№ 33727
гр. София, 21.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110153546 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 248182/31.07.2024 г., подадена от длъжника А. Х. Е. чрез адв.
***, с която се иска допълване на прекратително определение № 26421/26.06.2024 г. в частта
за разноските, като се иска на адв. ** да бъде присъдено възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на длъжника.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата от заявителя "***, с който
изразява становище за неоснователност на искането.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
да измени постановеното решение в частта му за разноските.
В случая се иска допълване на определението на съда, с което, на основание чл.415, ал.5
ГПК, е обезсилена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.01.2024 г. по ч.гр.д. №
53546/2023 г. на СРС, ГО, 178 състав, и производството е прекратено поради непредявяване
в срок на иск по чл.422 ГПК след направено от длъжника възражение по чл.414 ГПК.
Искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в
срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което същото е процесуално допустимо.
В полза на "*** е издадена заповед за изпълнение от 09.01.2024 г. по ч.гр.д. № 53546/2023 г.
на СРС, ГО, 178 състав, срещу длъжника А. Х. Е.. В срока по чл.414 ГПК е подадено
възражение от длъжника чрез адв. ** срещу заповедта за изпълнение.
С възражението е отправено искане в полза на адв. ** да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита по чл.38, ал.2 ЗА.
Към възражението е представен договор за правна защита от 01.04.2024 г., в който е
1
уговорено предоставянето на безплатна правна защита по делото.
С разпореждане от 19.04.2024 г. на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по
чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК иск не е бил предявен, поради което и на основание чл.415, ал.5 ГПК
с определение от 26.06.2024 г. заповедта за изпълнение е обезсилена. С посоченото
определение не е присъждано адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита по чл.38, ал.2 ЗА.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда
в полза адвоката. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С обезсилване на
издадената заповед за изпълнение се слага край на заповедното производство, поради което
и по аргумент от нормата на чл.81 ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните
за присъждане на разноски. В случая в подаденото от длъжника чрез пълномощник
възражение своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 ЗА за предоставена безплатна правна защита. Обезсилването на
заповедта за изпълнение е основание да се приеме, че заявителят следва да понесе
последицата на чл.78, ал.4 ГПК, според която ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото. В случая е налице хипотеза на прекратяване на производството по
причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на длъжника, а именно –
поради непредявяване в срока по чл.415 ГПК на иск за установяване съществуването на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. С оглед изложеното в полза на
процесуалния представител на длъжника следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за заповедното производство.
Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на определяне от съда,
който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума (в посочения
смисъл – определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на възражение по чл.414 ГПК,
не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на
основание §1 от ДР на Наредбата възнаграждението на пълномощника на длъжника следва
да бъде определено по аналогия, което изисква изследване естеството на извършените
действия. Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е
безспорно. Това производство е формално и започва с отправеното до съда искане за
издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за
утвърждаване на образци за заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за
изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Ведно със заповедта за
изпълнение, на длъжника се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за
2
попълването й. Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414,
ал.1 ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с твърдения за
плащане на задължението, какъвто процесният случай не е. Предвид изложеното,
възнаграждението за подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да бъде определено по
реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл – решение № 21 от
19.05.2021 г. по в. гр. д. № 9639/2020 г. на СГС , II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г.
по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в. гр. д. №
3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019
г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5
състав – в относимата им част относно разноските за заповедното производство,
определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав,
определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII състав и др.) – в
редакцията й, приложима към датата на сключване на договора за правна защита (20.09.2022
г.) – преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., в размер на сумата от 50 лв.
С оглед изложеното определението следва да се допълни, като в полза на адв. ** се присъди
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на сумата от 50 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл.248 ГПК, определение от 26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 53546/2023
г. на СРС, ГО, 178 състав в ЧАСТТА за разноските, както следва: ОСЪЖДА "***, ЕИК **, да
заплати на адв. *** от САК, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита на А. Х. Е. в размер на сумата от 50 лв.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна
жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3