Решение по дело №110/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО) образувано по жалба подадена

ОТ: Г. И. Ц., постоянен адрес [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*

ЧРЕЗ: адвокат Е. Б. -САК,

със съдебен адрес: [населено място], [улица], обл. С.,

[тел. номер]

ПРОТИВ: Решение № 740111****/20.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е отхвърлена жалба, регистрирана с вх. № 1012-13-8 от 22.01.2025 г., подадена от Г. И. Ц. с адрес [населено място], [улица], бл. *, вх. “*”, ап. *, ет* срещу разпореждане [номер]**** (прот.№ 2113-13-1129#2) от 18.12.2024 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал.1 от КСО.

С ИСКАНЕ: Да се отмени Решение № 740111****/20.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], като незаконосъобразно, в едно с произтичащите от това правни последици и да се върне преписката на административния орган за издаване на нов административен акт със задължителни указания по правилно тълкуване и прилагане на закона.

Претендира и присъждане на направените разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]., съгласно представеното пълномощно.

Към жалбата не се представят писмени доказателства и не са направени доказателствени искания.

Жалбоподателят твърди, че изводите на административния орган били неправилни и противоречащи на материалния закон, тъй като в разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО и чл. 18, ал.4 от НПОС се предвиждала законова възможност за т.нар. ранно пенсиониране, при условие, че лицата полагали труд, като военнослужещи и не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО. В чл.18, ал.4 от НПОС се създавала привилегия за лицата по чл.69 от КСО, които нямали необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл.69б от КСО, като се премахвала пречката за тези, които изначално отговарят на условията за възраст и стаж по чл.69б, ал.1 от КСО. Обратното означавало противоречие с принципите на чл. 3, т. 1, 2, и 3 от КСО, че държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването , солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. Норма от подзаконов нормативен акт - чл.18 , ал.4 от НПОС, не можела да преустанови действието на норми от по-висок ранг, тези на чл.69 и чл.69б от КСО. Нормата на чл.18 , ал.4 от НПОС била в противоречие с нормите на чл.69, ал.2 и 9 от КСО и на чл.69б, ал.1, т.1 и т.2 от КСО, поради това, че въвеждала нови правила различни от предвидените в нормите на КСО. При наличие на противоречие и на основание чл. 5, ал.1 от АПК, следвало да се приложат нормите на КСО, които давали възможност за избор и в случая жалбоподателката направила своя, като посочила, че желае отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б от КСО. Двете разпоредби, на чл.69 от КСО и на чл. 696 от КСО съдържали самостоятелни материални предпоставки и следвало да се приложи по - благоприятната от двете, за което заявителя бил направил своя избор.

Като приел, че не са налице условия за отпускане на лична пенсия по чл.69 от КСО - поради липса на изискуема възраст и не обсъдил доказателствата и условията по чл.69б, ал.1 от КСО административният орган допуснал нарушение на материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила постановил незаконосъобразно решение.

В същото време в оспорваното решение, административния орган приел, че положеният труд не е на длъжности от посочени в ПКТП/отм./ и ПКТП за първа категория, което от своя страна било в колизия с представените доказателства, а именно, че жалбоподателката е военнослужещ, както и в противоречи на законовата разпоредба на чл. 222 от КСО, че трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория труд. Цитираните от административния орган норми от ПКТП били неотносими и неприложими към настоящият казус, тъй като се отнасяли за лица на трудовоправно отношения.

В съдебно заседание, жалбоподателят нередовно призован не се явява чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и моли съда да постанови съдебно решение, с което да я уважи и да се отмени решението на Директора на ТП на НОИ П.*, в едно с произтичащите от това правни последици, като се върне преписката на административния орган за издаване на нов административен акт със задължителни указания по правилно тълкуване и прилагане на закона. Излага подборно изложени съображения в представени писмени бележки.

Претендира присъждане на направените в производство разноски по представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ- П., редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт С., която пледира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като провери процесуалните предпоставки за допустимост и след като констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – лице с право и интерес от обжалването, в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО преклузивен срок, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК във вр. чл.118, ал. 3 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол за законосъобразност на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТПНОИ, счита същата за допустима, поради което дължи разглеждането ѝ по същество.

Съдът, след като прецени доводите на страните и приобщените по делото писмени и гласни доказателства по препращане от чл. 144 от АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

От фактическа страна:

Със заявление с вх. № 2113-13-1029 при ТП на НОИ-[населено място] от 18.10.2024г. Галина Иванова Целкова е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия.

С разпореждане [номер]**** (прот.№ 2113-13-1129#2) от 18.12.2024 г., на основание чл.69, ал. 1 от КСО длъжностното лице е постановил отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. И. Ц.*, тъй като към 18.10.2024 г. - датата на заявлението, лицето има навършени 50 г. 09 м. 07 дни и по представените документи, зачетен от 01.02.1993 г. до 17.10.2024 г. (вкл.) осигурителен стаж като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (положен в структурите на М.) - 23 год. 06 месеца и 16 дни.; осигурителен стаж от трета категория труд - 08 год. 01 месец и 05 дни.; всичко превърнат осигурителен стаж на основание чл.104 от КСО към трета категория труд - 47 год. 04 мес. 02 дни. Не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69, ал.1 от КСО, тъй като Г. И. Ц.* не отговаря на условието да има навършена изискуемата се съгласно чл. 17а от НПОС възраст за 2024 г. - 54 години и 02 месеца.

С Решение № 740111**** от 20.02.2025 година директорът на ТП на НОИ- П.* е приел за неоснователна жалбата на Г. И. Ц. срещу разпореждане [номер]**** от 18.12.2024 година на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО и е отхвърлил същата. Приемайки от правна страна, нормата на чл.69, ал.9 от КСО в сила от 31.12.2016 г. предвидила, че се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст за лицата по чл.69, ал.1 от КСО. С оглед на това изискуемата възраст за придобиване право на пенсия по чл.69, ал.1 от КСО от 01 януари 2024 г. е 54 години и 02 месеца за мъжете и жените. В този смисъл редакцията на чл.69, ал.1 КСО била приета и съблюдавала стриктно принципа за липса на дискриминация. Служителите по специалните закони, изброени в чл.69 от КСО, в т.ч. и по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България не фигурират сред лицата, осъществяващи труд от първа категория. От друга страна, от съдържанието на нормата на чл.222 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е видно, че положеният труд се зачита (т.е. по силата на закона се приравнява, макар действително да не е) като първа категория труд. За тази категория лица се внасят осигурителни вноски във фонд „Пенсии за лицата по чл.69“ но не и в професионален пенсионен фонд. разпоредбите на чл.69, ал.1 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържали различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. При съпоставяне на текста на чл.18, ал.4 от НПОС със съответните текстове на чл.69 и чл.69б от КСО е видно, че чл.18, ал.4 от НПОС по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Дори напротив - чл.18, ал.4 от НПОС урежда облагоприятстваща възможност за лицата, които са положили стаж в специалните ведомства, който обаче не е с достатъчна продължителност за пенсиониране по реда на чл.69 от КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл.69б от КСО. В този смисъл, изключението в чл.18, ал.4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст. Ако се допусне лицата, които имат стаж с изискуемата продължителност по чл.69 от КСО, но нямат необходимата възраст, посочена в същата норма, да се пенсионират по чл.69б от КСО, това поставя в опасност не само осигурителната система, но застрашава както осигурителните принципи, така и общите принципи на правото, като в същото време създава основания за дискриминационно третиране.

Срещу това решение е подадена Жалба с вх. № 1012-13-8#4 от 18.02.2025 година, чрез Директора на ТП на НО П. във връзка с която е образувано настоящото дело.

При така установените по делото фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал.1, т.2, б. „а“ с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ по чл.117, ал.3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен.

Предмет на съдебния контрол в рамките на настоящото съдебно производство е Решение № 740111**** от 20.02.2025 година, което е издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – П., който съобразно разпоредбата на 117 ал.3 от КСО в едномесечен срок от получаване на жалбите или исканията следва да се произнесе с мотивирано решение. Въз основа на това следва да се направи извод, че именно ръководителят, в лицето на директора на териториалното поделение на Национален осигурителен институт- П.* се явява териториално и материално компетентен да издаде съответното решение, с което е отхвърлил жалбата на жалбоподателя, респективно е потвърди оспореното разпореждане на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Оспореният акт е издаден в предписаната от закона форма, като нито един от неговите съществени елементи, посочени в чл.59, ал.2 от АПК и съставляващи съвкупността от изисквания за външното оформяне не е нарушен по начин, който да води до липса на волеизявление. Същият е мотивиран, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Въз основа на изложеното, съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.146, т.2 от АПК.

При издаване на оспорения административен акт изцяло са спазени и административнопроизводствените правила, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Съдът намира обжалваният административен акт за противоречащ на материалноправните разпоредби, предвид което счита, че е налице основание за отмяна на същия на основание чл.146, т.4 от АПК, а аргументите за това са следните:

Спорът в настоящият случай е с правен характер и се свежда до това, дали към момента на подаване на заявление с вх. № 2113-13-1029 от 18.10.2024 година заявителката, сега жалбоподателката е придобила право на пенсия.

Между страните не е налице спор, че към датата на подаване на заявлението – 18.10.2024 г., Г. И. Ц.*, има навършени 50 г. 09 м. 07 дни и по представените документи, зачетен от 01.02.1993 г. до 17.10.2024 г. (вкл.) осигурителен стаж, като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (положен в структурите на М.) - 23 год. 06 месеца и 16 дни.; осигурителен стаж от трета категория труд - 08 год. 01 месец и 05 дни.; всичко превърнат осигурителен стаж на основание чл.104 от КСО към трета категория труд - 47 год. 04 мес. 02 дни.

Съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС, лицата които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Уредените хипотези по чл. 69 и чл. 69б КСО са еднакво приложими при наличие на фактически състав, какъвто уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг, и са с равнозначно приложение с оглед на правните последици. Това означава, че при наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б от КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено в която хипотеза може да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете, следва да се приложи нормативна уредба в по-благоприятен вариант за заявителя. Норми от подзаконов нормативен акт като чл. 18, ал. 4 от НПОС не могат да преустановят действието на норми от по-висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б от КСО. На следващо място, тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС следва да бъде в смисъл, че има указателен характер за правата по чл. 69 и чл. 69б от КСО. Ако в приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС се стигне до извод, че има ограничаващ характер, то следва да се приложат разпоредбите от по-висок ранг съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от АПК. С оглед на това, при установеното, че са били налице материалните предпоставки на разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, то разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не е пречка за отпускане на исканата пенсия.

В същия смисъл е и формираната трайна практика на ВАС, VІ отд., изразена в решенията по адм. дела № 9879/2020 г., № 10189/2020 г., № 11052/2023 г., № 5649/2024 г., № 10885/2024 г., № 11098/2024 г., 11285/2024 г., и др.

В тази насока е съдебната практика на Върховен административен съд, който приема, че институтите на чл. 69 и чл. 69б КСО не се в условията на обуславящ/обусловен т. е. за придобиване право на пенсия от лица, работещи при условията на първа или втора категория труд (чл. 69б КСО), са без значение обстоятелствата, дали същите са и военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, които не са достигнали изискуемата се възраст (но не и осигурителен стаж) за придобиване право на пенсия по чл. 69 КСО и след като отговарят на изискванията, то следва да се извърши преценка на правото на пенсия. При наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено, в която и хипотеза да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете, следва да се приложи нормативната уредба в по-благоприятния за заявителя вариант.

Прието е, че привилегията, създадена с чл. 18, ал. 4 от НПОС по отношение на лицата, непридобиващи право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО, не създава пречка лицата, поначало отговарящи на условията на чл. 69б от КСО, какъвто е разглежданият случай, да се пенсионират по този преференциален ред

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени в противоречие с материалноправните разпоредби – основание по чл.146, т.4 от АПК, поради което ще следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. И тъй като естеството на акта не позволява разрешаване на административноправния въпрос по същество от съда, то с оглед правилото на чл.173, ал.2 от АПК, след отмяната на административните актове на органите на ТП на НОИ- П., делото ще следва да се изпрати на органа като преписка за разглеждане на заявление с вх. № 2113-13-1129/ 18.10.2024 година подадено от Галина Иванова Целкова, при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, при преценка на останалите нормативно установени изисквания за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б от КСО.

По разноските:

По направените искания за разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК право на разноски има жалбоподателя. Същия претендира и представя доказателства за строени в размер на сумата от 1000 лева / хиляда и десет лева/ заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 26.02.2025г. По делото ответника е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав, след като съобрази даденото тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС в Решение от 25 януари, 2024 г. по дело С-438/22 на СЕС счита, че така претендирания размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, не съответства фактическа и правна сложност на случая на делото и проявената от адв. Целкова активност. Поради което съдът намира, че така претендирания размер на адвокатско възнаграждение излиза извън постигането на легитимната цел на закона, а именно за постигне на еквивалентност и баланс между обществения интерес от справедлив съдебен процес, действителната правна и фактическа сложност на правния спор и реалния обем от извършена работа от изготвилия жалбата адвокат и хода на производство приключило в едно съдебно заседание. Поради това този съд намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди сума в размер 500.00 лв., предвид факта, че делото е протекло само в едно съдебно заседание и същото не се отличава с фактическа и правна сложност в сравнение с други подобни казуси, съдът счита, че направеното от страна на ответника възражение за прекомерност е основателно.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, СЪДЪТ

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г. И. Ц.** с постоянен адрес [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап* Решение № 740111**** от 20.02.2025 година на Директора на ТП на НОИ - Перник, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу разпореждане [номер]**** (прот.№ 2113-13-1129#2) от 18.12.2024 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал.1 от КСО, като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО при ТП на НОИ- П.* за произнасяне по заявление с вх. № 2113-13-1029 при ТП на НОИ-[населено място] от 18.10.2024г., депозирано от Г. И. Ц.** с постоянен адрес [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.* при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт- Перник ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Ц.**, постоянен адрес [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.* сумата от 500.00 лв. / петстотин лева / представляваща сторени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.