№1100
31.03.2015 г. Град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ХХVІ наказателен състав
На тридесет и първи март две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ПЕЧИЛКОВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА ДОЙЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от
СЪДИЯТА
НЧХД № 2878 описа за 2014 година.
На
поименното повикване в 11,10 часа се
явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ:
Р.М.А. - редовно и
своевременно призован, се явява лично и
с повереника си адв. Д., редовно упълномощен от по – рано.
ПОДСЪДИМИТЕ:
Г.Х.Г. – редовно и
своевременно призован, не се явява.
Явява се защитникът му
адв. С., редовно упълномощен от по – рано.
Представя се болничен
лист, съгласно който на подс. Г. е предписано домашно лечение за времето от
06.03.2015 г. до 04.04.2015 г.
А.Н.К. – редовно и
своевременно призован, се явява лично и със защитника си адв. С., редовно
упълномощен от по – рано.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
А.В. – редовно и
своевременно призована, налице.
Н.Г.Д. – редовно и
своевременно призован, налице.
Съдът напъти страните към
спогодба.
Спогодба не се постигна.
АДВ. Д.: Да се даде ход
на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход
на делото. Подзащитният ми не може да се яви при разглеждане на делото, но и не
желае да присъства.
Съдът намира, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото с оглед изявлението на
защитника на подс. Г., че същият не може да се яви в днешно съдебно заседание,
както и че не желае да присъства при разглеждането на делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Д.: Да се допуснат
до разпит явилите се свидетели.
АДВ. С.: Също.
Съдът намира, че ще
следва да бъдат допуснати до разпит като
свидетелите А.В. и Н.Д. с оглед установяване на посоченото в предходно
съдебно заседание обстоятелство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит като
свидетели А.В. и Н.Д. с оглед установяване на посоченото в предходно съдебно
заседание обстоятелство.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА
СВИДЕТЕЛИТЕ:
А. П. В. – 39 г., Б.,
българска гражданка, разведена, неосъждана, без родство.
Н.Г.Д. – 24 г., Б.,
български гражданин, неженен, неосъждан, без родство.
На двамата свидетели се напомни наказателната
отговорност по чл.290 ал.1 НК.
Свидетелят Н.Д. беше
изведен от съдебната зала.
ПРИСТЪПИ се към разпит на
свид. А.В., със снета по делото самоличност:
СВИД. В.: Обещавам да
говоря истината.
Работя в ІІІ –то РУ
„Полиция” към ОД на МВР гр. Пловдив като ****. Познавам частния тъжител
по повод, че е било образувано в Районното управление досъдебно производство
срещу него, а аз бях водеща разследването. Във връзка с това производство той беше задържан за 24 часа,
доколкото си спомням. След докладване на прокурора, му беше повдигнато обвинение
и имаше и 72- часово задържане. С лицето съм извършвала процесуално –
следствени действия - предявих му постановление за привличане като обвиняем и
го разпитах в същото качество. Това беше на един ден задържането му. Беше
задържан в почивен ден, доколкото си спомням, защото на следващия ден делото ми
беше разпределено и се извършиха тези действия.
На свидетеля се предяви приложеното на л. 33 от досъдебното
производство по НОХД №***/14 г. по описа на ПРС постановление за привличане на
обвиняем.
СВИД. В.: Това е
постановлението, с което съм го привлякла и подписът за **** е мой.
След като беше задържано
лицето, на следващия ден беше това привличане. Не ми е направило впечатление и
не съм забелязала някакви наранявания по това лице. Спомням си, че в първия
разпит, който му направих, лицето се оплака, че го боли главата, както и че има
наранявания по главата и поиска да му назнача съдебно – медицинска експертиза.
Лицето твърдеше, че е бито и че има травми по главата. Твърдеше, че е бит от
***те и изключително много настояваше в присъствието на защитник да бъде освидетелстван. Поради това
му назначих съдебно – медицинска експертиза, но аз не си спомням да му е имало
нещо видимо като нараняване. Държа да кажа, че той беше облечен и това което
съм видяла само по лицето му, не ми е направило впечатление. Нямам спомен дали
беше с дреха с къс или с дълъг ръкав. Не си спомням да ми е показвал
наранявания по тялото си.
Възможно е да сме се обаждали на близките му,
защото е практика да звъним на близки на
задържани, но дали лично аз съм се обаждала, не мога да кажа предвид изминалото
време.
Свидетелят беше освободен от съдебната зала със съгласието
на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на
свид. Н. Д., със снета по делото
самоличност:
СВИД. Д.: Обещавам да
говоря истината. Частния тъжител не го познавам. Не си го спомням това лице.
Може и да съм го виждал, но нямам
спомен. Нямам никакви спомени за него. Конкретно нито името на това лице, нито
самото то визуално ми говори нещо. Не си го спомням.
На свидетеля се предяви приложената на л. 2 от досъдебото
производство по НОХД №2802/14 г. по описа на ПРС докладна записка.
СВИД. Д.: Аз съм изготвил
тази докладна и съм се подписал на нея.
Свидетелят беше освободен от съдебната зала със съгласието
на страните.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ
ВЪЗМОЖНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ К. ДА ДАДЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ОБЯСНЕНИЯ, ако желае:
ПОДС. К.: Дал съм
обяснения. Нямам какво повече да кажа.
АДВ. Д.: Нямам други
доказателствени искания.
АДВ. С.: Също.
С оглед липсата на
новопостъпили искания от страните, съдът счита, че на осн. чл.283 НПК следва да
бъдат прочетени и приети приложените по делото писмени доказателства, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА
приложените по делото писмени доказателства.
АДВ. Д.: Да се даде ход
на съдебните прения.
АДВ. С.: Също.
Съдът, след като взе
предвид становището на страните, счита делото за изяснено от фактическа и
правна страна, поради което следва да се приключи съдебното следствие и да се
даде ход на съдебните прения. Ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ:
АДВ. Д.: В настоящото
наказателно производство се установиха безспорно два факта.
Първият факт е, че Р.А.,
когато е влязъл във въпросните помещения, е бил здрав и е нямал никакви
наранявания, а вторият е, че той е бил
де факто в тези помещения, което не се оспорва от нас.
Първият факт, че е бил
здрав, когато е влязъл във въпросния склад, се извежда от показанията на
свидетелите. Първи са показанията на свид. А. - „На 06.04.2014 г. Р. беше
вкъщи, тъй като празнувахме рождения му ден и към три часа следобед Р. ми каза:
„Отивам за хляб, да изкарам някой лев на контейнерите.” Съгласно показанията на
същата свидетелка, А. е бил добре - „Когато излезе от дома ни си беше добре.
Нямаше никакви наранявания нито по тялото, нито по лицето.” В подкрепа на
думите на свид. А. се съдържат данни и в обясненията на двамата подсъдими.
Подсъдимият Г. : „На пръв поглед
изглеждаше здрав, нямаше наранявания.”, а подс.К. казва :„Наранявания по себе
си не знам дали е имал, защото не сме му правили оглед.” До тук считам, че
свършва цялата житейска и човешка логика в разказите предвид всички факти по
обстоятелствата.
От показанията на
подсъдимите става ясно, че те като *** притежават палки, които са използвали
само и единствено, за да отворят тази врата, която се намира зад решетъчната и
единият от тях посочи, че е побутната, за да се отвори. Оттам техните действия
се отличават само с молби за изваждането на крадеца. Това действие за извеждане
на крадеца от склада буди недоумение у мен - защо е необходимо хванатият до
вратата да бъде отвеждан до портала, където да бъде предаден на Полицията.
Нямало е никаква пречка единият от *** да застане пред въпросната врата, да се
обади на Полицията и да изчака да дойдат полицаите, които да задържат лицето, а
другите да си извършват огледа. Не по - малко ми се струва странно, че
Полицията е била извикана едва след като лицето е било изведено от въпросния
склад или самоволно е излязло. Приемаме, че самоволно е излязло след молбите на
*** и чак тогава *** са се обадили на Полицията. Доказателства за това са
показанията на подс. К., който казва „След това колегата ми го хвана за ръкава,
за да го заведем до портала и да го предадем на колегата, който се намира там.
През това време се обадих на колегата на портала да се обади в Полицията, тъй
като имаме нарушител.” Дали колегата от портала се е обадил веднага на Полицията, можем да гадаем, но
факт е, че Полицията е била уведомена не когато лицето е било забелязано, а
чак когато лицето е тръгнало към портала.
Странностите в тази случка не свършват до тук. Също така според подсъдимите,
тъжителят е бил в склада и е късал кашони. Според К., Р.А. е огънал металната
пръчка с гърба, опитвайки се да влезе във въпросното помещение. Той е казал, че
е огънал едната пръчка като е натиснал арматурното желязо с гръб и с рамо. Аз
считам, че тези показания нямат опора в приложените към настоящото дело друго
такова, което е по описа ІІІ наказателен състав на РС-Пловдив. Считам, че
физически невъзможно е някой да се опитва
да повдигне с гръб нещо, което се намира до земята. Съгласно приложения
фотоалбум, въпросното арматурно желязо
се намира в долната част на вратата и чисто физически е невъзможно да се
изкриви пръчка, която се намира до пода и то с гръб. Абсурдно ми звучи
обяснението, че Р. е нападнал К. и падайки го е ударил по крака. Въпреки това
нападение, същите тези *** отново не са използвали сила и палки, а съвсем
добронамерено са се опитвали да го отведат до портала. Едно от най - странните
неща, които бяха изнесени пред Вас, е от момента на излизането на крадеца до
предаването му на Полицията. Тук пък, съгласно обясненията на подсъдимите, той
се е опитвал да избяга от охраната и се е препънал и паднал. Тези падания бяха
толкава много, че аз лично се обърках да ги преброя колко са, четири или пет,
но пък за сметка на това *** не са паднали нито веднъж. Това е пак съгласно К.
: „Никой от колегите не е падал, нито се е спъвал.” Важно е да се отбележи, Р.А. не е бил
нараняван по никакъв начин, а само е бил помолен да излезе. Според мен, би
могло да има логика да е падал, но и бягайки е бил бит и налаган с палки, в
резултат на което са множеството описани в съдебно – медицинската експертиза
белези. Аз не мога да си представя здрав мъж на 25 години, бягащ да падне пет
пъти, а преследвачите му, които са около 50 – годишни, да не паднат нито
веднъж. Няма чисто житейска логика в това.
Стана известно по делото,
че е имало нападение от страна на Р.А. с отверка, която е извадил, но до този
момент не е била забелязана. Тук се появява същественото противоречие между
обяснението на подс. Г., който заяви, че отверката не е била видяна от него,
тъй като Р. имал дълго яке, което покривало джобовете му. К. казва, че нямал
яке, когато ги е нападнал – „Когато ни нападна с отверката, лицето беше без
яке.” На
всичкото отгоре се оказа, че тъжителят е бил гол до кръста, нещо, което
отбягва от показанията на Г.. Същият заяви, че якето му е останало в ръцете и нито
дума за събличане на останалите дрехи. Дори да приемем, че е извадил отверка,
то според подс. К. в този момент е бил гол, значи вече е осъществено насилие,
бил е съблечен по начин, който не се изясни. Разминаване има и в обясненията
относно поредността на осъществяваното от подсъдимите нападение. Подсъдимият Г. казва : „Първо посегна на
колегата ми Н., след което посегна с отверката и разкъса якето ми.”, а К. казва
: „Първото замахване беше първо към колегата.” Мисля, че обясненията на
подсъдимите, както и тяхната логическа несъстоятелност и съществуващи
съществени разминавания между тях, следва да бъдат отдадени на житейски
необяснимото им желание да оправдаят поведението си и използваното насилие,
което далече е превишило необходимостта за задържане на дееца. Още повече той е останал доброволно при тях.
Да не говорим, че изобщо не би се стигнало до ситуация на съприкосновение, ако
те бяха извикали Полиция в момента, в който са го видели в склада зад онази
решетъчна врата.
Нелогически идват и
показанията на полицаите, пристигнали в
Търговски център „***” – Е. и Д.. Е. не си спомня да е имал наранявания,
а си спомня, че е Р. е бил го и му било студено. И двамата заявяват, че
задържаният не е буйствал, а Д. заяви,
че Р. е изпълнявал техните разпореждания. Това е изключително важен детайл за
настоящото производство, тъй като елиминира вероятността нараняванията да са
причинени от самите полицаи. Полицаите са нямали причина да окажат каквато и да
е физическа интервенция по простата причина, че Р. не е създавал предпоставка
за това - не е буйствал и е изпълнявал техните разпореждания. Показанията на
служителите, наблюдаващи Ареста, сочат, че не само Р.А., но който и да е било
друг, не се е самонаранявал в Ареста и не е провокирал намесата им в Ареста.
Следователно нараняванията не са причинени по време на престоя на Р. в Ареста.
Обясненията на майката на Р.А. – свид. А..
В първото съдебно заседание сподели, че
тя, виждайки Р. на съдебното заседание по НОХД №***/14 г., се е уплашила от
вида му и е започнала да плаче. Тя казва : „Като излезе от дома, си беше добре,
нямаше никакви наранявания.” Същата красноречиво с жестове показа колко му е
било подуто лицето и как е изглеждало лицето му.
При анализ на показанията
на свидетелите, следва да се отчете, че никой от тях не е възприел
изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че ситуацията се е развила само
между подсъдимите и тъжителя. Въпреки това от показанията на всички свидетели,
както и от обясненията на самите подсъдими, се възпроизвеждат факти, които
преценени в логическата им връзка с останалите доказателства по делото,
позволяват по един косвен път да бъде изведен главният факт по делото.
Косвените доказателства могат да послужат за изграждане на осъдителна присъда.
Нещо повече, обвинението не е необосновано и не се базира само на косвени
доказателства. То ще бъде доказано по
несъмнен начин само тогава, когато всяко уличено лице е свързано с фактите,
които по своето естество представляват едно хармонично цяло. В настоящия случай
се събраха и достатъчно неоспорими косвени доказателства, които представляват
една последователна и непрекъсната верига от факти, водеща до единствения извод
относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимите.
Подсъдимите и тъжителят са били по едно и също
време в района на престъплението. Подсъдимите обясняват, че Р. е имал яке.
Полицаите, пристигайки в района, казват, че той бил гол и запъхтян. Обективно
установено е, че същият при залавянето не се е оплаквал и не е имал белези. Тук
трябва да се отбележи, че възможността да са причинени нараняванията от друго
лице не се подкрепя от никакви конкретни данни. Липсват каквито и да било
доказателства, които пряко или косвено да доведат до извод на участие на друго
лице и нанасяне на удари, довели до съставомерните последици. Оставям на съда
да прецени дали многобройните травматични увреждания, описани в съдебно –
медицинската експертиза, биха могли да бъдат причинени вследствие на описаните
четири падания и доколко е възможно и логично бягащият да пада, а преследващите
- не.
С оглед на цялата тази
последователна и непосредствена верига от безспорните факти, съответстващи на
съдебно – медицинската експертиза, от която се установява механизма на
причиняване на телесните увреждания, се налага единственият възможен и правилен
извод, а именно че подсъдимите са автори на деянието.
Ако приемете обратното, а именно че те не са
автори, то случаят би се доближил до паранормалното или поне до това тъжителят
да е напълно луд и да не може да възприеме кой му е причинил многобройните
синини, които са били като на робите в Средновековието. Точно така изглеждаше.
Той беше целия син.
Оставям на преценката на
съда за това, което заяви в предходно съдебно заседание вещото лице, а именно
че би могло тези наранявания да бъдат причинени с натиск върху или с твърд
предмет. Съгласен съм, че те биха могли да бъдат причинени при влизане или
преминаване през решетъчната врата, но все пак става въпрос за наранявания,
които не са едно или две, а отнемат почти цяла страница на съдебно –
медицинската експертиза.
Ето защо моля да
признаете подсъдимите за виновни, да им наложите такова наказание, каквото
счетете за справедливо, както и да уважите предявения граждански иск в пълен
размер.
Ч. ТЪЖ. А.:
Подкрепям това, което каза адвокатът ми.
АДВ. С.: Подзащитните ми
са предадени на съд за извършено престъпление по смисъла на чл.130 ал.1 НК - че
на 06.04.2014 г. в гр. Пловдив, по твърдение на тъжителя, са му нанесли леки
телесни повреди. Събраните по делото доказателства, обаче според мен,
категорично опровергават изложените в частната тъжба оплаквания. По делото се
установи коренно различна фактическа обстановка от тази, която А. е описал в
жалбата си. На посочената дата, която е била ден неделя, моите двама подзащитни
са изпълнявали трудовото си задължение на работното си място в Търговски център
„***” по *** на складовите помещения. И двамата, както заявиха в своите
обяснения, са осъществявали обход по предварително зададен от работодателя им
маршрут и са следели за безопасността и охраната на обектите. Единият от тях -
подсъдимият А.К. е забелязал, че една метална врата, разделяща два двора, е
била в необичайно състояние, а именно от заключена с резе, е отворена, което
предизвикало неговия интерес и задължение да заобиколи и да влезе в малкия двор, където са се
намирали няколко складови помещения по обходен път. Това обстоятелство го е
накарало да се свърже с неговия колега – подс. Г. и да го извика, за да
предприемат двамата съответните мерки и действия, които трудово правните им
задължения изискват от тях. Малко по–късно, преди да влязат в конкретния
склад, доверителите ми забелязват облегнат на оградата велосипед с кош -
обстоятелство крайно необичайно, водещо до извода, че вероятно някъде в обекта
има нарушител. Това за тях е било едно обосновано предположение, което е довело
до последващи техни законоустановени действия.
При извършения обход
забелязали метална решетка на складово помещение, която е била в необичайно
състояние, а именно - желязото е било извито нагоре. Желязо, представляващо
винкел, както аз си го обяснявам, с дебелина 2 – 3 см и дължина около 40 см,
даващо възможност да се проникне вътре. И двамата проверили и установили, че
металната врата е заключена, но следваща дървена врата е била притворена, тоест
отключена. Единият от тях я е побутнал с палката и е установил, че вътре в
склада се намира лице от мъжки пол, което късало, разхвърляло и премествало
складовите стоки. На поставения от двамата въпрос към това лице какво прави по
това време в обекта и защо унищожава чуждо имущество, бил получен отговор, че
крие нещо в кашоните. Имам предвид, че Р. е отговорил, че си крие нещо. Фактът
на установяването му на място дало пълното основание на моите подзащитни да
предприемат действия, като поканят същото лице да излезе от складовото
помещение и да им обясни по – подробно причината за действията му. Тъжителят се
промушил през металната решетка, както и вероятно преди това е влязъл там, след
което им е обяснил подробно механизма на проникването. Показал им е как е
изкривил желязото, как го е надигнал с
рамо и гръб, така че да може да се провре. От приложените по делото
доказателства установихме, че това желязо се намира към средата на вратата. В
този момент подсъдимите го приканили да ги придружи до портала, където след
пристигането на Полицията да даде обяснения. За колегата остана неизяснено защо
е било необходимо да го канят и придружат до портала, но това се установи от
разпит на свид.Г.. Практиката в такива случаи е да бъде заведен до портала и
оттам предаден на дежурния на портала, след което на Полицията, тъй като
техните задължения не приключват с това обстоятелство. Те трябва да продължат
своя обходен маршрут и да възпрепятстват евентуални нарушения на други лица.
Това е толкова логично и аз не виждам причина да стоят на място и да чакат
Полиция, тъй като в това време други лица могат да извършат набези върху
чуждото имущество.
Така или иначе предприети
са действия за отвеждането му до портала, като единият от подсъдимите го е
хванал за връхната му дреха откъм гърба и го е повел към прохода до портала. В
тясната част на прохода тъжителят, видимо раздразнен от ситуацията и от
развитието на събитията, които не били в негов плюс, след като чул доклада на
подс. К. за това, че е хванат крадец в склада и молбата за свързване с
Полицията, Р.А. заявил, както и колегата цитира пред Вас : „Вие сега за едни
кашони в затвора ли пак искате да ме вкарате?” Следващите действия, за разлика
от описаното в тъжбата, са много по - логични и отговарят на обективната истина
и се подкрепят от показанията на двамата подсъдими. Р.А. видимо разстроен и
очакващ събития, които в последствие действително са настъпили, се опитал да се
отскубне, като в ръката на подсъдимите останала горната му дреха. Мигновено
след това извадил и голяма отверка, която взел в едната си ръка и започнал да
замахва към подсъдимите, като при настъпилата схватка той успял да разпори
якето на подс. Г. с въпросната отверка. Подсъдимият К., видимо изненадан, а и
двамата са били крайно изненадани от неочакваната реакция на тъжителя, отстъпил
леко назад, залитнал и паднал, за разлика от обстоятелството, че повереникът не
може да си обясни как така нито единият
от тях не е паднал. Единият е паднал от настъпилата схватка, което е било използвано от тъжителя. Той е успял да
прескочи моя клиент и побягнал към оградата, където преди това е бил паркирал
своя велосипед. В този момент, подсъдимият Г. обясни пред Вас, че в момента на
падането, е успял да нанесе един - единствен удар с палката в крака на
тъжителя. Няколко метра след това А. загубил равновесие и паднал на земята,
като изпуснал отверката. Последвали няколко залитания и падания, с
претъркулвания, като в крайна сметка окопитилите се подсъдими го настигнали на
самата ограда, която тъжителят вече се бил опитал да изкачи и го издърпали за
краката, възпрепятствайки възможността му да избяга от търговския център.
Установено е по делото,
че няколко минути по - късно пристигнал и полицейският патрул. Категорично се
установи, че удари с палки, освен от
подс. Г. в областта на крака, не са били
осъществявани спрямо Р.А.. Всички разпитани полицейски служители
установяват, че такива видими телесни наранявания, както по лицето, така и по
горната част на тялото на тъжителя, не са били установени, тъй като същият е
бил гол в този момент от кръста нагоре.
Описаната фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, свидетелски показания на Началника на охраната - Г., обясненията
на подсъдимите, които са ясни, последователни и логични, и тези на всички
полицейски служители, отзовали се на място и разпитани пред Вас, както и тези,
които са осъществявали в последствие действия в досъдебното производство,
образувано срещу А. за кражба. Казвам
за кражба, защото за мен неговите действия са сочели на друго изпълнително деяние,
за което няма повдигнато обвинение, но за мен неговите действия категорично
сочат на извършено престъпление по чл.198 НК - грабеж.
Моля Ви да не кредитирате
показанията на свидетелката, поискана от частния тъжител - майка му, която не е
била свидетел - очевидец на случилото се и пресъздава неясни данни, получени от
заинтересования й син. Същата следваше да установи настъпилите неимуществени вреди, но тя така и
не успя и нейните свидетелски показания в тази насока бяха неуспешни.
Повереникът на тъжителя направи пред Вас правния извод, че причинените на
неговия клиент наранявания нямало как по друг начин да бъдат причинени, освен
от евентуалното противоправно действие на моите двама подзащитни, но така или
иначе това са едни предположения. Аз твърдя, че нараняванията на неговия клиент
са възникнали преди влизането му в складовото помещение. Обстоятелството, че
неговата майка свидетелства, че до три часа той стоял в тях и не е бил излизал,
а и след това излязъл, с нищо не се подкрепят от приложените по делото
доказателства. В тъжбата е описано как той бил видял мургаво момче да влиза в
този склад. Нека предположим, че той си е извоювал с битка мястото за този
склад. Другият момент е, че тези наранявания са били причинени от паданията,
които са били на няколко пъти. Третият вариант е вътре в самото арестантско
помещение да се е самонаранил. Ето, аз изложих три варианта и механизма на
нараняване от неустановено по делото лице. Така или иначе доказателства, че
моите подзащитни са нанесли такива наранявания, не са събрани по настоящото
дело.
Аз искам да заявя, че
деянието на моите клиенти не е престъпление, а частният тъжител иска видимо да
се възползва от неправомерното си поведение, за да облекчи и процесуалното си
положение и да получи неследващо му се обезщетение. Това се установява от
неговото поведение. Вижте кога се оплаква, по време не на самото задържане от
полицаите. Същият не се е оплакал на нито един от полицейските служители, не се
е оплакал също така и на охраната на търговския център. Това вече става в един
последващ момент, едва след привличането му като обвиняем по наказателното
производство, по което е осъден и след даване на обяснения. Въпреки че са
налице данни за противоправното му
поведение, явно Р.А. е изградил такава защитна версия, която да изкара
него - пострадал, а служителите на търговския център виновни и автори на
деянието по чл.130 ал.1 НК. В този смисъл твърдя, че всички изложени по тъжбата
обстоятелства, не само че не бяха доказани, но бяха и категорично опровергани.
Единственото
притеснително по делото е съдебно – медицинската експертиза. Не искам да
поставям под съмнение заключението на вещото лице, то е професионално
изготвено, отговаря на поставените въпроси, но както заявих преди малко, от
механизма на получаване на нараняванията, може да се приеме, че възможностите
за причиняването им са многобройни - както от удар с тъп предмет, така от
падане от собствен ръст, включително и от притискане към метална решетка.
На последно място, искам
да насоча вниманието на съда към
евентуалното приложение на института на чл.12А НК. В тази насока
многобройна практика има на Върховния съд. Необходимото условие за приложението
на чл.12А НК е твърдата увереност на дееца, че действията му, в конкретния
случай на дейците, че действията им са били насочени към задържане на престъпник
и тази увереност не може да бъде каквато
и да е било абстрактна или произволна проява на дееца, а следва обективно да
произтича от обстоятелствата, даващи
достатъчно основание, че се касае за лице, посегателство срещу което е
позволено от закона. В случая имаме задържане на крадец в момента на извършване
на деянието в складово помещение, в случая оградено с висока ограда, с метална
решетка и с други средства за защита на частно имущество. Видно от обясненията
на моите подзащитни, тяхната цел на инкриминираната дата е била единствено и
само да бъде задържано лицето и отведено до органите на Полицията, които да
извършат своите необходими процесуално – следствени действия. Така че това
тяхно поведение за тях е било абсолютно законоустановено - извършват действия
за защита на частен имот и за задържане на извършител на криминално деяние.
Така или иначе аз считам, че в конкретния казус чл.12А НК може да бъде приложен
по настоящото дело. Това действително е специална норма, екзотична за някои
съдебни състави в ПРС, но така или иначе съществува и в конкретния случая
напълно отговаря на събраните по делото доказателства. В този смисъл мога да
цитирам Присъда №421 по н. д. №55/2005 г. на
наказателно отделение на Върховен съд, Решение №603/21.11.2003 г. по н.
д. №341/03 г. и други, които за процесуална икономия няма да соча пред Вас.
Моля да отчетете и
добрите характеристични данни на подзащитните ми. Това са над петдесет годишни
мъже, които в целия си съзнателен живот са трудово ангажирани и след
пенсионирането си и двамата са наети като частни *** в конкретния търговски
център. Стриктно и съвестно са изпълнявали трудовоправните си задължения.
Техните действия са продиктувани единствено да задържат и предадат на полицията
извършителя на престъплението – Р.А.. И двамата са семейни, имат деца. Единият
има и непълнолетно дете. Подсъдимият Г. е с влошено здравословно състояние,
видно от приложените многобройни медицински документи. И двамата са неосъждани
лица. Никога не са имали сблъсък с правосъдната система, а едно такова
абсолютно противоправно поведение от страна на тъжителя ги е довело не по тяхно желание в съдебната зала
и то като подсъдими. В този смисъл аз считам, че единствената правна възможност
въз основа на събраните по делото доказателства
е да се признаят за невиновни.
Претендираме и
направените по делото разноски.
ПОДС. К.: Подкрепям
казаното от защитника ми.
АДВ. Д. /РЕПЛИКА/:
Колегата говори за схватка, в резултат на която единият от подсъдимите е
паднал. Ние сме съгласни с това, че е имало схватка, в която е възможно да е
имало падане и на някой от подсъдимите. Това, което аз твърдя, е, че е нямало
падане от подсъдимите в резултат на
гонката, за разлика от повереника ми, който е падал пет пъти. Това е странният
факт, който съдът ще прецени - как само
бягащият е падал, а гонителите не падат. Разбира се, че е имало схватка. Именно
в резултат на тази схватка са ударите описани в съдебно – медицинската
експертиза. Не съм съгласен, че показанията на майката не следва да бъдат взети
предвид. Тя ясно посочи, че Р. е бил във вид, който я е накарал да плаче на
съдебното заседание. Колегата твърди, че нараняванията би могло да бъдат
причинени извън въпросното помещение и то преди тъжителят да влезе в склада.
Както заявих, би следва да се прецени доколко принципно е възможно толкова
наранен човек и толкова бит да тръгне да къса кашони и да ги изнася с колело,
както и да буйства, и да се бие с ******. Това е нелогично. Относно
възможността за самонараняване в ареста, няма никакви данни, дори напротив.
Всички разпитани свидетели заявяват, че никой не е буйствал в помещенията на
ареста и ако е имало такова буйстване, то е тяхно задължение да поискат да бъде
извикан медицински персонал и да бъде оказана медицинска помощ, а не чак на
следващия ден по време на предявяването на обвинението да бъде назначена
съдебно – медицинска експертиза.
Относно това, че не се е
оплаквал на полицаите при задържането му, а едва при повдигане на обвинението,
полицаите заявиха, че не си спомнят Р. да се е оплаквал, а не че не се е
оплаквал. По принцип съм съгласен с това, което колегата заяви, че насочва
вниманието на съда към неизбежната отбрана. В случая е очевидно, че има
превишаване на неизбежната отбрана, а поведението на подсъдимите би било
похвално, че са задържали този престъпник, стига да не бяха всички тези наранявания.
Ч. ТЪЖ. А.: Подкрепям
това, което каза адвокатът ми. Правилно беше посочено от адвоката, че ме
пребиха от бой. Как така ще бъда наранен и ще ходя да взимам неща?
АДВ.С. /ДУПЛИКА/ : Нямам
какво да добавя.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ПОДСЪДИМИЯ:
ПОДС. К.: Основната ни
задача и цел е била винаги да спазваме реда и дисциплината и да опазваме
имущество. Моля съда да бъда оправдан.
Съдът се оттегли на тайно
съвещание за постановяване на присъдата.
Съдът след тайно
съвещание счете, че следва да бъде отменен даденият ход на съдебните прения и
да бъде възобновено съдебното следствие, след което да бъде прекратено
съдебното производство по делото, тъй като в хода на съдебното следствие от
постъпилото удостоверение от „Търговски център ***” АД, се установява, че и
двамата подсъдими към датата на инкриминираното деяние са длъжностни лица по
смисъла на чл.93 т.1 б.Б НК, поради което и изложените в тъжбата твърдения
касаят престъпление по чл.131 ал.1 т.2 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, което е от общ характер и не се преследва по тъжба на пострадалия от
престъплението, а за същото задължително се провежда досъдебно производство. С
оглед на изложеното съдебното производство по делото, включително и относно приетия
за съвместно разглеждане граждански иск за причинените от това деяние
неимуществени вреди, следва да бъде прекратено, а тъжбата в тази й част, ведно
с приложените материали, следва да се изпрати на РП – Пловдив по компетентност.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ дадения ход
съдебните прения.
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното
следствие.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НЧХД №2878/2014г. по описа на ПРС – ХХVІ н.с., образувано въз
основа на тъжбата, подадена от Р.М.А. против Г.Х.Г. и А.Н.К., включително и
относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск за причинените от
деянието неимуществени вреди.
Препис от тъжбата, ведно
с приложените към същата материали да се изпрати на РП - Пловдив по
компетентност.
Определението не подлежи
на обжалване.
Протоколът се изготви в
СЗ.
Заседанието се закри в
14.04 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Д.Д.