Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 463
Стара Загора, 21.12.2023г.
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 647
по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.155,
ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на Н.Н.К., ЕГН **********,***, подадена
чрез пълномощника му адв. Ф.Г. ***, против Решение № 284з-1229/ 02.10.2023г. за
отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси, издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения
за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и
неговата необоснованост. Жалбоподателят
поддържа, че заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 от Закона за защита
от домашно насилие /ЗЗДН/, е издадена без основание, като същата почива на
клеветнически твърдения. С оглед на което счита, че не е налице възприетото от
решаващия орган материалноправно основание за постановеното отнемане на издаденото
му разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси. По тези съображения и такива за липса на каквото и да е било
противоправно поведение или неправомерни действия от страна на Н.К. във връзка
със съхранението и използването на притежаваните от него ловни оръжия, както и
че наложената санкция е несправедлива, необоснована и несъответстваща на целта
на закона, е направено искане оспореното Решение № 284з-1229/ 02.10.2023г. на
Началника на РУ – Казанлък да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът
по жалбата - Началник на Районно
управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
На жалбоподателя в настоящото производство – Н.Н.К., е
било издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие
и боеприпаси № 20180438327/ 25.10.2018г., със срок на валидност до 24.10.2023г.
По делото не е спорно, а и се установява от приложението към Разрешение №
20180438327/ 25.10.2018г., че лицето притежава огнестрелни оръжия за ловни цели
– 2бр. и боеприпаси към тях.
Със Заповед за незабавна защита № 33 от 28.09.2023г.
(л.10 по делото), издадена по разпореждане на съдия от Районен съд – Казанлък
по гр. дело № 2239/ 2023г., на основание чл.18 и сл. от Закона за защита от
домашно насилие, е постановена незабавна защита, като Н.Н.К. е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.П., ЕГН **********, с адрес
с. Ветрен, общ Мъглиж, както и да не доближава на разстояние по-малко от 50
метра Т.П., жилището, което обитава Т. П., местоработата й и местата за
социален контакт и отдих, където се намира Т.П.. Посочено е, че заповедта
подлежи на незабавно изпълнение, което е възложено на органите на МВР съгласно
чл.21, ал.1 от ЗЗДН, като препис от заповедта е изпратена на РУ – Казанлък.
С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 284з-1229/
02.10.2023г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на
МВР – Стара Загора, на основание чл.153, т.6 във вр. с чл.155 и чл. 58, ал.1,
т.8 от ЗОБВВПИ, е отнето издаденото на жалбоподателя Н.Н.К. Разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20180438327/
25.10.2018г., със срок на валидност до 24.10.2023г. От фактическа страна обжалваният
акт се основава на издадена Заповед за незабавна
защита № 33/28.09.2023г. от Районен съд – Казанлък, на основание чл.18 от Закона
за защита от домашно насилие. Прието е, че с оглед на
наложените мерки за защита по ЗЗДН, е налице
материалноправната предпоставка по чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за постановяване на решение за отнемане на издаденото на Н.К. разрешение
за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие като физическо лице по
ЗОБВВПИ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
преклузивен срок (жалбата е изпратена чрез пощенски оператор на 16.10.2023г. –
л.22 по делото) и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Решение № 284з-1229/ 02.10.2023г. е издадено от материално и
териториално компетентния по см. чл.153, т.6 във вр. с чл.155, ал.1 във вр. с чл.83,
ал.5 от ЗОБВВПИ административен орган – Началника на Районно управление – Казанлък
към ОД на МВР – Стара Загора, при спазване на административно-производствените
правила и в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми,
съгласно чл.59, ал.2 от АПК, реквизити. Посочването на правнорелевантните за
хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ факти – издадена на основание чл.18,
ал.1 от ЗЗДН Заповед за незабавна защита № 33/ 28.09.2023г. на Районен съд – Казанлък,
са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава от
фактическа страна упражненото административно правомощие по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ на визираното в акта правно основание. След като Началникът на РУ – Казанлък
е посочил обстоятелството, което представлява нормативно регламентираната
предпоставка за отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, следва да се приеме, че е
изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване
на мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания акт обхваща преценката налице ли са установените от административния
орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите
се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма,
респективно - дали се следват
разпоредените с акта правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване
и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три
години са налагани мерки за защита по Закона за защита от
домашното насилие. Съответно в нормата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ е
регламентирано, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1,
т.2 – т.8 или при отпадане на
основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема
с решение на органа, издал разрешението. От анализа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че материалноправна предпоставка по чл.155, ал.1
във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадено разрешение за
осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие като физическо лице по ЗОБВВПИ,
е наличието на наложени мерки за защита по Закона за защита от
домашното насилие спрямо лицето - титуляр на разрешителното.
Мерките за защита
от домашно насилие са регламентирани в чл.5, ал.1, т.1 – т.6 от Закона за
защита от домашно насилие, като същите се налагат със заповед за незабавна
защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН и със заповед за защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН. За
наличието на материалноправната предпоставка по чл.155, ал.1
във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за постановяване на решение за отнемане на
издаден разрешителен административен акт за осъществяване на дейности с
огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ, е без значение дали наложените мерки за защита
по ЗЗДН са със заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН или със заповед по чл.15, ал.2 от ЗЗДН, нито за какъв период от време действа мярката - дали е временна до постановяване
на решение, с което се издава или отказва издаването на заповед за защита или е
с постоянен характер. След като законодателят е приел, че юридическият факт,
при настъпването на който разрешителното следва да бъде отнето, е налагането на
мерки за защита по ЗЗДН, при наличието на наложена мярка за защита с правно
основание чл.5, ал.1 от ЗЗДН, независимо дали е по реда на чл.15 или чл.18 от ЗЗДН, е налице и основанието по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ за постановяване на
решение за отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие, поради настъпване на обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 8
от ЗОБВВПИ.
Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, когато молбата съдържа
данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето
на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на
страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването
на молбата. В случая от представената и приета като доказателство по
делото Заповед за незабавна защита № 33/ 28.09.2023г.,
издадена от съдия от Районен съд – Казанлък по гр. дело № 2239/ 2023г., е
видно, че на основание чл.18 от Закона за защита от домашно насилие, Н.Н.К. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.П.,
ЕГН **********; да не доближава на разстояние по-малко от 50 метра Т.П., както
и жилището, което обитава Т. П., местоработата й и местата за социален контакт
и отдих, където се намира Т.П.. С издаването на заповедта за незабавна защита по
чл.18, ал.1 от ЗЗДН и налагането на мерки за защита от домашно насилие по чл.
5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН по отношение на Н.К., обстоятелството по чл. 58,
ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ се явява настъпило. Следователно налице е и материалноправната
предпоставка по чл. 155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, за
постановяване на решение за отнемане на издаденото на Н.К. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси.
Доколкото единственият
правнорелевантен факт за възникване на основанието за упражняване на
правомощието по чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, е наложена
мярка за защита по реда и на основание ЗЗДН, при наличието на заповед за защита
по чл.18, ал.1 от ЗЗДН, правоприлагащият орган не може да извършва преценка
дали да издаде акт по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ или да не издава такъв акт, а е длъжен, в
условията на обвързана компетентност, да постанови решение за отнемане на
издаденото на физическото лице разрешение за осъществяване на дейности с
огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ. След като самият факт на налагане на мярка за защита от
домашно насилие е необходимото и достатъчно основание да бъде отнето
разрешителното за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие в
хипотезата на чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, абсолютно ирелевантни
са сочените от жалбоподателя обстоятелства - дали надлежно е бил връчен на Н.К.
екземпляр от Заповед за незабавна защита № 33/28.09.2023г., респ. налице ли
е било основание за издаването на заповедта за незабавна защита по ЗЗДН; дали
Н. К. е бил редовно призован за съдебното заседание в производството по ЗЗДН
пред Районен съд – Казанлък и съотв. дали постановената след развилото се
съдебно производство по ЗЗДН заповед за защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН е
обоснована, правилна и законосъобразна; налице ли са установени неправомерни
действия от страна на Н.К. във връзка със съхранението и използването на
притежаваните от него ловни оръжия и т.н.
Фактическата, правна и
доказателствена обоснованост на Решение № 284з-1229/ 02.10.2023г. на Началника на Районно управление – Казанлък и на разпореденото с решението отнемане
на издаденото на Н.К. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси, от гл.т наличието на материалноправната предпоставка за
упражняване на правомощието по чл. 155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, обуславя извод за материална законосъобразност на обжалвания
административен акт.
С оглед на
изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен -
издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е
при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при
правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при
съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.К., ЕГН **********,***,
против Решение № 284з-1229/ 02.10.2023г. за отнемане на издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено от
Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара
Загора, като
неоснователна.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: