Р Е Ш Е Н И Е
№ 2149
гр. Пловдив, 23.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIV състав в открито заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА янева, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 1830 по описа на
съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от Р.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П., срещу решение № 1019/ 20.05.2022
г., постановено по АНД № 2205 по описа за 2022г. на Районен съд Пловдив, с
което е потвърден електронен фиш серия К № 4214806, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на касатора
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа, че протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. не е оформен надлежно, тъй като в
него отсъствала информация за проверка, както и не е изпълнено изискването на
чл.43 от Закона за измерванията, поради което не е оформен правилно раздел
„Контрол“ от документацията, което правело същия негоден и поставяло под
съмнение неговата достоверност. Сита още, че не е спазено правилото на чл.91 от ЗМВР. Претендира се отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него
електронен фиш, както и сторените в производството разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД МВР Пловдив в нарочно становище чрез
юрк. Б., намира жалбата за неоснователна. Развива подробни съображения. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава
заключение за потвърждаване на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба
предявена от Д., предявена против електронен фиш серия К № 4214806, издаден от
ОДМВР - Пловдив, съгласно който на 01.12.2020г. в 11.48 часа в гр.Пловдив,
бул.Асеновградско шосе срещу номер 1, посока гр.Асеновград при въведено
ограничение от 50 км/ч заснетото МПС "Дайхатсу Териос" с рег. номер
*** се движело с установена стойност на скоростта 73 км/час и превишена
стойност на скоростта 23 км/час, като стойностите са дадени след отчетен
толеранс от 3% от отчетената скорост, която е била 76км/час, с което е
извършено нарушение, касаещо за движение с превишена скорост. Установено било, че
процесното МПС е притежание на Д.. Именно на последната е ангажирана
административнонаказателната отговорност за извършено нарушение на чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП.
Според данните от информационната система на МВР,
собственик на МПС с рег. номер *** е Р.Д..
При така установената фактическа обстановка,
районният съд приел, че жалбоподателката е осъществила състава на вмененото
административно нарушение.
При служебна проверка на електронния фиш съдът не
е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, които да засягат
правото на защита на наказаното лице. Съдът е установил, че електронният фиш
съдържа законоустановените реквизити и не страда от пороците, твърдени в
жалбата. Нарушението правилно е подведено под нормата на чл.21, ал.1 на ЗДвП.
Установено е с годно техническо средство, с оглед на представените пред
първоинстанционния съд доказателства. Правилно е определен размерът на наложеното
наказание.
Решението
е правилно.
Фактите по делото са обсъдени от районния
съд поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като
свои.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на касатора.
Редът и условията за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата са разписани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /обн.
ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. Според правилата на наредбата, за осъществяване
на контрол на движението по пътищата се използват АТСС, одобрени по реда на
Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор /чл. 4/. За осъществяване на контрол с АТСС служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл. 9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва
необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и
поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/. По време на измерване на
скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за
функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на
движението, както и контрол за спазване правилата за движение /чл. 9, ал. 3/.
След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното
техническо средство или система, като информацията със запаметените от уреда
данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което
се отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на
мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал.
1/. При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за
всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда
/чл. 10, ал. 3/.
Данните за нарушенията се съхраняват
до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвен
от автоматизираното техническо средство или система. При необходимост същите
могат да се отпечатват /чл. 16, ал. 1/. Информацията от АТСС се предоставя като
отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален
идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица,
участващи в административния процес /чл. 16, ал. 3/.
В случая изходните данни от
процесната мобилна АТСС като доказателствен материал са годни за установяване
на извършеното нарушение от обективна и субективна страна. По делото са
представени надлежни удостоверения и протоколи за изправността на
автоматизираното техническо средство. Възраженията на оспорващия в тази насока
са неоснователни. Правилото на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията
предвижда изрично, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат от одобрен тип. Представеното по преписката Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., издадено от
Председателя на Българския институт по метрология, несъмнено доказва, че АТСС
TFR1-M е от одобрен тип. Конкретното средство за измерване, индивидуализирано с
№ 581, е преминало през задължителния по смисъла на чл. 43, ал. 2, пред. 1 от ЗИ последващ
контрол, за което е съставен протокол.
След като в рамките на последяващата
проверка след ремонт, изрично посочено в протокола към дата 28.09.2020 г. е
установена изправност на средство за измерване с № 581, то по правилото на чл. 43, ал. 4 от ЗИ и съгласно заповед №
А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (обнародвана в ДВ бр. 82 от
05.10.2018 г.), същото се счита изправно до изтичане на срока за провеждане на
следваща периодична проверка, който е установен на една година. Не се формира
спор, че нарушението е установено на 01.12.2020 г., тост в срока на изправност
на АТСС TFR1-M с № 581. Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че
правилото на чл. 43, ал. 1 от ЗИ налага
последяващата проверка да бъде удостоверена чрез поставяне на знак в протокола
от проверката. Текстът на закона е ясен и не буди съмнение, че знакът следва да
бъде поставен върху провереното средство за измерване, като евентуалното му
унищожаване се явява едно от основанията по
чл. 43, ал. 3 ЗИ за извършване на нова последваща проверка.
Съдът счита, че са налице всички законоизискуеми
реквизити на ЕФ. Съобразно правилата възведени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Процесното
нарушение е заснето именно с АТСС, за което е доказано, че отговаря на установените
технически изисквания и е преминало съответната проверка. При това положение и
от представената към електронния фиш разпечатка от заснетия материал се
установява еднозначно извършването на вмененото на лицето нарушение.
Не може да се сподели от настоящия съдебен
състав твърдението на касатора, касаещи неспазване на разпоредбата на чл. 91,
ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3 от ЗМВР. Необходимо е да се посочи, че сочената
разпоредба не съдържа императивно задължение за полицейските органи да извършат
фактическо действие, пряко произтичащо от закона по смисъла на закона, а
предвижда само една допълнителна възможност за използване на средствата за явно
наблюдение при осъществяване на тяхната дейност. Нещо повече, институтът на
"електронния фиш" е въведен с изменението и допълнението на ЗДвП,
направено с бр. 10 от 2011 г. на ДВ, а съгласувано с него са изменени и други
закони, вкл. и ЗАНН, като съгласно разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН, доколкото в
този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при
нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4,
се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Нито в ЗАНН
обаче, нито в ЗДвП е въведено задължение за разгласяване използването на АТСС,
поради което и липсата му, не може да се приеме за допуснато процесуално
нарушение, още по-малко пък съществено такова.
При това
положение правилно е ангажирана отговорността на физическото лице, което е
управлявало моторното превозно средство, като за извършеното нарушение
законосъобразно му е наложено административно наказание в предвидения от закона
вид и размер.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
обжалваният пред него електронен фиш, районният съд е постановил валиден,
допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
На ответника по касацията следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за тази инстанция.
Ето защо, Административен съд Пловдив, XХIV
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1019/ 20.05.2022 г., постановено по АНД
№ 2205 по описа за 2022г. на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.