РЕШЕНИЕ
№ 337
26.09.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 17.09.2019г., при участие
на секретаря Емилия Павлова в следния състав :
Председател
: Милена Даскалова
Членове : Методи Величков
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно
гражданско дело № 277 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЧЕЗ Електро
България“АД срещу Решение № 176 от 12.02.2019г., постановено по гр. д. № 7157/2018г.
по описа на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя установителни искове по чл. 415 ГПК срещу С.Т.К. за дължимост на
сумата от 5402,82 лева по издадена фактура, начислена служебно по Констативен
протокол от 19.04.2018г.
В жалбата се навеждат подробни оплаквания за необоснованост, неправилни
фактически констатации, несъобразяване с практика на Върховен касационен съд по
аналогични казуси; за процесуални нарушения-липса на произнасяне по
своевременно заявени искания по доказателствата; за нарушения на материалния
закон. Жалбоподателя счита за неправилни изводи на ПРС, че не е налице
основание за корекция на количеството ел. енергия, поради отмяна на издадените
от КВЕР правила и че липсвала процедура за корекция, което водело до отпадане
на възможността за такава.
Постъпил е отговор от въззиваемия – ответник, в който
се взема становище за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
При проверка по чл. 269 ГПК ПОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Относно неговата правилност ПОС е ограничен от
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
ПОС след преценка на твърденията на страните с оглед
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ответника не депозирал отговор на исковата молба и не
е оспорвал в писмената си молба за първото заседание на ПРС че е потребител на
ел. енергия за процесния обект. Напротив в писмена молба до ПРС от 22.01.2019г.
твърди, че е плащал фактурираната му за процесния период ел. енергия, което
потвърждава, че същият е потребител на ел. енергия за процесния имот.
Възраженията в тази насока, направени едва в първото
въззивно съдебно заседание са преклудирани.
Предвид горното ПОС приема, че за процесния период
страните по делото са се намирали в облигационни отношения по продажба на ел.
енергия, уреждани от ЗЕ, действалите към момента на проверката ПИКЕЕ (ДВ
2013г., отменени частично от ВАС с решение обн. ДВ от 14.02.2017г.) и общи
условия (приложени по делото и неоспорени от ответника).
От представените писмени доказателства (констативен
протокол от 19.04.2018г., чието оспорване също е преклудирано като направено с
молба от 22.01.2019г- далеч след срока по чл. 193 ГПК, който в случая съвпада с
този за отговор на исковата молба, какъвто няма) се установява, че на тази
датата служители на неучастващото в делото дружество-оператор на ел. мрежа са
извършили проверка и са констатирали, че обекта в който се ползва енергия от
ответника е свързан директно към електроразпределителната мрежа, при което
ползваната енергия не се отчита от електромера-средство за търговско измерване.
Протокола е подписан от служител на полицията и двама свидетели. Според
констатациите в протокола се касае за промяна в схемата на свързване.
От показанията на разпитаните във въззивното дело
свидетели се установява, че подписалите констативния протокол лица, включително
полицейския служител са видели лично неправомерното свързване.
От „Предложение за корекция“ и фактурата се
установява, че ищецът е извършил преизчисляване на потребените количества
енергия за период 90 дни преди датата на проверка и е доначислил дължимите суми
за което е издал и фактурата за процесната сума.
От приетата във въззивното производство СТЕ се
установява, че направените от ищеца преизчисления на количествата и тяхното
остойностяване са правилно извършени. Потвърждава се и констатацията за промяна
в схемата на свързване.
За да отхвърли исковете ПРС е приел, че след отмяната
на чл. 40-47 вкл. на посочените ПИКЕЕ липсвал ред за извършване на проверка на
метрологичната и техническа изправност на електромера и оттам липсвал ред за
установяване на случаите на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия при
което липсвало за ищеца право да преизчислява количествата и стойността на
потребената от ответника енергия. Освен е счел, че не е доказано виновно
поведение на ответника и не могло да се установи точния период в който е
потребена енергията.
ПОС не споделя тези изводи на ПРС. Посочената от ПРС
метрологична проверка или проверка на техническата годност се отнася до
хипотезата на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ /отм./.
В конкретния
случай е налице хипотезата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ - промяна в схемата на
свързване, в която хипотеза метрологична проверка не се предвижда, а направо се
съставя констативен протокол като единственото изискване е за присъствие и
подписване на протокола от служител на полицията, което в случая е спазено.
Неправилно ПРС е преценявал и дали ответника е
извършил неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013
г., в сила от 16.11.2013 г./, приети въз основа на законова делегация, е
предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да
коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа
енергия. При установено, в резултат на извършена проверка, неправилно и неточно
измерване или неизмерване, количеството енергия се определя съгласно процедура,
определена в ОУ или в раздел ІХ от ПИКЕЕ. За извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от крайния снабдител е достатъчно да бъде
установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на
електрическата енергия, като в корекционната процедура са регламентирани
обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно
отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и
подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване. С оглед уредените начини за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитащи и обективната
невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество
електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от
задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия при
доказано неточно отчитане на електромера на клиента, както и не е длъжен да
доказва виновно поведение на абоната, дори и да не е установено кои са
конкретно тези лица, възпрепятствали правилното отчитане на ползваната енергия,
поради което доводите и възраженията на ищеца в обратен смисъл са
неоснователни. Горното важи и в хипотеза след отмяната на част от ПИКЕЕ от
2013г, извършена от ВАС с посоченото по горе решение. В този смисъл са решение
№ 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., решение № 203 от 15.01.2016 г.
по т. д. 2605/14 г. I ТО на ВКС и решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д.
1650/14 г., I ТО на ВКС; Решение 124/18.06.2019г. по гр.д. 2991/2018г. на ВКС, III Г.О
За дължимостта на сумата представляваща
стойността на неизмерената ел. енергия е без значение и дали потребителя е уведомен
за корекцията. Уведомяването има значение само за изпадането му в забава и съответно
за дължимостта на лихва (вж. Решение 124/18.06.2019г. по гр.д. 2991/2018г. на
ВКС, III Г.О.)
Предвид гореизложеното
решението в частта по иска за главницата е неправилно и следва да се отмени, а
искът за сумата от 5402,82 лева да се уважи.
По иска за лихва: както се
посочи по-горе, за да дължи лихва потребителя е необходимо да е поставен в
забава, която настъпва след уведомяването му за извършената корекция и изтичане
на срок за плащане.съгласно закона за енергетиката чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, б.”а” от ЗЕ в
ОЪ на продавача следва да има правила за уведомяване на потребителя за
корекцията. Такива правила са уредени в чл.
18 от ОУ на “Чез
Електро България” АД и предвиждат уведомяване на потребителя със
съобщение, което да включва и срок за плащане. В случая в представеното писмо
от ищеца до ответника (л.27 от делото на ПРС) и във фактурата не е посочен срок
заплащане и ответника не е изпаднал в забава, поради което не дължи лихвата
претендирана от ищеца. Несъстоятелно е позоваването на ищеца в исковата молба
за изтекъл срок за плащане. Чл. 19, ал. 2 от представените ОУ на ищеца не
урежда срок за плащане в хипотеза на корекция. В хипотеза на корекция важим е
чл. 18 от ОУ, който изисква в съобщението до потребителя да се даде срок за
плащане, а в случая това не е направено. При липса на определен срок за плащане
е без значение дали писмото е връчено на ответника и кога.
Ето защо в частта по иска за
лихва решението като краен резултат е правилно и следва ад се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото на
ищеца се дължат разноските за заповедното и исковото производства съобразно
уважената част от исковете, която е 99%. Ищецът е претендирал за заповедното
дело 167,59 лева (за адв. хонорар и държавна такса), от които му се следват
165,91 лева.
За първа инстанция
направените от ищеца разноски са 156,52 лева държавна такса, а ПОС определя
размер от 100,00 лева на поисканото юрисконсултско възнаграждение или общо
256,62 лева, от които се дължат съобразно изхода на делото 253,95 лева.
За въззивното дело
ищеца-жалбоподател е направил разноски за 410,59 лева (за такса, депозит за
вещо лице и 100,00 се определят от ПОС за юрисконсултско възнаграждение) от
които му се дължат 406,48 лева.
На ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от исковете (1 %). За първа инстанция и
заповедното дело не е претендирал разноски. За въззивната инстанция се
претендират разноски в размер на 600,00 лева за адвокат, реално платени видно
от договора за правна помощ. От тях се дължат според изхода на делото 6,00
лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 176 от 12.02.2019г., постановено по
гр. д. № 7157/2018г. по описа на Пернишкия районен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО е
отхвърлен предявеният от „ЧЕЗ Електро България“АД установителен иск по чл. 415 ГПК срещу С.Т.К. за дължимост на сумата от 5402,82 лева по фактура ***,
начислена служебно на основание Констативен протокол *** от *** КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.Т.К. с ЕГН: ********** и адрес *** ДЪЛЖИ НА „ЧЕЗ Електро България" АД с ЕИК/Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, бул.
„Цариградско шосе" № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център сумата от 5 402,82 лв. /пет хиляди
четиристотин и два лева и 82 ст./, по фактура ***, начислена служебно на
основание Констативен протокол *** от ***,
представляваща стойност на
доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия за периода от
20.01.2018 г. до 19.04.2018 г. за електроснабден имот, находящ се в ***, с клиентски № ***, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 4665/2018г. по описа на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА С.Т.К. с ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ Електро България" АД с ЕИК ********* сумата от 165,91 лева разноски за ч. гр.д
4665/2018г., както и сумата от 253,95
лева разноски за първоинстанционното производство и сумата 406,48 лева разноски
за въззивното дело.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България" АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.К. с ЕГН: ********** сумата от 6,00 лева за
разноски за въззивното дело.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
Настоящото решение подлежи на
касационно обжалване пред върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател : Членове
: 1. 2.