Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Б.С. 07.08.2020
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III Наказателен
състав, в публичното си заседание на 10 юли, Две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при
секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладвано от съдия Вельовски АНД № 128/2020г. по описа на РС-Б.С.
За да се произнесе взе предвид следното:
Д.Р.Ц. ***, ЕГН **********, е обжалвала електронен фиш
за налагане на глоба, Серия К № 1847514 на ОД на МВР В., с който й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600.00 лв., на основание чл.182,
ал.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваният електронен фиш /ЕФ/ и се прави искане за неговата отмяна.
Въззиваемата страна ОДП-В. не изпраща представител в
с.з. и не ангажира становище по жалбата. /становище изразено от РУ - Б.С., но
те не са страна по делото/
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з. и
не се представлява.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото
доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна
служебна проверка на атакувания ЕФ, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е процесуално
допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59-60 от ЗАНН за
форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е
видно, че на 07.08.2017 год., около 15.41 часа, служителят на РУ - Б.С. –
свидетелят Ц.В.И., бил изпратен за извършване на контрол по безопасност на
движението за разрешена скорост на път ІІ -13, на км.65+930. На място
ограниченията на скоростта и в двете посоки е 60 км/ч, обозначена с пътен знак „В
26”. Той позиционирал служебния си автомобил, който бил оборудван с техническо
средство за видео - заснемане, марка TFR1-M № 549. По пътя гр.Кнежа - гр.Б.С. към него /служебен
автомобил/ се задал превозно средство, лек автомобил „Ауди А 6 Авант”, с рег.№ ВН
9911 ВР. Автоматизираното техническо средство № TFR1- М 549, с което бил оборудван служебният автомобил,
засякло превишение на скоростта от движещия се автомобил. Максималната
разрешена скорост за мястото, където е извършен контрола е 60 км./ч., а
автомобилът, който бил засечен, се движил с 96 км/ч или бил превишил максимално
разрешената скорост за това място с 36 км./ч. На собственика на лекия автомобил
„Ауди А 6 Авант”, с рег.№ ВН 9911 ВР бил издаден електронен фиш, в който е
описано, че на гореспоменатата дата е превишил разрешената допустима скорост с 36
км./ч.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните писмени доказателства – Електронен фиш за
налагане на глоба /ЕФНГ/, фотоснимка на автомобила с установена скорост и
място, протокол за метрологична проверка на техническо средство, разпечатка от
паметта на същото, скица от мястото на нарушението, справка за собственост на
автомобила, протокол за използвано техническо средство, справка
нарушител/водач, показание на служителя на МВР.
Съдът констатира, че при издаване на обжалваният
Електронен фиш не са допуснати твърдяните в жалбата съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш
само на това основание.
Издаването на електронния фиш е последваща дейност,
която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията
на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и
стационарни. Единственото изискване посочено в чл.189 ал.4 ЗДвП е при издаване на фиша е същият да съдържа
точно тези данни, които са посочени в правната норма, а именно - териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш,
поради което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения твърдяни в
жалбата. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички
от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./
процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни
технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените
по-горе законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС практически
загуби своето значение, поради което съображенията на жалбоподателя, основаващи
се на мотиви от това решението не се споделят от настоящият състав. С промените
в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе
наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически
средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и
легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“
в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Налице е и дефиниция за ЕФНГ съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно
изявление върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно –информационна система,
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи, като в конкретният случай
именно такова е използваното под № 549.
Според показанията на свидетеля Ц.В.И. автоматизираното техническо
средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като
тяхната задача като контролни органи се е свеждала единствено и само до
поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това
положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в
съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава
именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН.
От представените от АНО и приобщени от Съда писмени
доказателства става ясно, че са спазени и условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използваното
автоматизирано техническо средство TFR1 М № 549, било одобрено по реда на Закона за измерванията
и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на
валидност до 24.02.2020 г. В ЕФНГ е посочен само индивидуалният номер на
техническото средство, което съобразно данните в протокола за последващата
метрологична проверка съответства на типът одобрение средство за измерване. От
този протокол с дата 31.03.2017 г. се установяват по безспорен начин годността
на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта,
както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати
нарушения за скорост при предварително зададени параметри.
От събраните по
делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на
административното нарушение по чл.
21, ал.2 от ЗДвП е осъществен от обективната страна.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
От представените
и приобщени по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършеното
от жалбоподателя административно нарушение, като нарушението е установено с
техническо средство № 549. Приспаднати са три км.толеранс или жалбоподателят е
управлявал с 36 км/ч превишена скорост.
Мястото, на което
е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен
фиш, е посочено коректно с текстово описание индивидуализиращо точно определено
място на извършване на нарушението. От приложените веществени доказателствени
средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП
- снимки и разпечатки от паметта на техническото средство, както и от
изготвения от полицейските служители протокол, също се установява точното
място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, като
същите са в резултат на правомерно използване на техническо средство № 549 по силата на
чл. 165 ал.2 т.6 ЗДвП. Видно от фотоснимката и разпечатката от системата,
действителната измерена скорост на движение на автомобила е била 99 км/час, но
в издадения фиш била посочена по-ниската скорост от 96 км/час, след като
законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при измерване на
скорост в обхвата 20-100 км/ч. е в границите на 3км/ч., което се установява от
отразеното в протокола за последващата метрологична проверка.
Установено било и
не се оспорва от страните, че процесният автомобил бил собственост на
жалбоподателя. Съобразно чл.
188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. По делото не бяха представени и
не се събраха доказателства, жалбоподателят да е посочил пред компетентните
органи различно лице, на което да било предоставено управлението на този
автомобил към дата и часа на констатираното нарушение.
Съдът
намери за неоснователно за неспазен срок по чл. 34 от ЗАНН. Както бе посочено
по-горе в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изрично и изчерпателно
са изброени реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш. Нормата не
предвижда посочване на дата на издаване на електронния фиш. Още повече очевидно
е, че подобно посочване е напълно излишно. Доколкото се касае за нарушение,
установено с техническо средство, то датата на издаване на електронния фиш е
тази на установяване и заснемане на нарушението – в случая на 07.08.2017 г., а
не на отпечатване листа хартия, формат А4, връчване на препис и др.
С
Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна
несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със
значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните
нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от
извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са
например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на
давността в двете и разновидности - преследвателна погасителна давност, след
изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира
правомощията си по административно-наказателното правоотношение и изпълнителска
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да
реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция- намират
приложение и в административно наказателния процес, независимо
дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на
административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно
положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно
приложение на НК за случаите които нямат изрична уредба в административно-наказателния
процес (чл. 11 ЗАНН), следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят
съответно приложение и в административно наказателния процес във всеки един
случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба. Ето защо към процесния случай следва
да намери приложение чл. 80, ал.1, т.5 НК, тъй като съгласно трайно
установеното положение и в теорията и практиката е, че електронния фиш
представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП,
но който не може да бъде приравнен на последните. В този смисъл към ЕФ не могат
да намерят приложение специалните давностни срокове предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Доколкото правомощието на държавата да реализира административно наказателната
отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде
неограничено във времето, то следва да се приеме, че в случая с електронните
фишове следва по аналогия да намери приложение чл.80, ал.1, т.5 НК. От
довършването на нарушението започва да тече тригодишен срок за издаване на
електронния фиш. С издаването му преследвателната давност се прекъсва и започва
да тече нов три- годишен срок за връчване на ЕФ.
Във
всички случаи, независимо дали отговорността на нарушителя се реализира с НП
или с ЕФ държавата е ограничена във възможността си да накаже нарушителя с
влязъл в сила акт от 4,5 годишния срок на абсолютната давност.
С
оглед гореизложените принципни постановки в конкретния случай обикновената
преследвателна давност и абсолютната не са изтекли, поради което жалбоподателя
не може да се позовава на тях.
Жалбоподателят е наказан за системно
нарушение по смисъла на чл.182 ал.5 ЗДвП, без да се сочи във фиша връзка с коя
друга алинея и точка на чл.182 ЗДвП е нарушението. Съобразявайки размера на
санкцията, явно се има предвид вр.ал.2 т.4 ЗДвП. С оглед на редакцията на ЗДвП
/ДВ, бр. 10 от 2011 г./,
когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал.3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва
с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.
За превишаване на скоростта извън населено
място от 31 до 40 km/h е предвидено наказание глоба в размер на 300 лв. Санкцията е определена като двойния размер – 600лв.
ЗДвП съдържа легална дефиниция за
„системно нарушение”/т.62 на параграф 6 от ДРЗДвП/, съгласно
която "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или
на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото
по вид нарушение.
Нормата на чл.182 ал.5 ЗДвП е въведена в
закона през 2011г и явно цели санкциониране на системни нарушители на забраната
да се управлява МПС със скорост над разрешената.
С оглед на константната практика на ВКСи
ВС /Решение № 389 от 27.04.1999 г., на ВКС, Тълкувателно решение No 3 от
15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/ и теорията системност е налице при три или повече
нарушения с оглед на общото качество на множественост. Субсидиарното приложение на НК /чл.11 ЗАНН/ и известната теория за престъпленията на системно извършване открояват
известните понятия за усложненост при множественост на деянията
/продължавано, продължено, системно, по занятие, повторност, рецидив/ и
даденото тълкуване, че деяние /престъпление или нарушение/ при системно
извършване се осъществява чрез три или повече отделни
еднородни деяния, които се извършват въз основа на отделни решения, като всяко
от тях, взето само за себе си, но многократното извършване на деяния
от този род (системността), ги обединява. Съдебната практика приема,
че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на
известна устойчивост и трайност.
В случая законът изисква системно
нарушаване на правилата за управление с допустима, разрешена скорост и
системност е налице след като вече даден субект е бил санкциониран за извършени
нарушения на чл.21 ал.1 ЗДвП. Без значение е дали е санкциониран с влязло в
сила НП или чрез налагане на глоби с фиш/ електронен/. Значимото е да е налице
повече от три прояви на неспазване на изискването по чл.21 ал.1 ЗДвП и да е бил
санкциониран по реда на чл.182 от закона.
Неправилно обаче е била ангажирана
административнонаказателната отговорност чл. 182,
ал.5 от ЗДвП за това нарушение на жалбоподателката.
Неправилно в случая АНО е свързал нарушението
с ирелевантната за това норма на чл. 182, ал.5 от ЗДвП. Такова
нарушение не е възведено словесно във фиша, по този начин не става ясно, за
какво е наказана и жалбоподателката. Налице е съществено нарушение на специалните и общи
правила на ЗДвП и ЗАНН, което само по себе си води до отмяна на фиша като
незаконосъобразен. Също така от приложената справка за нарушител/водач /л.21 от
делото/ се установява, че жалбоподателката преди датата на извършване на
административното нарушение - 07.08.2017г., за което е издаден електронният
фиш, не е извършвала нарушения по чл.182, ал.1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4
– 6 от ЗДвП.
В тази насока жалбата се явява напълно основателна,
тъй като посочените нарушения водят до незаконосъобразност на издадения електронен
фиш, който като такъв следва да бъде отменен.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 1847514/07.08.2017г. на
ОД МВР В., с който на Д.Р.Ц. ***, ЕГН **********, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 600.00 лв., на основание чл.182, ал.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: