Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260209
Година
19.10.2020 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и първи август Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 193 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „В.” Е. С. твърди
в исковата си молба, че ответникът бил собственик на имот - къща, придобит по
наследство от наследодателката му С.П.И., в с. Б., Община С.. При извършена
проверка за състоянието на В.мрежата в имота било установено, че на мястото на *,
който бил водомер на водопроводно отклонение и като такъв бил собственост на В.оператора,
бил демонтиран и на негово място бил поставен друг водомер, който не бил
пломбиран. Партидата за имота била с № 196 и към момента на проверката се водела
на името на С.П.И.. Имотът се водел при ищеца, като необитаем. За
констатираното бил съставен протокол за констатирано нарушение № 364/11.10.2017
г., с който били определени и количеството и стойността на ползваните В.услуги
в хипотезата на незаконна връзка, на основание чл. 37 от Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. При проверката ответникът бил
попълнил декларация, че ползвал имота в - от - г. Стойността им била изчислена
по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредбата, за срок от една година назад, в размер
на 2137.25 лева. За тази сума била издадена квитанция № **********/01.12.2017
г. С връчването на протокола бил даден седемдневен срок на ответника да плати
начислената му с него сума доброволно. Той не сторил това. С покана с изх. №
01-30/18.10.2017 г., връчена на снаха му на 23.10.2017 г. и с покана с изх. №
ЦУ-342/23.01.2018 г., при връчването на която било отбелязано, че се бил
преместил на друг адрес, ответникът отново бил канен да изпълни задължението
си. Начислено му било и обезщетение за неизпълнение на парично задължение по
чл. 86 ЗЗД, за периода от 01.12.2017 г. до 19.02.2018 г., в размер на 10.69
лева. Поради изложеното срещу ответника било подадено заявление по чл. 410 ГПК,
по което била издадена заповед № 3288/02.12.2019 г. по ч.гр.д. № 6288/2019 г.
на СтРС, с която му било разпоредено да плати на ищеца 2137.25 лева главница, с
10.69 лева лихва от 01.12.2017 г. до 19.02.2018 г. и законна лихва от
28.11.2019 г. до изплащането на сумата, както и 42.96 лева разноски. В законния
едномесечен срок ответникът подал възражение, че не дължал изпълнение на
вземането по заповедта, тъй като през 2018 г. било образувано ч.гр.д. №
1500/2018 г., по което била издадена заповед, срещу която също бил възразил, а
ищецът не бил предявил иск за установяване на вземането си и делото било
прекратено с влязло в сила определение, поради което било недопустимо спорът да
се пререшавал. Изложеното във възражението било вярно, но предвид
обстоятелството, че определението за прекратяване на делото не било съдебен
акт, с който спорът се решавал по същество и не се ползвало със сила на
присъдено нещо, за ищеца не била преградена възможността да води ново съдебно
производство във връзка с гореописаното вземане. Искането е да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2137.25 лева за
главница от неплатена цена на начислена му по реда на чл. 35, ал. 6, във вр. с
чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при установяване на незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи – вода, съгласно
съставен протокол за констатирано нарушение № 364/11.10.2017 г., с 10.69 лева
мораторна лихва от 01.12.2017 г. до 19.02.2018 г., и законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението до изплащането й, за изпълнение на които парични
задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6288 по
описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по
делото и в заповедното производство разноски.
Ответникът Г.П.Г. заема
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове, с
възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода на
делото по същество.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
По допустимостта на
предявените искове
Същите
са допустими, а възраженията на ответника за противното са неоснователни. Вярно
е, че с влязло в сила на 09.10.2018 г. определение от 11.09.2018 г. по
приложеното ч.гр.д. № 1500 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, е
обезсилена, в хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК (сега – чл. 415, ал. 5 ГПК), издадената по същото в полза на ищеца заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за същото вземане срещу ответника и е прекратено
поради това същото заповедно производство. Това обаче съвсем не обуславя
недопустимост на последващото заявление на ищеца за издаване на процесната
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за същото вземане по
приложеното ч.гр.д. № 6288 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, нито
на предявените по настоящото дело искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за неговото
съществуване с мораторна и законна лихви. Тъкмо напротив. Обезсилването преди
това с горепосоченото определение на издадената по ч.гр.дело № 1500 по описа за
2018 г. на Старозагорския районен съд заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е
пречка същата да влезе в сила, а с прекратяването поради това на същото дело са
били заличени с обратна сила и последиците на подаденото от ищеца заявление за образуването
му. Поради това няма процесуална пречка ищецът да подаде ново заявление за
издаване на нова заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на същото вземане срещу
ответника, както е сторил по приложеното ч.гр.д. № 6288 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд, респективно да предяви по делото процесните искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК, което обуславя допустимостта им, а възраженията за
противното на ответника са неоснователни.
По основателността на
предявените искове
За процесните вземания
ищецът е подал срещу ответника на 28.11.2019 г. заявление за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д.
№ 6288/2019 г. на СтРС, по което на 02.12.2019 г. е издадена исканата заповед, срещу
която на 12.12.2019 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение
по чл. 414 ГПК, поради което на 14.01.2020 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът
е предявил процесните искове, които поради това се считат предявени на 28.11.2019
г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника
(чл. 422, ал. 1 ГПК).
Страните не спорят, че
собственик на процесния водоснабден имот в с. Б., Община С., е била майката на
ответника – С.П.И. и като такава е била потребител и е имала открита при ищеца
партида с № 195 за доставка на питейна и отвеждане на канална вода до и от този
й имот (л. 43-45). Страните не спорят, а ответникът и призна в първото
заседание по делото, че през - г. майка му е починала, като му е завещала този
си имот и само той го ползва и негов собственик (л. 49-50). От представеното от
ищеца и неоспорено от ответника досие на абонат е видно, че именно ответникът е
посочен като платец в същото на цената на доставената вода до този завещан му
имот от последния отчет на * му на 10.05.2010 г. (л. 41). С
това й плащане той мълчаливо е приел завета на този имот от неговата майка съгласно
чл. 49, ал. 2, във вр. с чл. 22, ал. 2 ЗН, което приемане е произвело действие
от момента на открИ.ето на наследството й през - г. (чл. 48, изр. 2, във вр. с чл. 22, ал. 2 ЗН). С приемането ответникът е придобил поради това от същата дата на - г. и
правото на собственост върху този процесен водоснабден имот (чл. 48, във вр. с
чл. 22, ал. 2 ЗН). С приемането същият е приел поради
това през - г. и правата и задълженията на своята майка по сключения с ищеца
при общи условия договор за предоставяне на В.услуги до този имот (чл. 48, във
вр. с чл. 22, ал. 2 ЗН). Поради това e станал през - г. и страна
- „потребител” по сключения от тази му наследодателка с ищеца - договор за
предоставяне на В.услуги за същия имот, при влезлите в сила и действали до
27.09.2014 г. публично известни общи условия, който макар и ищецът да не е
представил по делото, са публикувани на страницата му в интернет (чл. 48, във
вр. с чл. 22, ал. 2 ЗН). В този смисъл е и разпоредбата на чл. 61 от същите
общи условия. Понеже в случая ответникът сам признава, че неговата майка му е
завещала целия процесен водоснабден имот, с приемането на завета му той е
заместил същата от деня на нейната смърт през - г. в сключения с ищеца при
посочените общи условия договор за предоставяне на В.услуги до същия имот.
От представения от
ищеца протокол за констатирано нарушение № 364/11.10.2017 г., който ответникът
е подписал като нарушител без възражения и чиято истинност (автентичност
и вярност) не е оспорил по делото, преценен съвкупно със заключението
на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема,
поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства (чл. 202 ГПК), и показанията на
разпитаните по делото свидетели Г., М. и В., се установява още, че към 11.10.2017
г. в този процесен водоснабден имот в с. **е имало водопроводно отклонение и
същият е бил захранен с вода. Следователно. Същият имот е бил водоснабден към
същата дата (чл. 11, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи). При това положение, ответникът
е бил и към 11.10.2017 г. потребител на предоставяните от ищеца за същия имот В.услуги,
а с това обвързан и без приемането им, от влезлите в сила и действащи след
27.09.2014 г. публично известни общи условия (л. 30-40),
при които е сключен с ищеца договор за предоставянето им, срещу които няма
данни да е възразявал в срока по чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (чл. 8, ал. 4,
изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.). Поради това те, след влизането им сила,
също го обвързват и без приемането им, и представляват сключения понастоящем между
него и ищеца при същите договор за предоставянето на В.услуги до процесния
водоснабден имот (чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004
г.). При това положение, като потребител на тези предоставяни
от ищеца В.услуги, ответникът е имал и задължението по чл. 5, т. 2 от посочените
ОУ, да ползва същите услуги само след законното присъединяване към
водопроводната система, по реда на чл. 13-15 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
От посочения протокол
за констатирано нарушение № 364/11.10.2017 г. обаче се установява, че на същата
дата 11.10.2017 г., при извършена от специалист контрольор на ищеца – свидетелят
Г., в присъствието на свидетелите М. и В. – проверка в процесния имот е установено,
че е налице незаконно присъединяване на същия към водопроводната система, изразяващо
се в това, че на мястото на * е поставен друг водомер, който не е пломбиран на
холендровите гайки, поради което водата не се отчита и заплаща (л.
5). Констатациите в този протокол се потвърждават и от
показанията на разпитаните по делото свидетели Г. (извършил проверката) и
М. и В. (свидетели на същата проверка), които съдът
кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не
противоречат на останалите доказателства (чл. 172 ГПК).
Те се потвърждават и от р. IV на ЗСТЕ (л.
55). Според чл. 37, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
незаконното присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се установвяа
и доказва именно с посочения протокол, който е подписан и в случая от
съставилото го длъжностно лице на ищеца (свидетелят Г.) и
присъствалите на констатациите в него свидетели М. и В. (специалисти
контрольори при ищеца), както и от ответника,
който също е подписал като нарушител този протокол без всякакви възражения (л.
5). Подписът му под същия, удостоверяващ верността на
констатациите в него, той не оспорва и сега по делото. А той несъмнено доказва истинността
на удостовереното в него незаконно присъединяване от същия на имота към
водоснабдителната система (чл. 37, ал. 3 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г.). Този протокол представлява официален,
а не частен документ, защото е съставен от посоченото в него длъжностно лице на
ищеца – специалист контрольор, в кръга на службата му, по предвидените в чл. 37,
ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. - писмена форма и ред (чл.
179, ал. 1 ГПК). Поради това удостоверява с обвързваща съда материална
доказателствена сила, която ответникът не е оспорил и оборил по делото, по реда
на чл. 193 ГПК, че именно той е осъществил описаното в същия протокол незаконно
присъединяване на процесния имот към водоснабдителната система на ищеца (чл.
179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). Неоснователни
при това положение са възраженията му в първото заседание и в хода на делото по
същество, че не знаел защо този водомер не бил пломбиран, защото бил още от
времето на неговия дядо и бил пломбиран, но там където се захващал за
тръбопровода с гайките, не бил пломбиран, като го бил дал за ремонт, след което
чичо му го бил монтирал, като му указал, че служители на ищеца ще му сложели
пломби, а инкасаторката след това го уведомила, че бил тъмен циферблатът му и
неотчитал правилно и за това го сменили. Именно противното е констатирано в
протокола, че този водомер не е повреден, а не е бил пломбиран на холендровите
гайки и поради това е незаконно присъединяването чрез него на процесния имот към
водоснабдителната система на ищеца, без преминаващата през него вода да се
отчита и заплаща, а верността на констатациите в този протокол ответникът не е оспорил
и по делото, по реда на чл. 193 ГПК.
Според чл. 37, ал. 1,
ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., при установяване на незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи, съответните
отклонения се прекъсват, а изразходените, отведени и пречистени количества вода
се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по-малък. В случая по делото няма доказателства, периодът
на установеното на 11.10.2017 г. незаконно присъединяване на процесния имот към
водопроводната система, да е бил по-малък от едногодишния, а тежестта да
представи такива доказателства е на ответника по делото (чл.
154, ал. 1 ГПК). При това положение ищецът е имал пълното законово
основание да му определи изразходените количества вода за целия едногодишен минал
период преди 11.10.2017 г., както е сторил в процесния протокол за констатирано
нарушение (чл. 37, ал. 1, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). От
т. 1 и 2 на ЗСТЕ е видно още, че в случая ищецът е спазил в този протокол и
реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г., при определяне за този
период на изразходените количества вода, в размер на 1781.04 лева без ДДС (л.
56) или в размер на исковата сума от 2137.25 лева с ДДС (л.
5).
При това положение
тежестта да докаже по делото, че е платил същата сума на ищеца, в дадения му с
поканата му в този протокол 7-дневен срок от връчването му на същия на 11.10.2017
г., респективно до 18.10.2017 г., лежи по делото върху ответника (чл.
154, ал. 1 ГПК). Той обаче не представи и по делото няма доказателства да
е платил същата сума на ищеца до приключване на съдебното дирене (чл.
235, ал. 3 ГПК). Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма
данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл.
81 ЗЗД). При това положение ищецът има право да иска изпълнението/плащането
на исковата сума от 2137.25 лева, заедно с дължимата му се от деня на забавата
на ответника на 19.10.2017 г. мораторна лихва (която обаче ищецът
претендира от по-късната дата 01.12.2017 г., от която следва да се изчислява съществуването
на претендираното с този му иск акцесорно вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с оглед
диспозитивното начало в процеса – чл. 6, ал. 2 ГПК) и законна лихви, което
е и сторил с подаване на заявлението си за издаване на заповедта за
изпълнението им по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 86 ЗЗД). От т. 3 на ЗСТЕ е видно, че дължимата се на ищеца за исковия период от
01.12.2017 г. до 19.02.2018 г. мораторна лихва е 44.80 лева, но ищецът я
претендира със заявлението и предявения иск в по-малък размер от 10.69 лева, до
който следва се признае нейното съществуване с оглед диспозитивното начало в
процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК). Поради това до
исковите суми от 2137.25 лева главница, с 10.69 лева мораторна лихва от 01.12.2017
г. до 19.02.2018 г. и законна лихва върху тази главница от 28.11.2019 г. до
изплащането й, съдът намери за възникнали и съществуващи към датата на
приключване на съдебното дирене вземания на ищеца за плащането на тези суми от ответника
(чл. 422, ал. 1 ГПК). Други релевантни доказателства,
които да навеждат на изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма представени
по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявенитe искове по чл. 422, ал.
1 ГПК са основателни. Според чл. 37, ал. 1, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи, съответните отклонения се прекъсват, а изразходените,
отведени и пречистени количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък, а според чл.
37, ал. 3 с.н., незаконното присъединяване към водоснабдителните и
канализационните системи се установява и доказва с протокол, съставен и
подписан от длъжностно лице на оператора и от най-малко един свидетел, който
може да бъде и лице от състава на оператора. Анализът на тези норми налага
извода, че не е необходимо да се установява за приложението им кой е извършил незаконното
присъединяване. Нито че това е потребителят или лицата, за които отговаря. Нито
кога и при какви обстоятелства е извършено това нарушение. Защото отговорността,
която е договорна, възниква за потребителя при извършена констатация за такова присъединяване.
Последното произтича от спецификата на услугата и нейната организация, което от
своя страна е обусловило и общото задължение на потребителите да се присъединяват
само по предвидения в закона ред към водопроводните и канализационните системи,
за да се отчита с предвидените в тях съоръжения и заплаща от същите изразходваната
питейна и отведената и пречистена канална вода. Нарушението следва да е
извършено виновно, с умисъл или небрежност, като вината се предполага до
доказване на противното, защото презюмирането й е общ принцип, както за деликтната,
така и за договорната отговорност (така и Р 4-2014-III
г.о.).
В случая се установи по
делото, че ответникът е бил към 11.10.2017 г. потребител на В.услугите на ищеца,
което сочи, че към тази дата страните са били обвързани от договорни отношения,
произтичащи от договор сключен при посочените общи условия, задължителни и за
ответника без приемането им (чл. 8, ал. 4, изр. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г.). Поради това отговорността
му е договорна, а не деликтна и произтича от неизпълнение на задължението му по
чл. 5, т. 2 от сега действащите горепосочени ОУ – да ползва предоставените от
ищеца В.услуги само след законно присъединяване на завещания му от неговата
майка процесен горепосочен имот към водоснабдителната и канализационната
система. За неизпълнението му е предвидена в чл. 37 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. - договорна отговорност, която и в двата случая е за изразходване
или създаване на условия за изразходване на вода, извън нормативно установения
ред и без това да се отчита и заплаща. За да се ангажира същата отговорност, не
е необходимо да се установява, че именно ответникът е извършил незаконното
присъединяване на имота, нито кога и при какви обстоятелства е извършено то, защото
отговорността му, като потребител, възниква при извършена констатация за такова
нарушение, по предвидения в чл. 37, ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ред,
каквато в случая се съдържа в представения от ищеца протокол за констатирано
нарушение. Последният е съставен по реда и при условията на чл. 37, ал. 3 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г., а ответникът е подписал същия, като нарушител, без
възражения и не е оспорил нито автентичността, нито верността му по делото. Поради
това материалната му удостоверителна сила следва да бъде зачетена. Последното означава,
че в случая по делото е установено несъмнено, както нарушението, така и
неговият извършител (Р 4-2014-III г.о.). Установи
се от ЗСТЕ и обстоятелството, че правилно в същия протокол е определено от
ищеца за една година назад от 11.10.2017 г. и изразходваното количество вода,
по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и цената й от 2137.25
лева с ДДС, която ответникът е поканен да заплати в 7-дневен срок от връчването
му на същия на 11.10.2017 г. Последното се установява несъмнено от подписа му
под този протокол, който е положен в него и за доказване на връчването му с вписаната
в него покана за плащане. При това положение, тежестта да докаже по делото, че
е платил в този срок тази дължима се от него искова сума от 2137.25 лева, се
носи от ответника по делото, който обаче, не представи и по делото няма
доказателства да е платил същата до приключване на съдебното дирене (чл.
235, ал. 3 ГПК). Ето защо предявените от ищеца искове за съществуване на
вземането му за същата сума от 2137.25 лева, с дължимата се 10.69 лева
мораторна лихва за исковия период от 01.12.2017 г. до 19.02.2018 г. и законна
лихва върху тази главница от 28.11.2019 г. до изплащането й, съдът намери за
основателни. Поради това следва да ги уважи (чл. 422, ал. 1 ГПК).
При този изход на делото,
само ищецът има право да му се присъдят сторените по същото разноски в общ
размер на 643 лева (от които 43 лева внесена за
производството държавна такса, 150 лева внесено възнаграждение на вещото лице и
450 лева платено адвокатско възнаграждание), както и сторените в
заповедното производство разноски, изчерпващи се с внесената за същото държавна
такса от 42.96 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника (чл.
78, ал. 1 ГПК и
т. 12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Неоснователно е
възражението на ответника в отговора за прекомерност на платеното от ищеца за
защитата му по делото адвокатско възнаграждение от 450 лева, защото минималното
възнаграждение за защитата му по делото по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. е 380.36 лева, при което, надвишаващото го с 69.64 лева
адвокатско възнаграждение, което ищецът е платил за защитата си по делото, не
би могло, с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, по което
са предявени два иска за съществуване на едно главно и едно акцесорно вземане, проведени
са две съдебни заседания, приети са писмени доказателства, изслушана експертиза
и разпитани трима свидетели, да се приеме за прекомерно и намали (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи
на „В.” Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 2137.25
лева за главница от неплатена цена на изразходвано в едногодишния минал период
от 11.10.2016 г. до 11.10.2017 г. количество вода, определено по реда на чл.
35, ал. 6, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, поради установено с протокол за констатирано
нарушение № 364/11.10.2017 г. незаконно присъединяване към водоснабдителната
система, с 10.69 лева мораторна лихва от 10.12.2017 г. до 19.02.2018 г., и
законна лихва върху главницата от 28.11.2019 г. до изплащането й, за изпълнение
на които парични задължения е издадена заповед № 3288/02.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6288 по описа за
2019 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Г.П.Г. с п.с.,
да заплати на „В.” Е. с п.а., сумата от 643 лева за разноски по настоящото дело
и сумата от 42.96 лева за разноски по ч.гр.д. № 6288 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: