РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Благоевград, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20231210101689 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Макроадванс“
АД, ЕИК *********, адрес гр. С....... представлявано от В.... Г... С.... действащо чрез
пълномощника си адв. М. К., съдебен адрес: гр. С. против Р. Р. Д., ЕГН **********, с адрес:
г......р. Б.........
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Р. Р.
Д., ЕГН ********** да заплати на „Макроадванс“ АД преведената му без основание и
усвоена от него сума в размер на 300,00 лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от
дата на подаване на исковата молба /18.08.2023 година/ до окончателното изплащане на
задължението.
На основание чл. 127, ал.4 ГПК е посочена банкова сметка на „Макроадванс“ АД, IBAN -
....... BIC - . .....при Банка: „Банка ДСК” ЕАД, титуляр: „Макроадванс“ АД.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Твърди се, че „Макроадванс“ АД, с ЕИК *********, е търговско дружество, учредено по
установения в действащото българско законодателство ред и в качеството си на финансова
институция по смисъла на Закона за кредитните институции, вписана в регистъра на
финансовите институции, воден от БНБ, съгласно Удостоверение №........предоставя
потребителски кредити на физически лица по смисъла на Закона за потребителския кредит.
Сочи се, че договорите за потребителски кредити, които финансовата институция отпуска,
се сключват изцяло онлайн, чрез официалната интернет страница VAvw.kinti.bg, както и при
условията на договаряне, осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние
/електронна поща и телефон/, като всеки договор се сключва във формата на електронен
документ и правоотношенията се реализират при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги.
Твърди се, че кредитоискателят Р. Р. Д., ЕГН **********, е кандидатствал за кредит в
размер на 300 лева, посредством интернет страницата www.kinti.bg, на която същият е
създал свой потребителски профил. Посочва се, че след като искането е било одобрено,
между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит 193940 от 16.01.2023г. и му
е била преведена отпусната сума в размер на 300 лева с разписка №...... . и с основание
1
„Кредит 193940 ЕГН ********** Р. Р. Д.“. Твърди се, че поради техническа грешка, на
същия ден, 16.01.2023г., в полза на ответника е извършен повторен превод в размер на 300
лева, съгласно разписка № 2000000335144784, с основание „кредит 193940 ЕГН **********
Р. Р. Д.“. Посочва се, че както първоначално преведената, така и повторно преведената суми
са били усвоени от ответника, на каса на „Изипей“ АД, срещу документ за самоличност,
както следва: първоначално преведената по сключения договор за кредит - на 16.01.2023 г. в
14:37ч., а повторната, преведена без основание - на 16.01.2023 г. в 14:36ч., в подкрепа на
които твърдения ищецът представя като доказателство към настоящата искова молба
платежни нареждания за извършени преводи, ведно с информация за наредени преводи.
Иска се от съда да има предвид, че съгласно правилата за работа и процедурата при
получаване на парични суми чрез „Изипей” АД, такива се изплащат, единствено след като
получателят представи на гише и служителят провери документа за самоличност на
клиента.
Предвид гореизложеното се твърди, че повторно преведената и усвоена от ответника сума
представлява получена без основание, поради което се счита, че приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която
всеки, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
Твърди се, че „Макроадванс“ АД е направило опит да се свърже с ответника и да го
покани в разумен срок да върне получената от него сума, за което му е изпратена Покана за
доброволно изпълнение, но писмото се е върнало като непотърсено.
Предвид факта, че до настоящия момент ответникът нито се е свързал с представител на
„Макроадванс“АД, нито е възстановил изтеглената от него на каса на „Изипей“ АД сума в
размер на 300 лева, се сочи, че за кредитора остава единствена възможност да инициира
настоящото производство с искане за осъждане на ответника да върне цитираната сума.
С разпореждане № 1855 от 12.09.2023 г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с
чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК съдът е постановил препис от исковата молба и
доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може
да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. □
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на
установения по делото адрес по адресна справка от НБД Население. Съобщението за
връчване на исковата молба до постоянния адрес е върнато в цялост с отбелязване, че лицето
е търсено по различно време, но не е намерено. Изискана е справка за адресната регистрация
на ответника от НБД Население, като видно от представената такава е, че постоянен и
настоящия адрес на ответника са тези, на които е изпратено съобщение. Изискана е справка
от ТД на НАП за наличието на действащ трудов договор, видно от постъпилата такава
лицето няма регистриран действащ трудов договор. Съдът е направил опит за уведомяване
на ответника по телефон за посочване на адрес за връчване на книжа, като същият не е
предоставил такъв. Направен е и опит за връчване на книжата по чл. 131 от ГПК на имейл,
но липсва потвърждение за получаването им.
С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1
ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника. На
13.11.2023г. на постоянния и настоящ адрес по адресната справка на ответника е залепено
уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на разположение в
канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано от залепването
ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи.
С Определение № 1910/29.11.2023г. Районен съд Б..........а основание чл. 25, ал. 1 от
Закона за правната помощ /ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил правна помощ
под формата на процесуално представителство по гр. дело № 1689/2023г. на ответника Р. Р.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б....... като е изискал от АК Б.......... определяне на адвокат,
който да бъде назначен за особен представител на последния.
2
С Определение № 38/08.01.2024г. е назначил адв. В. П. Д., към АК Б...... вписана под №
4144 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на ответника Р. Р.
Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б......., по гр.дело № 1689/2023г. по описа на РС Б...... до
приключване на делото пред всички съдебни инстанции.
Съобщението до особения представител адвокат В. П. Д. е връчено на 18.01.2024г., като
видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване на
съобщението на 14.02.2024г. е депозиран писмен отговор по подадената искова молба от
особените представители на ответника - адвокат Д., с който се оспорва предявения иск, като
неоснователен.
Счита се, че твърдението на ищеца за повторно усвояване на сумата от 300 /триста/ лева
от страна на ответника е голословно и неподкрепено с доказателста, също така е лишено от
елементарна човешка логика. Излага се, че в представените разписки липсва подписа на Д.,
като и двете разписки са издадени в един и същи ден, час, минута и секунда - Разписка
№2000000335144750, издадена на 16.01.2023 г., 14:28 часа., Разписка №2000000335144784,
издадена на 16.01.2023 г., 14:28 часа. Посочва се, че ако има техническа грешка в издаването
на разписките, то не може да се твърди, че има повторно получаване на сума от 300 /триста/
лева от ответника, като се сочи, че по същата логика „Изипей“АД в резултат на „техническа
грешка“ може да „издаде“ още пет разписки в 14:28 часа, което означавало ли, че Д. е
„усвоил“ и тези пари и да носи отговорност за нещо, което не е получил, а е резултат от
техническа грешка. Счита се, че не може да се вменява на ответника отговорност за връщане
на сума, която не е получил повторно. Излага се, че представените неподписани от
ответника разписки по никакъв начин не правят претенцията обоснована и доказана, като
съгласно Постановление №1 от 28.05.1979 г. по гр.д.№1/79 г„ Пленум на ВС се сочи, че
първият фактически състав на чл.55,ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на
нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на един в имуществото на друг. В
конкретния случай се твърди, че не е изпълнен фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй
като нито има предаване, нито получаване на нещо при начална липса на основание, тъй
като самият ищец твърди, че основание за превода на сумата от 300 лева е „кредит 193940
ЕГН ********** Р. Р. Д.“. Навежда се, че твърдението на ищеца, че „поради техническа
грешка „ в полза на ответника е извършен втори превод е несериозно и несъстоятелно и не
доказва усвояване/получаване/по смисъла на закона.
С Определение № 406/23.02.2024 г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законен
представител. Депозирана е молба-становище от процесуалния представител на ищцовото
дружество, който по същество изразява становище за основателност на предявения иск, като
доказан по основание и размер. Претендират се и сторените по делото разноски, с
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован чрез назначения му особен представител – адвокат Д., не се
явява, представлява се от назначения му особен представител – адвокат Д., която оспорва
предявения иск и се иска от съда да го отхвърли, като неоснователен и недоказан по
съображения изложени в писмения отговор.
По делото са приобщени представените от ищцовото дружество писмени документи.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит /л.7-11/
е, че 16.01.2023 година Р. Р. Д., с ЕГН ********** е сключил договор за потребителски
кредит с „Макроадванс“ АД № 193940, като му е отпуснат кредит за текущо потребление в
размер на 300 лева.
3
От представената и приета по делото Разписка за извършено плащане №
2000000335144784 от дата 16.01.2023 година в 14:28 часа /л.3/ е видно, че „Макроадванс“
АД е наредил превод в полза на Р. Р. Д., с описание – паричен превод към EazyPay: кредит
193940, ЕГН **********, Р. Р. Д. за сумата от 300 лева, като е посочено, че плащането се
извършва чрез системата за електронни плащания еPay.bg. Представена е и информация за
нареден превод.
Представена е и приета по делото втора Разписка за извършено плащане №
2000000335144750 от дата 16.01.2023 година в 14:48 часа /л. 5/ е видно, че „Макроадванс“
АД е наредил превод в полза на Р. Р. Д., с описание – паричен превод към EazyPay: кредит
193940, ЕГН **********, Р. Р. Д. за сумата от 300 лева, като е посочено, че плащането се
извършва чрез системата за електронни плащания еPay.bg. Представена е и информация за
нареден превод.
От страна на Изипей след служебното им изискване са представени с писмо вх. №
6625/20.03.2024 година в оригинал 2 броя платежни документи – разписки /л. 63 и 64/. От
представената Разписка № 0700017668123752, с дата 16.01.2023 година в 14:36:13 часа става
ясно, че на касата на Изипей са получени пари в брой – 300 лева, наредени от
„Макроадванс“ АД и с отразен получател - Р. Р. Д., ЕГН **********, с отразено основание
за превода – кредит 193940, ЕГН ********** Р. Р. Д.. Отразен е превод номер
0100017667980943. Срещу Клиент е написано собственоръчно името Р. Д. и подпис на
същия.
Представена е и втора Разписка № 0700017668151548, с дата 16.01.2023 година в 14:37:31
часа, от която става ясно, че на касата на Изипей са получени пари в брой – 300 лева,
наредени от „Макроадванс“ АД и с отразен получател - Р. Р. Д., ЕГН **********, с отразено
основание за превода – кредит 193940, ЕГН ********** Р. Р. Д.. Отразен е превод номер
0100017667976891. Срещу Клиент е написано собственоръчно името Р. Д. и подпис на
същия.
По делото е представена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 5956/26.06.2023
година /л. 12/, от която се установява, че „Макроадванс“ АД е поканило Р. Р. Д. да
възстанови погрешно преведената на 16.01.2023 година сума от 300 лева, преведена в 14,36
часа, която сума била изтеглена лично от Д. на касата на „Изипей“ АД. Доколкото сумата е
преведена погрешка, получена без основание от Д., се иска от съдия да я възстанови на
основание чл. 55 ЗЗД.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, с който ищецът
претендира връщане на нещо което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже
единствено даването. Ищецът следва да установи по реда на пълното и главно доказване
плащането на парична сума от ищеца на ответника, обедняването на ищеца и обогатяване на
ответника, при липса на първоначално основание.
В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Искът по
чл.55 от ЗЗД е един. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже
даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато
ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е нищожно.
В обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на
полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника
и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание може да
бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на
отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти
от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува
основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът може да репликира, че
претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този
случай изявлението, че даденото е без основание е правен довод.
4
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото
дружество е търговско дружество, учредено като финансова институция по смисъла на
Закона за кредитните институти и същото предоставя потребителски кредити на физически
лица по смисъла на Закона за потребителския кредит.
Установи се по безспорен начин, че на 16.01.2023 година „Макроадванс“ АД е отпуснало
на ответника Р. Р. Д. потребителски паричен кредит в размер на 300 лева, съгласно сключен
между страните Договор за потребителски кредит № 193940 от 16.01.2023 година.
Установи се по безспорен начин от представените по делото Разписки за извършено
плащане /л. 3 и 5/, че на 16.01.2023 година в 14:28 часа „Макроадванс“ АД е наредило в
полза на Р. Р. Д. паричен превод в размер на по 300 лева, за което са изготвени две разписки,
едната е с номер на Разписка за извършено плащане № 2000000335144784 от дата
16.01.2023 година в 14:28 часа, а втората е Разписка за извършено плащане №
2000000335144750 от дата 16.01.2023 година в 14:48 часа. Т.е. установено е, че
„Макроадванс“ АД два пъти е наредил превод в полза на Р. Р. Д. в размер на по 300 лева.
Видно е и в двете разписки, че като описание за превода е посочен „паричен превод към
EazyPay: кредит 193940, ЕГН **********, Р. Р. Д.“.
По безспорен начин се установи и от представените в оригинал от „Изипей“ АД 2 броя
платежни документи – разписки - Разписка № 0700017668123752, с дата 16.01.2023 година в
14:36:13 часа и Разписка № 0700017668151548, с дата 16.01.2023 година в 14:37:31 часа, че
Р. Р. Д. на касата на Изипей в брой е получил сумата в размер на по 300 лева срещу всяка
една от изготвените разписки. Установи се от същите, че сумата от 300 лева и в двете
разписки са наредени от „Макроадванс“ АД, с отразени в същите като получател - Р. Р. Д.,
ЕГН **********, с отразено основание за превода – „кредит 193940, ЕГН ********** Р. Р.
Д.“. Видно от двете разписки е, че едната е с отразен превод номер 0100017667980943, а
другата с отразен превод номер 0100017667976891. Видно и върху двете представени
разписки е, че срещу „Клиент“ е написано собственоръчно името Р. Д. и подпис на същия,
като по делото не е оспорена от страна на ответника автентичността на подписа положен от
Р. Д.. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че липсва подпис на Д.
върху процесните две разписки, тъй като видно от тях е, че под собственоръчно написаното
име Р. Д. има положен подпис. Отделно от това не е налице техническа грешка от страна на
Изипей при издаване на разписките, тъй като не се касае до издадена една разписка, а две
отделни такива с два различни номера, като едната е издадена на 16.01.2023 година в
14:36:13 часа, а другата на 16.01.2023 година в 14:37:31 часа. В случая са издадени две
разписки от страна на Изипей, тъй като са извършени две нареждания от „Макроадванс“ АД
в полза на Р. Д., за което са изготвени и две разписки за извършено плащане с два различни
номера, въпреки, че са изготвени в един и същи час – 14:28 часа. Видно е, че едната разписка
за извършено плащане е с номер 2000000335144784, а другата разписка е с №
2000000335144750, въз основа на които Изипей е изплатило на Д. два пъти по 300 лева,
която сума по безспорен начин се установи, че е получена от Д. срещу подпис.
Като се вземат предвид представените писмени доказателства за изплатени на ответника
от ищцовото дружество суми, както и посоченото основание за плащане в преводните
нареждания от 16.01.2023 година, а именно, че навсякъде е посочено, че се касае изплатена
сума по кредит 193940, ЕГН **********, Р. Р. Д., съдът намира, че са с втория превод на
300, 00 лв., който е получен от ответника, ищецът е направил превод на недължима сума
предоставена на ответника чрез касите на Изипей, и получена лично от Д. срещу подпис.
Съдът намира, че по делото по безспорен начин се установи, че ищцовото дружество е
превело към EazyPay на ответника сумата от 300 лева, която сума е получена лично от Д. на
касата на Изипей два пъти. Липсват доказателства, а и ответника не е сторил такова
твърдение, че втората преведена сума се дължи от ищцовото дружество на ответника на
някакво основание. Напротив от доказателствата по делото се установи единствено, че
същият е получил на правно основание единствено сумата от 300, 00 лв., преведена във
връзка със сключения договор за кредит. За втората сума липсва основание за плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е доказал, че е превел към EazyPay на
5
ответника без основание претендираната сума, която е получена от Д. чрез касите на Изипей
срещу подпис.
Като взе предвид, че Р. Р. Д. не е върнал предведената му без основание сума от
ищцовото дружество в размер на 300 лева, за което от негова страна не са ангажирани
доказателства, съдът намира, че искът е основателен в пълния му предявен размер, поради
което следва да бъде уважен. Следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-18.08.2023г. до
окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Ищцовото дружетво е сторило искане за присъждане на направените по делото разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцовото дружество следва
да бъдат присъдени в пълен размер направените по делото разноски, за които е представен и
списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изложеното ответникът Д. следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата от 850, 00 лв. , от които сумата от 50, 00 лв. -
внесена държавна такса, сумата от 400, 00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и
сумата от 400, 00 лв. - заплатено възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД Р. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б........ ДА ЗАПЛАТИ НА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, адрес гр. С........
представлявано от В.... Г.... С.... действащо чрез пълномощника си адв. М. К., съдебен адрес:
гр. С...... сумата от 300, 00 лв. /триста лева/, представляваща получена от Р. Р. Д. сума без
основание, ведно със законна лихва върху главницата, считано от дата на завеждане на
исковата молба-18.08.2023 година до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.......ДА
ЗАПЛАТИ НА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, адрес гр. С...... представлявано от В....
Г.... С.... действащо чрез пълномощника си адв. М. К., съдебен адрес: гр. С....... сумата от
850, 00 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща сторените по делото разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и назначен особен представител на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Б........ в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6