Решение по дело №83/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6637
Дата: 28 април 2023 г.
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20221110100083
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 6637
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. Н.А
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. Н.А Гражданско дело №
20221110100083 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма” ЕООД срещу „фирма”
ЕАД.
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД – за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 18276.42 лв., след допуснатото увеличение, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Ищецът твърди, че е собственик на кабелна далекосъобщителна мрежа, находяща се
на територията на община (община). През ноември 2018г. при изкопна дейност, работници
на ответното дружество прекъснали подземен оптичен кабел от мрежата на ищеца. За
неговото възстановяване ищецът заплатил 3000 лв. На 20.05.2019г. служители на ответника
са повредили част от мрежата, собственост на ищеца. За възстановяването й ищецът
заплатил 1500 лв. В следващите дни на м. май 2019г. работници на ответника продължили
да подменят стълбове на уличното осветление на с. (село), като продължили да повреждат и
части от мрежата на ищеца. За предотвратяването разрастването на тези повреди ищецът
наел СОТ, за което заплатил общо 7800 лв. Независимо от това служители на ответника
продължили да нанасят нови вреди, които ищецът оценява на сумата от 18276.42 лв. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати претендираната сума за
имуществени вреди в размер на 18276.42 лв.
Ответната страна, в срока за отговор по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковата молба.
Твърди, че ищецът не е собственик на мрежата. Поддържа, че процесната мрежа в с. (село)
не е предмет на представеното от ищеца разрешение за ползване. Оспорва мрежата да е
разположена върху стълбове на улично осветление. Твърди, че мрежите и стълбовете са
1
собственост на ответника. Поддържа, че липсва договор между страните по делото, по
силата на който ответникът да е предоставил на ищеца достъп до разпределителната ел.
мрежа, поради което разположените електронни съобщителни мрежи на ищеца върху
стълбовна мрежа на ответника, са разположени без правно основание и подлежат на
премахване. Моли искът да бъде изцяло отхвърлен. Претендира направените разноски.
В срока за отговор ответникът предявява насрещен иск за сумата от 23688.50 лв., след
допуснатото увеличение, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване за
периода 01.03.2016г. до 31.01.2021г., с която стойност „фирма“ се е обогатил, ползвайки
стълбовната разпределителна ел. мрежа на (фирма), ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор, „фирма“ ООД оспорва предявения насрещен иск. Поддържа, че
ответникът не е собственик или носител на вещни права за стълбове, находящи се на
територията на община (община). Позовава се на изтекла погасителна давност.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представено разрешение за ползване на кабелна далекосъобщителна
мрежа за пренос на данни и радио и телевизионни сигнали, издадено от началника на ДНСК,
с възложител „фирма” ЕООД /със сегашно наименование „фирма“ ЕООД/.
Представени са: фактура от 30.11.2018г., издадена на ищеца от „фирма” ЕООД, за
сумата от 3000 лв. с основание за плащане „аварийно възстановяване на подземно тръбно
трасе с оптичен кабел с. (село)”, фактура от 31.05.2019г., издадена на ищеца от „фирма”
ЕООД, за сумата от 1500 лв. с основание за плащане „възстановяване на скъсана въздушна
кабелна мрежа с. (село)”, фактура от 11.06.2021г., ведно с протокол обр. **, издадена на
ищеца от „фирма” ООД, за сумата от 5976.42 лв. с основание за плащане „ремонт ОК с.
(село), (адрес)”.
Видно от фактура от 03.06.2019г. и фактура от 06.06.2019г. ищецът е заплатил на
„фирма” ООД сумата от 4500 лв. за физическа охрана за периода 27.05 – 01.06.2019г.,
респективно 3300 лв. за периода 03.06 до 07.06.2019г.
Установява се от представеното постановление от 28.06.2019г. на РП (град), че е
налице отказ от образуване на предварително производство във връзка с постъпили сигнали
от „фирма” ЕООД.
Като доказателство по делото е приет договор за наем от 01.04.2004г., договор за
наем от 01.04.2010г. и анекс от 30.03.2012г., с който ответникът е предоставил на „фирма”
ЕООД собствената си стълбовидна разпределителна ел. мрежа, разположена на територията
на гр. (град), с. (село), с. (село), с. (село), община (община).
С писмо от 05.10.2012г. ищецът е уведомил ответника за промяна в името на фирмата
2
– от „фирма” на „фирма”.
С писмо от 01.03.2013г. ищецът е поканил ответника да му издаде разрешение за
ползване на инженерни мрежи на електроразпределението, на територията на община
(община), срещу заплащане на възнаграждение, като в противен случай, са посочили, че ще
считат договора за прекратен на основание чл. 15 от същия.
Видно от договор от 17.05.2006г. „фирма” АД е прехвърлила на Община (община)
включените в активите си функциониращи съоръжения за външно изкуствено осветление и
осигурява безвъзмездно ползване от общината на нулевите проводници от въздушните
мрежи ниско напрежение.
Като доказателства по делото са приети разпореждане № ** на (съвет), списък на
преобразуваните предприятия, заповед от 24.04.2000г. за преобразуване на „фирма” ЕАД,
окончателен разделителен протокол, решения на съда за вписване на промени в регистъра
на търговските дружества на ответника.
Представени са счетоводни справки на ответника, в които е посочено, че МНН ТП
(село) – с. (село), МНН от ТП М. м. гр. (град), МНН от ТП Ст. гр. (град), МНН от ТП кв.***
гр. (град), МНН от ТП Д. К. гр. (град), МНН от ТП Д. Д., гр. (град), МНН от ТП кв.*** гр.
(град), МНН от ТП Кл. (град), МНН от ТП Д. ясла гр. (град), МНН от ТП кв. ** (град), МНН
от ТП Стр. район гр. (град), МНН от ТП Г. гр. (град), МНН от ТП К. Д. гр. (град), МНН от
ТП П. гр. (град), МНН от ТП ЧЛК гр. (град), МНН от ТП Гр. гр. (град), МНН от ТП кв. **-*
гр. (град), МНН от ТП АПК гр. (град), МНН от ТП (село) *, с. (село), МНН от ТП (село) *, с.
(село), са включени в баланса на ответното дружество.
Като доказателство по делото са представени разрешения за строеж № */20.03.2018г.,
№ */20.03.2018г., с които на ответника и община (община) се разрешава изнасяне на
електромерни табла и реконструкция на мрежа НН в с. (село).
С два броя заповеди от 11.02.2017г. кметът на община (община) е учредил в полза на
ответното дружество право безвъзмездно да използва посочените в заповедта улици, за да
прокара въздушни електропроводи. Представен е и протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво.
Като доказателство по делото е прието писмо от „фирма”, в качеството си на
подизпълнител на ответника, до „фирма” ЕООД от 16.04.2019г., с което е посочено, че
предстои реконструкция на кабелна мрежа, поради което дружеството е поканено да
премести кабелните линии от старите стълбове.
Видно от удостоверение от 25.06.2014г. от делото, бетонните и метални стълбове за
улично осветление, разположени върху общински площи на територията на община
(община), с окачени на тях кабели ниско напрежение, са общинска собственост.
По делото е приета комплексна съдебнотехническа и счетоводна експертиза, която
съдът изцяло кредитира като пълно и компетентно изготвена, от която се установяват
повредите в мрежата на ищцовото дружество, извършените работи и тяхната стойност.
Увредените електронно съобщителни мрежи са разположени върху стълбовна мрежа на
3
територията на с. (село), с. (село) и гр. (град), ползвана и от ответното дружество за
разпределителна ел. мрежа НН. Налице са разположени електронни съобщителни мрежи на
ищеца върху стълбовна разпределителна ел. мрежа на ответника на територията на с. (село),
с. (село) и гр. (град). Ищецът предоставя електронни съобщителни услуги чрез мрежи,
разположени подземно и наземно. Установява се и размера на обезщетението, което би
дължал „фирма“ за ползване на стълбовете.
От приетата СТЕ на вещо лице В. Н. се установява, че електронните съобщителни
мрежи, за които се твърди увреждане, са разположени върху стълбовидната разпределителна
ел. мрежа НН на ответника.
По делото е разпитан св. Г. Г., който твърди, че работи като технически директор в
ищцовото дружество. На 15.11.2018г. получили сигнал за скъсан главен оптичен кабел,
който захранва с. (село). На място установили, че подизпълнител на ответника – „фирма”
извършвало подмяна на стълбове, което довело до скъсване на оптичния кабел и наложило
подмяна на цялото трасе. На 20.05.2019г. отново установили, че имат повреден кабел, но
въздушен, като причините отново били в действия на служители на ответното дружество.
Разпитан св. Пл. М. твърди, че е служител на ищцовото дружество. По подаден
сигнал за липса на интернет, при влизане в с. (село), установили, че част от магистралните
трасета са скъсани и лежат на земята.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, независимо от
това, че са служители на ищцовото дружество. Същите са пълни и безпротиворечиви и не
влизат в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, включително
и писмените доказателства.
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49
ЗЗД следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице наличието на
имуществени вреди, включително и какъв е размерът на обезщетението; че вредите са
причинени в следствие на противоправно поведение на служители на ответника.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че с
действията си, ангажирани от ответника лица, са увредили имущество на ищцовото
дружество. Разпитаните по делото свидетели Г. Г. и Пл. М. установяват, че следствие
подмяна на стълбове от наети от (фирма) служители, са повредени главен оптичен кабел и
въздушен кабел. Така св. Г. Г., посочва, че на 15.11.2018г. получили сигнал за скъсан главен
оптичен кабел, който захранва с. (село). На място установили, че подизпълнител на
ответника – „фирма” извършвало подмяна на стълбове, което увредило оптичния кабел и се
наложило подмяна на цялото трасе. На 20.05.2019г. отново установили, че имат повреден
4
кабел, но въздушен, като причините отново били в действия на служители на ответното
дружество. Св. Пл. М. твърди, че по подаден сигнал за липса на интернет, при влизане в с.
(село), установили, че част от магистралните трасета са скъсани и лежат на земята, което
наложило подмяна, като причината отново била в действия на служители на ответника.
От постановлението за отказ да се образува досъдебно производство се установява, че
служител на ответното дружество е подал сигнал, че на 23.05.2019г. по време на работа в с.
(село) работници на фирма изпълнител по сключен договор между (фирма) и (фирма) ЕООД
за извършване на СМР за реконструкция и ново изграждане на въздушни и кабелни мрежи,
са били принудени да преустановят работа, поради действията на управителя на (фирма) и
наета от него фирма за охрана. Ето защо, съдът приема, че по делото се доказа, че
увреждането е било причинено от ангажирани от ответника лица.
Установява се и че кабелната далекосъобщителна мрежа за пренос на данни и радио
и телевизионни сигнали, кабелна мрежа гр. (град) и подземна оптична кабелна мрежа на
територията на община (община), е на ищеца. Това е видно от разрешение за ползване № **-
**-***/2005г. на началника на ДНСК – л. 7 от делото. Признание, че същата е собственост
на (фирма) се съдържа и в изпратения отговор от (фирма) – л. 52 от делото, с което
ищцовото дружество е поканено или да сключи нов договор за наем или да предприеме
необходимите действия за демонтаж на съоръженията – собственост на (фирма).
Доказателства за това, че е собственост на ищеца, се съдържат и в договора за наем от
01.04.2010г., с който ответникът е отдал под наем на ищеца собствената си стълбовна
разпределителна ел. мрежа, като е предвидено, че елементите на мрежата ще се ползват за
разполагане от наемателя на въздушно изградена кабелна електронна съобщителна мрежа и
на елементи на тази мрежа. Без значение за настоящия спор е дали тази мрежа е била
законно изградена, в какъвто смисъл са възраженията на ответника. От приетата по делото
комплексна СТЕ се установява, че електронните съобщителни мрежи на ищеца са
разположени върху ползваната от (фирма) стълбовна разпределителна ел. мрежа НН на
територията на с. (село), с. (село), гр. (град), макар и да липсват физически данни от кога е
разположена там.
От приетата по делото СТЕ се установява, че (фирма) осъществява и предоставя
електронни съобщителни услуги на потребители на територията на гр. (град), с. (село) и с.
(село), община (община), както наземно, така и с подземно оптични трасета, поради което
неоснователни са и тези възражения на ответника.
Без правно значение към предмета на настоящия спор е, че между страните е липсвал
валиден наемен договор, въз основа на който ищецът да разполага своя мрежа върху тази на
ответника, както и дали ответникът е уведомил ищеца за предстоящата подмяна на
стълбове. В случай на разполагане на мрежа без правно основание върху съоръжения,
негова собственост, ответникът разполага със съответните правни средства за защита, но не
и чрез увреждане на чуждо имущество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват и вредите и
техния размер. От приетата по делото комплексна СТЕ и счетоводна експертиза се
5
установява, че е налице повреда на въздушно трасе, окачено на стълбовната мрежа:
коаксиални кабели, в това число и магистрален кабел с носач, прекъснато е било оптично
трасе, 12 оптични влакна, като подмененото количество трасе е с общ обем около 300 м.
Стойността на фактурите за възстановяване на вредите е в размер общо на 10746.42
лв., видно от ССЕ. Това се установява и от представените фактура от 30.11.2018г., издадена
на ищеца от „фирма” ЕООД, за сумата от 3000 лв. с основание за плащане „аварийно
възстановяване на подземно тръбно трасе с оптичен кабел с. (село)”, фактура от
31.05.2019г., издадена на ищеца от „фирма” ЕООД, за сумата от 1500 лв. с основание за
плащане „възстановяване на скъсана въздушна кабелна мрежа с. (село)”, фактура от
11.06.2021г., ведно с протокол обр. **, издадена на ищеца от „фирма” ООД, за сумата от
5976.42 лв. с основание за плащане „ремонт ОК с. (село), (адрес)”. Така издадената фактура
и извършеното по нея плащане съдът намира, че също е в пряка и непосредствена причинна
връзка с извършените от служители/подизпълнители на ответника лица и описаните в
исковата молба събития. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели през
2021г. се е наложило да се подмени участък от подземна мрежа, който обаче е бил увреден
при изкопните работи, извършени от ответника през 2018г.
Заплатените от „фирма“ суми за охрана за периода 27.05.2019г. до 07.06.2019г. в
размер на общо 7800 лв., съдът намира, че не са в пряка причинна връзка с противоправното
поведение на ответното дружество, поради което по отношение на тях искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Охраната е наета от фирма за предотвратяване на
евентуални бъдещи вреди, поради което не може да се вмени във вина на служители на
ответното дружество.
Ето защо, искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 10746.42
лв. и отхвърлен за разликата.

По насрещния иск:
По така предявените искове в тежест на ищеца е да установи 1/ обедняване на ищеца
2/ обогатяване на ответника 3/ наличие на връзка между обогатяването и обедняването и 4/
липса на валидно основание, както и размера на обогатяването, респективно обедняването.
Основният спорен въпрос е дали стълбовете, респективно мрежата, върху която са
разположени съоръженията на „фирма” е собственост на ответното дружество.
Видно от договор от 17.05.2006г. „фирма” АД е прехвърлила на Община (община)
включените в активите си функциониращи съоръжения за външно изкуствено осветление и
осигурява безвъзмездно ползване от общината на нулевите проводници от въздушните
мрежи ниско напрежение, както и осигурява безвъзмездно ползване от общината на
стълбове, на които са монтирани фазови проводници и осветителни тела, и които са част от
електроразпределителната мрежа. Тоест прехвърлени са единствено съоръженията за
осветление. Дори да се приеме, че самият стълб е собственост на общината, то мрежата на
ищеца е изградена върху мрежата на ответника. От приетата по делото комплексна СТЕ се
6
установява, че електронните съобщителни мрежи на ищеца са разположени върху
ползваната от (фирма) стълбовна разпределителна ел. мрежа НН на територията на с. (село),
с. (село), гр. (град). От СТЕ на вещо лице Н. също се установява, че електронните
съобщителни мрежи, за които ищецът твърди увреждане, са разположени върху
стълбовидна разпределителна мрежа ел. мрежа НН.
Съгласно пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 16/2004г. за
сервитутите на енергийните обекти правото на стопанисване и управление на обектите, за
които в полза на енергийните предприятия са възникнали сервитути, се доказва с извлечение
от наличните счетоводни регистри и/или инвентарни книги. От представените счетоводни
справки на ответника е видно, че МНН ТП (село) – с. (село), МНН от ТП М. м. гр. (град),
МНН от ТП Ст. гр. (град), МНН от ТП кв. *** гр. (град), МНН от ТП Д. К. гр. (град), МНН
от ТП Д. Д., гр. (град), МНН от ТП кв. *** гр. (град), МНН от ТП Кл. (град), МНН от ТП Д.
я. гр. (град), МНН от ТП кв. ** (град), МНН от ТП Стр. район гр. (град), МНН от ТП Г. гр.
(град), МНН от ТП К. Д. гр. (град), МНН от ТП П. гр. (град), МНН от ТП ЧЛК гр. (град),
МНН от ТП Гр. гр. (град), МНН от ТП кв. **-* гр. (град), МНН от ТП АПК гр. (град), МНН
от ТП (село) 1, с. (село), МНН от ТП (село) 2, с. (село), са включени в баланса на ответното
дружество. Ето защо, съдът приема, че стълбовната разпределителна ел. мрежа е
собственост на ответника.
Не на последно място следва да се има предвид и, че видно от представения по
делото договор за наем от 01.04.2010г. ответникът е отдавал под наем на ищеца
„собствената си стълбовна разпределителна ел. мрежа”, като е предвидено, че елементите на
мрежата ще се ползват за разполагане от наемателя на въздушно изградена кабелна
електронна съобщителна мрежа и на елементи на тази мрежа. С уведомление от 01.03.2013г.
от (фирма) е поканил ответното дружество да издаде разрешение за ползване на мрежите на
електроразпределението на ответника.
Както беше посочено по – горе, от събраните по делото доказателства се установява
че в процесния период електроразпределителната мрежа на ответника се е ползвала от
(фирма), без страните да са били обвързани от договор за наем. Ето защо, съдът намира, че
ответникът по насрещния иск се е обогатил неоснователно, поради което дължи
обезщетение за процесния период.
Съгласно ССЕ обезщетението възлиза на 23688.50 лв. за периода 01.03.2016г. до
31.01.2021г., след допуснатото увеличение.
Ответникът по насрещния иск своевременно е направил възражение за погасяване по
давност, което е частично основателно. Приложимата в настоящия случай е петгодишната
погасителна давност. Периодът по насрещния иск обхваща 01.03.2016г. до 31.01.2021г.
Насрещната искова молба е предявена на 03.02.2022г. Ето защо, погасени по давност са
сумите преди 03.02.2017г. За периода 03.02.2017г. до 31.01.2021г. /47 месеца и 25 дни/
обезщетението съгласно комплексната СТЕ възлиза общо на 18913.52 лв., от които: 3061.96
лв. за с. (село), 1366.11 лв. за с. (село) и 14485.45 лв. гр. (град).
7
Ето защо, предявеният насрещен иск следва да бъде уважен до посочения размер и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер, като погасен по давност.

По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер общо на 1415.30 лв. по предявения
първоначален иск, съразмерно на уважената част на исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 216.30лв.,
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
По предявения насрещен иск „фирма” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1175.23 лв., съразмерно на уважената част на исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на (фирма) ЕООД сумата от 317.48 лв.,
представляваща направените по насрещния иск разноски, съразмерно на отхвърлената част
на иска.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес) да заплати на „фирма” ЕООД, ЕИК (номер), със съдебен адрес (град) (адрес), по
предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 10746.42 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважената част от 10746.42 лв. до пълния предявен размер от 18276.42 лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „фирма” ЕООД, ЕИК (номер), със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати
на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), по
предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 18913.52 лв., представляваща
обезщетение за ползването на стълбовната разпределителна ел. мрежа за периода
03.02.2017г. до 31.01.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част от
18913.52 лв. до пълния предявен размер от 23688.50 лв. и за периода 01.03.2016г. до
02.02.2017г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес) да заплати на „фирма” ЕООД, ЕИК (номер), със съдебен адрес (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1415.30 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, съразмерно на уважената част на исковете, както и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 317.48 лв., представляваща направените по насрещния иск
8
разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕООД, ЕИК (номер), със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати
на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1175.23 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, съразмерно на уважената част на насрещните исковете, както и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 216.30 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски по първоначално предявения иск, съразмерно на отхвърлената
част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9