Р Е Ш Е Н И Е
№
Ардино, 26.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- АРДИНО, в открито съдебно заседание проведено на
12.11.2020 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕШЕ
ИСМАИЛ, като разгледа докладваното от съдията АНД №15/2020 г. по
описа на РС- Ардино, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0238-000094 от 08.04.2020 г. на Началник група към ОД на МВР
– Кърджали, РУП- Ардино- Здравко Филипов, упълномощен със Заповед № 292з-
245/18.02.2016 г, с което на М.М.М., ЕГН: **********,***, на основание чл. 638,
ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание -
„ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.
638, ал. 3 от КЗ.
По съображения изложени в жалбата си и в представено
писмено становище преди разглеждане на делото в ОСЗ, моли съда да отмени наказателното
постановление, поради наличие на процесуални пороци по смисъла на чл. 42, т. 4
и т. 5, и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Навежда доводи, че неправилно е било
описано вмененото му нарушение в обстоятелствената му част на атакуваното НП,,
както и неправилно било квалифицирано деянието, което му е било вменено като
извършено нарушение. В ОСЗ жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител. С изпращане на въззивната жалба от АНО се взема становище
по нея, като се намира за неоснователна и се моли да се потвърди от въззивната
инстанция издаденото НП.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.03.2020 г. около 09.15 часа в град
Ардино, на ул. „Бели брези“, в посока към с. Светулка, община Ардино,
свидетелят Е.К., на длъжност Мл. Автоконтрольор при ОД МВР- Кърджали, РУП-
Ардино, в присъствието на свидетеля К.С.-***, спрял за проверка и проверил управлявания
от жалбоподателя М.М.М., ЕГН: **********,***, товарен автомобил марка „Тойота
Хайлукс“ с рег.№ РВ0597 СТ, собственост на „МАРТ- М“ ЕООД, БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив. В хода на проверката било
установено, че водачът, който не бил собственик на управляваното от него МПС-
во, управлявал процесното МПС, във връзка с чието използване нямало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед на установеното нарушение от жалбоподателя,
свидетелят К. съставил АУАН с бланков № 155037/30.03.2020 г. за извършено от М.М.М.
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на
акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били депозирани
и в законоустановения тридневен срок по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, след изтичане на
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, било издадено обжалваното НП № 20-0238-000094,
с което на М.М.М., ЕГН: **********,***, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер
на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и
от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Е.К., който
потвърждава изложените от него в АУАН фактически констатации, както и от
разпита на свидетеля при съставянето на АУАН К.С.. Съдът кредитира тези
показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния седмодневен
срок по ЗАНН, от лице което има правна легитимация за обжалване на издадени
против него административни актове и е
предизвикала своя девулотивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество, предвид наведените в
нея доводи за отмяна на атакуваното НП, поради наличие на процесуални пороци
при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП, се явява неоснователна.
При служебна проверка при съставянето на АУАН
и НП, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното
нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни
обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване,
субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление
на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към
момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
От доказателствения материал по делото съдът
намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на М.М.М. на
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда отговорност за
лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата
предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на
разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В
конкретния случай не се спори, че жалбоподателят М. не е собственик на управлявания от него лек
автомобил.
Спорно според жалбоподателя се явява
обстоятелството, че това не било отразено в издаденото НП, а било записано, че
управлявал процесния автомобил на процесната дата и място, без да е сключил
валидна задължителна застраховка „ГО“, което съставлявало нарушение на чл. 638,
ал. 1, т. 1 от КЗ, а не на вмененото му нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. В
тази насока съдът разгледал делото следва да отбележи, че изрично АНО при
издаване на атакуваното НП е посочил извършването на престъплението- „ЛИЦЕ,
КОЕТО НЕ Е СОБСТВЕНИК И УПРАВЛЯВА МПС, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧИЕТО ПРИТЕЖАВАНЕ И
ИЗПОЛЗВАНЕ НЯМА СКЛЮЧЕН ДЕЙСТВАЩ ДОГОВОР ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА „ГО“ НА
АВТОМОБИЛИСТИТЕ, като това установено като извършено нарушение правилно е било
квалифицирано както от актосъставителя при установяване на нарушението, така и
от АНО, като такова по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Обект на застраховане по задължителната
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани
лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също
безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила не е имало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите
за този автомобил, като санкционираното лице, като ползвател и водач на този
автомобил към датата на установяване на нарушението е било длъжно да има
съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ. В тази връзка жалбоподателя не е представил доказателства
за наличие на сключена ЗЗ „ГО” на процесния автомобил /към 30.03.2020 г.,
09:15 часа, нито в момента на проверката, нито в хода на настоящото
производство, като не спори от жалбоподателя обстоятелството, че действително
към датата на проверката 30.03.2020 г. в град Ардино, управлявания от него
товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. № РВ 0579 СТ, е бил без сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „ГО“.
С оглед изложеното, съдът намира, че М.М.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като на процесната дата като водач на
МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и
използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“
на автомобилистите.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не
са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други подобни случаи.
Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ:
„Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка
с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен
фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за
нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а
именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито
съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.
По изложените съображения, предвид липсата на
основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, този съдебен състав на РС- Ардино, разгледал
делото по същество,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0238-000094 от 08.04.2020 г. на Началник група към ОД на МВР
– Кърджали, РУП- Ардино- Здравко Филипов, упълномощен със Заповед № 292з-
245/18.02.2016 г, с което на М.М.М., ЕГН: **********,***, на основание чл. 638,
ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание -
„ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.
638, ал. 3 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-
Кърджали.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: