№ 7476
гр. София, 15.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:К. Пл. К.
като разгледа докладваното от К. Пл. К. Частно гражданско дело №
20231110171614 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„...... за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от Д. Ц. Я..
Със заявлението се иска присъждане на сумите:
- 700.00 лева – главница по договор за кредит;
- 110.00 лева – договорна лихва върху нея;
- 539.52 лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги
съгласно договор за допълнителни услуги от 16.01.2023г., към договора за кредит;
- 63.30 лева – договорна лихва върху нея;
- законна лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението –
28.12.2023г., до окончателното му плащане.
Съдът намира, че по отношение на сумите за възнаграждението за закупен
допълнителен пакет услуги и мораторната лихва върху него, заявлението следва да се
отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат
за недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между ..... и Д. Ц. Я. договор за заем има характер на потребителски
договор. Търсената сума от 539.52 лева представлява възнаграждение за допълнителни
услуги, които съдът намира, че се основават на нищожни клаузи, доколкото начислени
1
по този начин – към месечните погасителни вноски, се явяват дължими в нарушение на
принципа за справедливост в гражданските отношения и води до скрито оскъпяване на
заема, като очевидно не са включени в ГПР. Клаузата е уредена и в противоречие с чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Претенцията за присъждане на лихва за забава върху тази главница
съдът също счете за неоснователна като акцесорна.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и
коригираните в издадената заповед суми за разноски, а именно – 16.20 лева държавна
такса /за горницата до 28.26 лева не се присъжда/, както и 28.67 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно
уважената част от исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй
като са разноски в заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи
отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
подадено от „......, ЕИК ..., срещу Д. Ц. Я., в частта относно следните суми: 539.52
лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги съгласно договор за
допълнителни услуги от 16.01.2023г., към договора за кредит; 63.30 лева – договорна
лихва върху нея.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2