Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 28.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на четвърти юни две хиляди и деветнадесета
година
в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря С. Калоферова разгледа т.д. № 513 по описа за 2019 г.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Н.А.ЗА П.твърди,
че
държавата е кредитор на ответника Т.Н. ЕООД, срещу когото
има непогасено изискуемо частно държавно вземане, произтичащо от договор за
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ от 28.03.2014 г. Твърди, че извършените от ответника-бенефициер
разходи не били надлежно верифицирани и поради това той дължал да върне авансово
заплатената сума в размер на 3990 лв., ведно с лихва. Задължението не е
изпълнено до настоящия момент въпреки настъпилата забава. Молителят поддържа,
че неизпълнението се дължи на невъзможност за погасяване. Ето защо, в
качеството си на субект, комуто е възложено събиране на процесното вземане
съгласно чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗНАП, молителят моли съда да открие спрямо длъжника
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, а евентуално –
свръхзадълженост. Претендира разноски.
Ответникът Т.Н. ЕООД не оспорва кредиторовото качество и
състоянието на неплатежоспособност.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно
активната легитимация на молителя:
От събраните писмени доказателства и
заключението на СИЕ се установява, че на 28.03.2014 г. между Агенция по
заетостта и Т.Н. ЕООД е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по ОП
Развитие на човешките ресурси, по силата на който бенефициерът има право да
получи безвъзмездна финансова помощ в размер на 100 % от общите допустими
разходи (19 961,13 лв.) за изпълнение на проект „Опознай родината“. В
изпълнение на договора органът е извършил авансово плащане в размер на 3990 лв.,
получено от ответника на 28.04.2014 г.
На 26.09.2014 г. ответникът е подал молба за плащане
на сумата от 15 971,13 лв., като поради непредставяне на изисканите
документи, удостоверяващи извършването на разходите, искането не е
удовлетворено и разходите не са верифицирани. Поради това на основание чл. 16.1
от договора ответникът е поканен да възстанови авансово заплатените суми, което
той не е сторил. За посоченото вземане е съставен Акт № 30/17.06.2016 г. за
установяване на частно държавно вземане.
Ето защо съдът приема, че държавата е
кредитор на длъжника с вземания по чл. 608, ал. 1, т. 3 ТЗ и молителят като
неин субституент е активно легитимиран да иска откриване на производство по
несъстоятелност спрямо него.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не
е временно (арг.чл. 631 ТЗ) и именно то
да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения
в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай е налице непогасено изискуемо частно
държавно вземане. Ответникът не проведе обратно доказване за оборване на
презумпцията. Напротив, от заключението на СИЕ се установява, че коефициентът
на обща ликвидност, който отразява платежоспособността, е под референтните
стойности за целия изследван период 2015 г. – 2018 г. Състоянието е трайно, тъй
като търговецът – съгласно заявеното от него твърдение – не извършва дейност в
периода 2015 г. до настоящия момент. Това се подкрепя от липсата на
регистрирани МПС и открити банкови сметки, на които ответникът да е титуляр.
Поради изложеното съдът приема, че е налице
неплатежоспособност и молбата за откриване на производство по несъстоятелност
на това основание следва да бъде уважена. Състоянието
на свръхзадълженост е ирелевантно, доколкото е въведено като евентуално основание
на молбата по чл. 625 ТЗ.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата
съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова
невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
В настоящия случай ответникът е изпаднал в забава за връщане
на неотчетения аванс, считано от 20.01.2016 г. (до този момент е текъл срок за
доброволно изпълнение, предоставен с писмо от 24.11.2015 г.). Към тази дата
финансовото състояние на длъжника е било влошено (според коефициента за обща
ликвидност за 2015 г. и 2016 г.). Ето защо датата, на която двата елемента на
неплатежоспобността (наличие на непогасено задължение и невъзможност за
неговото погасяване) са налице, е 20.01.2016 г. Тази дата следва да бъде
определена за начална.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От заключението на СИЕ и служебно изисканата справка
относно наличието на банкови сметки е видно, че дружеството не разполага с
парични средства за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност. В указания срок не е внесена определената сума за покриване на
началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл.
632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Т.Н. ЕООД, ЕИК********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 20.01.2016 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Т.Н. ЕООД, ЕИК********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Т.Н. ЕООД, ЕИК********.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Т.Н. ЕООД, ЕИК********.
СПИРА производството по т.д. № 513/2019 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване
на решението производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА Т.Н.
ЕООД, ЕИК********, да заплати на Н.А.по П.сумата от 830 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: