РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Белоградчик, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Е.
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100484 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявеният иск е с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК - за установяване правото на
собственост върху недвижим имот.
Ищците И. Е. А. и М. Е. Р. излагат в предявената искова молба : Собственици са на
дворна площ от 545 кв.м., съставляваща упи І-118 в кв. 16 по регулационния план на с. Р. ,
обл. В. ведно с построените в този имот сгради и на незастроена дворна площ от 465 кв.м.,
съставляваща упи ІІІ -118 в кв. 16 по регулационния план на с. Р. обл. В. на наследяване по
закон от Ж. Д. С. и давностно владение повече от десет години - изтекла в тяхна полза
придобивна давност през периода 2004 г. – 2019 г. Владели са имота явно, непрекъснато и
необезпокоявано от трети лица. Останалите наследници на С. не са се противопоставяли на
явно извършваните от тях дейности в имота. Във връзка с това на ищците е констативен нот.
акт на осн. чл. 587 ГПК № .., т. .. рег. № .., д. № ../..... г. Ответника А. Б. А. е предявил иск за
делба на проц. недв. имоти по гр.д. № 25/2020г. на БРС, като по този начин им оспорва
правото на собственост в/у имотите в пълен обем
Моли се да бъде установено спрямо ответника, че ищцците са собственици на проц.
недвижими имоти. Навеждат доводи и представят писм. доказателства в подкрепа на иска.
По искане на ищците е разпитан св. Н. К. Й..
Ответника е оспорил предявения иск.
Оспорва правопорждащи факти на правата на ищеца : - ищците не са владели проц. недв.
имоти самостоятелно, а само своите наследствени идеални части; - не са упражнявали
1
фактическа власт в/у целия имот, поради отсъствие от селото
Брани се с правни доводи - плащането на данък за имота не ги прави владелци
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна
Не се спори м/у страните, че правото на собственост в/у процесните имоти в с. Р.,
обл. Видин е принадлежало на Ж. Д. С.. Сред неговите наследници видно от представеното
по делото удостоверение за наследници са ищците/негови правнучки и ответника/също
негов правнук/
На ищците е съставен констативен нот. акт на осн. чл. 587 ГПК №..., т. .. рег. №......д. № ......
г.
Св. Н. Й. твърди в показанията си, че не знае от кого ищците имат имотите, но от както
помни знае, че те ползват имота. И. почти не идва, но М. всяко лято си идва от Америка и тя
надзирава имота. Не е чула някой да претендира, че имота е негов, а не на И. и на М..
Виждала е и друг човек в имота Е. - техен първи братовчед да коси около къщата. Той няма
претенции за имота, защото са се разбрали. До 2011 г свидетелката не е била в селото, а след
това е била постоянно там като е виждала И. да идва два-три пъти, а М. я е виждала през
лятото да идва.
От правна страна
Целта на установителния иск е да внесе яснота, определеност и безспорност в
гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо,
с което спорното право се потвърждава или отрича. В областта на вещното право
установителния иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като
неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича
съществуването на тия права у собственика.
Предметът на делото обхваща доказване титулярството на правото на собственост в/у проц.
недвижими имоти.
Не се спори м/у страните, че правото на собственост в/у процесните недв. земи в с. Р., обл.
В. е принадлежало на наследодателя Ж. Д. С., чиито наследници са ищците и ответника.
Съобразно постановките на тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълкувателно дело
№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от
един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога.
По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
2
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици.
Когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, той е държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия,
с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си, т. е. да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява
фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици.
Упражняващият фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира
спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи
установяване на своене и отблъскващи владението им.
Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение/каквото само и
единствено се доказа в случая относно проц. имоти/, за да се приеме, че упражнява
фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се
придобият по давност притежаваните от другите съсобственици идеални части от имотите е
необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез
действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ -
отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права.
Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява
намерение за своене.
Действията чрез които се осъществява не отричат правата на другите съсобственици, поради
което и не могат да обосноват извод за несъмнено владение, респ. и за изтекла в тяхна полза
придобивна давност./ така Решение № 8/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5109/2013 г., II г.о./
Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по
категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение
за своене на целия имот /вкл. на идеалните части на другите съсобственици/ и да са
достигнали до тяхното знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на
пълноправен индивидуален собственик на целия имот. /така Решение № 110/20.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г.о. /
Намерението на съсобственика, че владее имотите за себе си, само по себе си е ирелевантно,
ако не е демонстрирано явно и по категоричен начин спрямо останалите съсобственици.
Ирелевантно е обстоятелството, дали останалите наследници на общия наследодател Ж. Д.
С. са живеели в същото населено място и дали са ползвали имотите, тъй като това тяхно
поведение законодателят не приравнява на отказ от права.
Действията, с които се демонстрира отричане правата на другите съсобственици трябва да са
от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението
на останалите съсобственици, като при спор възразяващия носи доказателствената тежест да
установи т.нар. преобръщане на владението/interversio possessionis/.
Ако съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала от наследяване/
какъвто е настоящия случай/, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия
имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите
3
сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и
изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е противопоставил на
останалите своето намерение за това. Обикновеното неползуване на имота не води до
изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху
съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права.
Манифестирането на намерението да се свои целия имот е същественият елемент от
предвиденото в чл. 79 ЗС придобивно основание.
Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху
имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То
трябва да се противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да
бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им./ така Решение №
41/15.06.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2728/2021г., I г.о., Решение № 600/20.10.2003 г. на ВКС
по гр. д. № 300/2003 г., I гр.о./
Такива действия демонстриращи намерение за своене на проц. недв. имоти не се доказаха от
страна на претендиращите ищци И. Е. А. и М. Е. Р..
С доклада по делото, съдът е вменил в доказателствена тежест на ищците да докажат, че са
собственици на проц. недв. имот въз основа на давностно владение, т.е. че са упражнявали
фактическа власт в/у проц. недв. имоти през периода от 2004 г. – 2019 г.
Доказателства, установяващи, че ищците са упражнявали фактическа власт в/у проц. недв.
имот през този период не се представиха от страна на ищците. От показанията на св. Н. Й.
се установява само ползване на имотите от 2011 г.
По този начин в процеса ищците не ангажираха доказателства, от които се установява по
несъмнен и категоричен начин нито едно от обстоятелствата, разпределени им в тежест на
доказване.
Не се представиха доказателства, от които съдът да направи обоснован и законосъобразен
извод, че ищците са собственици на проц. недв. имот въз основа на давностно владение през
периода 2004 г. – 2019 г и изтекла в тяхна полза придобивна давност
Не се установи, че ищците, са владяли процесния недв. имот през период най-малко равен
на изисуемия се по закон давностен срок, а още по-малко т. нар. преобръщане на владението
/interversio possessionis/
Самото нотариалното производство за снабдяване с констативен нотариален акт / в случая -
нот. акт № .., т. .., рег. № ... д. ... / не е израз на намерението за своене, тъй като последното
следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на вещта, а не спрямо
трети лица и нотариуса. /в т. см. Решение № 204/11.01.2013 г. по гр. д. № 272/2012 г. на II
г.о./
Сред действията, с които се довежда до знанието на останалите сънаследници намерението
на сънаследник-съсобственик да свои целия имот не е вписването на констативен
нотариален акт, с който е признато право на собственост, в полза на един от сънаследниците
за целия сънаследствен имот, тъй като съобразно разпоредбите на ЗС и Правилника за
вписванията вписването няма такова действие./ така Решение № 161/19.07.2013 г. на ВКС по
гр.д. № 1163/2013 г., II г.о./
4
В заседанието по чл. 151 ал.4 ГПК/ за поправка и допълване на протокол/ е
проведен и повторен разпит на свидетел по чл. 171 ал.2 ГПК.Показанията на свидетеля Н.
Й. при повторен разпит за това дали потвърждава показания, отразени в протокол за разпит
пред нот. Калина Гашева от 10.09.2019 г. са ирелевантни по делото. Такъв въпрос не е
задаван в съд. заседание на 19.10.2022 г., нито въпроси, отговора на които като цяло да е
идентичен с потвържението заявено от свидетеля. Чрез въпроса дали потвърждава дадените
показания, отразени в протокол за разпит пред нот. Калина Гашева от 10.09.2019 г. ищците
се домогват до събиране на нови доказателства, което е недопустимо. В заседанието за
поправка и допълване на протокола могат да се събират само доказателства за проверка на
неговото съдържание, но не и нови доказателства.
По силата на чл. 154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания.
Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Страната може да не
разполага с доказателства и затова не ги представя. За някакво нейно задължение в такъв
случай не може да се говори, но последиците от недоказването ще настъпят. Въпросът за
доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказаното, т.е. състои се в правото
и задължението на съда да обяви за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически
факт е недоказан.
Като извод, следващ от изложеното, съдът приема, че в приложение на правилото за
разпределение на доказателствената тежест следва да приеме, че недоказаните факти не са
се осъществили - т.е., че претендиращите собствеността не са упражнявал в период по-дълъг
от 10 години фактическата власт в/у този имот, респ. че ищците не са собственици на имота
въз основа на давностно владение.
Поради изложеното съдът приема, че предявеният установителен иск с пр. осн. чл.
124 ал.1 ГПК е неоснователен и като такъв го отхвърля.
С оглед изхода на спора на ищците не следват разноски за държавна такса. Не им се
следват разноски и за адв. възнаграждение, тъй като по делото няма доказателства за
извършени такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от И. Е. А. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. В., ж.к. „..., бл...,
ет... и М. Е. Р. ЕГН ********** от гр. С., ж.к. “..” .. част, бл....,, вх.., ет..срещу А. Б. А. от гр.
Л., обл. М., ул. “..” № ., иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК за установяване съществуването
право на собственост на И. Е. А. с ЕГН ********** и М. Е. Р. ЕГН ********** върху
дворна площ от 545 кв.м., съставляваща упи І-118 в кв. 16 по регулационния план на с.
Репляна, обл. Видин, ведно с построените в този имот сгради и на незастроена дворна площ
от 465 кв.м., съставляваща упи ІІІ -118 в кв. 16 по регулационния план на с. Р., обл. В. като
неоснователен.
Оставя без уважение искането на И. Е. А. с ЕГН ********** и М. Е. Р. ЕГН
5
********** за присъждане на направени по делото разноски в размер на 50.00 лв. –
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6