В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IV
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Н. АТАНАСОВ
2. АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела Пиралкова и с
участието на прокурор Ивайло Занев, като разгледа докладваното от съдия А. Н. Атанасов
ВНОХД
№ 2705 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 07.02.2019 година по НОХД № 17379/2017 година,
СРС, 100 състав, е признал подсъдимата М.Д.С. за виновна в извършването на
престъпление по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като ѝ е наложил
наказание пробация, включващо първите две пробационни мерки за срок от по една
година. Със същата присъда в тежест на подсъдимата са присъдени и направените
по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и
допълнение към нея от процесуалния представител на подсъдимата, с която се иска
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде
оправдана по повдигнатото й обвинение. Оспорват се качеството „длъжностно
лице“, постъпването на посочените парични суми в патримониума на туристическото
дружество и извършеното противоправно разпореждане с инкриминираните вещи. В
жалбата не се иска събиране на доказателства.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата,
свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на
подсъдимата – адв. Н., поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита за
неправилни изводите на районния съд за осъществен състав на престъпление и
виновността на подсъдимата в извършването му. Пледира, че не са изяснени наличието
на качеството „длъжностно лице“ у подсъдимата и обстоятелството налице ли е
противоправно разпореждане с инкриминираните вещи в свой или чужд интерес. Моли
съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да
признае подсъдимата за невиновна по повдигнатото ѝ обвинение.
Представителят на СГП намира постановената присъда за
законосъобразна и доказателствено обоснована. Счита, че наказанието е правилно
определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като е
съобразено съотношението на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Моли въззивният състав да потвърди изцяло първоинстанционната присъда.
В лична защита и в предоставеното ѝ право на последна
дума подсъдимата С. потвърждава казаното от адвоката си.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното
изменение или отмяна, поради което намира, че обжалваната присъда следва да
бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност,
подробно обсъдена в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен
материал въззивният съд достигна до следните фактически изводи, съвпадащи с
установената от Софийски районен съд фактическа обстановка:
Подсъдимата М.Д.С. е родена на *** ***, ЕГН: **********,
българка, с българско гражданство, вдовица, с полувисше образование. Същата
работи като хигиенист и живее на адрес: гр. София, ул. „*******. М.С. е осъждана
с влязла в сила на 28.06.2017 година присъда по НОХД № 77/2015 година по описа
на СРС, НО, 99 състав, за извършено на неустановена дата през месец август 2013
година престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1 НК и за
извършено на 05.09.2013 година престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.
Търговско дружество „М.” ЕООД с ЕИК *******е търговец по
смисъла на ТЗ. Към 2012 година то извършвало основна търговска дейност -
вътрешен и международен туризъм, туроператорска и турагентска дейност,
туристически услуги. Дружеството имало издадено удостоверение за регистрация №
РК-01-6824 от 16.05.2012 година за извършване на туристическа дейност като
туроператор и туристически агент. Управител на дружеството към този момент била
свидетелката М.А..
С трудов договор от 20.06.2012 година, сключен между „М.”
ЕООД, в качеството му на работодател и подсъдимата М.С., в качеството й на
служител, последната била назначена на длъжност „управител туристическа
агенция” с код по НКПД № 14393004. По силата на този трудов договор, М.С.
започнала работа на 22.06.2012 година в офиса на агенцията, находящ се гр. ******,
офис 10.
Съгласно т.2 от длъжностната характеристика на длъжността
„управител туристическа агенция“ основните функции и задължения на М.С. били
следните: Да издирва съконтрахенти - хотели, ресторанти, превозвачи, организатори
на различни видове мероприятия с цел подготвяне на туристически продукти и
оферти за услуги; Да отговаря за набиране и връзки с клиенти на „М.” ЕООД -
лица, желаещи да ползват продуктите и услугите, предлагани от юридическото
лице, да сключва договори с клиенти. В края на всеки работен ден да изготвя и
представя на управителя писмен отчет за сключените от него договори; Да следи
за надлежното оформяне на всички документи; Да следи за спазване на условията и
сроковете за всички видове резервации; Да издава касови бонове от регистрирано
на името на „М.” ЕООД ЕКАПФ в момента на плащания в брой, извършвани от клиенти;
Да изготвя писмен отчет за получените суми, да отчита и предава същите на
управителя на „М.” ЕООД в края на всеки работен ден. Служителката нямала право
да оперира с банковите сметки на юридическото лице, не следяла за разплащания
по банков път и нямала право да издава никакви платежни документи и документи
за извършвани плащания и за финансови операции, страна по които е „М.” ЕООД с
изключение на издаването на фискални бонове. Служителката нямала право да
издава никакви документи, с които да задължава „М.” ЕООД. Съгласно длъжностната
си характеристика М.С. носела отговорност за набиране на клиенти, оформяне на всички
документи, подаването им в надлежните срокове и пред надлежните лица, както и
за неизпълнение на поставените задачи поради нарушение на трудовата дисциплина
и за причинените от него вреди на „М.” ЕООД. С. била подчинена на управителя на
дружеството - М.А.. В характеристиката изрично било посочено, че М.С. като
„управител туристическа агенция” нямала ръководни функции /т. III. 1.2./. При
постъпване на работа М.С. се запознала с длъжностната си характеристика, подписала
я и получила екземпляр от нея.
В дружеството било установено правилото - в случай, че
управителят М.А. не се яви в някой от дните в офиса, получените от подсъдимата
парични суми в брой по сключени договори, да бъдат отчитани най-късно на
следващия ден.
Към 2013 година клиентите, които имали сключени договори за
екскурзии, можели да заплатят сумите по тях по банков път по сметка на „М.“
ЕООД, чрез групов сайт или в брой, за което задължително им се издавало касов
бон.
Към 2013 година в сградата, където се помещавал офисът на
туристическата агенция „М.” ЕООД, се намирал и клуб за здравословно хранене.
Клубът се посещавал от свидетелката А.Л.и нейни приятелки, както и от
подсъдимата С.. Там, през лятото на 2013 година свидетелката А.Л.и част от
приятелките й се запознали с подсъдимата М.С..
Един ден С. им казала за екскурзия до Рим, която се
предлагала от дружеството. Тогава А.Л.и свидетелките М. Й.и Д.Т.решили да отидат
на екскурзия до Рим. От своя страна А.Й.решила да подари екскурзия на дъщеря си
Й.Л.. По същия начин Д.Т.решила да подари екскурзията на дъщеря си - М.И.. По
този повод на 31.07.2013 година свидетелката А.Л.и М. Й.се качили в офиса на
туристическата агенция и там обсъдили офертата с М.С.. Предложението било за
екскурзия, която ще се състои в периода от 28.09.2013 година до 01.10.2013 година
като цената била около 770 лева на човек и включвала три нощувки, престой в
хотела, самолетен билет, летищна такса, платен вход за посещения на исторически
музеи. Свидетелките харесали офертата и на същата дата сключили договор за
индивидуално пътуване № 513 от 31.07.2013 година, като от името на „М.” ЕООД
договорът бил подписан от подсъдимата М.С.. Съгласно договора в екскурзията
били включени лицата М. Й., М.И., А.Л., Й.Л. и Д.Т.. Общата цена на екскурзията
според условията на договора била 3792 лева, от които 50 % следвало да бъдат
платени при подписването на договора, а остатъка до 10.09.2013 година.
Още същия ден, на място в офиса на дружеството свидетелката А.Л.платила
на М.С. капаро във връзка със сключения договор - сумата от 1827 лева и 200
евро. За представените суми М.С. не издала касов бон, а издала два броя
разписки на фирмена бланка, които попълнила собственоръчно, като едната
разписка била за сумата от 991 лева и 200 евро, а другата за 836 лева. В
разписката за сумата от 991 лева и 200 евро М.С. сгрешила номера на договора и
посочила, че е получила тази сума по договор № 510 от Й.В.Л., но отразила, че
става въпрос за екскурзия до Рим/28.09.2013 година. На втората разписка било
посочено, че е получила сумата от 836 лева от А. Л.. И двете разписки били
подписани от М.С. и върху тях бил положен печат на дружеството. Тъй като
разписките били бланкови, в тях като име на получател на сумите с печатни букви
била посочена М.А. като представител на „М.” ЕООД.
Същия ден вместо да отчете парите, получени от А.Л.на
основание сключен договор № 513/31.07.2013 година, на управителя на „М.” ЕООД, М.С.
решила да задържи и да ползва парите за свои нужди. М.С. не отчела сумата нито
същия ден, нито на по-късен етап.
Впоследствие към екскурзията решили да се включат и други
приятелки на А.Л., а именно: свидетелките С. М., Д. М., Д. Н. и З. С.. Поради
това на 09.08.2013 година А.Л.и С.М. отишли в офиса на туристическата агенция и
сключили договор за индивидуално пътуване № 522 от 09.08.2013 година От името
на туроператора - „М.” ЕООД договорът бил подписан от М.С..
Общата дължима сума по договора била 2070 лева, като същия
ден свидетелката А.Л.платила на М.С. сумата от 1200 лева — капаро. За
получената сума М.С. не издала касов бон, а издала два броя разписки на бланки
на фирмата. Едната разписка била за сумата от 600 лева, и в нея било посочено,
че се дава във връзка с екскурзията до Рим - самолет от Д.Г./бащиното име на Д.Н./
и З.С./2x300 лева/. Във втората разписка било отбелязано, че М.С. е получила
сумата от 600 лева по договор № 522 от С.В.М.. И двете разписки от името на
туроператора „М.” ЕООД били подписани от М.С.. Върху бланките бил поставен
печат на дружеството. Тъй като разписките били бланкови, в тях като име на
получател на сумите с печатни букви била посочена М.А. като представител на „М.”
ЕООД.
Същия ден вместо да отчете парите, получени от А.Л.на
основание договор № 522/09.08.2013 година, на управителя на „М.” ЕООД, М.С.
решила да задържи и да използва парите за свои нужди. М.С. не отчела сумата
нито този ден, нито на по-късен етап.
Впоследствие свидетелката А.Л.събрала допълнително пари от
приятелките си и на неустановена дата в началото на месец септември 2013 година
отишла в офиса на фирмата и платила на подсъдимата М.С. сумата от 2791 лева във
връзка с двата сключени договора. За получената сума М.С. не издала касов бон,
а изготвила 5 броя разписки на бланки на фирмата, в които се подписала в
графата за „туроператор”, като върху разписките бил поставен печат на фирмата.
Едната разписка била за сумата от 211 лева и в нея М.С. посочила, че ги е
получила от А. Л.. Втората разписка била за сумата от 640 лева и в нея М. Л.
посочила, че ги е получила от А. Л.. В трета разписка М.С. посочила, че е
получила сумата от 940 лева от А. Л.. М.С. издала още една разписка, в която
посочила, че е получила от А. Л. и сумата от 400 лева. Издала и още една
разписка, в която посочила, че е получила сумата от 600 лева от С.М.. Тъй като
разписките били бланкови, в тях като име на получател на сумите с печатни букви
била посочена М.А. като представител на „М.” ЕООД.
Същия ден вместо да отчете парите, получени от А.Л.във връзка
с екскурзията на основания договор № 513/31.07.2013 година и договор №
522/09.08.2013 година на управителя на „М.” ЕООД, М.С. решила да задържи и да
използва сумата за себе си, като не отчела получените пари нито този ден, нито
на по-късен етап.
Междувременно на неустановена дата през месец август 2013 година
свидетелката М. Й.отишла в офиса на агенцията и заплатила на М.С. сумата от 300
лева - капаро във връзка с екскурзията. За получените пари подсъдимата не
издала касов бон, а издала разписка с бланка на фирмата, в която посочила, че е
получила сумата от М. Й.и се разписалата за „туроператор”. Върху разписката бил
сложен и печат на фирмата. Тъй като разписката била бланкова, в нея като име на
получател на сумата с печатни букви била посочена М.А. като представител на „М.”
ЕООД.
Вместо да отчете получената сума на управителката на „М.”
ЕООД, подсъдимата решила да я задържи и да я ползва за себе си. Същата не я
отчета нито същия ден, нито на по-късен етап.
Тъй като впоследствие М. Й.заминала на екскурзия в Гърция, на
неустановена дата през месец август 2013 година майка ѝ - свидетелката С.Й.отишла
в офиса на фирмата и дала на подсъдимата сумата от 507 лева за екскурзията на
дъщеря си до Рим. Подсъдимата не издала нито касов бон, нито разписка. Вместо
да отчете получената сума още същия ден на управителката на агенцията,
подсъдимата решила да задържи и ползва парите за себе си. Сумата не била
отчетена от нея нито този ден, нито на по-късен етап.
Свидетелката З.С.от своя страна на 09.09.2013 година
заплатила във връзка с екскурзията по банкова път по сметка на „М.” ЕООД
допълнително сумата от 468 лева.
Когато наближил моментът, в който трябвало да се пътува,
свидетелките започнали да се интересува кога точно ще се пътува, при което
подсъдимата М.С. не им давала категорични отговори. Междувременно М.А., тъй
като видяла договорите в компютъра на фирмата, също запитала подсъдимата какво
се случва с екскурзията на групата за Италия. С. първоначално отговорила, че тя
се проваля поради открито онкологично заболяване на А.Л., което не отговаряло
на истината. Казала също, че не е получавала пари от клиентите във връзка с
тази екскурзия, именно, защото нямало да се състои поради заболяване на Ася Л..
На 20.09.2013 година сутринта М.С. се обадила на М.А. и ѝ
казала, че са ѝ откраднали служебни пари, което също не отговаряло на
истината. А.казала на С. да отиде да подаде сигнал в полицията за кражбата,
което не било сторено от С.. Впоследствие С. започнала да убеждава А.последната
да изтегли заем, който да бъде погасяван от подсъдимата, но А.не се съгласила.
М.А. извършила проверка по банковата сметка на „М.” ЕООД и
установила, че във връзка с екскурзията на А.Л.и нейните приятелки не били
постъпвали суми с изключение на сумата от 468 лева, която била внесена от свидетелката
З.С.. А.установила също така, че в предходни периоди имало внасяни суми от М.С.
по сметката на дружеството, при което като основание било вписвано името на
съответния клиент. Тогава управителката направила извод, че в предходни периоди
С. е получавала пари за екскурзии от различни хора, които не ги била отчитала,
а ги задържала за себе си, а непосредствено преди да се разпадне резервацията,
превеждала сумите по сметката на дружеството. А.се свързала и с други клиенти,
от които разбрала, че С. е получавала пари във връзка с договори за екскурзии,
но впоследствие не се осъществявали, като С. казвала на клиентите, че парите
били откраднати.
Междувременно при разговори с подсъдимата и със свидетелката М.А.
свидетелката А.Л.и приятелките й разбрали, че екскурзията се проваля, тъй като
парите, които подсъдимата получила от А.Л.и от свидетелките М. Й.и С.Й., не ги
е отчела в дружеството. Свидетелката А.Л.изпратила копия от разписките, които С.
била подписала при получаване на парите по сключените договори, на свидетелката
М.А.. В имейл до свидетелката А.Л.свидетелката М.А. се разграничила от
действията на М.С. във връзка с получените от нея суми и посочила, че в „М.”
ЕООД никога не е имало практика да се получават пари в брой, а сумите по
договорите за екскурзии се заплащали по банков път по сметка на дружеството.
След като се разбрало, че екскурзията няма да се състои, свидетелката
С.Й.отишла до офиса на фирмата и изпратила приятеля си да иска от подсъдимата
разписка за получената по-рано сума от 507 лева. Приятелят на С.Й.се срещнал с М.С.
и последната му дала написана собственоръчно от нея разписка върху раиран лист,
че през месец август 2013 година е получила от С.Й.сумата от 507 лева за
екскурзия до Рим.
Междувременно свидетелката М.А. разбрала от „С.Т.М.” ЕООД, с
която работела „М.“ ЕООД, че М.С. е направила заявка за резервацията за
процесната екскурзия, но същата била анулирана, тъй като не били преведени суми
във връзка с резервациите. М.А. изискала от М.С. обяснения във връзка със
случая и й казала да отчете парите, получени от клиентите за екскурзията до
Рим. Искането било връчено на С. на 23.09.2013 година. Парите не били отчетени.
Впоследствие М.С. била уволнена.
Свидетелките, чиято екскурзия до Рим била провалена,
започнали да си искат парите от М.С., във връзка с което Д.Т.и М.С. сключила на
24.09.2013 година споразумение за дължима сума. В него М.С. се задължила да
върне сумата от 6500 лева на Д.Т.най-късно до 30.11.2013 година. Това
споразумение било с нотариално удостоверени подписи. На същата дата подсъдимата
попълнила и декларация с нотариално удостоверяване на подписа, в която
посочила, че сумата от 6500 лева по посоченото по-горе споразумение, се отнася
до таксите, получени във връзка с екскурзията до Рим на 28.09.2013 година по
договор № 513 и 522 от „М.”, неотчетени в касата на фирмата и получени от нея
като представител на фирмата „М.”. Посочила, че за задължението е сключен
договор от 24.09.2013 година № 15639. С. не изпълнила поетото задължение.
Сумата от 468 лева, които свидетелката З.С.била превела по сметка
на „М.” ЕООД, ѝ била възстановена от свидетелката М.А.. На 24.04.2018 година
преди съдебното заседание по делото подсъдимата възстановила на свидетелката Д.Н.
сумата от 700 лева, които през 2013 година била получила във връзка с
екскурзията до Рим. На същата дата подсъдимата възстановила на свидетелката М. Й.сумата
от 807 лева, получени във връзка с екскурзията до Рим през 2013 година.
Съгласно писмо на „С.Т.и Ко” ЕООД - дружеството е приело през
месец август 2013 година заявка от „М.” ЕООД за запазване на 9 или 10 места за
екскурзия до Рим от 28.09.2013 година, но тъй като в рамките на 3 дни след
подаване на заявката на дружеството, не е върната подписана бланката - договор
от „М.” ЕООД и не е платено капаро във връзка със заявката и това не е станало
дори на по-късен етап, въпреки удължаване на сроковете, „С.Т.и Ко” ЕООД не е
направило резервация за пътуване до Рим в посочения период.
Съгласно справка от Министерство на туризма от 05.02.2018 година
- лицето М.Д.С. не е вписвана в Националния туристически регистър като
управител на „М.” ЕООД за периода от 01.06.2012 година до 01.11.2013 година.
Съгласно заключението на комплексна експертиза - Протокол №
58/2014 /която е изследвала Договорите за индивидуално пътуване № 513 и № 522 в
оригинали - обект 1 и обект 2; 10 броя разписки за получени суми на бланка на „М.”
ЕООД в оригинали - обекти от № 3 до № 12 и 1 бр. разписка в оригинал, попълнена
върху линиран лист хартия — обект 13/: Подписите в графа „туроператор” в обекти
от № 1 до № 12 и подписа в обект № 13 над ръкописно изписаното име „М.Д.С.” са
положени от М.Д.С.; ръкописните текстове в обекти от № 3 до № 13 са изписани от
М.Д.С.; отпечатъците от кръгъл печат в обекти № 1 до № 12 и експерименталните
образци от кръгъл печат на „М.” ЕООД са положени с един и същ кръгъл печат. В
т. 8 от заключението - „изследване/изпитване и резултати“ вещото лице изрично е
посочило, че в обект 2 липсва подпис за „туроператор“.
Съгласно заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
назначена в хода на съдебното следствие и изготвена от вещо лице Шонева - видно
от приложените по делото разписки по двата процесии договора има извършени
следните плащания: 1382,17 лева /от които 991 лева и 200 евро, е левова
равностойност 291,17 лева/; 836 лева; 600 лева; 600 лева; 300 лева; 507 лева;
211 лева; 640 лева; 940 лева; 600 лева; 400 лева или общо 7 016,17 лева. За
периода от 06.08.2013 година до 31.10.2013 година по банковите сметки на
дружеството „М.” ЕООД в „Търговска банка Д” е номер BG71DEMI92401000070153 в
лева и е номер G47DEMI92401400100137 в евро не са постъпвали сумите, описани в
обвинителния акт. За периода от 02.08.2013 година до 31.10.2013 година по
банковата сметка на дружеството „М.” ЕООД в „Райфайзенбанк“ с номер
BG54RZBB91551001763884 не са постъпвали сумите, описани в обвинителния акт.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе въз
основа на събраните от първата инстанция доказателства и доказателствени
средства: показанията на свидетелките М.А. /вкл. частично приобщените от ДП
такива по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК на л. 47-48, т. 1 от ДП/;
А.Л./вкл. частично приобщените от ДП такива по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2 НПК на л. 51-52, т. 1 от ДП/; Д.Т./вкл. приобщените от ДП
производство в цялост такива по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК на л.
53, т. 1 от ДП/; З.С.; Д.Н.; Й.Л.; М.И.; М. Й.; С.Й.; С.М. /вкл. частично
приобщените от ДП такива по реда на чл. 281, ал. 4, вр. aл. 1, т. 1 и т. 2 НПК/;
Д.М./вкл. частично приобщените от ДП такива по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2 НПК/; заключение на комплексна експертиза - Протокол № 58/2014година
/л. 88-92, т. 1 от ДП/; заключение на ССЕ /л. 90-92 от съдебното следствие/; писмените
доказателства, подробно изброени в мотивите към присъдата, справката за
съдимост на подсъдимата и др.
Възприетите от първата инстанция
фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в
мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение. Изложени са обосновани съображения защо едни от
доказателствените материали се приемат, а други се отхвърлят. Събраната по
делото доказателствена съвкупност е
последователна, като от нея с пълна категоричност се установява времето,
мястото и авторството на извършеното деяние. Въззивният съд споделя изцяло
направения от първоинстанционния доказателствен анализ, поради което не намира
за необходимо да го преповтаря или допълва.
Въззивният състав
не констатира съществени противоречия в показанията на разпитаните свидетели,
които да налагат подробното им обсъждане. Същите са последователни, непротиворечиви
и взаимнодопълващи се, като в пълнота изясняват установената фактическа
обстановка. Подобно на първостепенния съд, настоящият състав постави в основата
на фактическите си изводи показанията на свидетелките А.Л.и М.А.. При анализа
на заявеното от тях не се констатираха съществени вътрешни противоречия или
такива с други доказателствени източници, които да поставят под съмнение
достоверността на показанията им. Същевременно казаното от тях е логично,
последователно, взаимно кореспондиращо и житейски обяснимо. Изложените от тези
свидетелки обстоятелства намират пълна подкрепа както в показанията на другите
свидетели, така и в приложените по делото писмени доказателства, поради което
обосновано първата инстанция ги е кредитирала.
Обосновано
районният съд се е доверил на приложените писмени доказателства, които са
относими към предмета на делото и допринасят за изясняването на обективната
истина.
Като правилни и
обосновани, в пълнота отговарящи на поставените задачи съдът възприе
заключенията на приетите в хода на делото експертизи. Същите са изготвени от
вещи лица, разполагащи със специални познания в съответните области, поради
което и настоящият съдебен състав възприе заключенията като изцяло достоверни.
Правните изводи на
първоинстанционния съд са съобразени с доказателствата по делото, установената
фактическа обстановка и със закона, поради което въззивният съд не намира
основания за приемане на различни такива по същество. Безспорно се установява,
че от обективна страна подсъдимата М.С. е осъществила признаците на състава на
престъплението по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Неоснователни са доводите на защитата, че подсъдимата не е
притежавала качеството „длъжностно лице“, като мотивите към присъдата съдържат
отговор по същество на всички изложени съображения в тази насока. Видно от
приложения трудов договор, към момента на извършване на деянието, подсъдимата е
била назначена на длъжност „управител туристическа агенция“, като съгласно т.
2.5 от длъжностната характеристика към него същата е осъществявала работа,
свързана с пазене на чуждо имущество, собственост на „М.“ ЕООД. Независимо от
наименованието на заеманата от подсъдимата длъжност, липсва спор, че същата е
извършвала работа по трудово правоотношение в дружеството, като е притежавала
посочените в длъжностната характеристика функции и задължения, сред които и споменатото
по-горе. Поради това М.С. е притежавала качеството „длъжностно лице“ по см. на
чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК.
Следва да бъдат отхвърлени и възраженията относно липса на
осъществено от подсъдимата противоправно разпореждане с инкриминираните парични
суми в свой или чужд интерес. От показанията на разпитаните свидетели,
преценени в съвкупност с писмените доказателства, категорично се установяват
фактите на сключване на два договора за екскурзия до Рим; предадените на
подсъдимата суми; датите, на които това е станало. Налице са категорични
доказателства, че инкриминираните вещи /пари/ са собственост на дружеството и са
били връчени на подсъдимата именно в качеството ѝ на длъжностно лице,
като са били предназначени за плащане на екскурзия по сключените договори. По
безспорен начин се доказва и това, че подсъдимата се е разпоредила с повереното
ѝ имущество като не го е отчела на управителя на дружеството, каквото
задължение е имала, а го е задържала в своя фактическа власт.
Въззивният съд
споделя изцяло и изводите на първостепенния относно субективната страна на
престъплението, като намира, че деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл.
Първоинстанционният съд е спазил принципите при
индивидуализиране на наказанието, съдържанието на които са в съблюдаване на
мярата за използваната наказателна принуда, предвид изискването наказанието да
бъде справедливо, необходимо и достатъчно за постигане целите си, обявени в чл.
36 от НК, както е взел предвид, както конкретната фактическа обстановка, така и
данните за личността на подсъдимата. Правилно като смекчаващи отговорността
обстоятелства са ценени чистото съдебно минало на подсъдимата и обективираното
намерение да обезпечи засегнатите лица чрез връщане на дадените от тях суми, а
като отегчаващи такива – размерът на присвоената сума и броя на деянията,
включени в продължаваната престъпна дейност. В съответствие с установената
съдебна практика, първостепенният съдебен състав е преценил, че в случая е
налице смекчаващо отговорността обстоятелство с изключителен характер предвид
продължителния срок на провеждане на наказателното производство срещу лицето,
значително надхвърлящ границите на разумния, което предпоставя приложението на
чл. 55, ал. 1 от НК.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че
правилно първоинстанционният съд е заменил на осн. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“
от НК предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода“ и е наложил на
подсъдимата М.С. наказание „пробация“ при задължителните мерки по чл. 42а, ал.
2, т. 1 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес и по чл. 42а, ал. 2, т.
2 НК - задължителни срещи с пробационен служител, всяка от тях за срок от по една
година. Така определеното наказание въззивният съд намира за справедливо,
необходимо и достатъчно за постигане на обявените в чл. 36 от НК цели, поради
което споделя изводите на първия за липса на необходимост от налагане на кумулативно
предвидените наказания „конфискация“ и „лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т.
6 и 7 от НК“
Законосъобразно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
съдът е осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски, както
следва: 231.57 лева по сметка на СДВР и 300.00 лева по сметка на СРС.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна,
поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски
градски съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 07.02.2019 година, постановена по НОХД № 17379/2017 година по описа на СРС,
НО, 100 състав.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.