Решение по дело №8192/2020 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

                                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  261240                         19.04.2021 година                              град Пловдив

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                             

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8192 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от С.И.Л., ЕГН ********** против ЗД „Булинс“ АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 25.11.2019 г. при управление на собствения си л.а. „Опел Зафира“ с ДК № …., допуснал ПТП, при което настъпили имуществени вреди за МПС и още двама участници в движението. Бил съставен протокол за ПТП.

Между страните била налице валидна и действаща към датата на събитието застраховка „Каско“, съгл. полица № … от 08.04.2019 г. Въпреки уведомяване на застрахователя и отправеното искане за плащане, такова не последвало.

Предвид изложеното се моли за присъждане на сумите от: 9652,72 лева – главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договора за настъпилите имуществени вреди; 579,16 лева – обезщетение за забава за периода 11.12.2019 г. – 12.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда – 13.07.2020 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

 В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който признава исковете. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна и претендира разноски.

С оглед направеното признание, пълномощникът на ищеца моли за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното:

Ответникът изрично признава предявените искове по основание и размер.

Като писмени доказателства са приети приложените документи към исковата молба, които подкрепят изложените от ищеца твърдения.

С оглед признанието на иска и становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание. Исковете следва да бъдат уважени, а сумите – присъдени, ведно със законната лихва върху главницата като последица.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК /чл.78, ал. 2 ГПК е неприложима – ответникът е дал повод за завеждане на исковете/.

Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 436,11 лева – ДТ; 15 лева – ДТ чж; 900 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е своевременно, но неоснователно. При минимум от 836,96 лева, съгл. чл. 7, ал.2, т.4 НМРАВ, предвид положените процесуални усилия за защита интересите на страната, конкретната фактическа и правна сложност на делото, явяването в о.с.з. и пр., които свидетелстват за адекватна и съответна процесуална активност, търсеното възнаграждение не е необосновано завишено и прекомерно, при което не подлежи на редуциране.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да плати на С.И.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 9652,72 лева /девет хиляди шестстотин петдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ – главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди от ПТП на 25.11.2019 г. по договор за застраховка „Каско“, съгл. полица № …от 08.04.2019 г.; 579,16 лева /петстотин седемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ – обезщетение за забава за периода 11.12.2019 г. – 12.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 13.07.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 1351,11 лева /хиляда триста петдесет и един лева и единадесет стотинки/ - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 Банкова сметка, ***щеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.4/:

                                          

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП