Решение по дело №6256/2018 на Районен съд - Перник

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 648

 

гр. Перник, 25.04.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Даниела Асенова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6265 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД против Р.С.В. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1280.41 лева, представляваща непогасена главница по Договор № 42700КР – АА – 2841/12.02.2007г. за предоставяне на ипотечен кредит за текущи нужди за периода от 15.08.2016г. до 15.02.2017г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 14.03.2018г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 49.41 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.08.2016г. до 15.02.2017г. и сумата в размер на 726.34 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 21.07.2016г. до 14.03.2018г. и сумата в размер на 20 лева, представляваща непогасена такса по съглашението, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1349/15.03.2018г. по ч.гр.д. № 1710/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В законоустановения срок за отговор, ответникът не изразява становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 4 ЗПК / отм. ДВ бр. 18/05.03.2010г./, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 4 ЗПК / отм. ДВ бр. 18/05.03.2010г./ е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за банков потребителски кредит, елемент от съдържанието на който е задължението на ответника да заплати сумите, предмет на договора, изпълнение на задължението на заемодателя да предостави уговорената парична сума и настъпила изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуване на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила изискуемост. 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор, елемент от съдържанието на който е задължението на ответника да заплаща такси за обслужване по договора за кредит.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: валидно главно задължение, чието забавено изпълнение се твърди, както и валидно договорено акцесорно задължение за заплащане на неустойка за забава, настъпила изискуемост и размера на вземането.

Видно от представения по делото Договор № 42700КР – АА – 2841/12.02.2007г. между „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД и Р.С.В. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което дружеството се е задължило да предаде на ответника сумата в размер на 12000 лева, която последният се е задължил да върне съгласно представен погасителен план на сто и двадесет месечни вноски от 15.03.2007г. до 15.02.2017г. ведно с възнаградителна лихва в размер на 10.5 % годишно. Съгласно чл. 39, ал. 1 от съглашението страните са постигнали съгласие, че при неизпълнение на задължението на заемателя да заплащане месечните анюитетни вноски същият дължи обезщетение за забава в размер на 35 % годишно върху просроченото месечно задължение до окончателно изплащане на вземането. От представения договор се установява, че ответникът се е задължил да заплаща такса за управление на кредита в размер на 0.4 % върху остатъка от задължението за всяка следваща година.

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като компетентно и обективно дадено, се установява, че ищцовото дружество е превело по банкова сметка ***говор за кредит сума на 15.02.2007г. Вещото лице разяснява, че непогасената част от заемната сума възлиза на 1280.41 лева, представляваща сбор от непогасени месечни вноски за периода от  15.07.2016г. до 15.02.2017г. От заключението се установява, че непогасеният размер на уговорената възнаградителна лихва за сочения период възлиза на 49.41 лева. Експертът сочи, че дължимият размер на уговорената съгласно чл. 39, ал. 1 от процесния договор неустойка за забава възлиза на сумата в размер на 726.34 лева за периода от 21.07.2016г. до 14.03.2018г. От приетото заключение се установява, че непосената от ответника такса за обслужване на сметка възлиза на сумата в размер на 20 лева.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени искове са изцяло основателни.

Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство за внесена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление в размер на 41.53 лева. На идентично правно основание Р.С.В. следва да заплати на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД сторените от дружеството съдебни разноски в настоящото производство в размер общо на 631.53 лева, от които сумата в размер на 41.53 лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 220 лева внесен депозит по допусната съдебно – счетоводна експертиза и сумата в размер на 370 лева адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 78 против Р.С.В., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1280.41 лева, представляваща непогасена главница по Договор № 42700КР – АА – 2841/12.02.2007г. за предоставяне на ипотечен кредит за текущи нужди за периода от 15.08.2016г. до 15.02.2017г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 14.03.2018г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 49.41 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.08.2016г. до 15.02.2017г. и сумата в размер на 726.34 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 21.07.2016г. до 14.03.2018г. и сумата в размер на 20 лева, представляваща непогасена такса по съглашението, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1349/15.03.2018г. по ч.гр.д. № 1710/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник

ОСЪЖДА Р.С.В., ЕГН **********,*** да заплати на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 78 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 41.53 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Р.С.В., ЕГН **********,*** да заплати на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 78 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 631.53 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр. д. № 1710/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

Районен съдия:

 

Дата на обявяване на Решението: 25.04.2019г.

Съдебен деловодител: