Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 10638 по
описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от Г. М.Т. против „Б.Д.“ ЕАД иск с правно основание чл.439, ал.1
от ГПК.
Ищецът твърди, че срещу него било образувано изпълнително дело №
20097810400348 на ЧСИ Г. Д.с рег. № 781 на КЧСИ, по молба на взискателя „Б.Д.“
ЕАД за изпълнение на вземания по изпълнителен лист,
издаден по гр. д. № 12242/2009г. по описа на
СРС, ГО, 24 състав. Твърди, че последното валидно
изпълнително действие срещу него било извършено на 10.05.2012 г., когато бил
наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Въпреки запора, ищецът не бил
получил запорни съобщения, нито били удържани суми от трудовото му
възнаграждение, не бил извършвал и доброволни плащания. За запора научил като
посетил лично кантората на ЧСИ и поискал да се запознае с изпълнителното дело.Твърди,
че поради липсата на други изпълнителни действия, след изтичане на две години от 10.05.2012 г., на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, изпълнителното дело следвало да се счита прекратено към 10.05.2014 г., по
силата на закона, макар частният съдебен изпълнител да не бил издал постановление
за неговото прекратяване. Поддържа становището, че от датата на последното
валидно предприето изпълнително действие/10.05.2012г./ започнала да тече
петгодишна давност за погасяване на самото вземане, която изтекла на 10.05.2017
г. Давността била петгодишна, тъй като се касаело за вземане, установено със
съдебно решение. Поради изложените доводи, ищецът моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че не дължи сума в размер на 33 160 лв. по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 12242/2009г. по
описа на СРС, ГО, 24 състав. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като недопустим, тъй като
не бил ясен предмета на защита по делото. На второ място поддържа становището,
че искът бил непустим, тъй като с него ищецът целял установяването на факт –
погасяването на вземането по давност. На следващо място твърди, че ищецът нямал
интерес от предявения иск, тъй като ответникът не оспорвал факта, че вземането било
погасено по давност. Счита, че искът бил недопустим и защото вземането било прехвърлено с договор за цесия от 16.07.2018 г. на „Е.М.“ ЕООД. Твърди, че искът бил недопустим и защото ищецът имал друг
път на защита – като направи възражение за изтекла давност пред съдебния изпълнител. В случай, че съдът приеме, че искът е допустим, ищецът го оспорва като неоснователен, тъй като,
макар вземането да било погасено по давност, то продължавало да съществува като
естествено задължение и ищецът продължавал да дължи сумата, като била ограничена
единствено възможността за принудително
изпълнение. Оспорва иска като неоснователен и поради обстоятелството, че не
била изтекла 5 годишна давност – по изпълнителното дело били извършвани
плащания, последното от които на 25.05.2016 г. Претендира разноски.
Третото лице помагач „Е.М.“ ЕООД не изразява становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от изпълнителен лист от 13.05.2009г. по гр.д. № 12242/2009г. на СРС,
ГО, 24 състав ищецът Г. М.Т. заедно с трети за спора лица/“С.**“ ООД, Д.Г.М., Р.Е.Х.и
А.С.А./ са осъдени солидарно да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 33 160 лв. –
главница и законна лихва от 26.02.2009 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 1 444.80 лв. – разноски по делото./л.48/.
Представен е запис на заповед, издаден на 06.08.2007 г. от „С.**“ ООД, в
полза на „Б.Д.“ЕАД за сумата от 33 160 лв. Записът на заповед е авалиран от Д.Г.М.,
Р.Е.Х., Г. М.Т. и А.С.А..
С договор за покупко- продажба на вземания от 16.07.2018 г. „Б.Д.“ ЕАД е
прехвърлила на „Е.М.“ ЕООД вземания, посочени в Премо-предавателен протокол по
Приложение № 1. По делото е представена част от приложение към договора, в
което са посочени вземания на „С.**“ООД
на стойност 26 800.32 лв. и 12 861.69 лв.
От писмо от 26.06.2019 г. от ЧСИ Г. Д./л.47/
се устаноява, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело №
20097810400348 по молба на взискателя „Б.Д.“ ЕАД срещу солидарните длъжници по
изпълнителния лист - „С.**“ ООД, Д.Г.М.,
Р.Е.Х., Г. М.Т. и А.С.А. за заплащане на сумата от 33 160 лв./главница/, ведно
със законната лихва от 26.02.2009г. до окончателното изплащане, 1 444.80 лв.-
съдебни разноски, 583 лв.- юрисконсултско възнаграждение, ведно с таксите и
разноските по изпълнението.
В писмото е посочено, че на 10.05.2012 г. е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Г. М.Т.. По наложения запор
е постъпила сума в общ размер от 1 048.10 лв., като последната удръжка е от
07.10.2013 г. От длъжника А.С.А. от
запор на трудово възнаграждение е събрана сума в общ размер от 6 746.79 лв.,
като последната удръжка е от 25.05.2016 г. След
10.05.2012 г. по изпълнителното дело не са предприемани други изпълнителни
действия срещу длъжника Г. М.Т.. След 25.05.2016 г. по изпълнителното дело
не са предприемане други изпълнителни действия спрямо останалите солидарни
длъжници.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК
за установяване недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, поради новонастъпили факти.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По допустимостта на иска:
Неоснователно е възражението на ответника, че е предявен иск за установяване
на факт. От обстоятелтствена част и петитума на иска е видно, че ищецът е
поискал да бъде установено, че не дължи по принудителен ред сумата по
изпълнителния лист, поради погасяването й по давност, а такъв иск е уреден от
чл.439 от ГПК.
Неоснователно е и възражението на ответника, че между страните липсва спор
относно погасяването на вземането по давност. Самият факт, че ответникът е
образувал изпълнително дело срещу ищеца и не е поискал неговото прекратяване, е
достатъчен да обоснове правен интерес за ищеца да предяви иск по чл.439 от ГПК.
От друга страна, становището на ответника по въпроса дали вземането е погасено
по давност е противоречиво. В отговора на исковата молба същият поддържа
взаимноизключващи се твърдения – в раздел втори заявява, че вземането е
погасено по давност и същевременно в абзац последен на раздел трети от отговора
твърди, че вземането не е погасено по данност, тъй като последното плащане по
изпълнителното дело било извършено на 25.05.2016 г.
Неоснователно е и възражението на ответника за недопустимост на иска,
поради прехвърляне на вземането с договор за цесия от 16.07.2018 г. На първо
място по делото не са представени доказателства, които да установят прехвърляне
на процесното вземане. Представена е част от приложение към договор за цесия,
от което не става ясно дали вземането от 33 160 лв. е било прехвърлено. От
друга страна, дори и същото да е било прехвърлено, то цесията е противопоставима на длъжника от момента на връчване на уведомлението за извършването й, а това е станало след образуването на делото. Липсват каквито и да било доказателства, че към
датата на предявяване на иска ищецът е бил уведомен, че вземането е прехвърлено, поради което за него е съществувал правен интерес да
насочи иска си срещу кредитора, в чиято полза е издаден изпълнителният лист. За настъпилото частно правоприемство ищецът е
научил в хода на производството. В тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 226,
ал.1 ГПК, като делото следва да продължи между първоначалните страни.
Правоприемникът може да встъпи или да бъде привлечен по делото като трето лице – помагач, което и е сторено в настоящото производство. Възможността по чл. 226, ал.2, предл.2 от ГПК приобретателят да замести своя праводател
при условията на чл. 222 от ГПК не изключва правото на ищеца да поиска
производството да продължи между първоначалните страни и не го задължава
непременно да направи искане за заместване на другата страна.
По основателността на иска:
За да бъде уважен предявеният иск трябва
да е установен следният ФС: 1/да съществува изпълнително основание и да е
издаден изпълнителен титул срещу ищеца; 2/да е образувано изпълнително дело от
кредитора срещу длъжника; 3/да са настъпили факти след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото на
принудително изпълнение на вземането.
В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на
погасителната давност относно вземането.
По делото се установи, че на 13.05.2009 г. по
гр.д. № 12242/2009г. на СРС, ГО, 24 състав, срещу Г. М.Т. е издаден изпълнителен
лист в полза на “Б.Д.“ ЕАД, която е
образувала изп.дело № 20097810400348 на ЧСИ Г. Д.и същото не е прекратено от
съдебния изпълнител.
Последното изпълнително действие срещу ищеца Г. М.Т.
е извършено на 10.05.2012 г., когато е наложен запор върху трудовото му възнаграждение./писмо
от ЧСИ от 26.06.2019 г. – л.47/. Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Дори и да не е издадено
постановление от съдебния изпълнител, изпълнителното производство се счита за
прекратено по силата на закона. Следователно, на 11.05.2014 г. изпълнителното
дело следва да се счита прекратено
спрямо ищеца, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по силата на закона.
В исковата молба се поддържа, че погасителната
давност е започнала да тече от датата на последното изпълнително действие – 10.05.2012 г., като в тази насока ищецът се
позовава на Тълкувателно решение от 26.06.2015 год, постановено по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК. Съгласно т.10 от посоченото тълкувателно решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Това тълкувателно решение обаче е неприложимо към
настоящия казус, тъй като към датата на образуване и прекратяване на
изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК - 11.05.2014
г., е действало ППВС
3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес давността се спира.
Когато се касае до първоначално
приети Постановления на
пленума на Върховния съд и Тълкувателни решения /ППВС и ТР/, те имат обратно
действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е
влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в
тълкувателните актове.
При постановяването на последващо
тълкувателно решение, с което се изоставя предходно
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, това решение няма обратно
действие, а започва да се
прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. Тълкувателното
решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК е последващ тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на ППВС 3/18.11.1980г., според което давността спира по време на висящността
на изпълнителния процес. Вместо това е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
изпълнително действие, като от момента на същото започва да тече нова давност,
но през времетраенето на изпълнителния процес давността не спира. Тъй като Тълкувателното решение
от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК е последващ тълкувателен акт, с който се изоставя
възприето по рано разрешение от ППВС 3/18.11.1980г., то има действие занапред и само по отношение на
висящи към момента на обявяването му изпълнителни производства, не и спрямо
тези, които са приключили преди това. В този смисъл е и практиката на
ВКС./решение № 170/17.09.2018г.
по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о, определение № 735 от 06.11.2019 г. по гр.д. № 3982/2019 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС/. Следователно, с прекратяване на изпълнителното производство спрямо
ищеца на 11.05.2014 г. е преустановено спирането на давността и от този момент е започнала да
тече нова погасителна давност. Страните не спорят, че заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която
е издаден изпълнителният лист, е влязла в сила. Съдебната практика трайно
приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на влязло в сила
решение и давността за погасяването на
вземането по нея е петгодишна, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД/определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О., определение
№ 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015г./
В конкретния случай от 11.05.2014г./датата на
прекратяване на изпълнителното производство/ до датата на подаване на исковата
молба /03.08.2018 г./ не са изтекли пет години, поради което вземането за
главница от 33 160 лв. по изпълнителния лист не е погасено по давност.
По изложените съображения, предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: *** против „Б.Д.“ ЕАД със седалище и адрес на
управление:***, иск с правна квалификация чл.
439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на „Б.Д.“ ЕАД, че Г. М.Т. не дължи сумата от 33 160 лв. по изпълнителен лист от 13.05.2009г. по гр.д. № 12242/2009г. на СРС,
ГО, 24 състав, въз основа на който е образувано изп.дело №
20097810400348 на ЧСИ Г. Д.с рег. № 781 на КЧСИ, с район на действие – районът
на СРС, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА Г. М.Т. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размера на 100 лв.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ответника „Б.Д.“ ЕАД – „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: