РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Бургас, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120205550 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. И. П., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 20-0769-005698 от 05.05.2021 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектопр „ПП“ с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното НП. Твърди се, че АНО не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10
ЗДвП да уведоми жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на автомобила му.
Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. Д., който поддържа
жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Поддържа, че липсва виновно поведение от
страна на жалбоподателя. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
налично в преписката становище поддържа наказателното постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 08.11.2020 г. около 17:00 часа жалбоподателят управлявал собствения си лек
1
автомобил „Тойота“ с рег. № ******* по Път 7909 от кариера „Горно Езерово“ в посока
село Братово. Полицейски служители от Четвърто РУ спрели за проверка управлявания от
жалбоподателя автомобил. На място за да окаже съдействие се отишъл свидетелят А. Г. И.
на длъжност кл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас. При извършена
справка с дежурен се установило, че лек автомобил „Тойота“ с рег. № ******* е със
служебно прекратена регистрация от 01.10.2020 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
Свидетелят И. съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че управлява МПС със
служебно прекратена регистрация. Материалите били изпратени на Районна прокуратура –
Бургас. С постановление от 04.02.2021 г. прокурор при БРП отказал да образува досъдебно
производство, като е приел, че жалбоподателят не е осъществил от субективен страна състав
на престъпление от общ характер. Впоследствие било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените от съда факти. Показанията на свидетеля И. са последователни,
логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира. Показанията на
свидетеля се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з 515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи) в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
обуславят отмяна на обжалвания акт.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, в сила от 01.01.2016 г. е
предвидено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които
е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно
прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал.
6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
2
отговорност" на автомобилистите. От фактическа страна по делото безспорно се установява,
че на 08.11.2020 г. около 17:00 часа жалбоподателят е управлявал по Път 7909 от кариера
„Горно Езерово“ в посока село Братово личния си лек автомобил „Тойота“ с рег. № *******,
който е бил със служебно прекратена регистрация от 01.10.2020 г. на основание чл. 143, ал.
10 ЗДвП.
За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек
автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние
е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител.
Натоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде
ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние. Този
извод съдът прави с оглед наличните по делото данни. В административнонаказателната
преписка липсват доказателства, които да установяват, че контролният орган е изпълнил
задължението си, предвидено в чл. 143, ал. 10 зДвП да уведоми жалбоподателя за
служебното прекратяване на регистрацията на личния му лек автомобил. След като
жалбоподателят не е бил уведомен, същият не е осъзнавал, че управлява МПС със служебно
прекратена регистрация. Следователно жалбоподателят не е осъществил нарушението от
субективна страна. Ето защо съдът намира, че по делото липсват категорични доказателства
за виновно поведение от страна на жалбоподателя при извършване на процесното деяние.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се
заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от
представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил в
брой 300 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Възнаграждението
е в предвидения минимум съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери адвокатски възнаграждения, поради което
възражението за прекомерност е неоснователно. Следователно претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лева е основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-005698 от 05.05.2021 г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас, сектопр „ПП“ с което на Д. И. П., ЕГН
**********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал.
1 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Д. И. П., ЕГН ********** сумата от 300
лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: КС
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4