателни.

Районният съд е дал отговор на възражението за изтекъл срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като касационният състав споделя изцяло доводите в насока, че този срок следва да тече от съставянето на констативния доклад по чл. 84л от ЗМ, когато са изяснени всички факти и обстоятелства, даващи възможност да се извърши обективна преценка за наличие или липса на нарушение. В тази насока следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 84к от ЗМ, според която и при провеждане на заключителното обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. Доколкото последното би могло да доведе до промяна, необосновано е разглежданият срок да започне да тече в момент, по-ранен от посочения.

Неоснователно е и възражението за липса на извършено нарушение, доколкото при подаване на митническа декларация не е била попълнена кл. 34.1 с посочен код BG в графа „държава на произход“. Това е сторено при подаването на митническа декларация по електронен път, което безспорно се установява от приложената към административната преписка разпечатка от програма Митническа информационна система 3А-МИС-3А.

Дружеството е било и надлежно уведомявано за всяко предприето действие в хода на проверката и на административнонаказателното производство, като му е давана възможност да вземе участие или да изрази становище и ангажира доказателства, поради което не са допуснати нарушения на процедурата, които да са съществени по своя характер и да са самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Основателни са възраженията за непълно изясняване на действителната фактическа обстановка.

Съгласно субсидиарно приложимата норма на чл. 302 от НПК, съдът е длъжен да възобнови съдебното следствие когато намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени. На още по-силно основание съдът следва да не приключва съдебното следствие, когато за него съществуват неясноти или съмнения относно определящите крайния му извод факти и обстоятелства. Относно изводи, които не са правни и не се основават единствено и само на приложението на закона и за формирането на които са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката, императива на чл. 144, ал. 1 от НПК разпорежда съдът да назначава експертиза. Съгласно чл. 152, ал. 1 от НПК, след като извърши необходимите изследвания, вещото лице съставя писмено експертно заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използвани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени, и изводите от експертизата. Експертното заключение е доказателственото средство, което съдът може да възприеме или не, но същото не може да бъде заместено от други такива и въз основа на изградени от тях изводи да бъде постановен правораздавателния акт. Дори и в частен случай съдебният състав да разполага със специални знания, то не води до промяна на посоченото по-горе, тъй като не може едно и също лице да участва в производството в две качества - като съдия и като експерт.

Понастоящем, видно от изразените становища и процесуалното му поведение в хода както на административното, така и на съдебното производство, дружеството оспорва направените фактически констатации, послужили за издаване на процесното наказателно постановление. Част от документите, от които са установени фактите, са от счетоводен характер. Установяването на свързаните с това факти и обстоятелства, въз основа на които да се изясни действителната фактическа обстановка, изисква специални знания, с каквито настоящата инстанция не разполага и не може да извърши преценка на тяхната основателност. Същевременно, въпреки това и направените оспорвания, в решението си районният съд възприема за правилни направените от наказващия орган констатации, без да има възможност да извърши обоснована проверка, което е недопустимо и опорочава постановеното решение.

Спорните правнорелевантни въпроси не са изяснени с допустими доказателствени средства, което налага делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане, при което съдебното решение да бъде постановено на база направени от съда правни изводи въз основа само на установени по надлежния ред факти и обстоятелства, включително и на база заключение на експерт от съответната област. Изясняването в пълнота на фактическата обстановка е задължение, което съдът следва да изпълни, независимо от това дали страните са направили доказателствени искания в такава насока, дали ги подържат или са ги оттеглили. В тази връзка съдът дължи да се съобрази с конкретните основания за налагане на санкцията и становищата на страните, и след като отдели спорното от безспорното, да прояви процесуална активност, включително и чрез назначаване на съдебна експертиза, която да установи в пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид изложеното, жалбата следва да бъде уважена, като се отмени решението и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд при съобразяване с дадените от касационната инстанция указания в обстоятелствената част на настоящото решение.

По отношение направените от страните искания за присъждане на разноски въззивният съд следва да се произнесе в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

 

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 239 от 15.07.2024 г. по АНД № 20232230201357 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен.

 

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

 

Решението е окончателно.