№. 234 / 26.4.2018
г.
Р Е
Ш Е Н И. Е
г. М. 26.04.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- г. М., пети граждански състав, в публично заседание на 27.03.2018 г. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при секретаря Татяна И.., като разгледа докладваното от съдия Петкова г.д.№. 3843
по описа З. 2017 г., З. да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск, с пр. осн. чл.422, вр. чл.415,
вр. чл.410 от ГПК, вр.чл.124. ал.1. ГПК, вр. чл. 410 от КЗ/чл.213, ал.1., от КЗ
/отм./ и. чл.86 ЗЗД.
Ищецът- „Б. А. З. е. З.” /БАЕЗ/ ЕАД, Е.: *********, със седалище и. адрес на
управление г. С. б. А. С. №.
5. е. 1., представлявано заедно от изпълнителните директори Н. П. М. и. И. К. Р., чрез главен юрисконсулт И..Ж.С., е предявил иск против Е. „. А. Е. 1. седалище и.
адрес на управление: г. М. 3. ж. „. б. 4. в. Г. а. 1.. представлявано от И. Ц. А. -управител.
Искът е З. положително установяване задължение на ответника З. СУМАТА от 4 645.36
лева главница, сумата от 2 208.27 лева мораторна лихва З. периода
от 15.01.2013г. до 19.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.09.2017г. до изплащане на вземането, З. които е издадена Заповед №. 2143 / 26.9.2017 г. З. изпълнение по чл.410 от ГПК в
заповедно производство по ч.г.д.№. 3107/ 2017 г. на РС- М.. Ищецът се позовава на обстоятелства, посочени в
подаденото Заявление на 25.09.2017 г. по
това ч.г.д., като основания З. исковата претенция, както и. на
подаденото от длъжника по същото възражение по чл.414 ГПК. В издадената Заповед З. изпълнение по чл.410
от ГПК №. 2143 / 26.9.2017г. е посочено, че процесното
парично вземане е “ изплатено
застрахователно обезщетение по силата на Рамкова полица от 23.02.2017г. в полза
на застрахования Е. Ф. З. З. З. А., което се основава на законно суброгационно
право на БАЕЗ ЕАД, произтичащо от разпоредбата на чл.410, ал.1. от Кодекса З.
застраховането”.
В открито съдебно заседание З.
ищеца се явява упълномощен процесуален представител- гл. юриск. И..Ж.С., която поддържа заявената претенция. По същество моли да бъде
уважен искът като основателен по аргументи в исковата молба и. в писмена защита,
с присъждане на направените разноски.
От ответника- Е. „. А. Е. 1. седалище и. адрес на
управление: г. М. 3.
ж. „. б. 4. в. Г. а. 1.. представлявано от И. Ц. А.
-управител е подаден писмен отговор, в рамките на
указания му едномесечен срок по чл.131 ал.1. от ГПК, чрез адвокат К. xxx,
съдебен адрес:xxx. В отговора е изразено следното становище:
Така предявените искове са
допустими, но изцяло неоснователни, поради което ги оспорва изцяло по основание
и. размер. По отношение на иска З. сумата от 4 645.36 лева, представляваща
главница е заявено следното: ”Неоснователно е твърдението в исковата молба, че
на 17.05.2010 година между Е. Ф. З. З. З. А. и. доверителя ми Е. „. А.” г. М. е
сключен договор З. наем на З. З. рег. №. 2751 на Арендодателя. Представени са нечетливо копие от
договор от 17.05.2010 година, Протокол З. въвод във владение от 21.05.2010
година и. Запис на заповед без датата на издаване.
Неоснователно се твърди още, че в
изпълнение на задължението си към Застрахователя Застрахования с декларация З.
просрочени плащания с в. №. 1106736 от 28.12.2011 г. е информирал застрахователя З. допуснатото
от доверителя ми забавяне на плащането па фактурата. Такава декларация не е
представена по делото.
От представените доказателства не
се установява да има валидно възникнало задължение между Е. Ф. З. З. З. А. в
качеството си на Наемодател и. доверителя ми Е. „. А.” в качеството си на
Наемател З. заплащане на наемна вноска в размер на 5 806,70 лева. Позовава се
на Заповед №. 459/30.09.2010 година З. разпределение на ползването на земите по
масиви в землището на село Дългоделци З. стопанската 2010/2011 година. Твърди,
че „З. тези имоти Е. Ф. З. З. З. А. е сключил договор З.
аренда с ,. О.. На основание действието на този договор З. аренда, Комисията по
чл. 37 в, ал.1. от ЗСПЗЗ е установила имоти с дублирани права З. землище село
Дългоделци З. стопанската 2010/2011 година между „П.” О. и. доверителя ми Е. „.
А.” З. всички имоти предмет на договора З. наем от 17.05.2010 година.
Счита, че неоснователно е издадена
фактура №. **********/01.10.2011 година- в противоречие с чл. 1.. ал. 2 от
представения договор. Заявява още и. че застрахователно събитие не е настъпило,
не е извършено валидно плащане по застрахователното събитие и. застрахователя
не е встъпил в правата на застрахования. Няма представено платежно нареждане от
1..01.2013 година. Счита, че представения Ликвидационен акт №. 178-2012/20.09.2012
година е просрочен- същият е издаден на 20.09.2012 година, а претенцията е
регистрирана на 01.06.2012 година.
Твърди се и. че няма представени доказателства,
че Покана З. доброволно изпълнение изх. №. 1301900/24.07.2013 година от
застрахователя до доверителя й му е връчена.
Освен това счита, че е налице
погасителна давност на предявения иск, поради което прави възражение З.
погасяването му давност.
В открито съдебно заседание
пълномощникът на ответника- адв. Кр. Атанасова поддържа развитите в отговора
доводи.
Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на съдебно- счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
изразените становища и. съобр. чл. 235
от ГПК приема следното
Безспорно е между страните и. от
доказателствата по делото е установено, че е издадена Заповед З. изпълнение по
чл.410 от ГПК №. 2143/26.09.2017г. в заповедно производство по приложеното ч.г.д.№.
3107/ 2017 г. на РС- М., с която е разпоредено: Длъжникът
Е. „. А.” Е.: 1. адрес на управление г.М., ж. П. б.4 в.Г е.5 а.1..
представляван от И. Ц. А. ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “Б. А. З. Е. З.”
/БАЕЗ/ ЕАД, г.С. бул.А. С. №.55 е.1. Е. *********, представляван от Н. П. М. и.
И. К. Р., Изпълнителни директори, чрез пълномощника си юрисконсулт Е. К. К., сумата от 4
645.36 лева главница, сумата от 2 208.27 лева мораторна лихва З.
периода от 15.01.2013г. до 19.09.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.09.2017г. до изплащане на вземането, както и. сумата от
137.07 лева държавна такса и. сумата от 150.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото.
В издадената Заповед З. изпълнение по чл.410 от ГПК е посочено, че „Вземането произтича от следните обстоятелства: изплатено застрахователно обезщетение по силата на Рамкова полица от 23.02.2017г. в полза на застрахования Е. Ф. З. З. З. А., което се основава на законно суброгационно право на БАЕЗ ЕАД, произтичащо от разпоредбата на чл.410, ал.1. от Кодекса З. застраховането.”.
Длъжникът е подал Възражение в срока по чл.414- ГПК против издадената
Заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК. Кредиторът в изпълнение указания на съда по чл.415- ГПК
е подал в срок искова молба З. установяване на вземането си по реда на чл.422- ГПК.
С оглед
характера на производството, а именно предявен положителен установителен иск след направено възражение по издадена Заповед З.
изпълнение по чл.410 ГПК настоящият съдебен състав приема, че искът е допустим като
предявен в предвидения в закона едномесечен срок
от получаване съобщението, от надлежна страна -кредитор в заповедното
производство против
ответник- длъжника в същото.
От доказателствата по делото е
установено, че между „БАЕЗ” ЕАД, в качеството на застраховател и. „Е. Ф. З. З. З.”
А., Е. 1. в качеството на застрахован е сключен застрахователен договор под
формата на Рамкова полица Б1В021103249 от 23.02.2011г. З. З. на плащанията по договори З.
продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на
територията на Република България, редакция, приета с протокол 156/16.08.2010 г., чрез който е
осигурено застрахователно покритие по отношение на вземанията на Застрахования
от негови контрагенти, един от които е
ответникът по настоящия иск - Е.,,И. А. г. М..
Предмет на покритите рискове по
сключения застрахователен договор са “неплатежоспособност” и. “забавяне на
плащането” от длъжника на плащания З. извършени доставки на стоки З. период
по-дълъг от „периода на изчакване”, съгласно приложимите Общи условия/л.67-л.81/. По силата на
сключения застрахователен договор е определен „период на изчакване”- 6 месеца
след получаване от страна на “БАЕЗ” ЕАД на Декларация З. просрочени плащания, подадена
от Застрахования и. максимален размер на застрахователно обезщетение 80 % от
претендираната сума в рамките на определения З. съответния длъжник кредитен
лимит. Кредитният лимит З. ответника като длъжник- Е.,,И. А.” е определен на
5,806.70 /пет хиляди
осемстотин и. шест и. 0,70/ лева.
На 17.05.2010 г. между Е. Ф. З. З. З.
А. и. отв. Е. „. А.” е сключен договор З. наем на З. З. с нотариална заверка на
подписите на нотариус Алинка Паралюзова,рег. №. 578 при НК, с рег. №. на
договора 2751 на Арендодателя, съгл. който Е. Ф. З. З. З. А., в качеството си
на Арендодател е предоставило на Е. „. А. в качеството си на Арендатор З.
временно и. възмездно ползване З. една стопанска година, считано от 01.10.2010
г. до 01.10.2011 г., 241,946 дка З. З., находяща се в землището на с. Д. о. Я., област М., срещу
заплащане на наемно възнаграждение от 24 лв./дка или общо в размер на 5,806.70
/пет хиляди осемстотин и. шест и. 0.70/лева/л.21 и. сл./. Представен е и.
Протокол З. въвод във владение от 17.05.2010г.относно описаните недвижими
имоти, предоставени З. възмездно ползване на ответника/арендатор/. Въз основа
на това Застрахованият/арендодател/ е
издал на Длъжника/арендатор/-ответник по делото, фактура №. **********/01.10.2011г.
на стойност 5,806.70 лв., от които 5,806.70 лв е дължимото наемно плащане по
горепосочения договор З. наем/л.28/.
В изпълнение на задълженията си
към Застрахователя, с Декларация З. просрочени плащания с в. №. 1106736 от 28.12.2011
г./л.99/, Е. Ф. З. З. З. А. е информирала БАЕЗ ЕАД З. допуснатото от страна на Е.
„. А.” забавяне по отношение
изплащането на стойността по посочената по-горе фактура и. е
депозирал
пред БАЕЗ ЕАД претенция З. изплащане на застрахователно обезщетение в. №.
1202732/01.06.2012 г./л.18/.
С платежно нареждане от 1..01.2013г. БАЕЗ ЕАД
е изплатило в полза на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 4.645.36 лв,
представляващо съгласно издадения Ликвидационен акт №. 178-2012/20.09.2012г.
80% от непогасеното вземане по фактура №. **********/01.10.2011г. , издадена от застрахования З.
извършени от него застрахователни доставки/услуги. Плащането е извършено след настъпване по отношение на
горепосочената фактура на застрахователно събитие „забава на плащането” от
страна на длъжника- отв. Е. „. А. г. М..
В подкрепа на твърдението и.
писмените данни З. извършеното плащане с пл. нареждане от 1..01.2013г. са
констатациите в заключението на съдебно- счетоводната експертиза от в.л. П.П., което съдът приема
като обективно и. безпристрастно.
С
изплащане на застрахователното обезщетение ищецът /застраховател/, на основание
чл.410 от Кодекса на застраховането /чл.213, ал.1., от КЗ /отм./, встъпва в
правата на Застрахования срещу длъжника- до размера на платеното обезщетение и.
обичайните разноски, направени З. неговото определяне. З. уважаване на предявения иск в настоящия случай ищецът следва да докаже съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и. увреденото лице и. заплащането на
застрахователно обезщетение на същото. Съобразявайки
събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът е доказал по един
категоричен начин претенцията си относно главния иск и. следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника. Така ответникът е длъжен да изплати на кредитора платеното
застрахователно обезщетение в размер на 4.645.36 лв, които до момента не е платил. Относно този размер
ищецът е доказал твърденията в исковата молба с допустимите от ГПК средства. Ето защо предявеният от застрахователя
регресен иск като основателен следва да бъде уважен.
От направените от страна на
ответника оспорвания и. възражения съдът намира З. основателно това, отнасящо
се до Поканата З. доброволно изпълнение изх. №. 1301900/24.07.2013 година от
застрахователя до него, З. връчването на която ищецът не е представил
доказателства. В тази връзка претенцията З. сумата от 2 208.27
лева-
мораторна лихва З. периода от 15.01.2013г. до 19.09.2017г. като недоказана следва да бъде отхвърлена. Съдът
не споделя останалите възражения на ответника, които не са подкрепени от
доказателства З. извършени промени в договора З. наем на ползваните от него
земеделски имоти и. евентуално З. освобождаването му от задължението З.
заплащане на съответния наем на арендодателя /застрахования при ищеца/.
Възражението З. изтекла погасителна давност също е неоснователно с оглед датата
на извършения банков превод -1..01.2013г./ началния момент, в който застрахователят встъпва в
правата на Застрахования/ и. датата
на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в МРС-25.09.2017г., през което време
не е изтекъл законовия петгодишен давностен срок.
При очертания изход на спора и. на
осн. чл.78, ал.1. от ГПК ответникът
дължи на ищеца заплащане на направените разноски по водене на настоящето дело,
съразмерно с уважената част от исковете или сумата 330.09лв. На ищеца следва да
бъде присъдена и. сумата 194.53лв като разноски в заповедното производство по
ч.г.д.№. 3107/2017г. на МРС.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И. :
ПРИЗНАВА З.
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. „. А. Е. 1. седалище и. адрес на управление: г. М. 3. ж. „. б. 4. в. Г. а. 1.. представлявано от И. Ц. А. -управител, че
същият има задължение към ищеца - „Б. А. З. е. З.” /БАЕЗ/ ЕАД, Е.: *********, със седалище и. адрес на
управление г. С. б. А. С. №.
5. е. 1., представлявано заедно от изпълнителните директори Н. П. М. и. И. К. Р., представлявано от пълномощника главен юрисконсулт И..Ж.С., З. сумата от 4 645.36 лева- главница/изплатено
застрахователно обезщетение по Ликвидационен акт №. 178-2012/20.09.2012г.- 80 % от непогасеното вземане по фактура №. **********/01.10.2011г., издадена от
застрахования Е. Ф. З. З. З. А., ведно със законната лихва върху нея, считано от
20.09.2017г. до изплащане на вземането, З. които е издадена Заповед №. 2143 / 26.9.2017 г. З. изпълнение по чл.410 от ГПК в
заповедно производство по ч.г.д.№. 3107/ 2017 г. на Районен съд- М..
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от /БАЕЗ/ ЕАД, Е.: ********* против Е. „. А. Е.
********* З. установяване задължение на последния З. сумата от 2 208.27 лева- мораторна лихва З. периода от 15.01.2013г. до
19.09.2017г., З. която е
издадена Заповед №. 2143 /
26.9.2017 г. З.
изпълнение по чл.410 от ГПК в заповедно производство по ч.г.д.№. 3107/ 2017 г.
на Районен съд- М., като неоснователен.
Осъжда Е.
„. А. Е. ********* да заплати на „Б.
А. З. е. З.”
ЕАД, Е.: *********, сумата 330.09лв раноски в исковото производство и. сумата 194.53лв-
разноски в заповедното производство по ч.г.д.№. 3107/2017г. на МРС, съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- М. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :