РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Бургас , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА Н. РАДЕВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201621 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на И. С. С. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: гр. Бургас, ж.к. „В.***, срещу Наказателно постановление № 20-0769-
005641/12.02.2021 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че С. не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена и не е
бил уведомяван за това от застрахователя си или от Гаранционния фонд. Твърди се, че от
цитираната санкционна норма не става ясно, какво е приел наказващият орган като
извършено деяние и въз основа на какви доказателства. Под евентуалност се пледира за
квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв.К.. - БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Още веднъж посочва, че
Гаранционният фонд не е изпълнил задължението си да уведоми водача за изтеклата
застраховка „Гражданска отговорност“ и за служебната дерегистрация на автомобила,
поради което и липсва субективната страна на нарушението. С оглед горното моли за
отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище на
упълномощен юрисконсулт се развиват подробни съображения за законосъобразност на
производството и правилност на издаденото НП, поради което и се иска неговото
потвърждаване изцяло.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
1
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН. Видно от разписката на л. 7 НП е връчено на жалбоподателя на 01.03.2021 г., а
жалбата е депозирана на 05.03.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
Жалбоподателят И.С. бил собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
****** На 31.08.2020 г. Гаранционният фонд изпратил уведомление до Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Бургас, че за МПС липсват данни за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 12.07.2020 г. , като на
15.09.2020 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена, за което
жалбоподателят не бил уведомен. Той не бил уведомен и за писмото на Гаранционния фонд,
доколкото по делото не са събрани никакви доказателства, че то реално е достигнало до
него.
На 07.10.2020 г., около 15.20 часа, докато се движел в гр. Бургас, Пети километър, до
магазин „Старс – 94“ в посока ул. „Транспортна“, горепосоченият автомобил, управляван от
С., бил спрян за проверка от полицейски патрул. Служителите направили справка за
автомобила и установили, че е с прекратената регистрация от 15.09.2020 г., поради което и
повикали за съдействие св. С.М. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“-Бургас. Последният
пристигнал на място, направил справка за автомобила, и също установил, че към часа на
спирането му е бил с прекратена регистрация, поради несключване на „Гражданска
отговорност“. Междувременно в 15.44 часа на същия ден жалбоподателят С. сключил
застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрацията на автомобила била служебно
възстановена.
За констатираното на място св. М. съставил АУАН бл. № 294925, квалифицирайки
тези факти като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя,
който го подписал и получил препис от него. В писмено сведение заявил, че не ползва често
автомобила и не е знаел, че е с прекратена регистрация, доколкото не е получавал никакво
уведомление за това.
За случая била образувана преписка, като резултатът от същата бил докладван в РП-
Бургас, ведно с обобщена докладна записка. С постановление от 03.02.2021 г.
наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по
чл. 345, ал. 2 НК, доколкото липсва субективната страна на престъплението.
Въз основа на АУАН на 12.02.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си С. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателят, който не отрича, че
той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че
2
регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Р.П. – Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, която
към дата 12.02.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът
счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение,
поради което и извършеното от С. неправилно е било квалифицирано като административно
нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното
превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно
разпоредбата на чл.18б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП -
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на
чл.18б, ал.2 от горепосочената наредба - задължително следва да бъде уведомен
собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното
ОДМВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява,
доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с
прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 15.09.2020 г.,
но за това действие не е уведомен собственикът на автомобила. Следователно при
извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал. 11 да
изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на
поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
3
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича най-малко от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от
закона не е скрепено с точно определен срок.
Оттук следва, че не може да се очаква от водача да е могъл да предполага, че
регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и още
повече – кога точно контролните органи реално са извършили това прекратяване (в случая
гражданската отговорност е изтекла на 29.05.2020 г., проверката е извършена от
служителите на Гаранционния фонд на 12.07.2020 г., писмото на фонда е изпратено по
електронен път и е получено в Сектор „ПП“ на 31.08.2020 г., а самата регистрация е
прекратена на 15.09.2020 г. – видно от представените на л. 39, л. 31 и л. 27 справки) – т.е.
дори хипотетично да се приеме, че собственикът би могъл да предположи, че щом няма
валидна застраховка, вероятно регистрацията на автомобилът му ще бъде служебно
прекратена – то по никакъв начин не може да се обоснове извод, че той може да е наясно
кога точно контролните органи ще решат да извършва (дали въобще ще извършат)
проверка, кога точно Гаранционният фонд ще информира Сектор „ПП“ и кога точно
полицейските органи ще решат да прекратят регистрацията на база на това уведомление.
Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че не съществува публична база данни, в която
собствениците на автомобили да проверяват дали регистрацията на МПС е била прекратена
или не и кога точно се е случило това (ако се е случило), води до извода, че няма как да се
приеме, че управлявайки автомобила си на 07.10.2020 г. С. е знаел (умисъл) или поне е
могъл да знае (непредпазливост), че регистрацията е служебно прекратена преди тази дата.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и
мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП.
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 1461 от
30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838 / 2020 г. на XIII състав на Административен съд –
Бургас, Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773 / 2020 г. на XV състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293 /
2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор,
принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал
присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-005641/12.02.2021 г., издадено от
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на И. С. С. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5