Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.Варна, 20.05.2015г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и втори април през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Р., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 15876 описа
за 2014г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
искове с правно
основание чл.415 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, след изменението им в съдебно заседание на 22.04.2015г. да бъде прието за установено по отношение на ответника
М.Д.Л., че дължи сумата от 45,72 лева, представляваща
общ сбор на дължима главница
за консумирана и незаплатена вода по партида № 1***
за периода от 11.12.2012г. до 09.10.2014г. /без фактурата
от 09.10.2014г./, за която са
издадени фактури, както следва: фактура №
**********/11.12.2012г.; № **********/ 11.01.2013г.; № **********/12.03.2013г. и №
**********/10.07.2014г. за имот, находящ
се в гр. Варна, ул.»***», 9, ап.2 и сумата от 6,63 лева, представляваща
общ сбор на лихва за забава за периода от падежа на всяка
от посочените по-горе фактури до 03.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
06.11.2014г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение №
7185/07.11.2014г по ч.гр. дело № 13997/2014г. по описа на ВРС.
В исковата молба
ищецът твърди, че е подал заявление
за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение
по реда на
чл.410 от ГПК. В законоустановения срок
длъжникът е възразил, поради което за
ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск. В исковата молба
ищецът твърди, че в качеството си на оператор
по Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните
услуги предоставя на отвеника *** услуги. Ответникът е ползвател на
партида № 1*** за имот, находящ се в гр. Варна, ул.»***», 9, ап.2. За релевираните периоди ответникът не е заплатил дължимите
суми за предоставени *** услуги, поради което и неплащане в срок същият дължи мораторна
лихва за претендираните периоди в претендираните размери. Моли предявените
искове да бъдат уважени както
и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
По делото е постъпил отговор от ответника
– М.Л. в срока по чл.131 от ГПК. Заявява становище за неоснователност
на предявения иск поради погасяване
на вземания на ищеца В отговора е направено искане за осъждане
на ищеца да заплати на
М.Л. сумата от 300 лева. С определение
от 12.02.2015г. съдът е дал указания на ответницата
да уточни претенцията си и да заплати дължимата
за разглеждането и държавна такса. С уточняващата молба
от 11.03.2015г. ответницата не е изпълнила дадените указания, поради което насрещната и претенция не е приеета за съвместно разглеждане.
В съдебно
заседание ищецът «***» ООД, чрез процесуалния
си представител поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени Поддържа твърденията си, че е доставял вода в имота на ответницата, която дължи заплащането й. Претендира присъждане
на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – М.Л. се явява лично в съдебно заседание.
Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Не се спори между страните, че ответникът М.Л. е собственик на имот, находящ се в гр.Варна, ул.”***” № 9, ап.2,
който е водоснабден и като такава е титуляр
на партида с аб. № 1*** за периода от 08.09.2009г. до
03.11.2014г.
Със заповед за изпълнение №
7185/07.11.2014г., издадена по ч.гр.д. № 13997/2014г.
е разпоредено длъникът М.Д.Л. да заплати на кредитора „*** - Варна” ООД
сумата от 299,67 лева общо, за период
от 08.09.2009 г. до 03.11.2014 г., в това
число: сумата 249 лева представляваща главница и
лихва за забава в размер на 50,67 лева начислена за периода от 08.09.2009г.
до 03.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда -
06.11.2014г. до окончателното погасяване на задължението, както и сторените
разноски в размер на 125 лева - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът е възразил в срока по чл.414 от ГПК за погасяване по давност
на вземанията на ищеца, което е породило у него правния интерес от предявяване
на иска за установяване на вземането си.
Представени са платежни
нареждания от М.Л. ***» ООД, както
следва: от 08.09.2014г. за извършено
плащане в размер на 20,12 лева за потребление на аб.
№ 1*** за посочени дати –
10.12; 14.01; 13.02; 13.03 /л.80/;, нареждане от 19.09.2013г. за платена в полза на ищеца сума в размер на
4,78 лева по същия абонатен
№ /л.81/, както и плащане
от 19.11.2014г. на сумата от 60,07 лева – вода за
м.04.2014г., м.05.2014г. и м.06.2014г. /л.83/. С платежно
нареждане от 19.03.2015г. ответницата
е заплатила дължима сума по фактура № **********/09.10.2014г.
на стойност 19,80 лева.
От заключението на проведената по делото Съдебно-счетоводна експертиза поддържано в съдебно
заседание от вещото
лице М.С. и отговорите и дадени в съдебно
заседание на 22.04.2015г. се установява, че за претендирания от ищеца
период – 11.12.2012г. до 09.10.2014г./без фактурата
от 09.10.2014г./ по абонатния номер на ответницата – 1*** са издадени 4 фактури - №
**********/11.12.2012г. на стойност 2,24 лева – дължима главница и 0,41 лева лихва за
забава; фактура №
**********/ 11.01.2013г. на стойност 24,68 лева – главница и 4,34 лева – лихва за
забава; фактура № **********/12.03.2013г. на стойност 14,02 лева – главница,
част от която на стойност
0,12 лева е заплатена с платежно
нареждане от 16.08.2013г. и е останал
дължим остатък от 13,90
лева и лихва за забава в размер нз 1,72 лева и
фактура № **********/10.07.2014г.на стойност 4,78 лева, част от която
на стойност 4,91 лева е заплатена
с платежно нареждане от
19.11.2014г. и дължимият остатък
е 0,01 лева без лихва за забава. Или общият размер на дължимата главница по посочените фактури е 40,83 лева, а общият
размер на дължимата лихва за
забава върху посочените гласници начислен за периода от падежа на вземането до 03.11.2014г. е 6,47 лева.
Видно от представените карнети от /л.116,118/ за периода от 08.09.2010г. до 06.04.2015г. на
абонат № 1*** – М.Д.Л. за имот
на адрес: ***»***» 9 има отразени
отчитания на потребена вода срещу
които в голямата си част стоят подписите на абоната. Конкретно за отчитанията
обусловили издаването на фактурите
от 11.12.2012г., 11.01.2013г., 12.03.2013г. и 10.07.2014г. абонатът
е положил подписа си срещу отчетените количества вода.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства и липсата на спор между страните досежно собствеността на М.Л. ***»***»
9 и титулярството на партидата
на отчитане на доставената
вода с аб. № 1347917, съдът
приема, че ответницата е потребител на водоснабдителни
и канализационни услуги по см. § 1, ал. 1, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги. Основно задължение на ответницата в качеството й на потребител,
съгласно Общите условия за предоставяне
на *** услуги на потребители от *** оператор „***.” ООД регламентиращи
договорнитите отношения между страните,
е да заплаща ползваните
услуги, отчетени по предвидения в цитираните
Общи условия ред. По същество ответницата
не оспорва доставката на количествата вода посочени от ищеца, а и горните се установяват от записите
в карнетните листи. Карнетите представляват частни писмени документи, които могат да се ползват с
доказателствена сила само в частта съдържаща подпис на абоната или негов
представител удостоверяващ съгласието му с отчетеното и отбелязано в тях
количество вода. В този смисъл съдът намира, че в рамките на исковия период, за
който са издадени процесните 4 фактури – от 11.12.2012г.
до .10.07.2014г. са налице редовно отчетени показания на консумирана вода,
удостоверени от подписа на ответницата М.Л.. Заключението на проведената по
делото ССчЕ е информативно за стойността на потребените количества вода и кредитирайки го съдът намира,
че ответницата е задължена за сумата от общо 40,83 лева – общ сбор на дължимите
плащания по фактури № **********/11.12.2012г.; № **********/
11.01.2013г.; № **********/12.03.2013г. и № **********/10.07.2014г. както и сумата от 6,47 лева, представляваща общ сбор на лихвата
за забава върху сумите на главните задължения начислени от падежа на вземането
по всяка фактура до 03.11.2014г.
Лихвата за забава се дължи поради липса на заплащане на дължимата цена за
доставената вода в сроковете по чл.31, ал.2 от Общите условия. За
заплащането на тези суми ответницата не е ангажирала доказателства, което
налага извод за основателност на предявените искове за посочените суми от 40,83
лева – главница и 6,47 лева – лихва за забава, а за разликата до пълните
претендирани размери от 45,72 лева и 6,63 лева претенциите следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Предвид основателността на предявения иск по чл.415
от ГПК за част от сумите по заповедта, на ищеца следва да бъдат присъдени и
разноските сторени по заповедното производство в съответен на уважената искова
претенция размер от 19,73 лева, съгласно т.12 от Тълкувателно решение 4/2013г.
на ОС на ГК и ТК.
И двете страни са направили
искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и съобразно
изхода на спора и на двете страни се следват разноски съобразно уважената,
респективно отхвърлената част от исковете. Разноските на ищеца са в размер на
575 лева – 75 лева – заплатена държавна такса, 200 лева – депозит за експертиза
и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно уважената част от исковите претенции 47,30 лева от общо
заявени с исковата молба 201,23 лева, съдът намира, че в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 135,16 лева, които на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да се възложат в тежест на ответницата. По делото липсват
доказателства за сторени от ответницата разноски, поради което съдът не и
присъжда такива.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „***” ООД-Варна, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:*** иск, че ответникът
М.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца сума в размер на 40,83 /четиридесет и 0,83/ лева, представляваща
общ сбор на дължима главница
за консумирана и незаплатена
вода по партида № 1*** за периода от 11.12.2012г. до 09.10.2014г. /без фактурата от
09.10.2014г./, за която са издадени фактури, както следва: фактура №
**********/11.12.2012г.; № **********/ 11.01.2013г.; № **********/12.03.2013г. и №
**********/10.07.2014г. за имот, находящ
се в гр. Варна, ул.»***», 9, ап.2, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 40,83 лева до пълния претендиран размер от 45,72 лева и сумата от 6,47 /шест
и 0,47/ лева, представляваща общ
сбор на лихва за забава върху сумата
по всяка фактура за периода от падежа на всяка от посочените по-горе фактури до 03.11.2014г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6,47 лева до пълния
претендиран размер от 6,63 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.11.2014г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение № 7185/07.11.2014г
по ч.гр. дело № 13997/2014г. по описа на ВРС, на
основание чл.415 от ГПК, вр.чл.79 и
чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ООД-Варна, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 19,73 /деветнадесет и 0,73/ лева, представляващи сторени от заявителя
по ч.гр.д. № 13997/2014г. по описа на ВРС съдебно-деловодни разноски, както и
сумата от 135,16 /сто тридесет и пет
и 0,16/ лева, представляващи сторени от ищеца по настоящото дело
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи
от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: