№ 604
гр. Русе, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520101436 по описа за 2022 година
С. С., юрисконсулт на „Ти Би Ай Банк” ЕАД заявява, че на 26.02.2021г.
представляваното от него дружество сключило с А. Д. А.ов договор за потребителски кредит
№**********, по силата на който предоставило на ответника потребителски кредит в
размер на 800 лева. Сумата била преведена по посочена от кредитополучателя банкова
сметка. Потребителят пожелал да сключи застраховка „BANK 66+ Защита на кредита“ в
размер на 48 лева. Общото задължение по договора възлизало на 1047.38 лева, която сума
била разсрочена на 12 месечни погасителни вноски, 11 от които в размер на 87.28 лева и
една на стойност 87.30 лева. Страните уговорили годишен лихвен процент - 40.90%. Банката
финансирала сумите за застрахователните премии, дължими от кредитополучателя на
застрахователя и ги заплащала на по нареждане на длъжника, съгласно чл.7.2.2 от Договора
за кредит.
Считано от 05.05.2021г. ответникът преустановил плащанията по договора и не
заплатил три поредни вноски, поради което и на основание чл.16.2 от Договора, кредиторът
обявил вземането за предсрочно изискуемо. Въпреки уговорената автоматична предсрочна
изискуемост върху непогасеното задължение при неплащане на три поредни месечни
вноски (чл.16, ал.2 от Договора) ищецът уведомил ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.
Към 25.10.2021г. дългът на А. А.ов възлизал на 956.14 лева, формиран от: 789.62 лева
– главница; 125.99 лева – договорна лихва за периода 05.05.2021г. – 29.09.2021г.; 40.53 лева
– обезщетение за забава за периода 05.05.2021г. – 12.10.2021г.
В качеството си на кредитор „Ти Би Ай Банк” ЕАД входирало заявление по реда на
чл.417 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение и
1
изпълнителен лист по ЧГД №5758/2021г. срещу А. Д. А.ов. Въз основа изпълнителния лист,
банката образувала изпълнително дело №1886/2021г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов.
На 17.02.2022г. ищецът бил уведомен за възможността да предяви иск за установяване на
вземането си.
Предвид дадените от заповедния съд указания, моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че А. Д. Д., ЕГН ********** дължи на „Ти Би Ай Банк”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Димитър
Хаджикоцев”№52-54, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С. - изпълнителни директори
сумите: 789.62 лева – главница по Договор за потребителски кредит
№**********/26.02.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2021г.
до окончателното й изплащане; 125.99 лева – договорна лихва за периода 05.05.2021г. –
29.09.2021г.; 40.53 лева – обезщетение за забава за периода 05.05.2021г. – 12.10.2021г.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. Д. Д. е депозирал отговор на исковата молба,
в който излагат доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Признава, че е сключил договор за кредит с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, който изплаща и
до настоящия момент. През 2021г., когато погасявал поредната вноска бил уведомен, че е
закъснял с вноска по заема. Приел, че служителката е допуснала грешка, тъй като редовно
обслужвал кредита. Установил, че средствата, които заплащал били отклонявани за
погасяване на задължение по Договор за кредит №**********/26.02.2021г. Твърди, че не е
сключвал договор под този номер за сумата 800 лева. Узнал за процесния контракт, след
като получил уведомление за предсрочна изискуемост.
Оспорва истинността на приложения към исковата молба Договор за кредит
№**********/26.02.2021г.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
На 26.02.2021г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и А. Д. Д. е сключен Договор за
потребителски кредит №70053126160 при следните параметри: размер на кредита: 800 лева;
срок на погасяване: 05.03.2022г.; годишен лихвен процент: 40.90; годишен процент на
разходите: 47.05; общ размер на застрахователна премия: 48 лева; обща сума дължима от
потребителя: 1047.38 лева.
Задължението е разсрочено на 12 месечни вноски, 11 от които в размер на 87.28 лева
и една на стойност 87.30 лева, съгласно погасителен план (чл.11.2 от Договора).
На 29.09.2021г. кредитополучателят е уведомен, че цялото задължение по договора е
обявено за предсрочно изискуемо, предвид просрочие в изплащането на вноски с падежи:
05.05.2021г.; 05.06.2021г. и 05.07.2021г.
Въз основа заявление на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД
№5758/2021г. и издадена заповед №2905/26.10.2021г. за изпълнение на парично задължение,
въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу А. Д. А.ов за сумите: 789.62 лева – главница
по Договор за потребителски кредит №**********/26.02.2021г., ведно със законната лихва
2
върху сумата, считано от 22.10.2021г. до окончателното й изплащане; 125.99 лева –
договорна лихва за периода 05.05.2021г. – 29.09.2021г.; 40.53 лева – обезщетение за забава за
периода 05.05.2021г. – 12.10.2021г.; разноски по делото: 25 лева – заплатена държавна такса
и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният
съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го
уведомил за последиците при непредявяване на иска.
Във връзка с открито производство по оспорване истинността на договора за кредит и
съпътстващите го документи, е възложена и приета съдебно – графологична експертиза,
чието заключение съдът цени като пълно, ясно и обективно. След изследване оригиналите
на документите и иззетия сравнителен материал, вещото лице е констатирало, че подписите
в изследваните документи са изпълнение от А. Д. Д..
С оглед установяване претенциите по размер е приета съдебно – икономическа
експертиза, от заключението на която е видно, че на 26.02.2021г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е
изпълнило задължението си по Договор за потребителски кредит №70053126160 като е
превело по сметка на ответника 848 лева и на 14.04.2021г. е заплатило на застрахователя по
застраховка „Защита 66+“ застрахователна премия – 48 лева. За периода 26.02.2021г. –
25.10.2021г. кредитополучателят заплатил 87.28 лева, с които са погасени: 58.38 лева –
главница и 28.90 лева – договорна лихва. Към 25.10.2021г. задължението на ответника
възлизало на: 789.62 лева – главница; 125.99 лева – просрочена договорна лихва за периода
05.05.2021г. – 29.09.2021г.; 13.11 лева – обезщетение за забава върху просрочена главница за
периода 06.05.2021г. – 24.10.2021г.; 99.99 лева – обезщетение за забава върху просрочена
главница за периода 25.10.2021г. – 19.01.2023г.
По искане на ответната страна, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е представила справка, относно
сключените между страните договори за кредит.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – установителен
иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите:
789.62 лева – главница по Договор за потребителски кредит №**********/26.02.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2021г. до окончателното й
изплащане; 125.99 лева – договорна лихва за периода 05.05.2021г. – 29.09.2021г.; 40.53 лева
– обезщетение за забава за периода 05.05.2021г. – 12.10.2021г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №2905/26.10.2021г., издадена по ЧГД №5758/2021г.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №5758/2021г. по
описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед
което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
3
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД основава претенцията си на Договор за потребителски кредит
№70053126160/26.02.2021г., по силата на който банката предоставила в заем на А. Д. 800
лева.
Изхождайки от предмета на Договора и страните по него – физическо лице, което при
сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на
своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на
договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за форма и съдържание, уредени в глава
трета, чл.10 и чл.11.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на
Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и
доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит
нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.
На първо място, в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна
процентна стойност – 47.05%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
По отношение клаузата, касаеща възнаградителна лихва са налице и други основания
за недействителност. В договора е визиран лихвен процент в размер на 40.09%. Така
уговореният размер на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Действително
към датата на уговаряне размера на лихвата, няма императивни разпоредби (императивните
разпоредби в ЗПК касаят единствено ГПР), които определят максималния размер на
възнаградителната лихва, но това не означава, че свободата на договаряне не е ограничена и
то при положение, че се касае за потребителски договор, при който потребителят е по-
слабата икономически страна, поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. В
правната доктрина и съдебната практика се приема, че накърняване на добрите нрави по
4
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, изрично
формулиран или проведен чрез създаване на конкретни други разпоредби. Такъв основен
принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Налице е трайно
установена практика на ВКС според която съглашение за плащане възнаградителна лихва е
действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва. След справка в
електронната страница на БНБ съдът установи, че към датата на сключване на договора,
основният лихвен процент е 0.00% от което следва, че размерът на законната лихва е
10.00%, т.е. уговорения в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава повече от
четири пъти законната лихва. В настоящия случай договорената между страните лихва в
размер на 40.09% годишно надхвърля 4 пъти законната, което е в нарушение на добрите
нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Поради тази причина
клаузата на чл.9 от Договора накърнява равноправието между страните, противоречи на
добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което
се явява нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
При така установеното, съдът счита, че процесният договор не отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК с оглед което същият е
недействителен. Последиците от недействителността на договора са визирани в чл.23 ЗПК, а
именно - възстановяване само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
разходи.
Изложеното води до извод, че дължима е единствено претендираната главница в
размер на 789.62 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2021г. до
окончателното й изплащане. Ответникът не е ангажирал доказателства, от които е видно, че
е погасил дълга, с оглед което претенцията за установяване дължимостта на сумите, предмет
на заповедта за изпълнение, като основателна следва да бъде уважена в посочения размер, а
в останалата част – отхвърлена, като недоказана.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 75 лева
(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение). Съобразно уважената част от иска,
ответникът дължи на ищеца по 61.94 лева. В исковото производство, ищецът е направил
разноски в размер на 575 лева (заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство), а съразмерно с уважената част от иска следва да се присъдят разноски в
размер на 474.86 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът
дължи на ответника разноски. А. Д. е направил разноски в размер на 650 лева
(възнаграждение за процесуално представителство и вещо лице), а съразмерно с
5
отхвърлената част от претенциите следва да му се присъдят разноски на стойност 113.20
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че А. Д. Д., ЕГН
********** с адрес: гр.Ветово, ул.“Румяна войвода“№4 дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Димитър
Хаджикоцев”№52-54, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С. - изпълнителни директори
сумата 789.62 лева – главница по Договор за потребителски кредит
№**********/26.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2021г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№2905/26.10.2021г., издадена по ЧГД №5758/2021г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК
********* срещу А. Д. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за сумите:
125.99 лева – договорна лихва за периода 05.05.2021г. – 29.09.2021г.; 40.53 лева –
обезщетение за забава за периода 05.05.2021г. – 12.10.2021г., дължими по Договор за
потребителски кредит №**********/26.02.2021г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №2905/26.10.2021г., издадена по ЧГД №5758/2021г.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК
********* сумите: 61.94 лева – разноски по ЧГД №5758/2021г. по описа на РРС и 474.86
лева – разноски по ГД №1436/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на А. Д. Д., ЕГН
********** разноски в размер на 113.20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6