Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №

 

                                  град Свиленград, 08.03.2021 година

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                      

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Ренета И., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 56 по описа на Съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-001182 от 18.01.2021 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което на „С.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Георги Сидеров, представлявано от управителя Калоян Петев Димитров, за нарушение на чл. 264, вр.чл. 128, т. 2 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Дружеството-жалбоподател чрез законния си представител – управителя Калоян Петев Димитров, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за неправилен и постановен при нарушения на материалния и процесуалния закони.

В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподателят не изпраща представител. За него се явява адвокат Георги Сидеров, който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира, че са налице процесуални нарушения при издаването му – липсвало пълно описание на нарушението (не ставало ясно къде и кога точно е работило лицето) и не ставало ясно къде точно е извършено нарушението, както и тъй като дружеството-жалбоподател не било извършило инкриминираното нарушение и поради затруднената ситуация, в която се намират търговските дружества поради пандемията от коронавирус. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, редовно призовани, изпращат представител – Старши юрисконсулт Катя Грудева, която намира Жалбата за неоснователна и иска от Съда да потвърди обжалваното НП като правилно и съобразено както с материалния, така и с процесуалния закони. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

         В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 18.11.2020 година служители на АНО (свидетелите Е.И.Л. и Н.Т.Д.) извършват проверка за спазване на трудовото законодателство (КТ, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта и Закона за държавния служител) в обект – обменно бюро, намиращо се в град Свиленград, ул.„Трети март” № 26, област Хасково, стопанисвано от дружеството-жалбоподател. На проверката присъства К.Д.Д.на длъжност „касиер”.

Връчена е Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на К.Д.Д., в която са посочени какви документи във връзка с извършваната проверка следва да представи дружеството и какъв срок следва да стори това.

Представени са на место и по електронен път на 04.12.2020 година в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково Трудов договор от дата 01.09.2017 година, сключен с лицето К.Д.Д.(, видно от който трудовите възнаграждения се изплащат месечно в месеца, следващ отработения), Декларация от 18.11.2020 година, Правилник за вътрешния ред, Графици за работното време за месеците септември и август 2020 година, Разчетно-платежна ведомост за месец септември 2020 година, Вътрешни правила за работната заплата (, видно от които трудовите възнаграждения се изплащат в рамките на месеца, следващ този, за който се отнасят и месечната заплата включва и допълнителни възнаграждения съгласно КТ, а ако датата е неработен ден изплащането става на следващия работен ден) и Идентификационна карта.

За извършената проверка на место и по документи е съставен в  „Инспекция по труда” - Хасково Протокол с рег.№ ПР2033928/10.12.2020 година, в който са посочени констатираните нарушения и са дадени предписания за отстраняването им като е определен и срок за това. По делото няма данни Протоколът да е връчен дружеството-нарушител.

Служителите на АНО указват на дружеството-жалбоподател да се яви негов представител за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). За целта е изпратена по пощата с Обратна разписка нарочна Покана до дружеството-жалбоподател, в която е посочено, че следва да се яви негов представител на дата 17.12.2020 година в сградата на АНО за съставяне на АУАН и какви са последствията при неявяване. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на имената и длъжността на получателя й.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Е.И.Л. – Главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към Министъра на труда и социалната политика, съставя против дружеството-жалбоподател при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН (в отсъствие не негов представител) АУАН № 26-001182 на дата 18.12.2020 година. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Н.Т.Д.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с незаплащането от страна на „С.” ООД – работодател по смисъла на КТ, на К.Д.Д.– Касиер обменно гише, работила на 06.09.2020 година (официален празник по смисъла на чл. 154, ал. 1 от КТ) - Ден на Съединението, трудово възнаграждение в размер не по-малко от удвоения. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 264, вр.чл. 128, т. 2 от КТ, които вписва за нарушени. Посочено е, че деянието е извършено на 03.11.2020 година в град Свиленград, област Хасково. АУАН е редовно предявен и връчен на представител на дружеството-жалбоподател по пощата - Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване и на фамилното име и длъжността на получателя му. 

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково издава процесното НП № 26-001182 на 18.01.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 264, вр.чл. 128, т. 2 от КТ. Обжалваното НП е редовно връчено на дружеството-жалбоподател на 19.01.2021 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване и на имената и длъжността на получателя му. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

 Както в Акта, така и в НП е прието за установено, че работодателят „С.” ООД е извършил нарушение по чл. 264, вр.чл. 128, т. 2 от КТ, тъй като не е заплатил на К.Д.Д.– Касиер обменно гише, работила на 06.09.2020 година (официален празник по смисъла на чл. 154, ал. 1 от КТ) трудово възнаграждение в размер не по-малко от удвоения. За това нарушение на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на нарушителя (работодателя „С.” ООД) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

В кориците на делото е приложена Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството–жалбоподател.  

Представена е и е приета като доказателство по делото Отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец септември 2020 година, видно от която К.Д.Д.не е полагала труд на 06.09.2020 година.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 01.03.2021 година свидетели Е.И.Л. и Н.Т.Д.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Е.И.Л. и Н.Т.Д., които са безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи, взаимно кореспондиращи си и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – Д., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година по описа на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател, с оглед установените факти на неплащане на К.Д.Д.– Касиер обменно гише, трудово възнаграждение в размер не по-малко от удвоения, тъй като е работила през ден на официален празник. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Съдът не дава вяра и не кредитира представената от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател Отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец септември 2020 година, тъй като намира, че този документ е съставен допълнително за да обслужи защитната версия на „С.” ООД – не е представен към момента на проверката по документи, а по-късно, въпреки че в Призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК изрично е посочено, че следва да се представи и тъй като данните, съдържащи се в него са в противоречие с другите доказателства, съдържащи се в АНП, които Съдът кредитира - посочено е в Отчетната форма, че Костадинка Д. е отработила през месец септември 2020 година 14 дни, а в същото време съгласно Разчетно-платежната ведомост за същия месец й се заплаща възнаграждение за 20 отработени дни, което е противоречащо на нормалната човека логика – работодател за заплаща за повече дни при отработени по-малко такива за месеца. Отделно от това Графикът за работното време за месец септември 2020 година, приложен в АНП, не бе оспорен от страна на дружеството-жалбоподател. Ето защо Съдът не кредитира този документ (Отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец септември 2020 година), поради което не го коментира по-надолу в настоящото изложение.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

        Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично управителят (законният представител на дружеството), при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

              ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Следва да се посочи, че представител на дружеството-жалбоподател не е присъствал при съставяне на АУАН и същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН след като служителите на АНО са предприели необходимите действия за осигуряване присъствието му при съставяне на АУАН. Дори да се приеме, че при съставянето на Акта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и по-специално на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, то не е довело до ограничаване правото на дружеството-нарушител да се защити във връзка с отразените в Акта констатации, въз основа на които е била ангажирана и неговата административнонаказателна отговорност, тъй като Актът е бил надлежно връчен, предявен на дружеството-жалбоподател, което е имало възможност да се запознае с отразените в него констатации към датата за извършване на връчването, както е било запознато и с правото в 3-дневен срок от подписването му да направи писмени възражения по него. Ако се приеме, че е налице нередовност на АУАН, поради това че е съставен в отсъствие на представител на дружеството-нарушител, то тя е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е налице безспорна установеност на деянието и нарушителя, като с връчване на НП, дружеството-жалбоподател е могло да организира ефективно защитата си в процеса. Т.е. след като на дружеството-жалбоподател е връчен Акта и е имало възможност да се запознае с отразените в него констатации, въпросното обстоятелство, както и осъществените впоследствие действия във връзка с обжалване на НП налагат извода, че то очевидно е реализирало пълноценно правото си на защита. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 348, ал. 3, т. 1, вр.чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено, само ако то е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В случая правата на дружеството-жалбоподател не са ограничени по никакъв начин. На следващо място следва да се отбележи, че съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат, което в настоящия случай не е налице. С оглед изложеното не представлява съществено процесуално нарушение факта, че в Протокола за извършена проверка длъжността на Н.Т.Д. е посочена като „Инспектор”, а в действителност длъжността му е „Главен инспектор”. Изводите на Съда не се променят и предвид факта, че Протоколът за извършена проверка не е връчен на представител на дружеството-нарушител, тъй като липсва такова задължение към съставителите му.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение. В този ред на мисли са неоснователни възраженията на адвокат Сидеров, направени в открито съдебно заседание, касаещи липса на пълно описание на нарушението и неяснота къде е извършено нарушението, тъй като точно и ясно е посочено, че нарушението е извършено на 03.11.2020 година в град Свиленград – повече конкретизация не е необходима с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.  

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 416, ал. 1 от КТ и чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 416, ал. 5 от КТ. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ, нарушенията на трудовото законодателство се установяват с Актове, съставени от държавните контролни органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 18.12.2020 година актосъставителят Е.И.Л. е заемала длъжността „Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към Министъра на труда и социалната политика” (чл. 399, ал. 1 от КТ). В този смисъл са и изявленията на свидетеля Л. направени в открито съдебно заседание, проведено на 01.03.2021 година. Предвид изложеното актосъставителят Е.И.Л. безспорно се явява държавен контролен орган, имащ право по силата на закона да извършва подобни проверки, респ. да съставя АУАН за констатираните нарушения. Лицето, подписало НП – Кирчо Жеков Кирев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ и деянието е извършено в зоната на отговорност на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е служебно известна на Съда.   

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 (считано от датата, когато е констатирано нарушението, респ. е открит нарушителя – 04.12.2020 година когато е проверката по документи) и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

 

 

       ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

       Съгласно чл. 264 от КТ работодателят е длъжен да заплаща на работника или служителя за работа през дните на официалните празници трудово възнаграждение според уговореното, но не по – малко от удвоения размер.

Неизпълнението на това законово задължение от страна на жалбоподателя „С.” ООД, представлявано от управителя Калоян Петев Димитров по отношение на посоченото в НП лице – К.Д.Д.се доказа по делото. Установи се също така по безспорен начин, че между дружеството-жалбоподател и лицето К.Д.Д.е налице валидно трудово правоотношение, както и че на дата 06.09.2020 година е била на работа (видно от Графика за работното време за съответния месец – документ неоспорен от никоя от страните в процеса). Видно от приложената по делото Ведомост за заплати за месец септември 2020 година, служителят е получил основната си работна заплата в размер на 672.22 лв. Възнаграждението за положен труд по време на официални празници е друго, вкл. количествен елемент от структурата на работната заплата като в случая за месец септември 2020 година на работника не е изплатена в удвоен размер сума за работа през ден на официален празник. Т.е. дружеството-жалбоподател, като работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ, на посочените дата и място в НП, не е заплатило на К.Д.Д.– Касиер обменно гише, работила на 06.09.2020 година (официален празник по смисъла на чл. 154, ал. 1 от КТ) трудово възнаграждение в размер не по-малко от удвоения. Съгласно чл. 416, ал. 1, изречение второ от КТ редовно съставените Актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство не се събраха доказателства, които да оборят изложените обвинителни факти в АУАН и обжалваното НП. По делото няма доказателства противни на така възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка. С оглед на изложеното дружеството–нарушител следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.

Нарушението е извършено в град Свиленград, област Хасково, тъй като там е мястото, където полага труд работника Д.. Ето защо там е и мястото на конкретното нарушение. С други думи мястото е достатъчно ясно и точно посочено, както вече бе посочено.

Датата на нарушението е 03.11.2020 година, тъй като за месец септември 2020 година трудовото възнаграждение на работника Д., включително това за работа през ден на официален празник, е следвало да се изплати до края на месец октомври 2020 година, но тъй като 31.10.2020 година е събота – неработен ден, възнаграждението се дължи до първия работен ден – понеделник 02.11.2020 година.

Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на ООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева).

 

                      ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с Имуществена санкция или Глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. При така направения преглед на установените факти и приложимите правни норми се налага изводът, че отговорността на „С.” ООД е законосъобразно ангажирана на основание чл. 414, ал. 1 от КТ.

 По делото не се констатираха смекчаващи отговорността обстоятелства.

 Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид данните, че при проверката са констатирани и други нарушения на трудовото законодателство в този обект, включително идентично нарушение на трудовото законодателство.

Степента на обществена опасност на деянието е завишена,  тъй като подобни случаи на нарушаване на трудовото законодателство са често срещани в последно време и налагайки съразмерна санкция ще се дисциплинират всички други работодателите към спазване на трудовото законодателство. В този ред на мисли Съдът няма право да намаля, респ. отменя размера на наложената санкция, респ. НП поради затруднената ситуация в страната ни.  

Размерът на наказанието следва да се определи при наличие на завишена степен на обществена опасност на деянието, при липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и при наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона минимален такъв. Наложената санкция в размер на 1 500 лв. (минималния, предвиден в КТ размер), Съдът намира за необходима за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 година по Тълкувателно дело № 7/2010 година на ОСК на ВАС, специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно” административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните” нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в от КТ следва да имат два основни признака - нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители, като в настоящия случай не налице и двете предпоставки. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от случаите по чл. 28 от ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание - Имуществена санкция, респ. Глоба, но в многократно по-нисък размер. По изложените съображения Съдът намира, че приложението на чл. 28 от ЗАНН се дерогира от специалната норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ, касаеща привилегированите състави на административни нарушения на този Кодекс. Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ се отнася към тази на чл. 28 от ЗАНН като специална норма към обща в производствата по налагане на наказания във връзка с установени нарушения по прилагане на трудовото законодателство, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима. Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ дава възможност на АНО при наличие на определени обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца с по-ниска степен на обществена опасност, да наложи по-лека санкция, без да нарушава принципа за индивидуалната и генералната превенция.

Досежно приложението на чл. 415в от КТ - в този смисъл следва да се отбележи, че преценката по чл. 415в от КТ е преценка, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, предхождаща налагането на санкцията, предвидена в закона. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 415в от КТ, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. Условието, което поставя законодателят на първо място за прилагане на привилегирования състав на  чл. 415в, ал. 1 от КТ е нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс. В настоящия случай не е допустима посочената хипотеза, тъй като първата предпоставка за прилагането й - нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, не е налице - няма данни и не са представени доказателства за това. При липсата на първата предпоставка е безпредметно да се изследва втората такава, предвидена в нормата на  чл. 415в, ал. 1 от КТ - да не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, но за пълнота Съдът счита за необходимо да отбележи, че тя също не е налице, тъй като вредите произтичат от самия факт на липсата на изплатено трудово възнаграждение за положен труд на официален празник от работника и не следва да се доказват от АНО. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 415в от КТ и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 415в от КТ за съответстваща на закона.

      За пълнота на настоящото изложение и с оглед наведените твърдения от страна на процесуалния представител на дружеството-жалбопозател в открито съдебно заседание, следва да се посочи, че Таблицата за отчитане явяването/неявяването на работа или така наречената Форма образец 76 е документ, за който в съществуващия до 2002 година Закон за счетоводството беше регламентирано утвърждаването на албум на първичните счетоводни документи. В настоящия Закон за счетоводството подобен текст липсва и реално използването на самата типова Форма образец 76 няма задължителен характер, т.е. тя се използва по усмотрение и при желание на работодателя.

По разноските:

 По делото се констатираха действително направени разноски от страна на дружеството-жалбоподател в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че в полза на АНО следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо.         

По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна.

Искането за присъждане на разноски, направено от страна на дружеството-жалбоподател следва да бъде оставено без уважение с оглед изхода на делото.

        Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 26-001182 от 18.01.2021 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което на „С.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Калоян Петев Димитров, за нарушение на чл. 264, вр.чл. 128, т. 2 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА „С.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Калоян Петев Димитров, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково с адрес: град Хасково, ул.„Патриарх Евтимий” № 2, сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 56/2021 година по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Калоян Петев Димитров, за присъждане на разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                            (Кремена Стамболиева)