Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260667
гр.
Пловдив, 07.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в
публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Елена Апостолова като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4533/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 2-ЗОБВВПИ-3/22.06.2020
г. на началник Второ РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на И.Б.П. с ЕГН **********
на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е наложена глоба в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят моли да се отмени НП.
Съображенията му са свързани с липсата на противоправност е поведението му, тъй
като е извадил законно притежаваното си оръжие при самозащита.
Въззиваемата страна взема писмено становище,
в което се поддържа законосъобразността на издаденото постановление. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Съдът като съобрази доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда
от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима. Разгледана
по същество е основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят И.Б.П. законно
притежавал пистолет „Глок-19“ кал. 9х19 с № ***. Той разполагал с издадено
разрешително за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие №
20160197003/04.08.2015 г. с валидност до 02.12.2023 г.
На 04.06.2020 г. около 18 ч.
жалбоподателят се движил с автомобил по бул. „Марица“ в гр. Пловдив, като в
близост до моста на река Марица, продължение на бул. „Руски“, спрял да даде път
на пресичаща пътното платно жена. За него се намирали други автомобили, от
които в този момент започнали да звучат клаксоните им. Без реакция от
жалбоподателя, той се запътил към магазин на ул. „Янко Сакъзов“. В този момент
непозната за него кола засякла пътя му. Настъпила ескалация на ситуацията, от
едната страна на която се намирали няколко момчета, а от другата
жалбоподателят. В този момент той носил в себе си законно притежавания пистолет
в определеното за това място. Момчетата го заплашили, поради което П. извадил
пистолета си и го насочил в безопасна посока, а именно във въздуха, без да
произведе изстрел.
Въз основа на това бил съставен АУАН
№ 3, бл. № 537918/04.06.2020 г. за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ.
Актът е съставен в присъствието на свидетел и жалбоподателя, който направил
възражения, като посочил, че се чувствал застрашен за живота и здравето си.
За извършеното нарушение било
издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена на основание
чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ глоба в размер на 500 лв. за нарушение на посочената
норма.
Описаната фактическа обстановка се
установява от свидетелските показания на А.Н. – актосъставител, както и от приложените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, докладна
записка рег. № 435р-14008/29.06.2020 г., оправомощителна заповед №
8121з-595/26.05.2015 г.
Разпитан в съдебно заседания
свидетелят Б. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него,
като споделя, че описаната в акта фактическа обстановка е такава, каквато е
възприел след преглед на запис на случилото се и устните обяснения на
жалбоподателя, които съответствали.
Показанията му съответстват на
останалите събрани доказателства, като се подкрепят и изготвената от него
докладна записка. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и последователни. Поради тези причини съдът им дава вяра.
Показанията не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха
факти и не ангажираха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват
извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН или на различна фактическа
обстановка. Тези показания са достоверен източник на информация.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 40, 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Съставен е в присъствието на нарушителя, подписан е от
съставителя и един свидетел. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН
в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП
от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
нарушаване на правилата спрямо лицата, които притежават огнестрелни оръжия, свързани
с тяхното носене.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно АНО
е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушаване на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ.
Нормата на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ предвижда забрана за открито
носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна
дейност. Приложената разпоредба регламентира задълженията на лицата, които имат
законно притежавано оръжие, свързани с тяхното открито носене на обществени
места. Поради липсата на легална дефиниция обществено място следва да се приема
такова, до което имат достъп неограничен и неопределен кръг от хора, а
откритото носене – такова, чрез което всеки един би имал пряк визуален контакт
с оръжието на адресата на нормата, независимо къде по тялото му е поставено или
се държи. От друга страна под носене се приема упражняването на непосредствена
фактическа власт върху оръжието, така че да може да бъде употребено, без обаче
да са предприети самите действия по употребата му, като изваждане от
определеното за носене място и боравене с приборите му.
Настоящият съдебен състав като
прецени данните по делото и установените факти, намира, че поведението на
жалбоподателя не може да се подведе под нарушената норма. В конкретния случай
няма доказателства жалбоподателят да е носил открито законно притежаваното
оръжие. Неговата поява се явява като продължение на действия по подготовка за
използване на оръжието, т.е. по изваждане от мястото за носене и насочването му
в безопасна посока. Следователно жалбоподателят е прекъснал действията си по
носене на оръжието, а съответно и е излязъл извън обхвата на правилото за
поведение по чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ, като е предприел поведение по
изваждането на оръжието си. Следователно не се установява от обективна страна
да е осъществен състава на вмененото нарушение като открито е носил оръжие на
обществено място, доколкото поведението на жалбоподателя не може да се подведе
под фактическия състав на нормата, която му е вменена в нарушаване. Последица
от този извод е незаконосъобразността на постановлението, а оттам и неговата
отмяна.
От друга страна съдът намира, че
поведението на жалбоподателя не е общественоопасно по смисъла на чл. 8 от ЗАНН
вр. чл. 12 от НК. Установи се по делото, че спрямо него е настъпило
непосредствено противоправно нападение чрез засичането на траекторията на
движение от друг автомобил, ескалиране на ситуацията и заплаха от други лица
срещу неговата личност и здраве, поради което чрез демонстрацията на личното си
оръжие в рамките на необходимите предели, насочвайки го в безопасна посока без
да го употребява, е предотвратил по-неблагоприятни последици за себе си, т.е.
налице е неизбежна отбрана, макар да не са причини вреди на нападателите. По
тази причина съдът е на мнение, че липсва и още един елемент от състава на нарушението, а именно неговата
обществена опасност, което изисква отмяната на обжалваното постановление.
Всичко изложено по-горе дава
основание на съда да прецени, че АНО неправилно е подвел под административнонаказателна
отговорност жалбоподателя като неправилно е приложил материалния закон.
Поведението му не незаконосъобразно и той не следва да носи отговорност за
него. Стореното от жалбоподателя не представлява нарушение на нормата на чл. 60,
ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ и не следва да бъде наказван. Като е сторил обратното и
е издал НП, с което го е наказал за деяние, което е квалифицирал като нарушение
на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ, е издал незаконосъобразен акт. Това обуславя
и неговата отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 2-ЗОБВВПИ-3/22.06.2020
г. на началник Второ РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на И.Б.П. с ЕГН **********
на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия
е
наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.