№ 123
гр. Бургас, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско
дело № 20222000500166 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗК Л. И." АД,
подадена срещу решение № 40 от 14 януари 2022 г., постановено по гр. д. №
716/2021 г. на Бургаски окръжен съд, с което предявеният от застрахователя
иск с правно основание по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ и иска чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
отхвърлени като неоснователни.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразна.
Оспорва се решаващият извод на съда за внезапния характер на
възникналата повреда на автобуса и при непредвидими за водача
обстоятелства по време на движение. В тази връзка са изложени съображения,
че съдът е обвързан от влязлата в сила присъда № 210 от 30 септември 2013 г.
постановена по НОХД № 794 от 2012 г. на Бургаски окръжен съд, потвърдена
с решение № 91 от 18 декември 2014 г. на Апелативен съд - Бургас по
ВНОХД № 25/2014 г. и решение № 326 от 21 октомври 2015 г. на ВКС по н. д.
№ 746 от 2015 година. Така влязлата в сила присъда обвързвала съда относно
наличието на виновното поведение на водача за настъпване на пътно
транспортното произшествие, вкл. относно факта на възникналата техническа
неизправност по време на движение на автобуса - скъсване на опората на
напречната щанга на автобуса осигуряваща напречна устойчивост на МПС
чрез механичната система „преден мост - каросерия“.
Поддържа се като релевантно твърдението, че водачът е имал
техническа възможност да запази управлението на автобуса чрез задействане
на спирачната уредба и да намали скоростта за да спре безопасно в зоната
1
около 127 м като отклонението било в зоната на платното за движение.
Вместо това водачът завил волана наляво и надясно, с което се поставил в
невъзможност да контролира управлявания от него автобус, останал без
напречна устойчивост.
Изложени са твърдения и съображения, че водачът е имал
необходимият опит и квалификация да възприеме наличието на техническата
неизправност, но вместо това неглижирал задълженията си, извършвайки
множество курсове с автобуса без проведен ежедневен технически преглед.
Наведени са доводи относно наложени на водача наказания за други
нарушения на правилата за движение по пътищата и неизпълнението на
професионалните му задължения. Настоява се, че с влязлата в сила присъда
било установено възникването на пътното транспортно произшествие
вследствие на техническата неизправност на автобуса, която е станала
причина и за възникването на пътното транспортно произшествие.
Поддържа се, че корозията по долната част на купето са били видими
при външен оглед, като са били видими и описаните технически
неизправности по автобуса с изключение на липсващата ос на долната задна
дясна спирачна челюст. Техническата неизправност е могло да бъде
установена при преглед на автобус от компетентно лице, какъвто е водачът -
въззиваемият Св. Д., което не е извършено. Развити са подробно съображения
за това, че въззиваемият С.Д. е знаел за лошото техническото състояние на
автобуса; че не е направил опит да задейства спирачната система и че имал
техническа възможност да спре безопасно, в която връзка се позовава на
изводите в мотивите на постановените в наказателното производство съдебни
актове. Акцентира се върху обстоятелството, че не се касае случайно деяние
по смисъла на чл. 15 НК.
Оспорен е крайният извода на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ изискващи водачът да е бил длъжен и
обективно е да могъл да предвиди възникването на техническата
неизправност, както и да предотврати настъпването на общественото
опасните последици, като е съзнавал, че при възникналата повреда е могъл да
задейства аварийно спирачната уредба и да спре автобуса и да предотврати
настъпването на пътното транспортно произшествие и а съставомерния
резултат.
Твърди се че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила
като не е допуснал назначаването на повторна съдебно автотехническа и
делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и че решаващите
изводи противоречат на установените в наказателното производство факти
обстоятелства; оспорва се и изводът на вещото лице относно времето за
реакция на водача определено в рамките на една секунда.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново от
въззивната инстанция, с което предявените искове да бъдат уважени.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззиваемия С.Д.
чрез процесуалния представител - адвокат П.Т., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Оспорват се доводите на въззивника за
съзнаване от водача на техническата неизправност, извлечени от отделни
цитати в съдебните актове постановени в наказателното производствокакто,
като се поддържа, че същият не носи отговорността за поддръжката и
нормалното техническо състояние на автомобилите и другите технически
средства - собственост на работодателя „Е.“ ООД.
Аргументирайки се с длъжностната характеристика на въззиваемия и
установените задължения на управителя на дружеството, в отговора на
въззивната жалба се оспорват твърденията за задължение на въззиваемия да
представи автобуса за извършване на технически преглед през 2011 година,
съответно че по този начин е съзнавал съществуването на техническа
неизправност. Посочва се, че съгласно издаденият протокол и карта за
допълнителен преглед на автобуса, същият е бил годен за извършване на
превоз на пътници до 7 септември 2011 година. Обосновано с данните по
делото се оспорва изцяло твърдението, че въззиваемият Д. е бил технически
компетентно лице, което следва да подписва пътния лист и да удостоверява,
че автобусът е технически изправен.
Подчертава се че в постановената присъда липсва констатация за
допуснато нарушение по чл. 139 ЗДвП ,като във връзка с извършеното
престъпление са били констатирани нарушения на правилата за движение по
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Подробно са развити съображения относно
внезапния характер на техническата неизправност, която водачът на автобуса
не имал възможност да възприеме и съзнавайки съществуването й да е
продължил движението на автобуса, като последното е съществена
предпоставка на хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
В с. з. за въззивника не се явява представител. В писмено становище се
поддържат възраженията и съображенията във въззивната жалба.
За въззиваемия се явява пълномощника – адв. П. Т., която оспорва
въззивната жалба с възраженията срещу нея аргументирани в подадения
отговор.
Бургаски апелативен съд със свое определение № 231 от 30-ти май 2022
година по настоящото дело, на основание чл. 267 ГПК прие, че въззивната
жалба е допустима - подадена е в установените от закона срокове, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
В рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК при служебно
извършената проверка за валидност и допустимост не намира основание за
обявяване на обжалваното решение за нищожно или недопустимо, като по
поставените от страните въпроси във въззивното производство по
правилността на същото решение, приема следното:
3
Предмет на делото са предявените от ЗК “Л. И.” АД, ЕИК срещу СВ. Д.
Д. искове на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 60 000 лв. - главница, представляваща регресно
вземане за изплатено по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, със застрахователна полица № 2231110374153, на 25-ти
април 2016г. обезщетение на пострадало лице – А. Т. А., за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в ПТП на 15.06.2011 г.,
в гр. Бургас, настъпило по вина на въззиваемия Св. Д. като водач на
технически неизправно МПС, марка Мерцедес, с рег. № *********, като
вината и противоправното поведение на водача Св. Д. са установени с влязла
в сила присъда по НОХД 794/2012 г. на БОС, изменена с решение ВНОХД №
25/2014 г. на Апелативен съд Бургас, потвърдено с решение по НД №
746/2015 г. на ВКС.
Твърди се, че на 15-ти юни 2011 г., около 00:27 ч., е настъпило ПТП при
което, въззиваемият Св. Д. управлявал автобус, марка Мерцедес, с рег. №
*********, в района на 130 км+585м. на автомагистрала “Т.”. По време на
движението внезапно се е скъсала опората на напречната щанга на предния
мост на автобуса, в резултат на това каросерията на автобуса започнала силно
да се люлее, но благодарение на шасито автобусът можел да продължи
движението си в права посока. В опит да овладее движението на автобуса
въззиваемият реагирал чрез рязко завиване волана наляво, в резултат на което
автобусът се отклонил наляво и се повдигнали левите колелета, спукала се
вътрешна – задна, дясна гума от пренатоварването и преразпределяне на
масата, както и поради допълнителното й поради неблагоприятния за зимната
й структура температурен режим. Предвид опасността от удар в лявата
Еластична ограда (мантинела) въззиваемият завил рязко надясно, при което в
автобусът се обърнал на лявата си страна, паднал върху мантинелата и
започнал да се плъзга по пътната настилка. Така плъзгайки се върху лявата си
страна, автобуса достигнал западната бетонна колона на надлеза за с. К. и
последвал удар в нея със задната част на тавана на автобуса. Ударът променил
траекторията и автобусът се блъснал на югоизток към южната мантинела, в
близост до която преустановил движението си. По време на пътното
транспортно произшествие водачът на автобуса не направил опит да
задейства спирачната система на автобуса. След преустановяване на
движението му на пътното платно, в задната му част възникнал пожар, който
бързо бил потушен от водачи на други моторни превозни средства, спрели
непосредствено след местопроизшествието.
Развити са доводи, че регресното право представлява предвидена от
закона санкция за деликвента, който съзнателно е допуснал настъпването на
вредата или макар да е предвиждал настъпването на определен резултат, като
е могъл или е бил длъжен да го предвиди, се надявал такъв да не настъпи и не
е предприел необходимото за да го предотврати. В този смисъл се поддържа,
че са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ, тъй като ищецът е
съзнавал, че управлява неизправно моторно превозно средство и въпреки това
4
не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на повредата или
неизправността, която е застрашавала безопасността на движението и в
резултат е възникнало процесното ПТП. Направено е позоваване на мотивите
към влязлата в сила наказателна присъда относно причината, поради която, с
обвързващ гражданския съд характер, е прието че е настъпило ПТП. Изтъква
се, че водачът – въззиваемият С.Д., имал техническа възможност да запази
управлението на автобуса чрез задействане на спирачната уредба, да намали
скоростта и да спре безопасност за около 127 метра, но като не сторил това и
с оглед възприетото поведение същият се поставил в невъзможност да
контролира управлявани от него автобус, останал без напречна устойчивост и
като не предприел аварийно спиране веднага след скъсването на напречната
щанга и силното наклоняване на автобуса надясно, от което следвала
необходимост да спре, е допринесъл за настъпването на ПТП. Посочва се, че
неглижирал професионалните си задължения, извършвайки множество
курсове по различни маршрути, потегляйки на пъти возили хора без да е бил
проведен ежедневен технически преглед на автобуса. Знаел за лошото му
техническо състояние, но въпреки това е рискувал живота на превозваните
лица и на останалите участници в движението. Деянието било извършено по
непредпазливост и се изразявало в небрежност като макар да не е целял
настъпването на престъпния резултат, С.Д. е бил длъжен и обективно е могъл
да предвиди общественоопасните последици, както и да ги предотврати. Като
професионален шофьор добре разбирал и съзнавал, че следва да задейства
аварийно спирачната уредба и да спре автобуса, като е разполагал със
субективната възможност да предотврати настъпването на пътното
транспортно произшествие и произтеклите от това вреди.
С депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор, въззиваемият е оспорил
предявените искове както с възражение за неоснователност, поради липсата
на изискуема от чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ предпоставка – да е съзнавал, че
управлява моторно превозно средство в неизправност или с повреда,
възникнали по време на движението, от които да е възникнало
пътнотранспортно произшествие; така и с възражение за изтекла погасителна
давност считано от момента на плащането - 24 юни 2016 година, до датата на
предявяване на исковата молба.
Възражението за неоснователност се поддържа с оглед изискването
водачът да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това да не е
спрял и да не е взел мерки за отстраняването й и която повреда или
неизправност са застрашавали безопасността на движението и пътното
транспортно произшествие е възникнало в резултат на това. Аргументира се
на първо място с това, че влязлата в сила присъда на наказателният съд
обвързва съда, сезиран с иск за гражданскоправните последици само относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Твърди се, че въззиваемият като водач не е съзнавал, че управлява
5
технически неизправен автобус, доколкото МПС е имало документ за
извършен технически преглед, удостоверяващ неговата техническа годност и
в удостоверяването на която въззиваемият не е участвал. Посочват се, че е
управлявал процесният автобус предвид установеното трудово
правоотношение с фирмата превозвач.
Подчертава се, че включително в хода на наказателното дело е
установено, че повредата е възникнала внезапно и автобусът е имал документ
за техническа годност извършен преглед, за което не може да бъде
ангажирана отговорността на въззиваемия като водач на автобуса. За
състоянието на автобуса - относно техническата неизправност на ходовата
част и извършваните технически преглед, с постановената присъда е
ангажирана отговорността на други две лица, но не и на въззиваемия.
Изтъква се, че с присъдата е прието, че пътнотранспортно произшествие е
настъпило в резултат на внезапно възникнала повреда на превозното
средство, без водачът да е наясно с характера на повредата, като едва след
възникването й с поведението си е извършил нарушение по чл. 20, ал. 1, изр. 2
и ал. 2 ЗДвП, изискващи водачът да контролира непрекъснато управляваното
от него моторно превозно средство и да намали скоростта в случай на
необходимост да спре при възникване на опасност. Посочено е, че към
момента на внезапно възникналата повреда за въззиваемия тя е била неясна и
неизвестна по вид, поради което и в опит да овладее автобуса, той рязко и
последователно е завил волана наляво и надясно. Развити са доводи с оглед
предмета на застраховане със застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и липсата на основание за ангажиране отговорността на
водача на моторното превозно средство в случая по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ.
При така въведените твърдения и възражения относно релевантните
факти и обстоятелства Бургаски апелативен съд в настоящия му състав
приема за надлежно установена фактическата обстановка, възприета в
обжалвания съдебен акт, като на основание чл. 272 ГПК препраща към
неговите мотиви, приемайки от своя страна във връзка с поставените от
страните във въззивното производство въпроси следното:
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите се урежда от закона, действал
към момента на пораждане/настъпване на на застрахователното събитие по
покрития риск, във връзка с което от застрахователя на увредените и
пострадалите е било изплатено обезщетение за понесените имуществени и
неимуществени вреди. Така приложимият закон по отношение на регресното
право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите спрямо виновния застрахован водач, когато
застрахователното събитие е настъпило при действието на отменения КЗ, а
плащането на застрахователното обезщетение е осъществено при действието
на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., е чл. 274 КЗ (отм.) Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2
КЗ (отм.) отговорността на водача на МПС по регресия иск на застрахователя,
6
може да бъде ангажирана, ако водачът на МПС е съзнавал, че управлява
неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за
отстраняването й, която повреда или неизправност е застрашавала
безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това. Регресното право на застрахователя не може
да бъде упражнено, ако повредата или техническата неизправност на МПС са
настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в
положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните
последици – в този смисъл - Решение № 130 от 3.05.2012 г. на ВКС по т. д. №
244/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията М. К..
При липсата на спор относно установената с влязла в сила присъда по
НОХД 794/2012 г. на БОС, изменена с решение ВНОХД № 25/2014 г. на
Апелативен съд Бургас, потвърдено с решение по НД № 746/2015 г. на ВКС
вина на въззиваемия Св. Д., за това, че на 15 юни 2011 година, като допуснал
нарушение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, предизвикал ПТП и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лица, както и за това,
че на 24 юни 2016 година на пострадалия в това ПТП – А. Т. А., въззивното
застрахователно дружество ЗК „Л. И.“ АД е изпатило сумата от 60 000 лв.,
спорът между страните в настоящото съдебно производство по чл. 274, ал. 1,
т. 2 КЗ (отм. )е концентриран относно предпоставките - характера и вида на
повредата и/неизправността на автобуса; внезапното й възникване;
съзнаването й от страна на водача, въпреки което да не е спрял и не е
предприел необходимите мерки за отстраняването й, в следствие на което е
възникнало ПТП.
Във връзка с тези предпоставки по делото е установено безспорно, че на
15.06.2011 г., след полунощ, автобус "Мерцедес", рег.№ **********,
управляван от С.Д., се движил в десния край на средната лента на дясното
платно на АМ Т. в посока София-Бургас, със скорост от 97 км/ч., в района на
130 км +585м., когато внезапно се скъсала опората на напречната щанга на
предния мост на автобуса. В резултат на това рязко се влошила напречната
устойчивост и каросерията му силно се залюляла, като автобусът първо се
наклонила надясно. В опит да овладее движението на автобуса водачът Св. Д.
реагирал чрез рязко завиване на волана наляво. В следствие на това автобусът
се отклонил наляво, при което левите колела за миг се повдигнали от пътя. В
този момент се спукала вътрешната задна дясна гума, натоварена в следствие
на преразпределението на масите и предвид зимната й структура. Поради
опасността от удар в лявата еластична преграда водачът Д. предприел рязко
завиване надясно, след което автобусът се обърнал на лявата си страна,
паднал върху еластичната ограда и започнал да се плъзга на лявата си страна
по пътната настилка и върху частично деформираната еластична преграда.
Така достигнал западната бетонна колона на надлеза за с. К. и последвал удар
в нея със задната част на тавана на автобуса, след което се плъзнал към
южната еластична ограда, в близост до която се установил на място. По време
на настъпилото ПТП водачът на автобуса не е направил опит да задейства
7
спирачната система. В хода на НОХД 794/2012 г. на БОС е било установено
нормалното въртене на кормилото в двете посоки, както и че преди потегляне
на автобуса задната спирачка е била неизправна, но независимо от това
водачът е имал техническа възможност да запази управлението на автобуса и
чрез задействане на спирачната уредба да намали скоростта и да спре
безопасно.
Съществено за правният спор, поддържан от страните пред настоящата
инстанция, са причините, поради които се е скъсала опората на напречната
щанга на предния мост на автобуса. По този въпрос както в наказателното
производство, така и от изготвеното по настоящото дело заключение от в. л.
П. Х. С. във връзка с първия въпрос е установено, че повредата е възникнала
внезапно и е била неотстранима на терен. Изразявала се е в силно корозирала
конзола на напречната стабилизираща щанга на предния мост на автобуса,
довела до внезапното скъсване по време на движение на опората на
напречната щанга на предния мост.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл. 300
ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които
имат отношение към гражданските последици от деянието, включително
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат
на доказване от страната, която ги твърди с допустимите за това
доказателства. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на
присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата
и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския
съд. /решение № 25 от 17.03.2010 г., т. д. № 211/2009 г., ІІ т. о.; решение №
163 от 26.10.2011 г., т. д. № 1025/2010 г., ІІ т. о.; решение № 150 от 22.11.2011
г., т. д. № 1147/2010 г., II т. о.; решение № 7 от 09.03.2022 г., гр. д. №
2000/2021 г., III г. о. и др. /. – в този смисъл Решение № 46 от 19.05.2022 г. на
ВКС по т. д. № 408/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията А. Х..
Както в мотивите на постановената присъда № 210 от 30 септември
2013 г., по НОХД № 794/2012 г. на БОС, на която се позовава въззивникът,
така и в мотивите към решение № 91 от 18 декември 2014 година по ВНОХД
№ 25/2014 година на Бургаския Апелативен съд, оставено в сила с решение №
326 от 21 октомври 2015 г. по н.д. № 746/2015 г. на ВКС, Второ наказателно
отделение, така а и от заключението на вещото лице П. Х. С. следва да се
приеме, че въззиваемият за Св. Д. като водач на автобуса обективно е било
невъзможно да осъзнае конкретната и непосредствена повреда – скъсване на
конзола на напречната стабилизираща щанга на предния мост на автобуса,
възникнала в следствие на корозията по конзолата и станала непосредствена
причина за загубата на устойчивост на МПС на пътя. Повредата не е била
съпроводена с характерен шум във въздуха, вибрации, усещащи се в салона
или такива предавани по шарнирите на волана и, от които водачът да
8
предполага настъпването на предстоящата повреда. За липсата на вибрации и
шум е спомагал каучуковия тампон между щангата и конзолата, поради което
водачът не е могъл да предвиди настъпването на повредата и съответно да
предприеме действия за спиране на автобуса и за отстраняването й.
Възражението на въззивника, че като опитен водач на моторно превозно
средство въззиваемият Св. Д. е следвало да предполага настъпването на
такава повреда, че е технически компетентно лице и при извършване на оглед
да установи видимата корозия по конзолата на напречната стабилизираща
щанга, е неоснователно. Довод в тази насока е бил поддържан и в
наказателното производство, в което обаче относно деянието и вината на
въззиваемия Св. Д. като водач на моторно превозно средство е установено и в
настоящото производство съдът е обвързан да приеме, че се изразява в
наличието на техническа възможност да запази управлението на автобуса
чрез задействането на спирачната уредба, да намали скоростта и да спре
безопасно за около 127 м., но не е предприел аварийно спиране веднага след
скъсването на напречната щанга и силното отклоняване на автобуса надясно,
с което и предвид предприетите действия на рязък завой наляво и надясно е
допринесъл за настъпването на пътнотранспортно произшествие. С това си
поведение Св. Д. е допуснал нарушение по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2
ЗДвП, но не и такова по чл. 139, ал. 1 ЗДвП.
За разлика от нарушението по чл. 139, ал. 1 ЗДвП, нарушенията на чл.
20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП се свързват с причини, чието възникване има внезапен
и/или непосредствен характер, което съгласно цитираното Решение № 130 от
3.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията М. К.
изключва възможността на застрахователя да упражни регресното си право по
чл. 274, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Относно допускането в движение на процесния автобус за извършване
на дейността по превозване на пътници, който е бил в техническо неизправно
състояние и, което нарушение е такова по чл. 139, ал. 1 ЗДвП и чл. 10, ал. 1
ППЗДвП, с влязлата в сила присъда е установена вината и е ангажирана
наказателната отговорност на други двама подсъдими - подс. Е. Ч. като
едноличен собственик на капитала и управител на юридическото лице -
превозвач „Е.“ ЕООД, както и подс. Н. К. Т., заемал в дружеството -
превозвач длъжността „ръководител група транспорт“, в чиято длъжностна
характеристика се включвало задължението да следи за техническото
състояние на автобусите, в т. ч. процесния, да контролира извършваните
ремонти, да наблюдава за редовно и своевременно представяне на автобусите
на периодичен технически преглед, да осигури получаването на протокол
контролен талон и знак стикер за техническа изправност на автобуса.
Задължението за техническа поддръжка е на собственика на моторното
превозно средство, а ако същият е юридическо лице - вината за допускането в
движение на технически неизправното МПС е на длъжностните лица, в чиято
характеристика се включва задължението за не допускане в движение на
9
неизправни превозни средства по републиканската пътна мрежа – чл. 139, ал.
1, т. 1 ЗДвП.
Противно на твърдението във въззивната жалба по този въпрос влязлата
в сила присъда по НОХД 794/2012 г. на БОС, изменена с решение ВНОХД №
25/2014 г. на Апелативен съд Бургас, потвърдено с решение по НД №
746/2015 г. на ВКС в случая няма обвързващ характер, тъй като липсва
тъждество между деянието, за което въззиваемият Св. Д. е признат за виновен
с нея и деянието, което е предмет на доказване от въззивника в настоящото
производство по предявения от него иск на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ
(отм.). При липсата на влязла в сила присъда относно въззиваемия като водач
на МПС за извършено престъпление във връзка с допуснато нарушение по
чл. 139 ЗДвП и чл. 10, ал. 1 ППЗДвП, както и при липсата на спор, че същият
не носи отговорност като собственик на същия автобус, в тежест на
въззивника като застраховател е доказването на всички обстоятелства, от
които да се приеме, че въззиваемият е знаел или че е бил длъжен или е могъл
да знае, че неизправността, изразяваща се в корозия на конзолата на
напречната стабилизираща щанга на предния мост на автобуса би довела до
настъпване на непосредствената повреда – скъсване на опората на напречната
щанга на предния мост на автобуса, станала причина за настъпване на
процесното ПТП. По делото не е представен и не е посочен нито един
документ, от който да се приеме, че въззиваемият Св. Д. като водач на МПС в
дружеството – превозвач по трудов договор, е имал задължение да извършва
лично проверка за техническа изправност. Такова задължение е имал друг
служител на дружеството, както се посочи про-горе и във връзка с което е
ангажирана неговата наказателна отговорност, свързана с допускането на
нарушение по чл. 139, ал. 1 ЗДвП и чл. 10, ал. 1 ППЗДвП. Въззиваемият Св. Д.
е знаел за лошото състояние на автобуса, но по делото е установено
несъмнено, че въззиваемия Св. Д. на 7-ми март 2011 година автобусът с рег.
№ *********** е представил автобуса за технически преглед в град К., пред
тричленна комисия, която е подписала и издала за процесният автобус
протокол за извършен периодичен преглед и за техническа изправност №
1107180 от 2011 година. Съгласно този протокол автобусът е бил годен за
извършване на превоз на пътници до 7 септември 2011 година, поради което
от фактическа страна липсва основание да се приеме, че за въззиваемия Св. Д.
е било възможно съзнаването на обстоятелството, че тази неизправност на
моторното превозно средство е застрашавала безопасността на движението на
автобуса, с което да е бил допринесъл за настъпването на пътнотранспортно
произшествие.
Предвид гореизложеното, предявеният от въззивника ЗК „Л. И.“ АД иск
по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.) против въззиваемия СВ. Д. Д. е неоснователен,
поради което, обжалваното решение на първоинстанционния съд, с което е
отхвърлен следва да се потвърди, с произтичащите от това последици във
връзка с разноските по делото.
10
Пред настоящата инстанция е основателна и доказана претенцията на
въззиваемия за съдебни разноски, изразяващи се в заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 2 400 лв., съгласно представения договор за
правна помощ (2 330 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения), като е
неоснователно възражението за прекомерност, поддържано в депозираната
преди съдебното заседание молба на въззивника.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40 от 14 януари 2022 г., постановено по
гр. д. № 716/2021 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪДЖА ЗК “Л. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област София, гр. София, бул. С. ш. № 67А,
представлявано от М. С.М. - Г. и П. В. Д. - изпълнтелни директори, чрез
процесуалния представител – юриск. Н. Г., да заплати на СВ. Д. Д., ЕГН
**********, адрес обл. Бургас, общ. Бургас, гр. Бургас, ж. к. „С.“, бл. 51, ет.
9, сумата от 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин лева) – разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11