Решение по дело №908/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 424
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 30 декември 2019 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20191510200908
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

05.12.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.О. V

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

06.11.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Ива Георгиева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

              АН

 

908

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-5310-000908/19.07.2019 г., издадено от началник група КПДГПА при ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В.В.А., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1.     На основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“,

в размер на 500 лева, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок от В.А.. В жалбата се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се още, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, а годността и техническата изправност на средството за измерване не били доказани. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. С..

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не взема становище по жалбата.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 13.07.2019 г., около 02:45 часа, в община Сапарева баня, на път трети клас № 6204, на разклона с ул. „Т. Влайков“ в посока центъра, жалбоподателят В.А. управлявал лек автомобил „Фолксваген голф”, 1.9 tdi, с рег. № КН 0945 ВН, собственост на В. А. с ЕГН **********. Същият е спрян за проверка на посоченото място от свидетелите Г. и Т., където в 02:50 часа водачът на автомобила бил тестван за наличие на алкохол в издишания въздух. Използвано за теста било техническо средство тип дрегер - „Алкотест 7510“, с фабр. № 0176 като пробата била положителна – 0,65 промила на хиляда. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване с № 0017493, като същият му е връчен в 03:20 часа, с писмени указания да се яви до 60 минути от връчването и да даде кръвна проба във ФСМП-гр. Дупница, но А. не се явил да даде кръвна проба за изследване.

Във връзка с констатираното нарушение св. Г., в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля очевидец на установяване на нарушението Т. съставил АУАН, който на място бил връчен на водача срещу подпис, без последния да изложи възражения. АУАН е подписан също от актосъставителя Г. и свидетеля Т..

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното (Наказателно постановление (НП) № 19-5310-000908/19.07.2019 г., издадено от началник група КПДГПА при ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В.В.А., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1.     На основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“,

в размер на 500 лева, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Г. и Т., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. служебно изисканите от съда. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Макар свидетелят Т. добросъвестно да заявява, че не си спомня конкретни подробности и обстоятелства във връзка с извършената проверка на жалбоподателя свидетелства, че е свидетел именно по акт съставен от колегата му Г., който акт е подписал като свидетел при установяване на нарушението. В същото време след предявяване на акта заявява, че поддържа всички констатации отразени в него и че подписът е негов. Актосъставителят Г. също заявява, че не си спомня конкретния случай, но след предявяване на съставения от него АУАН същият конкретизира важни за предмета на доказване обстоятелства относно датата, мястото на нарушението и установените от него и колегата му на посоченото място обстоятелства и извършени надлежно служебни действия. Наличната липса на спомен и при двамата свидетели съдът отдава изключително и само на ежедневната им професионална заетост с нарушения от посочения тип и на индивидуалните им субективни паметови способности за сходни събития, но не и на опит за затаяване на факти и обстоятелства, които са им известни.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма. Същите съдържат всички изискуеми от закона реквизити, като в тях е посочено както цифрово, така и словесно приетото от АНО нарушение.

В процесния случай управлението на МПС под въздействието на алкохол не представлява престъпление, а административно нарушение, тъй като алкохолната концентрация в кръвта на водача не надвишава 1,2 на хиляда. Съдът намира, че безспорно е установено извършването на това нарушение, тъй като няма основание да не се кредитират показанията на техническото средство. Същото е било технически годно и изправно към момента на измерването, което е видно от представените от въззиваемата страна:  1. списък с рег. № 3286р-24733/31.05.2019 г. на успешно преминали последваща периодична проверка в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха  и радар скоростомери оправомощена със заповед с цитиран в документа номер, която е представена в заверен препис по делото, в който списък като едно от проверените средства за измерване на алкохол в дъха, на трети ред е посочено и процесното - „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № 0176, ведно с писмото към списъка, 2. Заповед за определяне на техническите средства с № 8121з-1186/13.09.2017 г. на МВР. Приложен е и списък на проверителите в лабораторията, сред които под № 1 фигурира името и подпис на лицето Димитър Ценов, който е посочен да е извършил проверката. Освен това видно от представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812 и Допълнение № 18.10.4812.1 към него е видно, че техническото средство е и от т.нар. одобрен тип за подобни измервания, от което следва, че същото е годно като модел и тип да обоснове наличието на концентрация на алкохол. В тази насока е приета и служебно направената справка от електронния регистър на одобрените средства за измерване в интернет страницата на БИМ, която потвърждава регистрирането на средството като одобрен тип такова.

За конкретния резултат от извършената с техническото средство проба № 7736 от 07.13.2019 г., в 02:50 часа е представена надлежна разпечатка от паметта на техническото средство „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № 0176, според която резултата от пробата е положителен – 0,65 на хиляда. Разпечатката съвпада изцяло с идентификационните номера на техническото средство, а именно „ARBA 0176, който номер е записан и в посочения по-горе списък за проверка и съдържа фабричния номер на дрегера / № 0176/, както и наименованието и номера на модела на същия „7510“. Съдържат се също така конкретно дата и час на взетата проба с резултат 0,65 на хиляда, която информация съвпада абсолютно с отразеното от актосъставителя в съставения и връчен на нарушителя АУАН, където също е посочено, че на дата 13.07.2019 г. в 02:50 часа при пробата за алкохол с процесния „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № 0176 е установено от техническото средство наличието на такъв с концентрация 0,65 на хиляда. Всичко това е отразено идентично още веднъж и в издадения на водача талон за изследване с бл. № 0017493, подписан от жалбоподателя. Съдът цени представената разпечатка с оглед отразената в нея нагледно чрез цифри, думи на български език и други общоизвестни знаци и символи информация, като не взема предвид посочените в разпечатката думи на английски език, доколкото същите не са преведени от АНО.

Съдът намира, че при липса на дадена кръвна проба от страна на жалбоподателя, нормите на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, регулираща надлежния ред за установяване на алкохолна концентрация повеляват, че в такъв случай се взема предвид като меродавен резултатът от дрегера.

Всичко това обосновава съставомерност на деянието от обективна страна, тъй като жалбоподателят е управлявал посочения лек автомобил  с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,65 на хиляда, надлежно установената, чрез качествена проба /анализ/ на издишания от водача въздух, която му е била извършена с посоченото годно, проверено и одобрено като тип техническо средство.

Действително, защитата в пледоарията си се е позовала на теоретично допустимото техническо отклонение от отчетения резултат при измерването, което не е приспаднато от АНО, но според защитника в техническата спецификация на уреда, допустимото отклонение, както сам твърди той при измерена концентрация от уреда до 1 промил е +/- 0,05%,. Същият за да достигне до по-голяма цифра изцяло некоректно математически не преобразува промилите /т.е. концентрацията „на хиляда“/ в проценти /които се изчисляват на сто/ и затова посочва невярно математически по-големи числа като +/- 5%, което всъщност пресметнато на хиляда както се изчисляват промилите е именно 0,05% от отчетената от уреда стойност. Важно е да се отбележи, че тази стойност в проценти на неточност при измерване може да е и плюс, т.е. да следва да се увеличи концентрацията, но с неявяването си да даде кръвна проба жалбоподателят сам се е лишил от възможността да обори показанията на дрегера по надлежния ред посочен в Наредбата. При процесното измерване на жалбоподателя е отчетена концентрация от 0,65 на хиляда, като дори да се приспадне в полза на същия най-благоприятното за него отклонение от - 0,05%, или преобразувано според резултата това е числото 0,325 то резултатът отново би бил съставомерен - 0,6175 на хиляда. Следва да се отбележи, че това не води до никаква промяна в правната квалификация на нарушението, тъй като разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП сочи, че границите в които нормата за поведение е нарушена са от 0.5 до 0.8 на хиляда. Според приетото от ВАС в  Решение № 14188 от 30.10.2013 г. по адм. д. № 15310/2012 на Върховния административен съд, което се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, съгласно съществуващата нормативна уредба въздействие настъпва след концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда. Поради това степента на отклонение от посоченото алкохолно съдържание стига да е над 0,5 на хиляда е без значение за преценката за това дали в конкретния случай е осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.  Ето защо, съдът намира, че не са налице нарушения при квалифицирането на деянието с оглед обективно установения безспорно съставомерен резултат, който при всички положения е над 0,5 на хиляда.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при пряк умисъл, тъй като е управлявал съзнателно, по свое желание МПС след като е употребил преди това алкохол, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Съдът намира, че размерът на наложеното наказание на жалбоподателя за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е в законоустановения размер (към датата на нарушението нормата на чл. 174, ал. 1 гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух     т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.“) Съдът намира, че размерът и на двете наказания е точно фиксиран и не подлежи на корекция от съдебния състав.

Напълно неоснователно е възражението относно некоректно попълване според процесуалния представител на издадения талон за изследване. На първо място следва да се отбележи, че именно оригиналът на същия е бил предаден на нарушителя, за представяне в посоченото в талона здравно заведение при евентуално последващо явяване в срок за даване на кръвна проба. Представеното копие по АНП е вторият екземпляр, който се попълва под индиго в кочана и остава в актосъставителя. В указанията изписани върху бланката е посочено изрично, съгласно Наредбата, следното: „В случай, че лицето приеме показанията на техническото средство или теста, останалата част от талона за изследване не се попълва и на лицето не се връчва екземпляр от него“, т.е. след като под този текст всички необходими полета са попълнени от издателя св. Г. и има положен подпис на нарушителя за осъщественото надлежно лично връчване на талона, това означава, че А. явно и недвусмислено не е приел пред полицейските служители показанията на техническото средство и е пожелал сам да му бъде попълнен и издаден от тях талон, който е и подписал. Липсата на ръкописен текст по-горе „приемам“ или „не приемам“ не поставя под никакво съмнение този извод, тъй като наред с това върху издадения талон и копието оставащо за служителите извършили проверката е залепен най-горе и съответния стикер на МВР със сериен № А000247 и вписан в стикера бланков номер на Талона – 0017493 и поредност на стикера – „.1“ . Този стикер се поставя именно при издаване на талона и изпращане на лицето за даване на кръвна проба с придружаващи го други идентични по вид стикери, които медицинските лица са длъжни да поставят на взетите проби. Отделно от това в нито един момент жалбоподателя не твърди лично или чрез защитника си да се е явил в указания му срок и да му е била взета кръв за изследване, ако това се беше случило пробите от взетата му на посочената дата кръв биха били незабавно изпратени на органите на МВР за изследване от експерт-химик, какъвто е надлежния ред. Дали ще даде или не кръвна проба е лично решение на водача върху което служителите на МВР няма как да влияят. Доколкото отчетената концентрация на алкохол е под 1,2 на хиляда за служителите на МВР, които са я установили надлежно не е налично каквото и да е тяхно задължение за съпровождане на лицето до посоченото в талона медицинско заведение. Отговорността да се яви в същото и евентуално да даде проба в указания му срок е лично на водача, като срокът за това е определен в Наредбата и според съда никой не е длъжен да му осигури безплатен транспорт до медицинското заведение.

Като намери за неоснователни възраженията в жалбата и пледоарията относно липса на реквизити в АУАН и в НП, както и относно годността на техническото средство за измерване, и досежно обстоятелството, че жалбоподателя не бил осъществил процесното нарушение и не бил управлявал изобщо такъв лек автомобил в процесната нощ, съдът намери, че не са налице основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.

            Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-5310-000908/19.07.2019 г., издадено от началник група КПДГПА при ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В.В.А., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. На основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“, в

размер на 500 лева, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: