№ 122
гр. гр.Несебър, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от В.В.С. Гражданско дело № 20212150100940
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От ищците ЕЛ. В. П. и ЕВГ. АЛ. П. е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС, с който се иска отмяната на решенията на Етажната собственост на блок "*" в КК „О.Б.Р.”
гр. О., приети по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от поканата и дневния ред на общото събрание на етажната
собственост от 09.06.2021г. Ищците сочат, че не е спазен предвиденият в чл. 12 и чл. 22, ал. 2, чл.
23, ал. 1, т. 5 вр. чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС ред за свикване на общо събрание. Твърдят, че протоколът,
воден на общото събрание на ЕС не е съставен по надлежния ред. Навежда се, че не е проведен
избор на протоколчик, който да води протокола от общото събрание – нарушение на чл. 16, ал. 4
от ЗУЕС. Обръща се внимание, че е допуснато нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Считат, че
доказателствената сила на протокола е отпаднала. Акцентира се върху нарушения на чл. 14 и чл.
15 от ЗУЕС. Оспорва се приложение № 1 към протокола. Излагат се твърдения, че в присъствения
лист не са описани идеалните части, съответстващи на документите за собственост. Излага се, че
няма редовни упълномощавания по чл. 14 от ЗУЕС. Оспорва се приетият от общото събрание
кворум. Сочи се, че участието на пълномощниците не е отразено изрично в протокола. Решението
по т. 2 се оспорва като взето без необходимото квалифицирано мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 3 от
ЗУЕС. Излага се, че отчетът не е изготвян, контролиран и приет от УС. Навежда се, че е нарушено
изискването за достатъчна информираност на етажните собственици. Твърди се, че въпреки
отправените изрични искания от етажни собственици при гласуването на отчета да бъдат
представени документи за направените разходи, такива документи не били представени. Сочи се,
че по т. 3 от дневния ред е прието решение, което не е било предварително заложено – нарушение
на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС. Навежда се, че бюджетът за 2022г. не е изготвен, контролиран и приеман
от УС. Сочи се, че същият е приет в нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, тъй като разходите не са
1
разпределени поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните домакинства. Твърди се, че при приемането му е допуснато нарушение и на чл. 51, ал. 2
ЗУЕС. Обръща се внимание, че в бюджета незаконосъобразно присъстват не само разходи по
смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, но и други разходи, включително охрана, които надхвърлят
консумативните разходи за управление и поддържане на етажната собственост. Навежда се, че
решението за приемане на бюджет е в противоречие с чл. 11, т. 5 вр. пар. 1, т. 11 от ЗУЕС. Твърди
се, че от приетия бюджет за 2021г. не става ясно какви са паричните задължения на етажните
собственици във връзка с постъпленията от вноските на етажните собственици по чл. 51 от ЗУЕС,
като липсва конкретизация на заложените в бюджета приходи и разходи. Твърди се, че
стойностите по отчета бюджета представляват функция или процентно съотношение от разходите
на всички етажни собственици в КК „О.Б.Р.” гр. О.. Решението за избор на нов управителен съвет
се атакува като взето при липса на кворум. С тези доводи от съда се иска отмяна приетите решения
по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от поканата и дневния ред на общото събрание. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост на блок "*"
в КК „О. Бийч Резорт” гр. О., представлявани от председателя на управителния съвет – Ф.Л., чрез
неговия процесуален представител, е депозиран отговор, с който предявения иск се оспорва.
Излага се, че Ф.Л. не оспорва собственото си авторство по отношение на изготвената покана. Сочи
се, че УС не следва да взема решение за свикване на ОС на специално събрание. Развиват се
съображения за наличието на кворум при провеждане на събранието. Твърди се, че идеалните
части са отразени вярно в присъствения лист. Излагат се доводи за надлежно упълномощаване.
Оспорва се твърдението, че взетите решения касаят ремонти, реконструкции и други. Излагат се
доводи в насока, че касаят разходи за поддръжка и управление. Във връзка с отчета се сочи, че
решението е взето с необходимия кворум, като извън правомощията на съда е да извършва
проверка относно представянето на документи, удостоверяващи в пълнота и с необходимата
яснота постъпилите приходи и извършените разходи. Акцентира се върху обстоятелството, че
разходите по чл. 51, ал. 1 и чл. 11, т. 5 вр. с пар. 1, т. 11 от ЗУЕС не изключват техници,
камериерки и техни възнаграждения, транспорт, храна, работно облекло. С тези доводи от съда се
иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски. Оспорва се заплатеният от ищците
адвокатски хонорар като прекомерен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищците по предявения иск по чл. 40 ЗУЕС е да докажат, че са собственици на
самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били
взети решенията, чиято отмяна се иска. С оглед направеното от тях оспорване на протокола в
доказателствена тежест на ищците е да установят, че са оспорили съдържанието му в определения
в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът не е поправен и че представеният препис от
протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите решения от общото събрание.
В тежест на ответника е докаже, че решенията са взети при спазване на законовите
изисквания, както следва: при спазване на чл. 16, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС, при спазване на
изискуемия кворум по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, вкл. и на чл. 14, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС, при спазване
на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС и чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. с пар. 1, т. 11 от ЗУЕС, при спазване на
необходимото мнозинство.
2
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорно между страните
обстоятелството, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сградата. Същото се
установява и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том XVIII, вх. рег.
№ 14375, дело № 3433 от 2010г., издаден от помощник нотариус при нотариус Стоян Ангелов с
рег. № 208 (на л. 14 – л. 16 от делото.
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е
исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат
разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба. Възраженията на ищците най-общо могат да се разделят на
няколко групи: 1. Не е спазен предвиденият ред за свикване на общо събрание; 2. Протоколът от
общото събрание на ЕС не е съставен по надлежния ред; 3. Заседанието е проведено без да е спазен
изискуемият от чл. 15, ал. 2 ЗУЕС кворум – при нарушение на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС; 4.
Решението по т. 2 не е взето с необходимото мнозинство и без информираност на етажните
собственици; 5. Нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС относно решението по т. 3 от дневния ред, както
и нарушения на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 11, т. 5 вр. пар. 1, т. 11 от ЗУЕС при приемане на бюджета;
6. Нарушения на кворума при вземане на решението за избор на управителен съвет.
По възражението, че не е спазен предвиденият ред за свикване на общо събрание:
Видно от протокол от 25.05.2021г. (на л. 97 от делото) Ф.Л., в качеството си на председател
на управителния съвет на ЕС, в присъствието на двама свидетели удостоверил залепването на
входните врати на сградата на покана за свикване на ОС на ЕС на 09.06.2021г. от 09:00 часа.
Ищците не оспорват, че са получили покана за свикване на общото събрание (със съдържанието на
л. 47 – л. 48 от делото). Видно е, че самата покана е изготвена от председателя на управителния
съвет – Ф.Л.. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква най-малко един път
годишно от управителния съвет (управителя). По арг. от чл. 13, ал. 1 ЗУЕС Общото събрание се
свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на
видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на
събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето
задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се
съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия
ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след
поставянето и. В настоящия случай посочените правила са спазени – общото събрание е свикано
по инициатива на управителния съвет, чрез изготвяне на покана, подписана от председателя на
управителния съвет и залепването й (в присъствието на свидетели), както и съставяне на протокол
за извършените действия. По арг. от чл. 23, ал. 3 ЗУЕС председателят на управителния съвет
представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във
връзка с обикновеното управление на етажната собственост. Като представителен орган на
3
управителния съвет (чл. 19, ал. 4 ЗУЕС) той има право да извършва действия по управление
(каквото безспорно е свикването на общо събрание). Поради тази причина не се приемат доводите,
че той не е имал компетентност самостоятелно да подпише поканата за свикване на общо
събрание, както и, че за свикването е било необходимо да се обективира самостоятелно решение
на управителния съвет.
По възражението, че протоколът от общото събрание на ЕС не е съставен по надлежния
ред:
Следва да се обърне внимание, че от ищците е направено оспорване на протокола от
проведеното събрание и присъствения списък, неразделна част от него. В тази връзка съдът им е
указал, че в тяхна доказателствена тежест е да установят, че са оспорили съдържанието му в
определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът не е поправен и че
представеният препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите
решения от общото събрание, включително и твърденията си, че в присъствения лист от протокола
подписите не са положени от посочените лица. Това разпределение на доказателствената тежест е
направено в унисон и с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК, според което наличието на специални изисквания към
изготвянето и съдържанието на протокола от общото събрание на етажната собственост,
удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за
оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на
протокола, подобна на официалните свидетелстващи документи. След изтичане на срока за
оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните
собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Според чл. 16, ал. 9 ЗУЕС всеки член на
общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на
отразените в него решения. Оспорването се извършва писмено пред управителния съвет
(управителя) в 7-дневен срок от съобщението по ал. 7, но не по-късно от един месец в случаите,
когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства. Ищците не оспорват (и представят
доказателства за това на л. 22 от делото), че протоколът от общото събрание им е изпратен на
електронната поща на 02.07.2021г. Самите те твърдят, че не са оспорили съдържанието му в
предвидения 7-дневен срок, поради което протоколът се е стабилизирал и съдържанието му не
може да бъде оспорвано за пръв път в съдебната фаза.
Съдът намира, че дори да беше доказано оспорването на протокола в предвидения срок, по
делото (въпреки разпределената доказателствена тежест) остава недоказано, че представеният
препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите решения от общото
събрание. Недоказано е и, че в присъствения лист от протокола подписите не са положени от
посочените лица. От ищците не бяха ангажирани доказателства в тази насока. Впрочем основният
аргумент на ищците се свежда до твърдения за нарушение на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС при съставянето
на протокола. Вярно е, че по първа точка от дневния ред не е удостоверено прецизно провеждането
на избор на протоколчик по реда на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС. Това обстоятелство обаче не означава
автоматично, че съдържанието на протокола е невярно. Очевидно никой от присъстващите не е
възразил срещу посочения протоколчик и не е изразил съмнение, че той ще води протокола
надлежно. Ето защо, макар и формално да е налице непрецизност при вземане на решението по чл.
16, ал. 4 ЗУЕС, тя не се е отразила на извършеното в протокола удостоверяване и участниците в
4
събранието безспорно са формирали воля за избор на протоколчик. Ищците е следвало да докажат,
че удостовереното в протокола не отговаря на истината и, че положените подписи в присъствения
лист към него не принадлежат на сочените лица, но те не са провели такова доказване, а и
обективно не е имало как да го проведат за пръв път в съдебното производство, след като не са
оспорили протокола в предвидения срок по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Не се споделят и доводите за
нарушение на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Според цитирания текст протоколът съдържа датата и мястото на
провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната
собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са
гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията,
направените предложения и приетите решения. В протокола се съдържа отбелязване, че
присъственият лист е неразделна част от него, а в присъствения лист се съдържа информация за
собствениците и подписите на присъствалите лица. Ето защо всички реквизити по чл. 16, ал. 5
ЗУЕС са спазени. С оглед приемане на всички решения (освен първата част от решението по т. 2 и
решението по т. 3 от дневния ред – по първата част от бюджета) с пълно мнозинство от
присъствалите – 100 %, не е било необходимо да се вписва отделно начинът, по който са гласували
лицата - "за", "против" или "въздържал се". Очевидно е, че в протокола е инкорпорирана воля на
всички присъстващи да гласуват „за“. Що се отнася до решенията по т. 2 и т. 3 от дневния ред – в
тях е посочено точно кое лице е гласувало „против“, поради което са спазени изискванията на чл.
16, ал. 5 ЗУЕС. Не могат да се приемат и доводите, че последната страница не е едно цяло с
протокола, тъй като същите сами по себе си представляват оспорване съдържанието на протокола,
което може да се направи само по посочените по-горе правила и не е направено в настоящия
случай.
С оглед всичко изложено до тук съдът намира, че в настоящия процес не е проведено
успешно оспорване на протокола от общото събрание, поради което същият има обвързваща за
съда и страните доказателства сила, подобна на доказателствената сила на официалните
документи. Поради тази причина посочените в него изявления се приемат за достоверни и се ценят
от съда при формиране на фактическите и правните изводи.
По възражението, заседанието е проведено без да е спазен изискуемият от чл. 15, ал. 2
ЗУЕС кворум – при нарушение на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС:
Тези възражения на ищците се обективират в твърдения, че на проведеното ОС на ЕС на
09.06.2021г. в 10:00 часа са присъствали собственици, които представляват по-малко от 33 %
идеални части от общите части на етажната собственост и не е бил налице предвиденият кворум.
Основните твърдения на ищците са, че един пълномощник е представлявал повече от трима
собственици, като не е изпълнено и задължението на нотариална заверка на пълномощните към
лица, които не са собственици в ЕС. Излага се, че не е спазен и чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС. Обърнато е
внимание, че в присъствения лист сборът на идеалните части не е 100 процента.
В тази връзка следва да се има предвид, че по делото са представени пълномощни и
присъствен лист, които се кредитират от съда. Видно от протокола изготвеният присъствен лист е
неразделна част от него. Както се посочи протоколът (а в тази връзка и присъственият лист) не са
оспорени по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Не се споделят доводите, че не е спазена разпоредбата на
чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС, тъй като в протокола от общото събрание изрично е вписано, че
присъственият лист е неразделна част от стенографския протокол. Следователно участието на
5
пълномощници е отразено по надлежен начин в документ, който е неразделна част от протокола.
Както вече се посочи към отговора на исковата молба са представени и пълномощни, с
които са упълномощени лица, отразени в присъствения лист като пълномощници. Така
представените документи представляват частни диспозитивни документи, които обективират в
себе си осъществяването на едностранна сделка – упълномощаване. Както е прието и в правната
теория единствено свидетелстващият документ разполага с т. нар. „материална доказателствена
сила”, т.е. доказателствено значение относно стоящият вън от документа факт, до който се отнася
удостоверителното изявление. Следователно не може да възникне въпрос за верността на един
диспозитивен документ, тъй като изявлението в него няма удостоверително значение.
Същевременно ищците по никакъв начин не са оспорили автентичността на тези пълномощни,
поради което съдът приема за доказано по делото, че същите са подписани от упълномощителите,
които са изявили воля да бъдат представлявани на общото събрание от посочените в присъствения
лист пълномощници. Няма как да се приеме тезата, че втората страница от тези пълномощни не
следва първата. Очевидно е, че в пълномощните съществува номерация, която продължава от
първата страница на приложените пълномощни към втората, а на втората страница е положен и
подпис от лицето вписано в титулната част от пълномощното като упълномощител. Тези
обстоятелства са видни от приложените по делото пълномощни на л. 100 – л. 124. Очевидно
вторите страници на обсъдените пълномощни са продължение на първите, а тезата на ищците не
може да се приеме, тъй като ако същата се следва, то всеки документ, който е по-дълъг от една
страница не би следвало да се кредитира, а това не отговаря на целите на доказването в
гражданския процес. Всяко от обсъдените пълномощни е съставено както на български, така и на
чужд език.
Във връзка с твърденията на ищците, че в присъствения лист сборът на идеалните части не
е 100 процента, следва да се обърне внимание, че в присъствения лист са отразени идеалните части
в квадратни метри, а не в проценти. Математически изчисления показват, че на събранието са
участвали представители на 670,898 кв. м. идеални части от общите части в сградата, което е точно
34,24 процента от посочения общ сбор на общите части – 1959,39 кв.м. Съдът намира, че не са
допуснати и твърдените от ищците нарушения на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС. Съгласно чл. 14, ал.
3 от ЗУЕС собственик или ползвател може писмено да упълномощи и друго лице, което да го
представлява, с нотариална заверка на подписа или адвокат с писмено пълномощно, а според чл.
14, ал. 4 от ЗУЕС едно лице може да представлява най-много трима собственици и/или ползватели.
В чл. 14, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че собственик или ползвател, който не може да участва в
общото събрание, може да упълномощи пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в
книгата на етажната собственост, или друг собственик, който да го представлява.
Упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание на
общото събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма. В тази
връзка съдът намира за доказано по делото, че именно собственици от етажната собственост са
представлявали други собственици от етажната собственост със съставени писмени пълномощни
по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗУЕС. Същевременно всяко от посочените лица е представлявало на
събранието не повече от трима собственици, поради което са спазени изискванията на чл. 14, ал. 4
от ЗУЕС. Както вече се посочи адвокатите също могат да бъдат упълномощавани с писмени
пълномощни. Следователно може да се направи извод, че всеки един от пълномощниците е бил
надлежно упълномощен при спазване чл. 14, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС. Видно е, че Й.С.О.П.
6
(собственик на апартамент 101) е представлявал три други лица – Б.Л. (ап. 3), А.С. – апартамент С
324, Г.С. – апартамент С 420, за което е имал надлежни пълномощни. А.Ч. е представлявала О.О.
(апартаменти 109, 227, 409, 423), Й.Г. (апартамент 118) и С.К. (апартаменти 317 и 318), за което са
и дадени пълномощия, заверени и легализирани по надлежния ред (вкл. с апостил). Я.Л.
(собственик на апартамент 24) е представлявал У. и Л. Л. (ап. 217), У.С. (апартамент 402) и Тине
Блобйерг (ап. 503). Не се установява Ф.Л. да е представлявал повече от трима души. Видно е, че
той е представлявал с изрични пълномощни „О.Б.Р. III“ ЕООД (в качеството си на адвокат), Л. П.
(апартаменти 13 и 504) и Л. Сьоренсен (апартаменти 14, 108 и 225). За представителството на С.В.
– П. (ап. 10) не му е учредена отделна представителна власт (и това не е било необходимо), тъй
като Ф.Л. също е собственик в този апартамент (както е отразено в присъствения лист). Ето защо
той е участвал по отношение на този апартамент като собственик, а не като пълномощник. Тук е
моментът да се посочи, че всеки собственик може да участва в събранието, представлявайки
притежаваните за целия самостоятелен обект идеални части, тъй като самото участие в събранието
представлява действие по управлението на имота, което може да бъде извършвано самостоятелно
от един от собствениците, без да е необходимо упълномощаване от другите съсобственици (арг. от
чл. 30, чл. 31 и чл. 32 ЗС). Не се доказа и конкретното оспорване от ищците по отношение на
апартаменти 101 и 217, тъй като собствениците на ап. 217 са представлявани от надлежно
упълномощен собственик (както се спомена по-горе Я.Л.), а за апартамент 101 се посочи, че
собственикът му Й. П. е участвал лично (за което се е подписал в присъствения лист) и като
пълномощник на други три лица. За апартамент 16 действително не е представено пълномощно, че
А.А. е упълномощил Н.С. да го представлява на общото събрание, но дори и да се приеме, че
притежаваните части за този за апартамент (12,781) следва да отпаднат от кворума, това би довело
до кворум от 33,58 %, който отново е в рамките на кворума по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, по който е
проведено събранието. Ето защо тази нередност по никакъв начин не би могла да се отрази на
кворума на процесното събрание.
Както се посочи – за упълномощаване на собственици и адвокати не е необходима
нотариална форма. Следователно нотариална форма е била необходима само за пълномощните,
дадени на А.Ч., като съдът констатира, че тази форма е спазена (с положен апостил в съответните
пълномощни). Ето защо възраженията за липса на нотариална форма са неоснователни.
Твърдението, че юридическите лица не са били представлявани от лица, което има право да ги
представлява, също е несъстоятелно, с оглед обстоятелството, че представлява оспорване на
реализирали се факти, документирани в протокола и присъствения лист (неразделна част от него),
които не са оспорени по надлежния ред – чл. 16, ал. 9 ЗУЕС и поради тази причина не могат да се
оспорват самостоятелно и за пръв път в производството пред съда.
Съдът приема за неоснователно и възражението, че в протокола не е отразено изрично, че
се гласува „за” приемане на конкретно решение, както и не е отразен кворумът, с който е прието
решението. От посоченото в протокола става ясно, че всички решения (освен по т. 2 и т. 3 от
дневния ред) са взети с гласовете на 100 процента от присъствалите, поради което става напълно
ясно с какво мнозинство е взето съответното решение. За решенията по т. 2 и т. 3 също е вписано
мнозинството, с което е взето – 98,16 %. Ето защо отразяването по посочения начин на взетите
решения не е довело до нарушения в процедурата по провеждане на общото събрание.
В заключение може да се посочи, че след като присъственият лист (като неразделна част от
7
протокола) не е оспорен в предвидените за това срокове, същият има обвързваща доказателствена
сила и съдът е обвързан от отразените в него обстоятелства и положените в него подписи от лица.
Поради тази причина с този присъствен лист се оборват възраженията на ищците, че в
присъствения лист не са описани идеални части, съответстващи на документите за собственост,
както и, че същият не е подписан от посочените в него лица.
По възражението, че решението по т. 2 не е взето с необходимото мнозинство и без
информираност на етажните собственици:
В чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС е предвидено специално мнозинство за вземане на решение от
общото събрание за извършване на полезни разходи - 75 на сто идеални части от общите части. По
арг. от пар. 1, т. 12 от ДР на ЗУЕС „Полезни разходи” са разходите, с които се увеличава
стойността на сградата при преустройства и ремонт на общите части, не са нормативно
предвидени и са извън разходите за необходим и неотложен ремонт и за основно обновяване. В
случая с решението по т. 2 от дневния ред е одобрен отчетът за 2020г. Одобряването на отчета е
правомощие на общото събрание по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС, което е различно от
решенията, свързани с разходи – чл. 11, ал. 1, т. 5, т. 9, т. 10 ЗУЕС. Само на това основание няма
как да се приеме лансираната от ищците теза, че с решението са приети „полезни разходи“ и е
било необходимо квалифицираното мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС.
Във връзка с решението по т. 2 от дневния ред, съдът намира за основателни възраженията
на ищците, че е нарушено изискването за достатъчна информираност на етажните собственици. В
постановеното по задължителния ред на чл. 290 ГПК Решение № 78 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 6829/2014 г., I г. о., ГК е прието, че изготвянето на всеки отчет предполага обобщаване на
разходи и приходи. Разходите на етажната собственост се формират от различни пера, за повечето
от които се издават разходно счетоводни документи. Приемането на отчета няма само
декларативен характер. По същество подобно решение означава одобряване на извършените
разходи за етажната собственост. Приемането на решение за одобряване на отчета за приходите и
разходите за определен период предполага информираност на етажните собственици за тези
разходи, включително и от първичните счетоводни документи за дейностите, за които се издават
такива и доказване от органа, който разходва средства на етажната собственост на тези разходи.
Оспорването на отчета предполага необходимост от получаване на информация. В случая в
протокола от проведеното общо събрание фигурират изрични изявления на собственика на ап. 6 -
Х. М. Х.в. Последният е поискал да узнае как се отчитат разходите за почистване, за техническа
поддръжка. Подобно искане е направено и от собственика на ап. 115 – Чаба Вернер. И двамата са
посочили изрично, че искат да видят какво е извършено срещу заплатени суми за поддръжка. Във
връзка с извършените ремонти и обновяване на общи части от Х.в е поискано да погледне
документите, свързани с ремонт на плочките. Получил е отговор от Ф.Л., че може да се обърне към
офиса и да попита за детайли. Налага се извод, че отчетът за 2020г. е гласуван без собствениците
от етажната собственост (вкл. тези, които изрично са поискали това) да са информирани в пълнота
с представяне на надлежни отчетни документи и доказване на извършените разходи - без да им се
даде възможност предварително да се запознаят с тези документи. Това е самостоятелно
основание за отмяна на соченото решение.
По възражението, че е допуснато нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС относно решението по т.
3 от дневния ред, както и нарушения на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 11, т. 5 вр. пар. 1, т. 11 от ЗУЕС
8
при приемане на бюджета:
Видно от поканата за свикване на общо събрание е заложено „Разискване и приемане на
бюджет на етажната собственост за 2022г.“. Самият бюджет е приложен към исковата молба (на л.
50 от делото) и се състои от две части – „Управление и поддържане на общите части“ и „Ремонт и
обновяване на общите части“. Заложени са приходи от годишни вноски, посочени като цяло число
(276 768 лв. за първата част от бюджета и 73 376 лв. – за втората), като са отразени и конкретните
разходи. В протокола е вписано разискване на бюджета именно в този му вид, като всяка от
частите е приета със съответното мнозинство. Не са предлагани за гласуване и не са
инкорпорирани в бюджета конкретните вноски за всеки един собственик. В протокола липсва
разискване за отделните вноски. Следователно решението по т. 3 (по начина вписан в титулната
част на протокола, където е записано какви решения е взело общото събрание) в частта му, в която
определен размерът на ежемесечните вноски – 62 лв. на човек и 3,25 лв. на кв. м. от приспадащите
се общи части, не е заложено в дневния ред, нито в предварително обявения бюджет и не е
разисквано на общото събрание. Доколкото решенията за определяне на вноски са отделни от
бюджета (чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 ЗУЕС) и по никакъв начин в конкретния случай не са свързани с
приетия бюджет, то действително в тази част е налице нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС и в тази
част решението по т. 3 следва да бъде отменено. В тази връзка не следва да се коментират и
възраженията в исковата молба, че разходите са определени в нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС,
тъй като основание за отмяна е чл. 16, ал. 3 ЗУЕС, поради което не е необходимо да се разглежда
начинът, по който са определени тези разходи.
За останалата част от решението по т. 3 от дневния ред, съдът намира следното:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС Общото събрание на етажната собственост приема
годишен бюджет за приходите и разходите. Видно от чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС управителният съвет
изготвя годишния бюджет за управлението, поддържането и ползването на общите части на
етажната собственост. Безспорно разходите за управление и поддържане на общите части и
разходите за ремонт и обновяване на общите части са част от разходната част на бюджета на
дадена етажна собственост (арг. от чл. 48 - чл. 51 от ЗУЕС). Като се вземат предвид цитираните
норми се налага извод, че бюджетът за 2022г. е приет от общото събрание при спазването им.
Направено е предложение от управителния съвет в рамките на правомощията му по чл. 23, ал. 1, т.
4 от ЗУЕС, което е прието от общото събрание в рамките на неговите правомощия. Съдът не
приема изложеното в исковата молба, че бюджет 2022г. не е документ и не е предложен от
управителния съвет. Очевидно е, че същият е приложен към поканата за свикване на общото
събрание, връчен е на ищците, предявен е на собствениците на събранието и са извършвани
разисквания по него. Същият е обсъждан и защитаван (видно от записванията в протокола) от
председателя на управителния съвет, който (както се посочи) има нужната представителна власт
да представлява този орган, поради което изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС в случая са
спазени. В ЗУЕС не се съдържат други изисквания във връзка с приемането на бюджета, като
органите на всяка една етажна собственост (в рамките на предоставените им от закона
правомощия) имат свободата да вземат решения във връзка с това по какъв начин да се формира
бюджета. В случая бюджетът за 2022г. е формиран от приходи (от годишни вноски) и разходи за
управление и поддръжка, включващи няколко пера в общ размер от 276 689 лв.: 1. Техническа
поддръжка; 2. Разходи за почистване; 3. Поддръжка на IT комуникации; 4. Охрана, 5. Рецепция; 6.
9
Разходи за вода; 7. Разходи за електричество; 8. Такса управление ОБР Администрейшън ЕООД; 9.
Разходи среща управителен съвет на ЕС; 10. Разходи за организация на общо събрание и 11.
Банкови такси. В частта относно ремонт и обновяване на общи части бюджет е формиран от
приходи (годишни вноски) и разходи по следните пера в общ размер от 72 700 лв.: 1. Балкони,
улуци, басейни, перголи, плочки по алеите, фасада, подобрения земя, инфраструктура, басейни,
банкови такси. Съдът намира за неоснователно възражението, че в бюджета присъстват не само
разходи по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Съгласно пар. 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС „Разходи за
управление и поддържане” са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за
електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други
разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Посочената
разпоредба съдържа в себе си неизчерпателно изброяване на различните видове разходи за
управление и поддръжка като на етажната собственост е дадена свобода да определя и
допълнителни разходи за управление и поддръжка във връзка със своите специфики. Съдът
намира, че описаните в бюджета разходи са разграничени в достатъчна степен и се покриват с
определението в ЗУЕС, касаещи разходи за управление и поддържане. Същото важи и за
предвидените разходи за ремонт. Както е посочено и в легалната дефиниция на видовете разходи в
правомощията на общото събрание на етажната собственост е да определени „други” разходи,
необходими за управлението и поддържането на общите части. В тази връзка всички описани
разходи за управление и поддръжка са пряко свързани с управлението и поддържането на общите
части, като в случая мнозинството, представено на общото събрание, е счело, че е необходимо
такива разходи да се включат в бюджета за 2022г. Целесъобразността на това решение не подлежи
на контрол и няма как да бъде обсъждана от съда. Изразеното в исковата молба съмнение, че
стойностите в бюджета за 2022г. представляват функция или процентно съотношение от разходите
на всички етажни собствености в КК „О.Б.Р.” гр. О. не следва да се кредитира, тъй като по делото
не са ангажирани доказателства в тази насока. Посоченото от председателя на управителния съвет,
че част от разходите се разпределят между всички блокове и касаят целия комплекс не може да
промени този извод, тъй като става ясно, че очевидно разходите са разпределени между отделните
блокове, т.е. дори и да касаят целия комплекс съответните разходи са определени точно за блок С.
Съдът намира за неоснователно възражението, че от бюджет 2022г. не става ясно какво е
паричното задължение на всеки един от етажните собственици. В дневния ред е било предвидено
да се приеме единствено бюджет за 2022г., но не и да се вземат решения за определяне на
паричното задължение на всеки един от етажните собственици (върху което изрично е
акцентирано от ищците и което е основание за отмяна на решението по т. 3 в частта му за
определяне на отделни вноски).
Що се отнася до твърденията, че липсва конкретизация на заложените в бюджета приходи
и разходи, а в бюджета изобщо не е заложена приходна част, съдът намира същите за
неоснователни. Изготвеният проект за бюджет, който впоследствие е приет, е подробен, съдържа
приходна и разходна част и конкретизация по отделни пера на разходите.
С оглед всичко изложено до тук, съдът достигна до извод, че не са налице твърдените в
исковата молба основания за отмяна на решението по т. 3 от дневния ред в частта му, в която е
приет бюджетът за 2022г.
10
По възражението, че са допуснати нарушения на кворума при вземане на решението за
избор на управителен съвет:
Както се посочи налице е бил валиден кворум за провеждане на общото събрание, а
решението за избор на управителен съвет е взето с пълно мнозинство, при спазване на чл. 17, ал. 3
ЗУЕС (дори и след приспадане идеалните части на ненадлежно представляваното лице).
Непрецизната формулировка в протокола не променя извода, че решението е взето с пълно
мнозинство, тъй като водещият събранието е запитал за други предложения, посочил е, че е налице
избор на управителен съвет и председател и в протокола не са вписани възражения. Т.е. очевидно
(макар и непрецизно формулирано в протокола) решението е взето с мнозинство от присъстващите
(ако някой от тях не е бил съгЛ. с този факт е следвало да изложи възражения, които да се впишат
в протокола).
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че решенията по т. 2 и т. 3
(в частта, в която е определен размерът на ежемесечните вноски – 62 лв. на човека и 3,25 лв. на кв.
м. от приспадащите се общи части), взети на проведеното общо събрание, следва да бъдат
отменени. Останалите атакувани решения – по т. 1, 3 (в частта, в която е приет бюджетът за 2022г.)
и т. 4 следва да бъдат потвърдени.
При този изход на спора на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски
съразмерно на уважената част от исковете. Видно от представените по делото документи,
удостоверяващи извършените от ищците разноски, държавната такса в размер на 80 лв. е заплатена
от Е.П., като същият е заплатил и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Е.П. също е
заплатила възнаграждение в размер на 600 лв. Доводите на ответника за прекомерност на
заплатения от ищците адвокатски хонорар са неоснователни, тъй като хонорар в размер на 600 лв.
е към минимума за този вид искове – арг. от чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно на уважената част от иска (от
четири атакувани решения едно се изменя изцяло, а едно – в половината част) на П. следва да се
присъдят 255 лв., а на П. – 225 лв.
На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства такива да
са направени от негова страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната
собственост, предявен от ЕЛ. В. П., гражданин на Р.Ф., родена на **********г., притежаваща
паспорт тип Р № ****, издаден на ****г. от ФМС ****, **********валиден до 22.11.2023г., и
Е.А.П. гражданин на Р.Ф., роден на **********г., притежаващ паспорт тип Р № *****, издаден на
04.02.2015г. от ФМС ****, **********валиден до 04.02.2025г., решенията от 09.06.2021г. на Общо
събрание на Етажната собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.” гр. О. по т. 2 – за одобряване на
отчета за 2020г. и по т. 3 - в частта, в която е определен размерът на ежемесечните вноски – 62 лв.
на човека и 3,25 лв. на кв. м. от приспадащите се общи части, приети с Протокол за проведено
11
общо събрание от 09.06.2021г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от ЕЛ. В. П.,
гражданин на Р.Ф., родена на **********г., притежаваща паспорт тип Р № ****, издаден на ****г.
от ФМС ****, **********валиден до 22.11.2023г., и Е.А.П. гражданин на Р.Ф., роден на
**********г., притежаващ паспорт тип Р № *****, издаден на 04.02.2015г. от ФМС ****,
**********валиден до 04.02.2025г., за отмяна на решенията от 09.06.2021г. на Общо събрание на
Етажната собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.” гр. О., по т. 1 – Избира Ф.Л. за председател на ОС
и Юлия Димитрова за стенограф (протоколчик), по т. 3 - в частта, в която е приет бюджетът за
2022г. и по т. 4 – Избира Ф.Л. за председател на Управителния съвет и членове на Управителния
съвет Сьорен Сьондергорд и Майкъл Фардан, приети с Протокол за проведено общо събрание от
09.06.2021г., като ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за управление на
етажната собственост посочените решения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от Етажната собственост на
блок „С” в КК „О.Б.Р.” гр. О., представлявани от председателя на управителния съвет Ф.Л., да
заплатят на Е.А.П. гражданин на Р.Ф., роден на **********г., притежаващ паспорт тип Р № *****,
издаден на 04.02.2015г. от ФМС ****, **********валиден до 04.02.2025г., сумата 255 лева,
представляваща направени по делото разноски – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от Етажната собственост на
блок „С” в КК „О.Б.Р.” гр. О., представлявани от председателя на управителния съвет Ф.Л., да
заплатят на ЕЛ. В. П., гражданин на Р.Ф., родена на **********г., притежаваща паспорт тип Р №
****, издаден на ****г. от ФМС ****, **********валиден до 22.11.2023г., сумата 225 лева,
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
12