Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../11.02.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6702 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
Д.Н.Й., ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Димитър Енчев“ № 14, ет. 1, ап. 2, срещу В.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ да бъде прието
за установено в
отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата 5000 лв., представляваща главница по запис
на заповед, издаден на 25.10.2016 г., с падеж на задължението
22.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 29.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение №
9034/04.12.2019 г. по ч. гр.
д. № 19597/2019 г. по описа
на ВРС, ХХІ състав.
В исковата си молба ищецът
Д.Н.Й., чрез процесуалния му представител – адв. Десислава Георгиева, твърди, че на 22.12.2016 г. ответницата В.С.К. е издала в негова полза запис на
заповед – без протест за сумата 5000 лв., с падеж на
задължението 22.12.2016 г. Посочва,
че сумата по ценната книга
към настоящия момент не е платена
от издателя. Излага, че в негова
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК срещу длъжника В.С.К.
по образуваното ч. гр. д. № 19597/2019 г. по описа на ВРС, ХХI състав. Посочва, че в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал писмено възражение против заповедта за изпълнение, поради което в законоустановения едномесечен срок е депозирал настоящата искова молба. Твърди,
че записът на заповед е редовен
от външна страна и отговаря на законовите изисквания
за валидност, като същият е подписан именно от ответницата.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Ответницата В.С.К. е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК. Поддържа становище за
недопустимост на предявения иск, доколкото в изложението не става ясно
от какво произтича правният интерес на ищеца
и в какво се изразява неговото вземане. По същество
оспорва претенцията като неоснователна. Оспорва процесната запис на заповед с дата
на издаване 25.10.2016 г. и
падеж 22.12.2016 г. като нередовна от външна
страна, неотговаряща на изискванията на чл. 535 ТЗ. Възразява срещу дължимостта на претендираната от ищеца сума. Оспорва
твърдението, че по силата на
запис на заповед се е задължила
без протест и разноски, без никакви
възражения и без удръжки от какъвто
и да било характер да плати
търсената сума. Твърди, че на
същата дата – 25.10.2016 г.
ищецът е поискал от нея да
подпише друга запис на заповед
за същата сума – 5000 лв., но с друг
падеж, а именно 20.01.2017
г. Във връзка с подписването на тази запис на
заповед ищецът я уверил, че процесната
с падеж 22.12.2016 г. ще бъде унищожена. Излага, че въз
основа на записа на заповед
с падеж 20.01.2017 г. е образувано
ч. гр. д. № 19596/2019 г., като
по нейно възражение е образувано и гр. д. № 6699/2020 г. по описа на ВРС, ХХХIII състав. Счита процесната
запис на заповед за невалидна, тъй като е подписала
нова такава за същата сума, но
с променен падеж. В условията на евентуалност
прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното
вземане. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
В проведеното по делото на 04.02.2021 г. открито съдебно заседание ищецът
се представлява от адв. Десислава Георгиева, която
заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде
уважен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 19597/2019
г. по описа на ВРС, ХХІ състав, от което е видно, че в полза на ищеца е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответницата
за сумата, предмет на установителния иск, като срещу
заповедта е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и
искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Представеният по делото запис на заповед съдържа
изискуемите по чл. 535 ТЗ реквизити за този вид ценни
книжа /наименованието „запис на заповед“ в текста на
документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати
определена сума пари – 5000 лв.; падеж – 22.12.2016 г.; място на плащането –
гр. Варна; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати – Д.Н.Й.; дата и място на издаването – 26.10.2016 г., гр. Варна и подпис
на издателя В.С.К./,
поради което същият следва да
се приеме за редовен от формална, от външна страна документ, който възпроизвежда предявеното вземане. Направените в тази връзка възражения, а именно,
че записът на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, са
неоснователни.
По делото не е спорно, че ответницата е подписала процесната ценна книга. Въпреки предоставената й от съда
възможност /допуснати двама свидетели при режим на водене/ същата не ангажира
доказателства в подкрепа на възраженията си, че на същата дата – 25.10.2016 г.
ищецът е поискал от нея да подпише друга запис на заповед за същата сума – 5000
лв., но с друг падеж – 20.01.2017 г., като я уверил, че процесната
с падеж 22.12.2016 г. ще бъде унищожена. Действително, по делото са представени
доказателства, че между същите страни има и друго висящо гр. д. № 6699/2020 г.
по описа на ВРС, ХХХIII състав, чийто предмет е тази
друга запис на заповед от 25.10.2016 г., с падеж 20.01.2017 г. Това обаче не
води автоматично до извода, че настоящата е следвало да бъде унищожена от
ищеца, съответно, че е невалидна, както твърди ответницата. Свободата на договаряне
в гражданските правоотношения позволява на страните да сключват различни сделки
на една и съща дата, съобразно договореното между тях. Ето защо и при липсата
на пълно и главно доказване на наведеното от ответната страна правоизключващо
възражение съдът приема същото за неоснователно.
С оглед изложеното и доколкото вземането по запис
на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън
съдържанието на документа, съдът намира, че е налице действителен менителничен ефект.
Ответницата прави възражение
за изтекла давност, съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ, тъй като падежът на записа на
заповед е на 22.12.2016 г. Това възражение съдът приема за неоснователно по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 537 ТЗ за
записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството
му, разпоредбите за менителницата. В разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ е
предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с
тригодишна давност от падежа.
В тази
връзка следва да се отбележи, че падежът на записа на заповед е 12.12.2016 г. Заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено на 29.11.2019 г., поради което и на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че установителният
иск, депозиран в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, е предявен преди изтичане на
тригодишния давностен срок.
Следва да се отбележи, че в производството страните не са въвели твърдения, че процесният запис на заповед обезпечава определено каузално правоотношение. Ето защо и предвид установеното съществуване на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2019 г. до окончателното й плащане.
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът. В заповедното
производство същият претендира сумата в общ размер от 100 лв. – държавна такса,
която следва да му бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото
производство представя доказателства за платена държавна такса в размер на 100
лв., която сума също следва да му бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на Д.Н.Й., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Димитър Енчев“ № 14, ет. 1, ап. 2, сумата 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 25.10.2016 г., с падеж на задължението 22.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 9034/04.12.2019 г. по ч. гр. д. № 19597/2019 г. по описа на ВРС, ХХІ състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.
ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.Н.Й., ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул.
„Димитър Енчев“ № 14, ет. 1, ап. 2, сумата 100 лв. /сто лева/,
представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № 19597/2019
г. по описа на ВРС, ХХІ състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: