№ 22281
гр. С, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110166537 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ПИБ“ АД с ЕИК: ****** и адрес:
гр. С, бул. „ДЦ“ № 37 срещу Н. С. Н. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. С, ж. к. „М
I“, бл. 71, вх. 2, ет. 11, ап. 125, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, по
иска по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за сумата от 1000 лева, представляваща главница по
Договор за предоставяне на банков кредит - овърдрафт по разплащателна (картова) сметка
на физически лица № 000OD-R- 011749/28.07.2014 г., ведно със законна лихва от
25.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 904,49 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 01.01.2015 г. до 04.08.2022 г., сумата от 1509,75 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 19.12.2014 г. до 04.08.2022 г., сумата от 5,56 лева,
представляваща законна лихва за периода от 05.08.2022 г. до 24.08.2022 г., сумата от 31
лева, представляваща такси за поддръжка на карта, както и сумата от 60 лева,
представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 46036/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че в негова полза съществуват вземания спрямо ответника Н. С. Н. по
сключен Договор за предоставяне на банков кредит - овърдрафт по разплащателна (картова)
сметка на физически лица № 000OD-R- 011749/28.07.2014 г., по силата на който ответникът
получил паричен заем в размер на 1000 лева, като се задължил да върне заетата сума до
28.07.2015 г. (съгласно т. 2 от договора за кредит). Сочи, че в т. 2.1. от договора за кредит е
уговорено, че срокът за ползване и погасяване на овърдрафта се удължавал автоматично
всеки път за нов срок от една година, при условие че никоя от страните не е уведомила
другата за прекратяване на договора по реда, предвиден в Общите условия. Твърди, че
предоставената в заем сума по кредита е изцяло усвоена по банкова сметка като посочва
конкретните дати и усвоени суми. Посочва и че са налице погасявания на суми на конкретни
дати, но предоставеният банков кредит е в просрочие, считано от 19.12.2014 г., респ. общо
2806 дни към 24.08.2022 г., вкл. Посочва, че поради неплащане в срок на задълженията по
договора за кредит и на основание раздел IX, т. 9.1 вр. с т. 9.1.1, буква „д“ от Общите
условия на банката, чрез ЧСИ СЯ, рег. № 844 на КЧСИ, до ответника е изпратена покана за
1
доброволно изпълнение на задълженията по кредита и надлежно връчена на същия на
22.06.2022 г., въпреки това плащане не последвало. Ето защо банката обявила кредита за
изцяло предсрочно изискуем, считано от 05.08.2022 г. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който изцяло
оспорва исковите претенции. Оспорва да е получил договорената сума в размер на 1000
лева, а дори да е получил същата, то с нея били погасени стари задължения на ответника.
Релевира възражение за недействителност на процесния договор за кредит, както и на
отделни негови клаузи като противоречащи на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП по аргументи, че между
страните липсва съгласие за размера и основанието на договорната лихва върху главницата,
както и за договорен лихвен процент, като същият бил определен въз основа на методика на
кредитора. Навежда твърдения, че клаузите на раздел II от договора са неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 10 ЗЗП, доколкото същите поставят изпълнението на
задълженията на банката в зависимост от условие, чието сбъдване зависи единствено от
волята на същата, респективно позволяват на кредитора едностранно да променя условията
на договора въз основа на непредвидено в него основание. Твърди, че процесният договор не
съдържа информация за правото на потребителя да получи извлечение по сметка, съгласно
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, поради което същият счита за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Сочи, че таксите за поддръжка на картата и изпращане на
уведомление за предсрочна изискуемост са прекомерно високи и като такива противоречат
на закона. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните с исковата молба вземания. Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Софийският районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл.9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за главница, възнаградителна лихва и
неустойка по договор за банков кредит, сключен с потребител.
За основателността на така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже
сключването на посочения в исковата молба договор за кредит и изпълнение на
задължението си да предостави кредита. В тежест на ищеца е да установи съществуването
на валидно уговорени клаузи за възнаградителна лихва и неустойка, които не са
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП или че тези клаузи са уговорени индивидуално с
потребителя по реда на чл.146, ал.1 ЗЗП. В тежест на ищеца е да установи и настъпване
изискуемостта и размера на претендираните вземания.
Не е спорно между страните, че е подписан Договор за предоставяне на банков кредит -
овърдрафт по разплащателна (картова) сметка на физически лица № 000OD-R-
011749/28.07.2014 г. Съгласно чл. 1 от същия банката предоставя на кредитополучателя
правото да ползва овърдрафт по разплащателна (картова) сметка с IBAN:
BG30FINV9150101623454 (Сметка) при максимален размер на надвишението (лимит) до
1000 лева. Съгласно чл. 2 крайният срок за погасяване на овърдрафта е до 28.07.2015 г., като
с чл. 2.1. е предвидено срокът на договора, респективно срокът за ползване и погасяване на
овърдрафта, да се удължава автоматично всеки път за нов срок от една година, при условие,
че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на Договора по реда,
предвиден в Общите условия.
С отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва да е получил сумата от 1000
лева, поради което в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е изпълнил поетото с
договора задължение да предостави кредита, в какъвто смисъл изрично са му дадени
указания с доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1 ГПК
Съгласно чл. 3.2., част от раздел III – „Условия за ползване на овърдрафта“ от Общите
условия към договора, с подписване на Договора Кредитополучателят оторизира Банката да
2
извършва плащания по наредените й чрез дебитната/ите карта/и към Сметката или по друг
допустим начин операции и съответните им такси и комисиони, надвишаващи наличността
по разплащателната сметка до разрешения размер (лимит) на овърдрафта. Посочената
разпоредба води до извод, че за конкретното усвояване на отпускания овърдрафт е
необходимо реализиране на допълнителни обстоятелства – а именно искане за конкретно
плащане над наличността по разплащателната сметка, отправено чрез заявка за плащане на
конкретно задължение чрез дебитна карта или по друг начин и съответното изпълнение чрез
плащане от страна на банката на наредения получател на средствата.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза от страна на ищцовото
дружество са направени счетоводните записвания по Договор № 000ОD-R011749
/28.07.2014г., съгласно които усвояването суми от кредитния лимит е извършвано чрез
плащане с карта на ПОС терминал и теглене от АТМ /банкомат/, както и чрез погасявания
по усвоен Кредит № 000LD-R-019123 от 28.07.2014 г.
Договорът за потребителски кредит, какъвто е настоящият договор, по същество е
договор за заем, който е реален договор, поради което предоставянето на заетата сума е
елемент от фактическия състав, пораждащ облигационното правоотношение между
заемодател и заемополучател. В случая ищецът, който носи доказателствената тежест да
установи валидното възникване на договорната връзка с ответника, не ангажира надлежни
доказателства, от които при условията на пълно и главно доказване да се установява, че
сумата е предадена на соченото като кредитополучател лице. Предаването на сумите
съобразно спецификата на договора и с оглед начина на осчетоводеното усвояване изисква
да бъде установено, че на кредитополучателя е предадена конкретна дебитна карта ведно с
ПИН и че с тази именно карта са извършени транзакции, като не е необходимо изрично
установяване физическото лице, извършило фактически транзакциите. По отношение
осчетоводеното усвояване чрез погасяване на задължения по друг договор за кредит не се
доказва да е налице съществуващо към датата на съответното усвояване вземане на Банката
по друг кредит с ответника, за да е приложима нормата на т. 5.4.2 вр. 5.4.1 от ОУ, нито се
установява нареждане за плащане на задължения на трето лице.
С оглед посоченото не може да бъде прието, че осчетоводените нареждания за превод
от разрешения овърдрафт чрез карта и по друг кредит са направени от името и за сметка на
кредитополучателя, поради което и плащанията, макар и осчетоводени като усвояване на
овърдрафта не се доказва да съставляват получаване на заемната сума, поради което и остава
недоказано завършване на фактическия състав, пораждащ договорната връзка.
Следователно не може да се приеме за доказано възникването на наведеното като
основание от страна на ищеца облигационно отношение, в рамките на което се претендират
процесните вземания. Поради това и предявените искове се явяват неоснователни.
Вземанията в размер на 31 лева за поддръжка на карта на самостоятелно основание не
се установява изобщо да са възникнали предвид липсата на доказателства за конкретна
карта, която да е предоставена по процесния договор на ответника и за обслужването на
която да е налице конкретно договорно основание за дължимост на такси в претендирания
размер.
За пълнота следва да се отбележи, че при проверка за наличие на неравноправни клаузи
в договора, извършена както по възраженията на ответника, така и служебно от съда
съгласно чл. 7,ал. 3 ГПК, се констатират такива.
В тази връзка съдът съобразява, че съгласно общата норма на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл.
146 ЗЗП неравноправна клауза в договор с потребител, е всяка уговорка, която е направена в
негова вреда, която не отговаря на добросъвестността и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като
съгласно алинея 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по по
3
- благоприятния за потребителя начин.
Според т. 2 от диспозитива на решение на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, § 2 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде
изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите
институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която
да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. За
да установи дали, в разрез с принципа на добросъвестност, дадена клауза води до значителна
неравнопоставеност в ущърб на потребителя, националният съд трябва да провери дали
продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с
подобна клауза след индивидуално договаряне (т. 57 от решението по С-186/16, в който
смисъл и решение по C-415/11, т. 68 и 69).
Преценката на клаузите на процесния договор за кредит показва, че е налице
договаряне във вреда на потребителя, което следва от съвкупното тълкуване на
разпоредбите на чл. 2.1 от договора и на Общите условия - раздел V Погасяване на
овърдрафта, раздел IX Предсрочна изискуемост и раздел XII Срок на договора. В случая
формурлирането на крайния срок за издължаване на овърдрафта е извършено по начин, че
потребителят да не е в състояние да прецени икономическите последици от сключването на
договора; /чл. 143,ал. 2 , т. 19 ЗЗП/. В този смисъл съгласно чл. 2.1. е предвидено
автоматично продължаване както на срока на договора, така и на срока за погасяване на
овърдрафта, ако никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му по реда,
предвиден в Общите условия. Видно от т. 12.2 от Общите условия обаче прекратяването на
договора от страна на Кредитополучателя може да бъде извършено с писмено заявление, но
само при условие че погаси задълженията си по договора в пълен размер и съответно
прекратяването настъпва от датата на пълното погасяване на задълженията. Следователно
срокът за връщане на овърдрафта е на практика предпоставен от самото връщане, съответно
автоматичното продължаване на този срок може да е многократно и без ограничение във
времето, в който продължен многократно срок потребителят дължи възнаградителната
лихва, уговорена с чл. 3 от договора. Посоченото поставя потребителя в невъзможност да се
освободи от договора и да препятства автоматичното му прекратяване в случай на
невъзможноост да изпълни в пълен размер всички задължения.
Едновременно с посоченото съгласно т. 4.1.1. от ОУ дължимите от Кредитополучателя
за ползване на овърдрафта се събират служебно от Банката в края на всеки календарен месец
от разплащателната (картова) сметка, по реда на т. 5.4. и т. 11.1. от ОУ. Съгласно т. 5.4. 1 с
подписване на договора Кредитополучателят дава съгласие Банката: да задължава служебно
разплащателната му (картова) сметка и с всички авоари по нея да издължава едностранно
дълга по овърдрафта и всички изискуеми суми по Договора, и по всички Договори,
сключени с Банката, по които Кредитополучателят е страна, включително лихви, такси и
комисиони до окончателното им погасяване в следния ред: 1. такси, комисиони и разноски;
2. наказателна лихва; 3. просрочена лихва; 4. главница, освен ако страните се договорят
изрично за друго. С чл. 5.4.2 от Общите условия е предвидено, че при липса на собствени
средства по Сметката Банката издължава изискуемите суми съгласно т. 5.4.1 за сметка на
овърдрафта. Следователно с дължимите възнаградителни лихви, за месечното погасяване на
които няма авоар по сметката, банката автоматично извършва погасяване чрез усвояване на
овърдрафта, съответно увеличава главницата по същия, върху която начислява
възнаградителна лихва. Чрез посоченото вместо да се дължи съгласно чл. 33 ЗПК
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаградителната лихва, се
поражда вземане за възнаградителна лихва. Едновременно с това се постига увеличаване на
главицата по овърдрафта, а в един момент при продължаващо непогасяване на същия –
надвишаването му и съответно неразрешен овърдрафт. Последното от своя страна води до
приложението на т. 3.3. – незабавна изискуемост на неразрешения овърдрафт и на т. 12.1.1
от ОУ, съгласно която върху дължимите суми се начислява договореният лихвен процент
4
плюс наказателна надбавка в размер съгласно Бюлетина за лихвите към Тарифата.
Видно от заключението на вещото лице и от изслушването му в о.с.з. именно
посочената последователност на развитие в начисленията е довела до начисление само на
лихви и такси в периода от 01.01.2015 г. до 05.08.2022 г. поради липса на постъпили суми за
погасяване на задълженията по овърдрафта след 31.12.2014 г. и увеличаване на главницата
на овърдрафта, вкл. превишение в неразрешен овърдрафт, без да са усвоявани суми по него
от страна на кредитополучателя. Видно от изслушването на вещото лице същата констатира
че размерът на овърдрафта и на неразрешения овърдрафт нее само главница, а включва и
начислени по картата такси и лихви и са начислявани лихви върху лихви. Посочения ефект
от съвкупното приложение на горепосочените клаузи съдът намира, че е изначално неясно
формулиран и неразбираем за потребителя при сключване на договора, поради което и за
същия не е била налице възможност да прецени икономическите последици от сключване на
договора именно с това съдържание.
На фона на посоченото действие на уговорките, механизмът на автоматично
продължаване на договора води до невъзможност от страна на потребителя да го прекрати
без да заплати всички дължими суми, съответно да ограничи лавинообразния ефект на
увеличаване на дълга с начисляване на лихви, вкл. наказателни такива. Посоченото съдът
намира, че съставлява практика във вреда на потребителя и в изключителен интерес на
икономически по-силната страна в договорната връзка. Последната от своя страна поддържа
утежняващите последици на едностранно наложените уговорки като в период от над 7
години не упражнява предвидените в своя полза възможности да прекрати договора – чрез
едностранно 30-дневно писмено предизвестие /т/12.2.3, б. „а“/ или незабавно поради
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя /т. 12.2.3 б. „б“/ - напр. за поддържане
на месечно постъпление по сметката /т. 9.1., „д“ /, съответно да обяви предсрочна
изискуемост на овърдрафта съгласно раздел IX от ОУ.
Предвид посоченото, след преценка на всички обстоятелства съгласно чл. 145 ЗЗД,
съдът намира за неравноправни на основание чл. 143,ал.1 и чл. 143,ал. 2, т. 19 ЗЗП клаузите
на чл. 2.1. от договора и чл. 12.1.1, т. 12.2.2. и чл. 5.3. и 5.4.2 от Общите условия, които в
своята съвкупност са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като едновременно с това не позволяват на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Поради
това и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП тези клаузи като неравноправни са нищожни,
доколкото не се установява да са и индивидуално уговорени предвид включването им в
бланков договор и общи условия. Доколкото договорът може да се прилага и без тези клаузи,
то съгласно чл. 146, ал. 5 ЗЗП не е изцяло нищожен. Нищожността на клаузата за
автоматично продължаване на договора води до прилагане клаузата на т. 2 за неговия
определен краен срок – 28.07.2015 г. С настъпването на тази дата е настъпила и
изискуемостта на задълженията по кредита, поради което и от тази дата съгласно чл.
114,ал.1 ЗЗД е започнала да тече погасителната давност за главницата. Поради това и до
датата на предявяване на иска съгласно чл. 422 ГПК – 25.08.2022 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК/ е изтекла погасителната давност както за главното вземане
съгласно чл. 110 ЗЗД, така и за акцесорните вземания за възнаградителни лихви и неустойки
/наказателни лихви/ съгласно чл. 111 ЗЗД и чл. 119.
Дори и да не възприето посоченото, следва да бъде съобразено предвиденото в т. 9.3 от
Общите условия незабавно настъпване на изискуемост на овърдрафта при неизпълнението
на което и да е изискуемо задължение по кредита, продължило повече от 150 дни. В тази
връзка съгласно заключението на ССчЕ в периода от 21.10.2014 г. до 31.12.2014г. след
съобразяване осчетоводените усвоявания, вкл. за лихви и постъпилите суми по сметката,
главницата е усвоена в пълен размер – 1000 лв и е дължима лихва в размер на 11.43 лв. След
31.12.2014г. не са постъпили суми за погасяване на задълженията по овърдрафта,
5
следователно при изтичането на месец декември 2014 г. е било налице неизпълнение на
предвиденото като месечно задължение за заплащане на възнаградителна лихва по договора
/арг. от т.4.1.1. вр. т. 4.1. дължимите лихви се събират служебно от Банката в края на всеки
календарен месец/. Следователно след 30.05.2014 г. /150 дни от настъпилото неизпълнение/
на основание т. 9.3. ищцовото дружество е разполагало с възможност да предприеме
действия за събиране на вземанията по договора. Не се твърди и не се установява в рамките
на петгодишния давностен срок след тази дата от страна на ищеца да предприети действия,
които да са довели до спиране или прекратяване на давността, поради което и процесните
вземания са погасени по давност.
По разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноски в размер на 550 лева за исковото и 50 лева за заповедното производство
– намалени на основание чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатски възнаграждения по възражение за
прекомерност съобразно фактическата и правна сложност на делото, с каквото заповедното
производството не се отличава с оглед изчерпване представителството чрез депозирането на
възражение по образец, а исковото е протекло в едно заседание с приемане единствено на
писмени доказателства и заключение на вещо лице.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ПИБ“ АД с ЕИК: ****** и
адрес: гр. С, бул. „ДЦ“ № 37 срещу Н. С. Н. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. С, ж.
к. „М I“, бл. 71, вх. 2, ет. 11, ап. 125, установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1
и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за признаване за
установено съществуването на вземания за сумата от 1000 лева, представляваща главница
по Договор за предоставяне на банков кредит - овърдрафт по разплащателна (картова)
сметка на физически лица № 000OD-R- 011749/28.07.2014 г., ведно със законна лихва от
25.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 904,49 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 01.01.2015 г. до 04.08.2022 г., сумата от 1509,75 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 19.12.2014 г. до 04.08.2022 г., сумата от 5,56 лева,
представляваща законна лихва за периода от 05.08.2022 г. до 24.08.2022 г., сумата от 31
лева, представляваща такси за поддръжка на карта, както и сумата от 60 лева,
представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 46036/2022 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „ПИБ“ АД с ЕИК: ****** и адрес: гр. С,
бул. „ДЦ“ № 37 да заплати на Н. С. Н. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. С, ж. к. „М
I“, бл. 71, вх. 2, ет. 11, ап. 125 сумата 550 лева – разноски за исковото производство и сумата
50 лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 46036/2022 г. по описа на СРС,
118 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6