№ 414
гр. Плевен, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500344 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 174 от 11.02.2022година., постановено по гр.д. №
1052/2021г. Плевенски районен съд е отхвърлил като неоснователен и
недоказан предявения на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, от „***“ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, представлявано от Д. К. К. и М. С., против М. Н. Б. от Плевен, за
установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца: сумата 336,91 лв.,
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/20/10/2018г., фактура №**********/20/10/2018г., фактура №
**********/20/01/2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 260025/21.09.2020г., за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 4730/2020г. по описа на ПлРС.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от „***“ЕАД, чрез пълномощника на дружеството адв. З. Й. Ц. от САК, в
1
която се правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и
незаконосъобразно. Доводите за това са изложени подробно в жалбата.
Въззивникът моли съда да отмени решението на Плевенски РС и да постанови
друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения от него иск
за установяване съществуването на вземането му спрямо ответника и да му
бъдат заплатени направените в двете съдебни инстанции разноски, както и
тези направени в заповедното производство.
Ответната страна, чрез назначения особен представител адв. Д.
Д. от АК-Плевен е взела становище, че жалбата е неоснователна, тъй като
районния съд е стигнал до обоснования извод, че исковата претенция е
неоснователна. Счита наведените в жалбата доводи за несъстоятелни, моли да
бъде отхвърлена жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява и основателна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение
на М. Н. Б., че дължи на ищеца „***” ЕАД гр.София сумата 336,91лв.,
представляваща неизпълнени парични задължения по Фактура №
**********/20/10/2018г., с падеж 04.11.2018г., издадена за отчетния период
20/09/2018-19/10/2018г., Фактура № **********/20/11/2018г., с падеж
05.12.2018г., издадена за отчетния период 20/10/2018-19/11/2018 г., Фактура
№ **********/20.01.2019 г., включваща задължение за заплащане на
неустойки за предсрочно прекратяване в общ размер на 192.39 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК-18.09.2020г. до изплащане на вземането, както и сумите 25лв.
държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение, за което вземане е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 260025/21.09.2020г., за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 4730/2020г. Претендирани са и деловодни
разноски за исковото производство.
В исковата молба се твърди, че на 23.12.2010год. между „***“
ЕАД/с предишно наименование „***“ЕАД/ и ответника М. Н. Б. са сключени
2
следните договори: 1.Договор за мобилни услуги и Заявление за смяна на
потребител от 01.08.2018 г. Съгласно договора на клиента е предоставен
мобилен номер ***, със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с
вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС, собственост до момента на С. И.
И.;2.Договор за мобилни услуги № ********* от 24.08.2018 г. Съгласно
договора на клиента е предоставен мобилен номер ***, със стандартна
месечна абонаментна такса 14.99 лв. с вкл. ДДС или 12.49 лв. без вкл. ДДС и
3. Договор за мобилни услуги № ********* от 11.09.2018 г. Съгласно
договора на клиента е предоставен мобилен номер **********, със
стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без
вкл. ДДС. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му
в 3 бр. фактури, издадени в периода м. ноември 2018г. - м. януари 2019г.,
произтичащи от посочените договори, сключени между него и клиента.
Посочено е, че Фактура № **********/20/10/2018г., с падеж 04.11.2018г., е
издадена за отчетния период 20/09/2018-19/10/2018 г. и включва следните
задължения на клиента: за мобилен номер ********** месечна абонаментна
такса 25.82 лв., както и потребени услуги в размер на 0.75 лв. /такса за
спиране на номер 0.75лв./, които са в общ размер на 26.57 лв. без ДДС - 31.88
лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 12.49 лв.,
както и потребени услуги в размер на 3.62 лв. /Временно възстановяване на
изходящия трафик 1.24 лв., Други услуги 1.45 лв., такса за спиране на номер
0.75 лв. и Разговори към „Грижа за клиента" 0.18 лв./, които са в общ размер
на 16.11 лв. без ДДС -19.33 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна
абонаментна такса 25.82 лв., както и потребени услуги в размер на 10.22 лв.
/Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., Допълнителни
Услуги Мобилен Интернет 5.83 лв., Кратки текстови съобщения (8М8) 2.28
лв., такса за спиране на номер 0.75 лв. и Разговори към „Грижа за клиента "
0.12 лв./, които са в общ размер на 36.04 лв. без ДДС - 43.25 лв. с вкл. ДДС,
Плати с *** от Арр1е - 6.49 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във
фактурата, е 100.95 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 41.48 лв.,
претендираната сума по фактурата е 59.47 лв.
Заявено е, че Фактура № **********/20/11/2018г., с падеж
05.12.2018г., е издадена за отчетния период 20/10/2018-19/11/2018 г. и
включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
3
номер ********** месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и потребени
услуги в размер на 3.22 лв. /Роуминг таксуване (общо) 2.47 лв. и такса за
спиране на номер 0.75 лв./, които са в общ размер на 29.04 лв. без ДДС - 34.85
лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 12.49 лв.,
както и потребени услуги в размер на 0.93 лв. /такса за спиране на номер 0.75
лв. и Разговори към „Грижа за клиента " 0.18 лв./, които са в общ размер на
13.42 лв. без ДДС - 16.10 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна
абонаментна такса 25.82 лв., както и потребени услуги в размер на 0.94 лв.
/такса за спиране на номер 0.75 лв. и Кратки текстови съобщения (8М8)
0.19лв./, които са в общ размер на 26.76 лв. без ДДС - 32.11 лв. с вкл. ДДС,
Плати с *** от Арр1е - 1.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във
фактурата, е 85.05 лв.
Ищецът твърди, че след предсрочното прекратяване на договора
за мобилни услуги, сключен между „***" ЕАД и М. Н. Б., при условията на
които са ползвани процесиите номера **********, *** и ***, по вина на
потребителя поради изпадането в забава, операторът е издал фактура №
**********/20.01.2019 г., включваща задължение за заплащане на неустойки
за предсрочното им прекратяване в общ размер на 192.39 лв., произтичащи от
прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина на потребителя,
уредени от страните в изрични клаузи от договорите : за номер ********** в
т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 11.09.2018г.; за номер
*** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 24.08.2018г.; за
номер *** в т. 11 от Договор за мобилни услуги от 01.08.2018 г. Съгласно
посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването
на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му,
като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В
допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки
от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
4
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой).Изискуемостта на вземанията на „***" ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването ѝ.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на „***" ЕАД е
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Плевен, въз основа
на което е образувано частно гражданско дело № 4730/2020 г. и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение.Предвид разпореждането на
съда по заповедното производство, с което ищецът е уведомен, че издадената
по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, в законоустановения срок е предявен настоящия иск по чл. 422
ГПК.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от страна
от ответника М. Б., чрез назначения особен представител адв. Д. Д. от АК-
Плевен, в който се съдържат следните възражения: не е доказано безспорно
наличието на валидни договорни правоотношения с ищцовото дружество,
както и че ответницата е клиент/потребител на същото. М. Н. Б. не е ползвала
предоставени от ищцовото дружество услуги. Невярно е твърдението, че
ответницата е ползвала посочените в исковата молба мобилни номера. На М.
Н. Б. не са предоставяни ОУ, съответно същата не се е съгласявала и
приемала Общите условия. Клаузата за неустойка в договорите е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Същата води до неоснователно
обогатяване на ищцовото дружество и нарушава принципа на справедливост.
За съответствието на клаузата за неустойка със закона съдът следи служебно,
като за валидността се преценява към момента на сключване на съответния
договор. Клаузата се явява и неравноправна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП.
Не са налице доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните
услуги, респ. осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на
договорите. Изходящите от ищцовата страна фактури, са неподписани от
ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с
материална доказателствена сила, относно извършена доставка на посочената
в тях услуга. Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП,
на когото е предоставяна мобилна услуга, а договорите са бланкови,
5
сключени при изначално и едностранно поставени условия от страна на
оператора - ищец. Поради това потребителят-ответник не е имал възможност
да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. А всяка уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, е
„неравноправна клауза" - чл. 143 от ЗЗП. Претендираната от ищцовото
дружество с исковата молба сума е погасена по давност. Ищцовото дружество
*** ЕАД едностранно и предсрочно е прекратило договорните отношения
между страните без предизвестие и покана за плащане. Операторът е следвало
да уведоми потребителя, че упражнява правото си на едностранно
прекратяване на договора. В конкретния случай няма доказателства ищцовата
страна да е упражнила това си право и до М. Н. Б. да е достигнало
изявлението за прекратяване на договора. Не е изпратена покана за
доброволно плащане и ответницата не е уведомена, че договорът ще бъде
прекратен.
За да отхвърли исковата претенция, Плевенски РС е възприел
изцяло тезата на ответника, изразена в отговора на исковата молба, депозиран
от особения му представител.
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№
4730/2020г. описа на РС-Плевен, че на 18.09.2020г. „***” ЕАД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е
била издадена заповед за изпълнение № 260025/21.09.2020г., с която РС –
Плевен е разпоредил на ответника да заплати на кредитора “***“ ЕАД, сумата
от 336.91лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
18.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и направени
деловодни разноски от заявителя – 25.00лв. внесена държавна такса и
360.00лв. адвокатско възнаграждение.
Безспорно е обстоятелството, че заповедта е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане № 264310/14.12.2020г. РС
Плевен е уведомил заявителя за правото му в едномесечен срок да предяви
иск за установяване на вземането си. Съобщението било получено на
13.01.2021г. В законовия месечен срок е подадена искова молба с вх.
6
№2067/12.02.2021./п.к. от 10.02.2021г., с която е инициирано настоящото
производство. Следователно е налице правния интерес за ищеца – заявител в
заповедното производство да предяви настоящия иск и той е подаден в
законния едномесечен срок, т.е. е допустим и правилно е разгледан по
същество от РС.Междувременно ищецът е преименуван на „***“ЕАД.
Въззивният съд приема, въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд писмени доказателства, както и въз основа на
приетото пред настоящата инстанция заключение на ССчЕ, че ищецът е
установил правопораждащите за оспореното в заповедното производство
притезание факти. Същевременно не се установяват по никакъв начин и са
голословни правоизключващите възражения на ответника, изложени в
отговора, в т.ч. и за наличието на нищожни клаузи в трите договора, на които
се основава претенцията на ищеца. Установени са валидни облигационни
отношения породени от сключените договори, така както са описани в
исковата молба. Съгласно представените писмени доказателства и
заключението на ВЛ Т. И. вземането за дължимата сума в общ размер на
336,91лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги произтича от
съответните договори, а издадените фактури само отразяват счетоводно
отчитането им в счетоводната система на ищцовото дружество.Фактура №
**********/20/10/2018г., с падеж 04.11.2018г., е издадена за отчитане на
вземането през периода 20/09/2018-19/10/2018 г., като включва:-за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и потребенп
услуги в размер на 0.75 лв., общо - 26.57 лв. без ДДС/31.88 лв. с вкл. ДДС;за
мобилен номер *** месечна абонаментна такса 12.49 лв., както и потребенп
услуги в размер на 3.62 лв., общо размер на 16.11 лв. без ДДС/19.33 лв. с вкл.
ДДС; за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и
потребенп услуги в размер на 10.22 лв. , общо 36.04 лв. без ДДС/43.25 лв. с
вкл. ДДС;Плати с *** от Арр1е - 6.49 лв. с вкл. ДДС.Така се формира общата
сума начислена във фактурата - 100.95 лв., като след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на
18,43 лв., дължимата сума по фактурата е 82.52 лв.
Фактура № **********/20/11/2018г., с падеж 05.12.2018г., е
издадена за отчетния период 20/10/2018-19/11/2018 г., като включва:за
мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и
7
потребенп услуги в размер на 3.22 лв., общо 29.04 лв. без ДДС/34.85 лв. с вкл.
ДДС;за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 12.49 лв., както и
потребенп услуги в размер на 0.93 лв., общо 13.42 лв. без ДДС/16.10 лв. с вкл.
ДДС;за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и
потребени услуги в размер на 0.94 лв., общо 26.76 лв. без ДДС/ 32.11 лв. с
вкл. ДДС -Плати с *** от Арр1е - 1.99 лв. с вкл. ДДС Така се формира общата
сума, начислена във фактурата и незаплатена към момента - 85.05 лв.
Във връзка с предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги, сключен между „***" ЕАД и М. Н. Б., при условията на които са
ползвани номера **********, *** и ***, тъй като не са заплатени, ищеца е
издал и Фактура № **********/20.01.2019 г., включваща задължение за
заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на
192.39 лв., формирана както следва: за мобилни номера ********** и ***-по
77.46лв., а за моб.номер – *** – 37.47лв. или общо 192.39лв. Начислената
неустойка възлиза на три стандартни месечни абонаменти такси за всеки от
номерата, но без включен ДДС.Изискуемостта на вземанпята на „***
България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след
издаването ѝ.
Няма спор, че потребителят е запознат с Общите условия на ***
ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни на мобилни и на
фиксирани телефонни услуги и ги е приел, видно и от декларацията-съгласие
на л.22 от делото.При неплащане на задълженията по две последователни
фактури в срок, договорните отношения между страните са прекратени
предсрочно поради виновно неизпълнение от страна на ответника М. Б.. За
тези последици тя е била предупредена с писмо от 21.12.2018г./на л.86/,
връчено на 04.01.2019г. С третата фактура от 20.01.2019г. поради
настъпилото прекратяване по вина на клиента, са му начислени и
договорените неустойки.Съгласно договореното между страните, в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на три стандартни
месечни абонаментни такси, който размер не се явява прекомерен по
критерия за съблюдаване на добрите нрави.Съобразно Спогодбата постигната
на 11.01.2018г. между КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ и
„***“ЕАД по гр.д. № 15539/2014г. и гр.д. 16476/2014г. по описа на СГС,
8
вземанията за неустойка следва да се формират като сбор от неповече от три
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС.
Възражението, което е направено е, че вземането на „***“ ЕАД е
погасено по давност. Това възражение е неоснователно, тъй като за погасени
могат да се считат изискуеми задължения възникнали три години преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, в случая такива изискуеми преди
18.09.2017г. В случая обаче всички задължения, чието установяване е предмет
на делото са станали изискуеми след тази дата, поради което и не са погасени
по давност по реда на чл. 111, б.“в“ ЗЗД при подаване на заявлението на
18.09.2020г. до Плевенски РС.
С оглед на гореизложеното съдът приема за доказано, че
ответника дължи исковите суми, за вземанията по които е издадена заповед за
изпълнение № 260025/21.09.2020г., както и законна лихва върху нея от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.Решението на Плевенски РС, с
което искът е отхвърлен, следва да бъде отменено, като бъде постановено
друго по същество за уважаването му.С оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски.Съгласно
разпоредбата на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ето защо и на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъде
осъден ответника да заплати сумата 385лв. направени деловодни разноски в
заповедното производство, от които сумата от 360 лв. – адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 4730/2020г. и 25 лв. платена държавна такса в
исковото производство.„***“ЕАД има право на разноски за първата
инстанция, които са в размер на 685лв. видно от списъка с разноските и
договора за правна защита и съдействие/на л.8 от делото на РС/сключен с
адв.З. Й. Ц., платено в брой на 01.02.2021г./ и произтичат от ДТ в размер на
25лв., адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. и възнаграждение за
особен представител на ответника в размер на 300лв.Разноските за
настоящата инстанция са в размер на 575лв. – ДТ в размер на 25лв, 250лв. -
възнаграждение на ВЛ и 300лв. - възнаграждение за особен представител на
въззивника, които са поискани и също следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 174 на Плевенския районен съд,
постановено на 11.02.2022г. по гр.д. № 1052/2021г. по описа на съда, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
М. Н. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. ***, че
дължи на ищеца „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ***, сумата 336.91лв., представляваща задължения по Фактура №
**********/20/10/2018г., с падеж 04.11.2018г., издадена за отчетния период
20/09/2018-19/10/2018г., Фактура № **********/20/11/2018г., с падеж
05.12.2018г., издадена за отчетния период 20/10/2018-19/11/2018 г. и Фактура
№ **********/20.01.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 18.09.2020г. до изплащането , за което вземане е издадена Заповед №
260025/21.09.2020г., за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 4730/2020г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА М. Н. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Плевен, ж.к. ***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ***, сумите: 385лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство, сумата 685лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство пред
ПРС, както и сумата 575лв. –разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10