Решение по дело №139/2020 на Административен съд - Ловеч

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 18.09.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА                                                                 МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 139 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 32/02.04.2020 г., постановено по НАХД № 6/2020 г., Луковитски районен съд е отменил като незаконосъобразни Наказателно постановление № 11-0001244, издадено на 10.12.2019 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, с което на „Фурна Румянцево“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Румянцево, област Ловеч, ул. „Кракра” № 6, представлявано от управител Г.А.М., в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, и Наказателно постановление № 11-0001143, издадено на 10.12.2019 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, с което на „Фурна Румянцево“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Румянцево, област Ловеч, ул. „Кракра” № 6, представлявано от управител Г.А.М., в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, и Д“ИТ“ гр.Ловеч е осъдена да заплати на „Фурна Румянцево“ ЕООД сторените деловодни разноски в размер на 300 лв./триста лв./.

Постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Д“ИТ“ - Ловеч с твърдения за нарушение на материалния закон. Твърди се, че РС неправилно е приел, че поради липсата на трудов договор за работодателя не е било налице задължение за връчване на уведомлението до НАП на работниците преди допускане до работа. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издадените два броя НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от директор на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Ловеч. Поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба се представлява от адв. Лазарова, оспорва касационната жалба.

Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, решението на РС законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е основателна.

С Наказателно постановление № 11-0001244, издадено на 10.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч и Наказателно постановление № 11-0001143, издадено на 10.12.2019 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, с което на „Фурна Румянцево“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Румянцево, област Ловеч, ул. „Кракра” № 6, представлявано от управител Г.А.М., на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ са наложени две имуществена санкция в размер по 1500 лева всяка, за две нарушения на чл.1, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.

При проверка на законосъобразността на първо-инстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.

Наведените в касационната жалба основания на обжалваното съдебно решение се състоят в това, че според касатора РС неправилно е стигнал до извод, че при липса на сключен трудов договор, за работодателя не възниква задължение за връчване на уведомлението до НАП на работника преди допускане на работа.

Касационният състав счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първо-инстанционният съд приел за установено, че на 05.11.2019 г. в 05.55 ч. служители в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч извършили проверка в обект – Фурна, находящ се в с.Румянцево. При проверката в цеха били заварени да работят определен брой лица, две от които са А.В.М. и А.А.Д.. Работниците попълнили декларации, в които отразили, че работят в дружеството, като правят банички и пакетират, от 04.11.2019 г., с работно време от 19.00 до 05.00 часа за първия работник, и от 23,00 до 06,00 ч. за втората работничка. И двете лица не са посочили размер на възнаграждение 25 лв. /лист 18 и лист 16 от НАХД №6/2020 г. и НАХД №7/2020 г. по описа на ЛРС/.

На 15.11.2020 г. в ДИТ - Ловеч била извършена проверка на представени от дружеството-работодател документи, като за лицето А.М. бил представен Трудов договор № 3/05.11.2019 г., сключен за изпълняване на длъжността „общ работник“, а за лицето А.Д. бил представен трудов договор № 2/05.11.2019 г. сключен за изпълняване на длъжността „пакетировач“.

От представените по делото уведомления е видно, че договорите са регистрирани след 18 ч. на 05.11.2019 г. пред НАП, когато са издадени и уведомленията.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че издадените НП са незаконосъобразни, тъй като при липса на сключени към 05.55 ч. на 05.11.2019 г. трудови договори с работниците, за работодателя не е възникнало задължение за им връчи уведомлението от НАП преди да ги допусне до работа.

Касационният състав счита извода на РС за неправилен и противоречащ на материалния закон.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ - отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като чл. 62, ал. 1 от КТ задължава това да става в писмена форма (чрез сключване на трудов договор).

За нарушение на горните разпоредби работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. (чл. 414, ал. 3 от КТ), като чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че тези нарушения не са маловажни.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че в 05.55. ч. на 05.11.2019 г. лицата А.М. и А.Д. са полагали труд на проверения обект на касатора, в определено от дружеството работно време, съобразно създадената от него организация на работа, под негов контрол и с негови средства, като риска от извършваната работа е за дружеството. Очевидно са били налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставената работна сила да бъдат сключени писмени трудови договори.

 

С процесните НП на касатора са наложени имуществени санкции за това, че на 05.11.2019 г. в 05.55 ч. в стопанисван от търговеца обект „фурна“ в с.Румянцево, са допуснати до работа две лица, преди да им бъдат предоставени копия от уведомленията по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверени от ТД на НАП.

Уведомленията за сключен трудов договор, представени по делото, са от 05.11.2019 г. след 18 ч., т.е. подадени повече от 10 часа след извършване  на проверката, макар и в същия ден.

В конкретния случай е безспорно, че двете лица са били допуснати до работа в обекта „фурна“, като са предоставяли своята работна сила, преди в НАП да са регистрирани трудови договори и да им бъдат връчени копия от уведомленията.

         Съдът не споделя изложените от ЛРС мотиви, че поради липсата на сключен трудов договор не е налице нарушение на чл.63, ал. 2 от КТ, тъй като не е възникнало задължение за подаване на уведомление до НАП. Тези съображения на първо-инстанционния съд противоречат на материалния закон.

         Санкцията на търговеца е наложена не за неподаване на уведомление до НАП, а за допускане на работника до работа преди да му бъде връчено подаденото уведомление до НАП.

         Установените обстоятелства при нарушенията са разбираемо, последователно и ясно описани в АУАН и в НП, посочени са конкретно времето и мястото, и обстоятелствата при извършване на всяко от двете нарушения, посочени са нарушените правни норми, събраните доказателства, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване НП. НП отговорят на всички законови изисквания за форма и съдържание. Представени са доказателства, че двата броя АУАН и НП са съставени и издадени от надлежно овластени лица, в сроковете по ЗАНН.

Съдът намира за безспорно доказано, че двата броя работници са били допуснати до работа в момента на проверката, като преди това не са им е били връчени уведомленията, заверени от НАП.

Достатъчно е работодателят да не предостави който и да е от двата документа – договор или уведомление - на работника при допускане до работа, т.е. реалното престиране на труд на работното място, за да е налице нарушение на забраната по чл. 62, ал. 2 от КТ, тъй като изискването на закона е допускането до работа да стане след предоставяне и на двата документа, кумулативно, поради което непредоставянето и само на единия от тях при допускане на работа е в противоречие с изискването и е достатъчно за наличие на нарушение на закона.

         С оглед разпоредбата на санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, законът разграничава като самостоятелни хипотези на административно нарушение несключването на писмен трудов договор между работодател и работник, и  допускането на работник на работа без връчване на екземпляр от трудов договор и уведомление. В настоящия случай е налице хипотезата допускане на работници на работа без връчено уведомление, което безспорно представлява нарушение по чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

         С оглед изложеното касационният състав счита, че подадената касационна жалба е основателна и следва да бъде отменено постановеното от ЛРС решение като противоречащо на материалния закон, и се постанови ново решение, с което да се потвърдят издадените два броя НП като законосъобразни.

Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.  Предвид изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, който е специален закон по отношение на чл. 28 от ЗАНН, който се явява общ такъв, няма как да прилага института на маловажност на случая по общия закон - чл. 28 от ЗАНН при наличие на изричната забрана в специалния закон - чл. 415в, ал. 2 от КТ.

Относно размера на наложените с наказателните постановления имуществени санкции, касационната инстанция намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а отделно наложените с  процесните наказателни постановления имуществени санкции са минималните такива, предвидени в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ.

На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК, Ловешкият административен съд, втори касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 32/02.04.2020 г., постановено по НАХД № 6/2020 г. по описа на Луковитски районен съд, като незаконосъобразно, вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразни:

Наказателно постановление № 11-0001244, издадено на 10.12.2019 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, с което на „Фурна Румянцево“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Румянцево, област Ловеч, ул. „Кракра” № 6, представлявано от управител Г. А.М., в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, и

Наказателно постановление № 11-0001143, издадено на 10.12.2019 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, с което на „Фурна Румянцево“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Румянцево, област Ловеч, ул. „Кракра” № 6, представлявано от управител Г. А.М., в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/.

Решението е окончателно.

 

                                                                   Председател:

 

                                                                   Членове: