№ / .12.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и втора година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: Добринка
Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 2398
по описа на съда за 2022 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Б.Д.В., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв.М. Ц. от АК –
Варна, против Решение №1145/24.08.2022г.
по АНД №1720/2022г. по описа на Районен съд – Варна, 36-ти състав, с което е потвърдено
издаденото от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна НП № 627594-F635353/11.03.2022г.
и наложената на касатора глоба в размер на 1 000лв. на осн.чл.183 ал.1 от ЗДДС. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.2
от НПК,
приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на
материалния закон при постановяване на обжалваното
решение, като се оспорва извода на ВРС за спазен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН, с изложени мотивирани съображения и позоваване на съдебна
практика. Претендира се отмяна на обжалваното решение и на НП като
незаконосъобразни, претендира се и адвокатско възнаграждение в касационното
производство. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява,
адв.Ц. поддържа изцяло жалбата на изложените в нея основания.
Касационният ответник – директора на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна „рез процесуалния си представител
ст.ю.к. Р.Г.е депозирал писмени бележки, с които оспорва жалбата, излага
съображения за обоснованост и законосъобразност на изводите на ВРС за
потвърждаване на НП, и настоява за оставяне в сила на решението на въззивния
съд, като на свой ред претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба,
като споделя възраженията за пропуснат срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне
на АУАН.
Касационната инстанция счита жалбата за
основателна.
Анализирайки приобщените в хода на съдебното следствие
пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение
ВРС приел за установено от фактическа страна, че на 24.01.2017г Б.В. – нотариус
с рег.№ 124 на Нотариалната камара, с район на действие – РС – Варна, бил
дерегистриран по ЗДДС на осн.чл.106 ал.2 т.2 б.“б“ вр.чл.176 т.3 и т.6 от ЗДДС.
Независимо от това на 30.04.2020г В. издал фактура №34414 с получател „Радки
2011“ ЕООД, която съдържала реквизитите по чл.114 от ЗДДС – данъчна основа в
размер на 1389.70лв. и начислен ДДС в размер на 277.93лв. На 08.11.2021г свид.М.В.
– гл.инспектор по приходите в отдел „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП
– Варна, констатирала, че в качеството си на нерегистрирано по ЗДДС лице за
д.п. 01.04.2020г – 30.04.2020г, Б.В. е издал фактура №34414/30.04.2020г, с
посочена данъчна основа и начислен ДДС в горецитираните размери. За това
нарушение, квалифицирано по чл.113 ал.9 вр.чл.183 ал.1 от ЗДДС, на 03.12.2021г.
компетентното длъжностно лице съставила АУАН против В., който при личното
предявяване на акта заявил писмено, че ще представи възражения. Такива
действително постъпили в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН ( в действащата към онзи
момент редакция), но били преценени от АНО като неоснователни. Въз основа на
констатациите в акта било издадено и НП от 11.03.2022г, с което АНО възприел
изцяло както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната
квалификация на нарушението, и на осн.чл.183 ал.1 от ЗДДС наложил на Б.В. глоба
в размер на 1000лв.
При така установената фактология, по същество
безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че вмененото
на нотариус В. е безспорно доказано, обективно и субективно съставомерно с
оглед изявлението му, че знае датата на дерегистрацията си по ЗДДС –
24.01.2017г, и правилно квалифицирано от АНО, като за него е наложена глоба в
абсолютния предвиден от законодателя размер от 100лв. Въззивният съд обсъдил и
отхвърлил като неоснователни всички възражения на настоящия касатор. Конкретно
по отношение на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН съдът приел, че той е спазен,
понеже нарушението е установено на 08.11.2021г, когато е съставен КП,
обективиращ констатациите от извършената от компетентното длъжностно лице
проверка, а АУАН е издаден на 03.12.2021г. Твърдението на В., че нарушението е
било консатирано от органите по приходите още преди образуване на проверката и
именно това е станало повод за образуването й, било преценено от предходния
съдебен състав единствено и само като предположение, като е посочено, че
независимо от наличието на съмнения или данни за извършени нарушения, те стават
категорично измести едва след приключване на проверката, или след надлежно
запознаване с цялата релевантна документация, в т.ч. след извършените
„засичания и т.н.“. Възражението за непосочване на дата и място на нарушението
в АУАН и в НП е отхвърлено с аргумент, че това е датата на издаване на
процесната фактура, а мястото на извършването е кантората на нотариуса в
гр.Варна. В заключение съдът посочил, че случаят не е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН предвид установяването, че в периода след дерегистрацията си през 2017г до
2020г нотариусът е издал фактури с начислен ДДС в размер на 48 473.64лв. С
тези аргументи ВРС потвърдил изцяло НП, като присъдил на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Изводът на ВРС за спазен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН в
конкретния казус е незаконосъобразен. Според цитирания текст не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя (когато той е известен), или ако са
изтекли две години от извършване на нарушението (когато нарушителят е
неизвестен) – за данъчни нарушения като настоящото. Въз основа на всички
събрани по делото доказателства се установява с категоричност, че органите по
приходите са разполагали с издадените от В. фактури с начислен ДДС за периода
2017г -2021г още пред м.06.2021г. От съпоставката на фактурите, описани в ИПДПО
от 16.06.2021г, и тези по Протокола с резултатите от проверката от 08.11.2021г
се установява идентичността на изисканите от органите заверени копия на фактури
и тези, предоставени от Б.В. с протокол к.д. 73 сер.АА №11942056 от 06.07.2021г,
цитиран на стр.5 от Протокола. Очевидно
е, че фактурите, техните номера, дати на издаване, получатели с техния ВИН, не
биха могли да бъдат така подробно описани от проверяващите в Искането от
16.06.2021г, ако те не са били запознати със съдържанието им – в този смисъл
касационният съд споделя изцяло възражението на В., че още преди започването на
проверката против него през м.юни 2021г органите по приходите са знаели, че
като дерегистрирано по ЗДДС лице той издава фактури с начислен данък. Поради
изложеното несподеляемо е становището на ВРС, че тези твърдения са само
предположения.
Датата на дерегистрацията по ЗДДС на Б.В. - 24.01.2017г,
е факт, признат от самия него, поради което е безспорен между страните. От
съдържанието на приемо-предавателния протокол от 06.07.2021г се установява
верността и на твърдението, че в периода 24.01.2017г – 31.12.2020г В.
многократно е извършвал идентични нарушения по чл.183 ал.1 от ЗДДС,
начислявайки данък във фактурите, издадени в периода след дерегистрацията му.
Действително В. не отрича, т.е. признава извършеното нарушение. Никой от тези
факти обаче не могат да преодолеят наличието на изключващо отговорността му
обстоятелство в случая – изтеклата преследвателска давност по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН.
Съгласно Тълкувателно решение № 48/28.12.1981г. по
тълкувателно дело № 48/1981г. на Общото събрание на Наказателна колегия на
Върховния съд този тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът,
овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото бездействие
повече от три месеца от откриването на нарушението изключва отговорността на
нарушителя и е пречка за съставяне на акта. Начало на тримесечния срок по чл.34
ал.1 изр.2 пр.1 от ЗАНН се поставя с откриването на нарушителя. Понятието не е
легално дефинирано в специалния Закон, но доктрината и съдебната практика
безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от
тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган
да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно
със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав. Затова и тримесечният срок по чл.34 ал.1 изр.2 пр.1 от ЗАНН започва да
тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от АНО, на база
получени достатъчно данни за нарушението и авторството му.
В конкретния случай на компетентните органи на
приходната администрация е било известно още през или дори преди м.юни 2021г,
че след дерегистрацията си по ЗДДС Б.В. продължава да начислява данъка в
издаваните от него фактури. Този факт, както и точната дата на дерегистрацията
му са им станали известни вероятно по повод отказите за признаване правото на
данъчен кредит на получателите по същите тези фактури. Това са единствените два
релевантни факта за обективната съставомерност на нарушението по чл.183 ал.1 от ЗДДС, и те са били известни на компетентните органи още при възлагането на проверка
на В. през м.юни 2021г, въз основа на оригиналните фактури, предоставени им от
получателите по тях, и справката в информационния масив на НАП за
дерегистрацията, като именно тяхното знание е станало причина за възлагането й.
Независимо от горното, и понеже процесната фактура е представена от издателя й
на проверяващите с протокола от 06.07.2021г, касационният съдебен състав приема,
че това е началната дата на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН. От този момент за
компетентните лица е било обективно възможно да установят както нарушението,
така и нарушителя, които при това вече са им били известни. В случая
начисляването на данъка се установява с простия преглед на фактурата, а фактът
и датата на дерегистрацията по ЗДДС на издателя й се установяват с моментна
справка в информационния масив на НАП. Не е необходимо извършване на допълнителни
проверки, изискване на информация от други държавни органи и частни лица, изготвяне
на експертизи и събиране на доказателства, още повече – както сама е посочила
актосъставителката, включването на данъчната фактура в дневниците за покупки на
получателя по нея е ирелевантно за съставомерността на нарушението. Поради
изложеното в случая липсват извинителни основания за пропускането на по-краткия
от сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Те са предвидени в алтернативност, така че
изтичането на който и да е от тях препятства образуването и провеждането на
производство по ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на нарушителя.
Така при наличните данни за извършени нарушения от Б.В.,
станали повод за назначаване на проверката спрямо него през м.06.2021г, и с
оглед представените на 06.07.2021г в хода й заверени копия от фактурите, вкл. и
процесната такава № 34414/30.04.2020, тримесечният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН е
изтекъл на 06.10.2021г, а АУАН е съставен на 03.12.2021г, т.е. след изтичане на
преклузивния срок, поради което АНО е следвало да прекрати образуваното АНП с
резолюция, а не да издава незаконосъобразно НП. Изложеното безалтернативно
налага отмяна на незаконосъобразното поради неправилно приложение на материалния
закон решение на ВРС, както и на потвърденото с него НП.
При този изход на делото претенцията на касатора за
присъждане на адвокатско възнаграждение е основателна, и като съобрази, че с
пълномощно от 09.10.2022г е договорена безплатна защита на основание чл.38 ал.1
т.3 от Закона за адвокатурата, съдът в този си състав счита, че на адв.Ц. следва
да се присъди възнаграждение в размер на 300лв. на осн.чл.18 ал.4 от Наредба №
1/09.07.2004г.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221
ал.2 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №1145/24.08.2022г. по АНД №1720/2022г.
по описа на Районен съд – Варна, 36-ти състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ издаденото от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
– Варна НП № 627594-F635353/11.03.2022г. и наложената на Б.Д.В.,
ЕГН **********,***, глоба в размер на 1 000лв. на осн.чл.183 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите да
заплати на адвокат М. Динкова Ц. от АК - Варна, личен номер на адвоката:
**********, с адрес: гр. Варна, бул. „Съборни" 17. ет. 1, ап.2 адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.