РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 17.03.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Д.В. като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 5335 по описа за 2016 година, за да се произнесе,
съобрази:
И.Б.Б. и Д.Б.Б.
твърдят, че са наследници на К.И. В., която починала на 27.11.2011г. и оставила
в наследството си недвижим имот- полска култура с площ 18,003 декара в
местността „Ис.“, трета категоория, представляваща имот № 013013, при граници и
съседи имоти с номера 000105, 013010, 013011, 013041, 013043, 013042 и 013014.
Наследодателката В. на свой ред наследила имота от своята братовчедка К. Ц.П.,
починала на 25.02.2007г. На 23.12.2014г. ответникът Д.Д.И. се снабдил с
констативен нотариален акт за собственост върху имота. Ищците искат да бъдат
признати за собственици на 1/3 идеална част от имота и да им бъде предадено
владението върху тази идеална част. Искат и да бъде отменен констативният
нотариален акт за собственост на ответника. В съдебно заседание представителят
на ищците уточнява, че претенцията им е за по 1/6 идеална част от имота за
всеки от тях, което представлява уточнение на иска без да се променя общият
размер на претенцията, както е предявен за 1/3 идеална част от имота общо за
двамата ищци.
Д.И. оспорва
иска. Твърди, че К.И. В. не наследява братовчедка си- К. Ц.П., тъй като
последната имала трима чичовци, които изключват ищците като братовчеди от
наследяването. Твърди също така, че е придобил спорния имот по давност.
Предявените
искове са допустими и са с правно основание чл. 108 от ЗС- за предаване на
владението на собствена вещ, като иска е предявен срещу лице, за което се
твърди, че владее вещта без да е собственик.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
Видно от
приложеното на л.9 удостоверение за наследници на 26.02.2007г. е починала К.
Ц.П., която не е оставила низходящи наследници. Според същото удостоверение
най-близкият ред родственици на К.. П. са от трета степен- вуйчо И. К. П. роден
на ***г. и починал през 1971г. и трима чичовци, които са посочени само с малки
имена- Д., Г. и Т.без никакви други данни. Кметство с. Сеново е издало
удостоверение в което се сочи, че в личния регистрационен картон на Ц. Н. Д.
/баща на К. Ц.П./ са вписани братя Д., Г. и Т.. Срещу имената на тези лица няма посочени
дата на раждане, адрес, дата на смърт, нито бащино и фамилно име. Предвид това
обстоятелство съдът приема, че единствените живи наследници на К. Ц.П. са
низходящите на нейния вуйчо И. К. П. доколкото не се установява към днешна дата или към датата на смъртта на К.
П. да съществуват посочените като нейни чичовци Д., Г. и Т..
И. К. П.е
починал през 1971 година (преди К. П.) и е имал пет деца:
1.
К.И. В.- починала 2015 година,
2.
Ц. И. А.- починала 2008г. и не е оставила преки
наследници;
3.
К. И. К.- починал 1943 г. и не е оставил преки
наследници;
4.
М.И. Б.- починала 1976г. – без данни за наследници и
5.
П.И. Б., починала 1998 година която е наследена от синове
и внуци.
Изброените пет
деца на И. К. Пи. се явяват първи братовчеди на наследодателя К. П.. К. И. К., М.
И. Б. и П. И. Ба. са починали преди
К. П. и са нейни братовчеди. За братовчедите не е предвидено наследяване по
право на заместване (чл. 10 от ЗН) и за това техните наследниците (ако има
такива) няма да наследят К. П. по право на заместване.
Следва да се
разгледа и възможността наследници на К. К., М. Б. и П. Б. да наследят К. П. на
собствено основание (чл. 8 ал.4 от ЗН) като нейни роднини до 6-та степен. Евентуалните
наследници на К.К., М. Б. и П. Б. ще се явят роднини на К. П. от 5-та или
по-висока степен и ще се изключат от наследяването от живите (към момента на
смъртта на К. П.) братовчеди- К. В. и Ц.А.съгласно чл.8 ал.4 изр. последно от ЗН.
Предвид
изложеното наследници на К. К., М. Б. и П. Б. не наследяват К. П..
Горните
разсъждения обаче не се отнасят за Ц. И. А. и К.И. В., тъй като те са починали след К. П., а това означава, че те са
придобили наследствени права върху наследството на К. Пе.. Тези придобити вече
права не се губят със смъртта на К. В. и Ц.А. а преминават върху техните
наследници независимо от кой ред са. В приложеното по делото удостоверение за
наследници е посочено, че Ц. И. А. „не е оставила преки наследници“- т.е. няма
наследници по права линия. Това обаче не означава, че няма никакви наследници,
тъй като е възможно да е наследена от едноутробни братя и сестри, както и от
братя и сестри на майка й, и от братовчеди по майчина линия, за които роднини
няма данни в удостоверението за наследници на К. П.. Тези роднини биха
наследили вече придобити права от Ц. А. и е без значение, че може да не са роднини
на К. П., тъй като в случая няма наследяване по право на заместване, а е налице
наследствена трансмисия, като наследниците на Ц. А. придобиват права от Ц. А.,
които последната вече е придобила наследявайки К. П..
Предвид
изложеното наследниците на К. Ц.П. се разделят на две колена: това са
наследниците на К. В. и наследниците на Ц. А. (ако има такива). Не се установи
дали Ц. А. има наследници, за това К. В. наследява най-малко половината от
наследството на К. П., съответно ищците наследяват най малко по ¼ от
наследството на К. П. поради което претенцията им, че са наследили общо 1/3
идеална част от имота и съответно по 1/6 идеална част за всеки от тях е изцяло
основателна. За да се прецени основателността на претенцията за собственост
следва да се разгледа възражението на ответника Д.И. за това, че е придобил
имота по давност. По делото е представен констативен нотариален акт за
собственост от 23.12.2014 година с който Д.И. е признат за собственик на
спорния имот. Съгласно ТР № 11/2012г. на ОСГК този нотариален акт не се ползва
с материална доказателствена сила по чл. 179 ал.1 от ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, но при оспорване на признатото с акта
право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без
да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
По делото се установи, че Д.И. не е владял процесния имот повече от
десет години. Имотът е бил собственост на К. П., която е починала на 26.02.2007г.
Установява се, че Д.И. е бил в близки отношения с К. П., и тя се е надявала той
да се грижи за нея. Свидетелите посочени от И. (Н. Д. и Б. Ч.) твърдят, че К. П.
е заявявала, че след смъртта й всичко нейно ще остане за Д.. Съдът кредитира
тези показания защото кореспондират с другите доказателства по делото, но те не
подкрепят тезата на Д.И.. Докато К. П. е била жива тя е отдавала имота под
наем- установява се от св. И., служител в земеделската кооперация, която
обработва имота. Съдът кредитира показанията на св. И., тъй като същата не е
заинтересована от изхода на делото и изнесеното от нея кореспондира с
останалите писмени и гласни доказателства. Всички гласни и писмени
доказателства сочат на един несъмнен извод- че до смъртта на К. П. Д.И. не е владял
спорния имот, тъй като не е упражнявал фактическа власт върху него, а лицето
което е упражнявало тази власт (местната земеделска кооперация) е било държател
на имота и го е държало за К. П.. Д.И. е имал убеждението, че ще наследи
имуществото на К. П., но това убеждение не съставлява владение. Едностранното
обещание на К. П., че Д.И. ще я наследи не може да породи правно действие, тъй
като този род въпроси се уреждат със завещание, което има строго уредена форма.
Ако К.П. и Д.И. са се договорили, че вторият ще се грижи за първата и за
награда ще я наследи това се явява договор върху неоткрито наследство, който е
нищожен и не поражда правни последици. Предвид изложеното съдът намира, че Д.И.
не е владял спорния имот преди смъртта на К. П.- 26.02.2007г. Настоящото дело е
заведено на 19.09.2016г. и дори да се приеме, че в периода 26.02.2007г. до 19.09.2016г.
Д.И. е владял имота, то това не е достатъчно за да придобие собствеността, а
след завеждане на делото придобивната давност спира да тече. Всъщност И. не е
владял имота и в периода 26.02.2007г. до
19.09.2016г, тъй като не е упражнявал фактическа власт върху него, а
земеделската кооперация, която го е обработвала не е държала имота за И.. Периода
след 26.02.2007г. при всички случаи е недостатъчен за придобиване на имота по
давност, поради което не е необходимо да се прави анализ на доказателствата
относно владението през него.
Установи се,
че за определен период от време след смъртта на К. П. ищците не са знаели, че я
наследяват, и не са предприемали действия във връзка с наследството. Това обаче
е ирелевантно за делото, тъй като те извеждат правата си от наследяване, а не
от давностно владение, както е при ответника.
Предвид
изложеното предявените искове са изцяло основателни, като ищците са собственици
на по 1/6 идеална част от спорния имот.
В Тълкувателно
решение № 4
от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК се приема, че
съдът,
сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от
Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен
установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по
ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее
този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика,
съдът следва признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на
имота, а с отделен диспозитив да отхвърли искането предаване на владението на имота.
Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно
собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ
процес между същите страни.
В случая по
делото е спорно дали ответникът владее имота. Доколкото обаче самият ответник
твърди, че владее имота и дори се е снабдил с нотариален акт за собственост въз
основа на това владение, а фактическото държане на имота се осъществява от
трето лице, съдът счита, че следва да се произнесе и с осъдителен диспозитив за
предаване на владението.
Съгласно чл.
537 ал.2 изр. последно от ГПК нотариалният акт за собственост издаден на Д.И.
следва да се отмени частично за 1/3 идеална част от имота, която не е
собственост на И., а на ищците.
Ответника
следва да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 910 лева
съгласно приложения списък. Мотивиран така съдът:
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение
на Д.Д.И. с ЕГН **********,***, че И.Б.Б. с ЕГН **********,*** и Д.Б.Б., ЕГН **********,***
са собственици всеки един от тях на по една шеста идеална част от следния
недвижим имот находящ се в землището на гр. С., общ. В.: полска култура с площ
18,003 декара в местността „Ис.“, трета категоория, представляваща имот №
013013, при граници и съседи имоти с номера 000105, 013010, 013011, 013041,
013043, 013042 и 013014.
ОСЪЖДА Д.Д.И. с ЕГН **********,*** да предаде
на всеки от И.Б.Б. с ЕГН **********,*** и Д.Б.Б., ЕГН **********,*** по една
шеста идеална част от следния недвижим имот находящ се в землището на гр. С.,
общ. В.: полска култура с площ 18,003 декара в местността „Ис.“, трета
категоория, представляваща имот № 013013, при граници и съседи имоти с номера
000105, 013010, 013011, 013041, 013043, 013042 и 013014.
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО нотариален акт № 99 от 23.12.2014г,
том IX, рег. № 6296,
нот. дело № 1401/2014г. на нотариус Адриана Филчева, рег. № 629 по регистъра на
Нотариалната камара, който нотариален акт е вписан в Служба по вписванията при
РРС под № 123, том 45, дело № 8799 на 29.12.2014г. само за една трета идеална част от имота посочен в него: полска
култура с площ 18,003 декара в местността „Ис.“, трета категоория, представляваща
имот № 013013, при граници и съседи имоти с номера 000105, 013010, 013011,
013041, 013043, 013042 и 013014, който имот се намира в землището на гр. С.,
общ. В..
ОСЪЖДА Д.Д.И. с ЕГН **********,*** да заплати
на И.Б.Б. с ЕГН **********,*** и Д.Б.Б., ЕГН **********,*** сумата 910 лева
разноски по делото.
Решението може
да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия:/п/