Решение по дело №14/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 22
Дата: 18 януари 2019 г. (в сила от 18 януари 2019 г.)
Съдия: Тодор Хаджиев
Дело: 20195600500014
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ 22/ 18.01.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен  съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                              ТОДОР ХАДЖИЕВ      

                                                                          

като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 14 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Х.С.Х. против Покана за доброволно изпълнение изх. № 41938/ 11.10.2018 г. по изп. д. № 20189290401534 на ЧСИ № 892 – Николета Кавакова в частта относно определените задължения за разноски по изпълнителното дело в размер на 586. 50 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ към 25.10.2018 г. в размер на 760. 82 лв.

В жалбата се излагат доводи за прекомерност на определените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 586. 50 лв., както и за недължимост на определения размер на дължимите такси по изпълнението. Предвид изложеното се иска да бъдат отменени действията на съдебния изпълнител, обективирани в поканата за доброволно изпълнение относно определените разноски и такси по изпълнението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира следното:

Изп. д. № 20189290401534 на ЧСИ № 892 – Николета Кавакова е образувано по молба на Р.Ю.Х. въз основа на Изпълнителен лист № 344/ 19.06.2018 г. по НЧХД № 49/ 2017 г. на РС – Харманли, с който А.М.Х. и Х.С.Х. са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и направените по делото разноски в размер на 1112 лв. или по 556 лв. за всеки един от тях.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от адв. М.И.К. въз основа на Договор за правна защита и съдействие от 09.08.2018 г., в което е уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 570 лв.

На 14.10.2018 г. длъжникът Х.С. е получил Покана за доброволно изпълнение изх. № 41938/ 11.10.2018 г. (л. 84), според която задължението му по изпълнителното дело възлиза на 3 652. 65 лв., от които главница в размер на 1000 лв., законна лихва в размер на 193. 33 лв., 1112 лв. присъдени разноски, 586. 50 лв. разноски по изпълнителното дело и 760. 82 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 25.10.2018 г.

Предмет на обжалване е изпратената на жалбоподателя Х.С.Х. покана за доброволно изпълнение в частта относно определените разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в предвидените в т. 1 – 3 хипотези. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК разноските включват платеното възнаграждение за адвокат, направените в производството разноски (възнаграждение на свидетели, вещи лица и др.), а така също и заплатените от такси. В случая в изпратената на жалбоподателя покана за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е разграничил дължимите от него разноски по изпълнението на изплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 586. 50 лв. и дължими такси по изпълнението в размер на 760. 82 лв.  

Жалбата в частта относно определения размер на разноските за адвокатско възнаграждение е частично основателна. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие № **********/ 09.08.2018 г., заплатеното от взискателя Р.Ю.Х. адвокатско възнаграждение е в размер на 570 лв., а не в размер на 586. 50 лв., както е посоченото в поканата за доброволно изпълнение. Поради това изпратената на жалбоподателя покана за доброволно изпълнение в частта за разноските, имаща характер на разпореждане, следва да се отмени в частта, в която са определени за плащане разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 570 лв.

Що се отнася до възражението за прекомерност на договорното адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.08.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., а според т. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възлиза на 169. 46 лв. (при материален интерес в размер на 1556 лв. съобразно посоченото в изпълнителния лист). Или общият размер на минималния размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство по същото възлиза на 369. 46 лв., поради което заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 570 лв. не надвишава съществено предвидения в наредбата минимум още повече, че по изпълнителното дело са извършени множество действия, насочени към установяване и събиране на дължимите от длъжника суми, които до настоящия момент не са дали резултат.

Жалбата по отношение на определения размер от 760. 82 лв. на дължимите по изпълнението такси е основателна. На първо място следва да се отбележи, че в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител окръжният съд действа като контролно – отменителна инстанция – предмет на проверка е законосъобразността на обжалваното изпълнително действие, при което съдът или оставя без уважение жалбата или отменя същото, когато установи незаконосъобразността му, без да има правомощия да решава спорния въпрос по същество. Когато предмет на обжалване са определените от съдебния изпълнител разноски, съдът може да коригира същите само в случай, че актът, с който са определени, е процесуално законосъобразен. Тогава, когато актът на съдебния изпълнител, е изготвен в нарушение на изискванията на закона, съдът следва да отмени същия и да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт.

В ГПК липсва изрична разпоредба за съдържанието на акта на съдебния изпълнител за определяне на разноските освен нормата на чл. 434, ал. 2, според която за всяко предприето и извършено действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който следва да посочи и направените разноски по изпълнението. Правила в тази насока се съдържат в чл. 79, ал. 1 и 2 ЗЧСИ, според които за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице, в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. От съдържанието на цитираните разпоредби следва да се направи извод, че всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят дължимите по изпълнението такси, следва да съдържа най – малко информация за разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски. Спазването на посоченото изискване осигурява, от една страна, правото на задълженото лице да научи за правното и фактическо основание за начисляване на дължимите от него такси, а, от друга, позволява на съда да провери дали са правилно начислени.

В настоящия случай в изпратената на жалбоподателя Х.С.Х. покана за доброволно изпълнение дължимите по изпълнението такси са определени в общ размер, без да бъдат индивидуализирани поотделно по размер, вид и правно основание за начисляването им съобразно Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Липсата на данни в тази насока ограничава правото на длъжника да научи за какво точно са начислени таксите по изпълнението, а съдът да провери дали правилно са определени. Данни в тази насока не се съдържат и в изготвените от съдебния изпълнител мотиви. Предвид изложеното съдът намира изпратената на жалбоподателя Х.С.Х. покана за доброволно изпълнение в частта относно определените такси по изпълнението, имаща характера на разпореждане за разноски в тази част, за процесуално незаконосъобразна, поради което следва да се отмени, а делото да се върне на съдебния изпълнител за ново определяне на дължимите такси по изпълнението съобразно изложените по – горе съображения.  

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Покана за доброволно изпълнение изх. № 41938/ 11.10.2018 г. по  изп. д. № 20189290401534 на ЧСИ № 892 – Николета Кавакова в частта относно определения размер на дължимите от длъжника Х.С.Х. разноски за адвокатско възнаграждение над 570 лв.

ОТМЕНЯ Покана за доброволно изпълнение изх. № 41938/ 11.10.2018 г. по  изп. д. № 20189290401534 на ЧСИ № 892 – Николета Кавакова в частта относно определения размер от 760. 82 лв. на дължимите от длъжника Х.С.Х. такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                     Председател:

 

 

                                                                            Членове: 1.

 

 

                                                                                            2.