Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261240 19.04.2021 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8192 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от С.И.Л., ЕГН ********** против ЗД „Булинс“ АД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 25.11.2019 г. при управление на собствения си л.а. „Опел Зафира“
с ДК № …., допуснал ПТП, при което настъпили имуществени вреди за МПС и още
двама участници в движението. Бил съставен протокол за ПТП.
Между
страните била налице валидна и действаща към датата на събитието застраховка
„Каско“, съгл. полица № … от 08.04.2019 г. Въпреки уведомяване на застрахователя и отправеното
искане за плащане, такова не последвало.
Предвид
изложеното се моли за присъждане на сумите от: 9652,72 лева – главница, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по договора за настъпилите имуществени вреди; 579,16 лева – обезщетение за забава за периода 11.12.2019 г. –
12.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в
съда – 13.07.2020 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал
отговор, с който признава исковете. Възразява за прекомерност на адв.
възнаграждение на насрещната страна и претендира разноски.
С оглед направеното признание,
пълномощникът на ищеца моли за постановяване на решение при условията на чл.
237 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира следното:
Ответникът изрично признава предявените
искове по основание и размер.
Като писмени доказателства са
приети приложените документи към исковата молба, които подкрепят изложените от
ищеца твърдения.
С оглед признанието на иска и
становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е
прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по
съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води
до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение.
Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на
закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете
извършеното признание, уважавайки го на това основание. Исковете следва да
бъдат уважени, а сумите
– присъдени, ведно със законната лихва върху главницата като последица.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК /чл.78, ал. 2 ГПК е неприложима – ответникът е дал
повод за завеждане на исковете/.
Направено е
искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 436,11
лева – ДТ; 15 лева – ДТ чж; 900 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Възражението за прекомерност е своевременно, но неоснователно. При минимум от
836,96 лева, съгл. чл. 7, ал.2, т.4 НМРАВ, предвид положените процесуални
усилия за защита интересите на страната, конкретната фактическа и правна
сложност на делото, явяването в о.с.з. и пр., които свидетелстват за адекватна
и съответна процесуална активност, търсеното възнаграждение не е необосновано
завишено и прекомерно, при което не подлежи на редуциране.
Така мотивиран и на основание
чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87 да плати на С.И.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, следните
суми: 9652,72 лева /девет хиляди
шестстотин петдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ – главница,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени
вреди от ПТП на 25.11.2019 г. по договор за застраховка „Каско“, съгл. полица №
…от 08.04.2019 г.; 579,16 лева
/петстотин седемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ – обезщетение за
забава за периода 11.12.2019 г. – 12.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 13.07.2020 г. до
окончателното погасяване, както и общо 1351,11
лева /хиляда триста петдесет и един лева и единадесет стотинки/ - разноски
по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, ***щеца, съгл. чл. 236,
ал.1, т.7 ГПК /л.4/:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :п
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
МП