Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК. С Присъда № 94 от 16.11.2015 г., постановена по НОХД № 2103/2015 г., В. районен съд е признал Н. А. Б. роден на 25.03.1975 г. в гр. В., с постоянен и настоящ адрес гр. В., ул."Я. К." № 2., български гражданин, с основно образование, разведен, осъждан, с ЕГН * за ВИНОВЕН за това, че в периода от 13.04.2013 год. до 13.07.2015 год. в с. А., общ. В.Т., след като е осъден с влязло в сила на 28.04.2009 год. съдебно решение по гр. дело № 119/2009 год. по описа на ВТРС да издържа своите низходящи - дъщеря си А. Н. Б. с ЕГН * и сина си Р. Н. Б. с ЕГН *, като заплаща чрез тяхната майка и законен представител З. Р. Х. месечна издръжка в размер съответно 60 /шестдесет/ лева и 50 /петдесет/ лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за дъщеря си А. Н. Б., а именно на 5 /пет/ месечни вноски дължими за времето от 13.04.20013 год. до 13.09.2013 год. на стойност 300 лева и в размер на повече от две месечни вноски за сина си Р. Н. Б., а именно на 26 /двадесет и шест/ месечни вноски дължими за времето от 13.04.2013 год. до 13.11.2013 год. и за времето от 13.12.2013 год. до 13.07.2015 год. на стойност 1 300 лева, или общо за 1 600 лева за двете деца, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.183 ал.4 във вр. с ал.1, пр.3, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.36, чл.54 и чл.57 ал.1 и ал.2 от НК, го ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ като съвкупност от мерки за принуда без лишаване от свобода със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, за срок от една година и 6 месеца; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и 6 месеца, както и на "Обществено прорицание", което СЪДЪТ ПОСТАНОВИЛ да бъде изпълнено чрез залепване на присъдата на общодостъпно място в Община В.. С присъдата си ВТРС се е произнесъл и по реда на чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК, по въпроса за заплащането на разноските по делото, като ОСЪДИЛ Б. да заплати в полза на държавата, по сметка на ВТРС сумата в размер на 123.36 /сто двадесет и три лева и 36 стотинки/ лева, съответно сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Против присъдата, изцяло е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Н. А. Б. подадена чрез служебния защитник А. Й. М. П., в която се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, в нарушение на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата. Твърди се, че от събраните доказателства не се установява наличие на две неплатени месечни вноски по присъдената издръжка, наличие на лошо материално положение у подсъдимия, липса на справки в имотния регистър и данни за получени суми. Не са приложени и договори за наем или други доказателства за получаване на парични средства от трети лица - наематели. Моли съда да отмени присъдата и постанови друга, оправдателна такава. В съдебно заседание представителят на В. окръжна прокуратура оспорва жалбата и счита присъдата за правилна и законосъобразна, а наложеното наказание справедливо и съобразено със закона. От събраните доказателства по делото ставало видно, че подсъдимият разполагал с финансови парични средства да изплаща издръжките на децата си, но не сторил това в размер на повече от две месечни вноски, поради което иска потвърждаване на присъдата. Защитникът на подсъдимия Н. А. Б., А. Й. М. П. от ВТАК, поддържа жалбата и твърди, че в рамките на първоинстанционното производство не е установено твърдяното наличие на материални средства у Б. за осигуряване издръжката на двете деца. Иска от съда да отмени първоинстанционната присъда и постанови друга, оправдателна. Подсъдимият редовно призован, не се явява, лично не взема становище. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена от легитимна страна в срока по и отговаря на изискванията на , поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Районният съд приел, че подсъдимият Н. А. Б. от гр. В. през 1995 год. сключил граждански брак със свидетелката З. Р. Х., като от брака си имал две деца - А. Н. Б. с ЕГН * и Р. Н. Б. с ЕГН *. От 2007 год. Зоя и подсъдимият живеели във фактическа раздяла и майката заедно с двете деца се преместила да живее в с. А., общ. В. Т.. Б. останал в гр. В.. С влязло на 28.04.2009 г. в сила Решение под № 247 от 06.04.2009 г., по Гр. д. № 119/2009 г. по описа на Районен съд гр. В. Т. подсъдимият Н. А. Б. бил осъден да заплаща на своите низходящи - на дъщеря си А. Н. Б. с ЕГН * и на сина си Р. Н. Б. с ЕГН * чрез тяхната майка и законен представител З. Р. Х. месечна издръжка в размер на 60 лева за първото дете и в размер на 50 лева за второто дете. С влязла на 08.02.2011 г. в сила присъда по НОХД № 1217/2010 г. на ВТРС, Б. бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 183, ал.1 от НК и осъден на наказание пробация при пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. С определение по НОХД № 1073/2013 г. на ВТРС от 24.09.2013 г. било одобрено споразумение, съгласно което подсъдимият Н. А. Б. е признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, пр.3, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, деяние извършено от него в периода от 01.06.2010 г. до 10.04.2013 година. За времето от 13.04.2013 г. до 13.07.2015 г. подсъдимият получавал доходи от наем за отдавани помещения в двуетажната къща с мансарден етаж в гр. В. на ул. "Н. К." № 2., които притежавал. Въпреки наличието на доходи и имущество, той не изпълнил задължението си за издръжка на дъщеря си А. Н. Б. за 5 месечни вноски дължими за времето от 13.04.2013 г. до 13.09.2013 г. на стойност 300 лева, както и за 26 месечни вноски за времето от 13.04.2013 г. до 13.11.2013 г. и за времето от 13.12.20013 г. до 13.07.2015 г. за издръжка на сина си Р. Н. Б. на стойност 1300 лева, или общо на сумата от 1600 лева за двете деца. Фактическата обстановка е правилно установена, тъй като се подкрепя от събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по делото. Правилна е и правната квалификация на извършеното деяние. При разглеждане на делото и при постановяване на присъдата не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Настоящият съдебен състав не приема тази част от мотивите на първоинстанционния съд, в която се сочи като годно доказателство по делото даденото от подсъдимия обяснение на досъдебното производство. Решилият делото съд е приел неправилно, че след като Б. е бил привлечен в качеството му на обвиняем и дал обяснения по повдигнатото обвинение, може да се позовава на тях в мотивите си, да ги преценява и съпоставя с останалите доказателства. Това процесуално в конкретния случай не може да се случи тъй като съгласно разпоредбата на чл. 279 ал.1 от НПК обясненията на обвиняемия или подсъдимия трябва да бъдат прочетени и то по този ред за да се приобщят към останалите доказателства по делото. Такова прочитане на гласното доказателствено средство не е било извършено, видно от съдебния протокол изготвен за дата 16.11.2015 г. и това обективно е нямало как да се случи по причина, че не са били налице условията на чл. 279 ал.1, ал.2 и ал.3 от НПК. Съдът е огласил чрез прочитане на основание чл.283 от НПК само протоколите и другите документи съдържащи факти и имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото. По този начин обаче не могат да се четат гласни доказателства. За последните приобщаването става по друг ред. Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че и без въпросното обяснение на Б. е доказано по несъмнен начин, че той е получавал доходи от отдаване под наем на помещения намиращи се в собствената му къща в гр. В. и от пристройката към нея, намирал е работа и се е трудил в различни търговски дружества макар и без официален трудов договор, като е получавал съответно трудово възнаграждение. Тази фактология се установява и доказва по категоричен начин и от показанията на свидетелите З. Р. Х., А. Н. Б. и Р. А. Б., сестра на подсъдимия, както и от всички събрани в хода на досъдебното производство писмени доказателства, прочетени, приети и приложени към делото - разпечатки от ГРАО, според които за посочения период от време на адреса на къщата са били регистрирани множество лица, които нямат никаква връзка с Б.. Подсъдимият е получил и средства при продажба на собствен наследствен дял от земеделски земи през 2012 година, сумата от 4 000 лева от сестра си - св.Р. А. Б.. След смъртта на своя баща Б. е получил в наследство и къщата, където живее в момента, на три етажа и с пристройка към нея, на която скоро е бил извършван ремонт. Тези факти навеждат на друг извод, че подсъдимият е разполагал със средства за нормален живот и не се е намирал в обективна невъзможност да заплаща издръжката, за която е осъден поради липса на средства. Въззивната жалба е неоснователна и поради следните съображения: Налице е трайна и непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, виж Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията С. М., съобразно което за реализиране на състава на т обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си по тези въпроси при нововъзникнали обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на /респективно на състава на престъпление по / от обективна и субективна страна са без значение: трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка, да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на ответната страна да спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски запис или по банков път. Тези гаранции Б. не е реализирал в продължение на целия период, през който не е плащал дължимата на децата си издръжка. В разглеждания случай въззивният жалбоподател не е изплащал дължимата на двете си деца издръжка в продължение на 26 месеца. Този неоспорим факт, както и възприетите от решаващия съд отегчаващи обстоятелства – твърде голямата продължителност на пÕриода, през който подсъдимият не е плащал издръжка, наличието на предходни осъждания, които го характеризират като личност с повишена обществена опасност и проявената упоритост при неизпълнение на задължението му да плаща издръжка, обосновават извода за справедливост на наложеното наказание. Наложеното на въззивния жалбоподател наказание по вид и размер не е явно несправедливо, тъй като очевидно съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на целите по . Следва да се изтъкне дори, че определянето на същото по вид наказание при проявената от подсъдимия упоритост за неплащане не може да се възприеме от въззивната инстанция като правилно решение, но при липсата на подаден протест, други правни последици са невъзможни. Ето защо не са налице основания за проява на по-голямо снизхождение спрямо подсъдимия. Обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение. По изложените съображения и на основание , във връзка с , Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 94 от 16.11.2015 г., постановена по НОХД № 2103/2015 г., по описа на В. районен съд. Решението не подлежи на касационна жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |