Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/…………2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1975 по
описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Постъпила
е молба от “Н.П.К.”
ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Р.М., в която се
твърди, че дружеството е в състояние на
неплатежоспособност поради невъзможността за погасяване на изискуеми
публични задължения, свързани с
търговската му дейност. Твърди, че дружеството има изискуеми публичноправни
задължения към държавата, общо в размер на 650 878,60 лева. Твърди, че не осъществява търговска дейност, не
притежава активи и парични средства, вкл. и такива, с които
да се покрият началните разноски по несъстоятелността. Моли съда да постанови
решение, с което до обяви дружеството в неплатежоспособност и да открие производство по несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Съобразно
списъка на кредиторите, представен от молителя,
дружеството има публичноправни
задължения към Държавата, в размер на 650 878,60 лева.
Молителят
е представил ГФО за 2017 г., междинен финансов отчет към 31.08.2018
г., счетоводен баланс към 31.12.2017 г. и към 31.08.2018 г., отчет за приходите
и разходите към 31.12.2017 г. и към 31.08.2018 г., отчет за собствения капитал
към 31.12.2017 г., оборотна ведомост към 31.12.2017 г. и към 31.08.2018 година.
Представено е и удостоверение за наличието или липсата на задължение, изх.
номер 220201800095136/26.03.2018 г., издадено от НАП. Видно от тази справка,
общият размер на дължимите публични задължения – за ДДС, ДОД, ДОО, ЗО, УПФ
възлиза на 650 878,60 лева – главница и лихва.
От
представеното удостоверение от Служба по
вписванията, гр. София е видно,
че за периода 01.01.1998 г. – 05.10.2018
г. липсват вписвания, отбелязвания и
заличавания по отношение на “Н.П.К.” ЕООД.
От
представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция”
се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 10.10.2018 г. на името на “Н.П.К.”
ЕООД няма регистрирани ППС.
По делото са изготвени основно и допълнително заключение на съдебно - икономическа
експертиза с цел установяване на финансовото състояние на
дружеството. Изготвянето на допълнителното заключение е свързано с изготвяне на
коригиран баланс на дружеството за 2017 г. и към XI.2018 г. предвид
липсата на първична счетоводна документация, даваща информация за вземанията на
дружеството, отразени в изготвения от самия молител ГФО към 31.12.2017 г.
(съотв. 31.08.2018 г.) в размер на 3 363 хил. лева, както и вземания, чийто
падеж е настъпил преди повече от година.
Вещото лице е констатирало, че поради липсата на информация за извършените
продажби няма данни за извършваните доставки, и отчитани разходи във връзка с
тях. Също така няма данни дали вземанията в размер на 3 363 хиляди лева са
реално съществуващи, т.е дали по тях има плащания и каква би била тяхната
събираемост.
За периода 2013 – 2016 г. дружеството е отчитало задължения към доставчици
в размер на 17 000 лева, задълженията към НАП за този период са общо 779,13
лева – неплатени осигурителни вноски за 25.09.2013 г. – 25.03.2014 г. и 102,90
лева - неплатен корпоративен данък за 2013 година. През 2017 г. са възникнали
задължения към НАП, представляващи неплатен ДДС по справки - декларации по
ЗДДС, със срок за плащане от 18.04.2017 г. до 16.10.2017 година.
За целия изследван период дружеството не е притежавало ДМА. За периода 2013
– 2016 г. отчита вземания от клиенти в размер на 20 хиляди лева, като през 2017
г. са заведени вземания в размер на 3 636 хиляди лева. Към 31.12.2017 г.
дружеството не притежава парични средства.
Съдът
кредитира допълнителното заключение на съдебно-икономическата
експертиза в частта относно съставянето на коригирания баланс за
2017 г. и съответно към XI.2018 г.,
тъй като целта на производството по несъстоятелност е да се установи реалното
финансово състояние на дружеството, като за оценка на същото следва да се
изхожда от обективно установими и документално обосновани данни, от които да се
направи извод вкл. и не само за реализируемостта на актива,
неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни за документална
необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив следва да
се извърши корекционно преизчисляване на съответните коефициенти,
като водещи показатели за финансовата стабилност на предприятието (в този
смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС,
решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС,
решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Именно това
е проявата и на засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност,
въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
Относно краткосрочните вземания в размер на 20 х. лева, последователно
отразявани с баланса на дружеството от 2013 г. до 2016 г., съдът намира, че
следва да се приеме основното заключение на съдебно-икономическата експертиза,
тъй като се установява, че тези вземания след 2016 г. са били реализирани, т.е
към датата на изготвяне на експертиза не следва да се изключват от активите на
дружеството за минал период на основание, че макар и описани като краткотрайни
вземания, са били реализирани едва след 4 години.
По изложените съображения, и съобразно изготвеното основно и допълнително
заключение, за периода 2013 – 2016 г. XI.2018 г. коефициентите на ликвидност обща, бърза, незабавна са равни на „1,05“,
а коефициента на незабавна ликвидност –„0“. За периода 2017 г. – XI. 2018 г. всички коефициенти са „0“.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да
бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие
на всички елементи на фактическия
състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1)
да е подадена молба от някое от лицата по чл.625 от ТЗ; 2)
длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3)
да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ –
да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени
категории;
4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията
на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно.
В конкретния случай молителят е „търговец“
по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно
правно-организационната си форма.
От
събраните по делото доказателства се установи, че молителят “Н.П.К.”
ЕООД има изискуеми публичноправни задължения към Държавата, свързани с търговската му дейност.
При
преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда
от следното:
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ.
Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
определен вид задължения.
Презумпциите
на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат
за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца. Пракиката приема,
че под
„спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.2 ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране
на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията,
които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията
на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност,
защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е
без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
При
анализа на финансовото състояние на длъжника се
използват различни икономически и финансови показатели, като при трактовката на
въпроса каква информация ни дава всеки един от тях, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните
(текущите) активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които
се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което
за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално
развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните
активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и
готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни
финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна
цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по
вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна
точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и
то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо,
най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане
на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на
ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение
(текущи задължения) на определена част или на всички краткосрочните активи,
диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща
ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към
краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е
най-динамичен.
Очертаните
по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за способността
предприятието да поеме плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи
при формирането им, реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието),
т.е. те да могат да бъдат реализирани като се получи тяхния справедлив пазарен
еквивалент в пари.
От
заключението на вещото лице се установи, че за периода 2013 –
2016 г. коефициента на обща ликвидност е 1,05 (при референта стойност - 1).
След този период – за периода 2017 – 11.2018 г. коефициентът за обща
ликвидност, заедно с всички останали коефициенти за ликвидност е 0. За периода
2017 – 11.2018 г. коефициентите за финансова автономност и на задлъжнялост са отрицателни величини, което сочи, че
молителят е в невъзможност да покрие текущите си задължения и е в пълна
зависимост от своите кредитори
Налице
е следователно неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно с
оглед тенденцията в изследвания период може да се заключи, че затрудненията на
молителя не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо
длъжника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване
на производство по несъстоятелност.
Следва да се отбележи и, че са налице предпоставките за прилагане и на
презумцията по чл. 608, ал.2 от ТЗ (ред. ДВ бр. 105 от 2016 г.), тъй като,
видно от справка в ТР по партидата на дружеството, същото не е обявявало ГФО за
нито една от годините на съществуването си до датата на подаване на молбата по
чл. 625 от ТЗ.
С
оглед изложеното, съдът счита, са налице предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност, тъй като търговецът не е в състояние да
изпълни изискуеми публичноправни задължения към държавата,
свързани с търговската му дейност, затрудненията му не са временни, като състоянието на неплатежоспособност е
обективно и трайно.
За да
определи началната дата на неплатежоспобността съдът съобрази
следното:
Последователно
в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на
чл. 608 ТЗ, е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да
изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с
оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на
съдебното решение ( в този смисъл решение №
64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на ВКС, решение №
549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение №
657/7.11.2006 г. на ВКС, решение №
115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС). Приема се също така, че за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като
действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на
събраните затова доказателства.
По изложените съображения, като съобрази заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на финансовото състояние на
дружеството – молител, съдът намира, че за начална дата
на неплатежоспособността следва да се приеме 18.04.2017 г. – датата на
изискуемост на първото задължение за ДДС, от момента, в който вече финансовите
показатели на дружеството са нула, т.е дружеството вече не е било в състояние
да обслужва краткосрочните си задължения.
С
оглед липсата на налично имущество на дружеството, с което да се покрият
разноските в производството по несъстоятелност към момента на откриването му,
съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от
5000 лева за началните
разноски, на основание чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като определението е вписано
в книгата по чл.634в от ТЗ.
В
дадения от съда срок не е предплатена определената от съда сума за покриване на
началните разноски, поради което съдът счита, че са налице предпоставките на
чл.632 от ТЗ.
Водим от горното и на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК,
СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.П.К.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 18.04.2017 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Н.П.К.” ЕООД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА „Н.П.К.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление:*** В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху
имуществото на „Н.П.К.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Н.П.К.” ЕООД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление:***.
СПИРА производството по
несъстоятелност по т. дело 1975/2018 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.
ОСЪЖДА „Н.П.К.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление:*** на основание
чл. 620, ал.1 от ТЗ по сметка на СГС сумата от 250 лева – за дължима държавна
такса, подлежаща на събиране от масата на несъстоятелността.
Решението може да се обжалва в
7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ