№ 3183
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110132196 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. СЛ. СТ. против
„(фирма)” ЕАД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 925.50лв., представляваща главница по запис на заповед, за
която е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 47036/2013г. на СРС, 31 с-в. Позовава се на
изтекла погасителна давност.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че
давността е била прекъсната със заведеното изпълнително дело, както и с извършването на
последващи изпълнителни действия.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 05.02.2014г., издаден по
ч. гр. д. № 47036/2013г. на СРС, 31 с-в срещу ищеца.
Като доказателство по делото е приет препис от изп. дело № 2356/2014г. на ЧСИ П..
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
1
Спорният въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по давност.
Видно от събраните по делото доказателства изпълнителният лист по ч. гр. д. №
47036/2014г. на СРС, 31 с-в, е издаден на 05.02.2014г.
С молба от 26.02.2014г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително
дело, като е възложил на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение.
На 27.02.2014г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищеца, както и
върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение. В изпълнение на наложения запор,
по сметката на ЧСИ са постъпвали суми до 06.06.2014г. , като последствие трудовото
правоотношение е било прекратено.
С молба от 30.03.2018г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател,
поради прехвърляне на вземането, като е отправил искане за извършване на определени
изпълнителни действия.
На 14.01.2019г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
На 27.02.2020г. ответникът е подал молба за извършване на определени
изпълнителни действия.
С оглед на така описаните изпълнителни действия, се налага изводът, че
изпълнителното дело е перемирано и погасено по давност.
Между наложения запор от 27.02.2014г. от ЧСИ върху банковите сметки на ищеца,
както и върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение, удръжки от което да
правени до 06.06.2014г., до молбата на ответника от 30.03.2018г., с която е поискал да бъде
конституиран като взискател, поради прехвърляне на вземането, и е отправил искане за
извършване на определени изпълнителни действия, са изтекли повече от 2 години, поради
което прекратяване на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона, с изтичане на
2 години от последното изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради
което основателни са твърденията на ищеца за настъпила перемпция.
Ето защо, съдът счита, че прекратяването на изпълнителното дело е нас-тъпило по
силата на закона на 06.06.2016г., с изтичане на 2 години от последното изпълнително
действие, което в случая е извършено на 06.06.2014г. /датата на последно удържаната сума в
изпълнение на запора/ – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Това е така, защото в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Действително изпълнителното дело се перемира с изтичане на 2 години от
последното изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Без правно
значение относно прекъсване на давността е и обстоятелството, дали е издавано
2
постановление за прекратяване на делото пред ЧСИ, доколкото съгласно трайната съдебна
практика постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на делото има само
декларативно действие, а не конститутивно.
Настъпилата перемпция обаче не води автоматично до извод за изтекла погасителна
давност. Съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК налагането на запор или възбрана в
изпълнително производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение
в правната си сфера.
Действително съгласно най – новата съдебна практика, обективирана в решение №
37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., когато кредиторът направи искане за
предприемане на изпълнително действие, същото прекъсва давностния срок, дори и то да
бъде извършено след изтичане на давността. Давността се счита прекъсната от датата на
молбата за извършването му. Предприемането на изпълнителни действия след изтичане
срока на перемпцията също прекъсва давностния срок, като в този случай въз основа на
молбата съдебния изпълнител следва да образува ново изпълнително дело, по което да
извърши поисканото изпълнително действие.
Приложима в настоящия случай е кратката тригодишна давност. Исковете за
плащане по менителницата, предявими срещу платеца, се погасяват с 3-годишна давност,
считано от датата на падежа. Като тази, по - кратка от общата 5 – годишна погасителна
давност, се отнася и за вземанията по записите на заповед.
Между наложения на 27.02.2014г. запор от ЧСИ върху банковите сметки на ищеца,
както и върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение, по което са извършвани
удръжки до 06.06.2014г., и наложеният на 14.01.2019г. от ЧСИ запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, обаче са изтекли повече от 3 години, поради което вземането е
погасено по давност на 06.06.2017г., тоест преди ответникът да обективира искане до ЧСИ
на 30.03.2018г. за предприемане на определени изпълнителни действия.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали
са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение
№ 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемане-то на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен спо-соб (независимо от това дали прилагането му е
било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взис-кателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за съ-биране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на
вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
об-разуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доб-роволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на екс-пертиза за определяне на
3
непогасения остатък от дълга, извършването на разпре-деление, плащането въз основа на
влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активност-та на кредитора по делото и предприетите по
отношение на длъжника изпълни-телни действия.
В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значени-ето и на
молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на
изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен из-пълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността, искането за
извършване на определено изпълнително действие, следва да бъде уважено от съдебния
изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е двете действия да са налице
кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не възприема
възражението в писмения отговор на ответника, че за изпълнителното де-ло следва да
намери приложение ППВС № 3/1980г., а не Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от Закона за
нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който
се тълкува. В ал.2 на същия текст е уредено правилото, че по изключение органът, издал
акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му
действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни
след обнародването му. В настоящия случай обаче липсва такова изключение, поради което
съдът на-мира, че соченото тълкувателно решение следва да се прилага и относно право-
отношения, възникнали преди приемането му.
С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на СРС сумата от 50 лв., представляваща държавна такса, от заплащането
на която ищецът е бил освободен.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със
4
седалище и адрес на управление: (населено място), (улица), че Р. СЛ. СТ., ЕГН **********,
с адрес: (населено място), (улица) не дължи на „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), по
предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК сумата от 925.50лв., представляваща
главница по запис на заповед, за която е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 47036/2013г.
на СРС, 31 с-в.
ОСЪЖДА „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(населено място), (улица) да заплати на Софийски районен съд, на основание чл. 78 ГПК,
сумата от 50 лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5