Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненският районен съд                                        двадесет и девети състав

На седемнадесети   септември                  Година две хиляди и петнадесета

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                        Председател:  Мария Бончева

 

Секретар К.Д.

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2807 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на „Е.п.М.”АД против Наказателно Постановление  № 345/17.12.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на  „Е.п.М.”АД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на  20 000  лева на основание  чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.

В депозираната до съда жалба, въззивникът излага твърдения, че административно-наказателното производство е проведено извън сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Претендира се липса на компетентност на актосъставителя. Твърди се, че АУАН и НП не съдържат всички факти и обстоятелства около твърдяното нарушение.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, изпраща представител, който поддържа жалбата с наведените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

             На 07.02.2014 г., при извършена проверка от длъжностно лице на ДКЕВР на средства за търговско измерване (СТИ, електромери) в с. Бенковски, община Аврен област Варна, на адрес: ул. „2", е установено, че СТИ на абонатен номер **********. с фабричен № 33751585, тип МЕ 161 (еднофазен) на фирма ИСКРА, пломба за първоначална метрологична проверка BG 04/20-04, което е отразено в съставения Констативен протокол № 30-3-Е-2/07.02.2014 г. На длъжностното лице от ДКЕВР е представена извадка от регистъра на СТИ, поддържан от  „Енерго-Про Мрежи" АД съгласно Раздел VI от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), приложена към КП № 30-3-Е-2/07.02.2014 г., като година за следваща метрологична проверка на описаното СТИ е записана 2010 г., т.е. описаното СТИ е с изтекъл срок на последваща метрологична проверка. Съгласно т. 3 Специални условия, т. 3.5. Измерване на електрическата енергия, т. 3.5.2. от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (Правилата, ПИКЕЕ), както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях. Съгласно чл. 41 от Правилата, всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № А-102 от 05.03.2010 г. па председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22 от 2010 г.) и съгласно Заповед № A-441/I3.10.2011 г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 85 от 2011 г.), последваща проверка на еднофазни електромери се извършва на период шест години. Като лицензирано дружество, „Енерго-Про Мрежи" АД. е било длъжно да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, включително и да предприеме действия за извършване на редовни проверки, изпитания и контрол върху тях, т.е. и действия за подмяна на гореописаното СТИ за извършване на последваща метрологична проверка на СТИ в определения срок.

Като не е поддържало средството за търговско измерване (СТИ, електромер) на абонатен номер **********, с фабричен № 33751585, тип МЕ 161 (еднофазен) на фирма ИСКРА, пломба за първоначална метрологична проверка BG 04/20-04 съгласно изискванията на чл. 41 от Нравилата за измерване на количеството електрическа енергия, на 07.02.2014 j „ в с. Бенковски, община Аврен, област Варна, адрес: ул. „2", „Е.М." АД. „Е.-Про Мрежи" АД е нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на чл. 206. ал. 1 от Закона за енергетиката. Нарушението се доказва от следните документи Констативен № 30-3-R-2/07.02.2014 г., ведно с писмените доказателства към него и Одитен доклад № Е-Дк-169/12.05.2014 г.. приет с решение № 67/12.05.2014 г. по т. 3 на ДКЕВР.

            За извършеното административно нарушение е съставен Акт № КРС-1065 от 08.07.2014 г. за установяване на административно нарушение (АУАН), с който е образувано административно-наказателното производство. АУАН № КРС-1065 от 08.07.2014 г. е съставен в присъствието на, предявен и връчен на Енерго-Про Мрежи" АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез С. И. С. - пълномощник.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление  НП № 345/17.12.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.2 от ЗЕ. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, видно от приобщените по делото копия  Заповед № З-Е-4/02.01.2014 г. на Председателя на ДКЕВР.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът не споделя доводите на въззивника за провеждане на административно-наказателното производство извън преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства е видно, че процесното нарушение е установено в хода на извършената от работната група проверка, която е приключила с изготвяне на констативен протокол № 30-3-Е-2/07.02.2014 г., с който са формирани окончателно изводите, досежно процесното нарушение след извършено изследване на спорните обстоятелства. Съгласно правната теория и съдебната практика, тримесечният преклузивен срок за съставяне на акта предвиден в нормата на  чл. 34 от ЗАНН започва да тече, считано от датата, на която е реално установен нарушителя, както и съставомерните признаци на нарушението, а не от датата, на която това е било възможно да бъде сторено. Противното би обезсмислило предвидения в нормата на чл. 34, ал.2 от ЗАНН едногодишен преклузивен срок, който започва да тече от извършване на нарушението, доколкото реално именно от този момент за всяко нарушение съществува потенциалната възможност да бъде установено.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че по отношение на „Е.п.м.”АД е издадена Лицензия № Л- 138-07/13.08.2004 г. и в този смисъл същото има качеството „енергийно предприятие” по смисъла на ЗЕ. В т.3.5 от същата е предвидено задължението на дружеството да извършва поддържа средствата за търговско измерване на ел. енергия, доставяне на потребителите в състояние съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството ел. енергия. Включително и да извърши действия по редовни изпитания,  и контрол върху тях, и действия по подмяна на СТИ за извършване на последваща метрологична проверка.

Разпоредбата на чл. 206, ал.1 от ЗЕ предвижда административна санкция в случаите, когато енергийно предприятие наруши условията на издадената му лицензия. В хода на съдебното производство безспорно бе установено, че дружеството – жалбоподател е нарушило условията на издадената му лицензия, а именно т.3.5 от същата. Анализът на посочената разпоредба, сочи че специална се явява в случая именно разпоредбата на чл. 206, ал.1 от ЗЕ, която предвижда в диспозицията си специална хипотеза на неизпълнение на задължение, визирано в издадената на съответното енергийно предприятие лицензия.

Съдът счита, че нарушението не разкрива липсата, респ. незначителна степен на обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, във вр. с чл. 28 от ЗАНН, поради което не притежава характеристиката на маловажно такова. Това е така, доколкото с нормата на чл. 206, ал.1 от ЗЕ, в т.ч. с издадената лицензия се гарантират обществени отношения с изключителен обществен интерес, поради което неизпълнението на тези задължения всякога застрашава в съответната степен  цитираните обществени отношения.

Съдът констатира, че размера на наложеното административно наказание се явява е справедлив и съответстващ на извършеното нарушение, като наказанието е определено в минимален размер и ще изпълнило целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед на изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП  е законосъобразно и обосновано.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  № 345/17.12.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на  „Е.п.М.”АД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на  20 000  лева на основание  чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :