Р Е Ш Е
Н И Е
№ 249
град Велико Търново, 18.07.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря С.Ф. като
разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 215/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от ***
В. Д., като пълномощник на П.И.С. с адрес ***, против Решение № 211 от
07.04.2022 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на
имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния
проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по
техническия проект от 2020г. до
км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км.
223+426,75 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на
територията на област В. Търново, в частта, с която е отчужден за държавна
нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ и съответно е определен
размер на парично обезщетение за поземлен имот с идентификатор 40782.47.2,
местонахождение землище на с. Куцина, ЕКАТТЕ 40782, общ. П. Тръмбеш, обл. В.
Търново, площ 4,998 дка, собственост на жалбоподателя. Според жалбоподателя решението
е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила
и в противоречие на материалноправни разпоредби. Жалбоподателят твърди, че не са
спазени процесуалните изисквания на чл. 34, ал. 1, 2 и 4, чл. 34а, ал. 1 , 3 и
4 от ЗДС. Счита, че размерът на определеното обезщетение не съответства на
пазарната цена, определена по реда на ЗДС, което е в нарушение на материалния
закон. Предвид изложеното от съда се иска да отмени решението на МС в
посочената част, с която се отчуждава за държавна нужда имота на жалбоподателя.
Претендира се присъждане
на направените разноски.
Ответната страна – Министерски съвет
на Република България не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени
становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с доводи за
законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Счита, че решението на
ЕСПЧ по делото „Костов и други срещу България“ не следва да се прилага по
аналогия и не е основание за изменение на обжалваното решение. Претендира присъждане
на ***ско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник оспорва жалбата, като излага
доводи по съществото на спора.
Заинтересованата страна Министърът на
финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В
представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата страна Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София в чрез своя пълномощник, излага
доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на
решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане на ***ско
възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С Решение № 250/25.04.2013 г. на
Министерски съвет, републикански път А-2 "София - Ботевград - Шумен -
Девня - Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е
обявен за обект с национално значение по смисъла на §
5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за
национален обект по смисъла на § 1
от ДР към ЗДС.
За обекта, в процесния му участък
(разположен в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш,
общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с.
Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021
г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в
сила, е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/.
С цел теренно осигуряване и
обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл.
34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция "Пътна
инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране
на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост,
намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за
изграждане на обект "Автомагистрала Хемус". Към искането са приложени
коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а
също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по
вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация
за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ,
оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други. По
възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите - предмет на
отчуждаване е изготвена Оценителски доклад от независим оценител за определяне
на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката
на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с
писмо от 11.03.2021 г., във връзка с договор между тези страни, изведен от
агенцията по изх. № Д-114 от 20.11.2019 г.
След допълнително извършени уточнения
и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/29.03.202 г., министърът
на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на
основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с
мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените
по-горе землища. Към
предложението е била приложена и административната преписка от проведеното
административно производство по чл.
34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
Въз основа на предложението
Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 211/07.04.2022
г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект
имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението –
неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на
паричното обезщетение и собственици. Съгласно
приложение към т. 1 от решението, в землище с. Куцина, ЕКАТТЕ 40782, общ. П.
Тръмбеш, обл. В. Търново, земеделска територия, се отчуждава от П.И.С. следния
имот № 40782.47.2, представляващ "нива" с площ от 4,998 дка, за
сумата от 5724 лева.
Съгласно представените от
заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г. МРРБ е изпратило
уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област
Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени
и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване
имоти. От АПИ не са представени доказателства за това кога обжалваното решение
е връчено на П.С..
Жалбата на П.И.С. е подадена директно
в съда на 04.05.2022 г.
Ответникът е приложил
административната преписка по издаване на обжалвания акт, включително
експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на отчуждените имоти. От
жалбоподателя е представен нотариален акт от 27.04.2009 г. за закупуването на
процесния имот и скица за него от СГКК – В. Търново. В хода на съдебното
производство е прието основно и допълнително заключение на съдебно-оценителска
експертиза със задача да се определи пазарната стойност на обезщетението за
отчуждаването на процесния имот.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред
местно компетентния административен съд по местонахождение на отчуждавания
имот, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение
на Министерски съвет на Република България № 211/07.04.2022 г. за отчуждаване
на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане
на обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от
идейния проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по
техническия проект от 2020г. до
км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км.
223+426,75 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на
територията на област В. Търново, в частта, с която е отчужден за държавна
нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ и съответно е определен
размер на парично обезщетение за поземлен имот с идентификатор 40782.47.2,
местонахождение землище на с. Куцина, ЕКАТТЕ 40782, общ. П. Тръмбеш, обл. В.
Търново, площ 4,998 дка.
Съгласно разпоредбата на чл.
34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна
собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с
решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според § 1
от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон,
както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални
обекти с решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение №
250/25.04.2013 г. на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на §
5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект
по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно Министерският съвет.
Оспореното решение е постановено от
Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от
имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален
обект-автомагистрала. По изложените съображения съдът приема, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е
регламентиран със Закона за държавната собственост.
Решението е издадено в изискуемата от
закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за
която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността
на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил
изискването за съдържание, регламентирано в чл.
34б от ЗДС.
Съдът не констатира при издаване на
обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане на решението,
регламентирани в чл. 34, чл.
34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.
По отношение приложението на
материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл.
32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или
юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение за
имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението,
което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане
за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти
с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл.
32, ал. 2 от ЗДС.
В §
1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието
"равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания
имот или част от имот, определена по реда на този закон.
Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се
отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това,
съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са „осреднените
цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни
права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека
– обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота. Ако
в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при
определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването
се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки“. Целта на
посоченото изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки,
които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено
справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на
засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до
цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими
имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Нормативните изменения на
ЗДС в ДВ брой 105/2014 г. стесняват още повече кръга на правните сделки, които
могат да бъдат използвани като пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани
само такива които установяват действителната пазарна цена на свободния пазар на
недвижимите имоти.
Съгласно §
1а, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл.
32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се
в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също
землище в земеделските територии.
Видно е от изготвената в хода на
административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение
е определено обезщетението в оспореното решение, че оценителят правилно и след
като е установил, че има вписани сделки за имоти със сходни характеристики в
същото землище, е приложил сравнителния (пазарен) метод. Оценката е изготвена
по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а
от ДР на ЗДС, като са използвани пазарни аналози, предоставени от Агенция
по вписванията съгласно задълженията й по чл.
32, ал. 4 от ЗДС.
В конкретния случай според приложения
по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за процесния
имот, предвид наличието на 2 сделки със земеделски земи в землището на с.
Куцина в период една година назад от датата на възлагането на оценката (от 11.03.2020
г. до 11.03.2021 г.), отговарящи на изискванията на §
1а, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗДС, е определено по този ред – въз основа на
пазарните цени на имоти с подобни характеристики от последните двадесет сделки.
Установена е осреднена цена от 1145,34 лв. за декар. Съобразно изготвената оценка,
в решението на МС в оспорената му част за отчуждаване на 4,998 дка от поземлен
имот № 40782.47.2, е определено обезщетение в размер на 5724 лв.
Във връзка с оспорването на размера на
обезщетението съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде
заключение за равностойното парично обезщетение, определено по реда на чл.
32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а
от ДР на ЗДС. При съобразяване с изискванията на ЗДС вещото лице е
определило размер на паричното обезщетение за процесния имот от 5028 лв. /при
единична цена 1006 лв/дка/, а във втория вариант, при който за аналози са
ползвани и сделки, неотговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДДС, е определено
размер на обезщетението от 4983 лв. /единична цена 997 лв./дка/. Видно е, че
определеното парично обезщетение от експертизата и в двата варианта на
основното заключение е в по-малък размер от определеното с обжалвания акт.
По делото е прието и допълнително
заключение на съдебно-оценителната експертиза, която е определила равностойното
парично обезщетение съобразно актуалните пазарни цени /сделки, сключени в
рамките на 12 месеца преди 07.04.2022 г. - датата на постановяване на
обжалваното решение на МС/ след проучване на съответните пазарни аналози. По
това заключение вещото лице е изготвило 2 варианта: в първия случай са взети
предвид всички сключени сделки с ниви в землището на с. Куцина след 11.03.2021
г., при което е определена единична цена от 1946 лв/дка и съответно размер на
обезщетението на засегнатата част от имота от 9726 лв.; във втория случай от
изчисленията са изключени сделките, сключени само между физически лица, при
което е определена единична цена от 1462 лв/дка и съответно размер на
обезщетението на засегнатата част от имота от 7307 лв.
При тези данни съдът следва да
отговори на въпроса дали определеното парично обезщетение на правото на
собственост се явява справедливо и равностойно на отнетото право на
собственост.
От една страна при така посочените
варианти на съдебно-оценъчната експертиза съдът намира, че при определяне на
обезщетението административният орган не е допуснал твърдянитe
в жалбата нарушения, като е взел предвид всички относими и годни сделки,
които да бъдат приети за пазарни аналози при определяне на пазарната цена на
отчуждаваните части от имота на жалбоподателката съобразно разпоредбите на чл.
32, ал. 2 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Т.е. оценката е извършена
законосъобразно, а размерът й при съобразяване на относимите пазарни аналози се
потвърждава от доказателствата по делото.
От друга страна, общоизвестно е обстоятелството
за наличието на значителни инфлационни процеси в страната и повишаване на
цените на земеделските земи през този период. В тази връзка от вещото лице при
изготвянето на допълнителното заключение, са използвани писмени доказателства
/приложени към заключението/, за сключени след 11.03.2021 г. сделки с ниви в
процесното землище, като е видно, че цените по сделките по които поне едната
страна е търговец, са се повишили. Тоест пазарната ситуация към момента на
отчуждаването е различна и определеното обезщетение не съответства на
стойността на имота. Оценката е възложена повече от година преди издаване на
решението и съответно съпоставимите сделки са в период от две години преди
отчуждаването.
При тези факти съдът счита, че е
налице хипотеза аналогична на разгледаната от Европейския съд по правата на
човека, по делото „Костов и други срещу България“, по жалба № 66581/ 2012 г. и
№ 25054/ 2015 година. В постановеното Решение от 14.05.2020 г. по посоченото
дело на ЕСПЧ изрично е отбелязано, че размерът на обезщетението трябва да се
изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността
върху него е загубена /т. 63 и т. 107/. В мотивите е посочено, че условията за
обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено значение за
преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и
по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането
на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност,
обикновено представлява непропорционална намеса. Следва да бъде присъждано
такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на
отчужденото имущество. С тези мотиви ЕСПЧ приема наличието на допуснато
нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена
еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи. В своята практика
ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не
съответства на пълната пазарна стойност.
В случая от материалите по делото се
установява противоречие на законовите изисквания относно определянето на
равностойно обезщетение, с чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, като съгласно чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България, следва да бъде отдадено
предимство на нормите на международния договор пред тези на вътрешното
законодателство. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. /ДВ,
бр. 66 от 1992 г./ и е в сила за Република България от 7 септември 1992 г., а
съгласно Решение № 8/15.11.2019 г. на Конституционния съд по к.д. № 4/2019г., е
интегрирана в националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред
националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва
националните съдилища и органите на публичната власт. Следователно за настоящия
състав възниква задължението за приложение на Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, и спазване на посочените от ЕСПЧ принципи за
равностойно обезщетяване на отнетото от държавата право на собственост. При
това положение и с оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва
да се приеме, че дължимото обезщетение следва да бъде определено въз основа на
сключени сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, земеделски земи, сключени
както между физически и юридически лица, така и само между физически лица,
предвид възможността физическо лице да осъществява дейност като земеделски
производител и използването на земеделските земи по стопански начин от него,
макар че същото не представлява „търговец“ по силата на изричното изключване на
чл. 2, т. 1 от Търговския закон. Пример за това представляват и взетите от
съдебната експертиза по настоящото дело сделки между физически лица. Предвид
обема им /напр. за 46 дка по НА № 234/04.02.2022 г./, те сочат на упражняване
на стопанска дейност поне от една от страните по тях и не следва да бъдат
априори изключвани при установяване действителната пазарна цена на свободния
пазар на недвижимите имоти. Периодът на изследваните сделки следва да е непосредствено
преди отчуждаването – от 07.04.2021г. до 07.04.2022г. Съгласно приетото по
делото допълнително заключение на съдебно-оценителната експертиза за този
период са установени четири сделки покриващи посочените изисквания, като
средната цена между тях е 1946 лв. на декар. Настоящият състав приема тази
средна цена за справедлива цена за обезщетяване на извършено отчуждаване и
приема за равностойно обезщетение на процесния имот сумата от 9726 лв. С
определянето на неравностойно обезщетение за отчуждения имот Министерския съвет
на Република България е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да бъде изменен с увеличаване размера на обезщетението.
Неоснователно
съдът намира позоваването на ответника за неприложимост на Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по
делото „Костов и други срещу България“.
От разпоредбата на чл. 32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ
да се произнася и по всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на
конвенцията, следва извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено
задължителни и за всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност
Конвенцията по своя замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността
по решаването на конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява
и детайлизира смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните по
Конвенцията от нейните текстове.
При този изход на делото, с оглед
уважаване на жалбата, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ
размер на 1660 лв., от които: 10 лв. – внесена държавна такса, 450 лв. – внесен
депозит за вещо лице и 1200 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение. Претендираните от жалбоподателя платени банкови такси не
представляват съдебно-деловодни разноски по смисъла на закона.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Решение № 211 от
07.04.2022 година на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на
имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект
на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771, 67 по технически проект
от 2020 година до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426, 75 по
техническия проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частта
му, касаеща определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването
на поземлен имот с идентификатор 40782.47.2, находящ се в землището на с. Куцина,
ЕКАТТЕ 40782, общ. П. Тръмбеш, обл. В. Търново с обща площ от 4,998 дка, за който
е определено парично обезщетение в размер от 5724,00 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното
обезщетение на 9726,00 лв. /девет хиляди седемстотин двадесет и шест лева/.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на
Република България да заплати на П.И.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1660
лв. /хиляда шестстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: