№ 28097
гр. София, 21.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20241110100092 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
3741085/28.12.2023 г. от Е. С. Д. и И. В. Т. срещу „Т.А.“ АД – дружество регистрирано по
правото на Република Т. чрез търговското представителство „Т.А.“, регистрирано в БТПП.
С Разпореждане от 15.01.2024 г., съдът е предоставил възможност на заявителят в
тридневен срок от съобщението да представи доказателства, че длъжникът е правосубектен
по правото на Република Т.. На страната е указано, че при неизпълнение на указанията
заявлението ще бъде отхвърлено. Подадена е молба, с която заявителят е изпълнил
указанията на съда, като е ангажирал доказателства за правосубектността на длъжника.
С Разпореждане от 07.02.2024 г., съдът е предоставил възможност на заявителят в
тридневен срок от съобщението да уточни дали поддържа, че отношенията с длъжника или
негов клон, който следва да бъде индивидуализиран, или поддържа, че отношенията са
възникнали чрез търговското представителство. На страната е указано, че при неизпълнение
на указанията заявлението ще бъде отхвърлено.
Подадена е молба от 19.02.2024 г. от заявителя, като е посочено, че отношението му е
възникнало директно с „Т.А.“ АД – дружество регистрирано по правото на Република Т. по
сключен договор за въздушен превоз, като данните за търговското представителство били
посочени само, за да се призове длъжникът с адрес в страната.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените писмени
доказателства п намира за установено следното:
Заповедното производство е формално, като цели да провери дали е налице спорно
вземане. Това е причината в правилото на чл. 411, ал. 2 ГПК да са предвидени основания за
отхвърляне на заявлението – така в т. 4 и т. 5 е предвидено, че заявлението се отхвърля и
заповед за изпълнение не се издава длъжникът няма постоянен адрес или седалище на
територията на Република България; съответно длъжникът няма обичайно
1
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът няма седалище в Република България, а с оглед изясненото по-
горе предвид характера на търговското представителство при БТПП не може да се приеме,
че е налице и място на дейност в Република България, още повече, че самите заявителите в
молбата си от 19.02.2024 г. сочат, че правоотношението им е възникнало директно с
дружеството. В този смисъл – заповедното производство – така както е регламентирано в
ГПК, като облекчен ред за проверка дали едно вземане е спорно, съответно за издаването на
изпълнителен титул е неприложимо в процесната хипотеза. Това не означава, че в
хипотезата на общ исков процес, българският съд няма да е международно компетентен, но
в хипотезата на общ исков процес е приложим различен процесуален ред и различни
процесуални правила.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение не се
издава, респ. съдебната процедура по реда на чл. 410 от сл. е неприложима, ако длъжникът -
търговец няма седалище и адрес на управление на територията на Р България (така
Определение от 25.01.2021 г. по в.гр. д. № 12099/2020 г. по описа на СГС и др.)
Така мотивиран, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
374108/28.12.2023 г. от Е. С. Д., ЕГН:********** и И. В. Т., ЕГН: ********** срещу „Т.А.“
АД – дружество регистрирано по правото на Република Т. чрез търговското
представителство „Т.А.“, регистрирано в БТПП.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалване в едноседмичен срок от съобщението
пред Софийски градски съд с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2