Р Е Ш Е Н И Е
№ 718 / 4.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 643 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).
Образувано е по жалба на Л.М.М.Х.,
гражданка на Сирия, лично и като законен представител на малолетното си дете Л.
Б. Н., срещу Заповед
№ ЗСПД/Д-РА/2977/06.06.2022 г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“-Пазарджик, с която й е отказано
отпускането на еднократна помощ при раждане на живо дете. Релевирани са доводи
за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден в противоречие с
материалноправни разпоредби – основание по чл. 146, т. 4 АПК, по които се претендира
отмяната му.
Ответникът – директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“-Пазарджик, чрез процесуален представител юрисконсулт А. С.,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт и
във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
На 26.05.2022 г. Л.М.М.Х. е подала заявление за
отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл. 6 ЗСПД. С
обжалваната заповед, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“-Пазарджик е
отказал на заявителката отпускане на помощта като е мотивирал акта си с това,
че съгласно чл. 3, т. 5 ЗСПД право на семейни помощи имат семействата на чужди
граждани ако получаването им е предвидено в международен договор, по който
Република България е страна.
При така установеното от фактическа страна и след
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният
индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен
интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по
същество – основателна по следните съображения:
Заповедта е издадена от компетентен орган по
смисъла на чл. 10, ал. 4 ЗСПД, според който семейните помощи за деца се
отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или
упълномощено от него лице.
Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена
форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч.
фактическите и правни основания за отказа за отпускане на еднократна помощ,
чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 10,
ал. 5 ЗСПД.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в
Република България (ЗЧРБ) чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което
не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Закона за убежището
и бежанците (ЗУБ) предвижда, че чужденец с предоставен хуманитарен статут има
правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в
Република България. От приложените по делото доказателства е видно, че
жалбоподателката е със сирийско гражданство, като с Решение № 434/28.03.2013 г.
председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е
предоставил хуманитарен статут на Лара М.М.Х. и на малолетните й деца.
Установява се още, че за новородената Л. Б. Н. е издадена регистрационна карта
на чужденец, за когото е образувано производство по разглеждане на молбата за
международна закрила. От анализа на цитираните разпоредби и от събраните
доказателства може да се направи извод, че лицата могат да се ползват от
правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиване на
територията на страната, поради което и с оглед чл. 26, ал. 1 от Конституцията
на Република България и чл. 3, ал. 1 ЗЧРБ чужденците, които пребивават в
страната, имат всички права и задължения според Конституцията, българските
закони и ратифицираните международни договори, с изключение на тези, за които
се изисква българско гражданство. Неотносимо към спора е посоченото в писменото
становище на ответника, че детето Л. Б. Н. е в процедура по получаване на
международа закрила, доколкото съгласно чл. 3, т. 5 ЗСПД право на семейни
помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди
граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако
получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен
договор, по който Република България е страна. Иначе казано, за да възникне
правото на получаване на еднократна помощ следва детето да е живо родено, а
майката като чужда гражданка следва постоянно да пребивава и да отглежда децата
си в Република България. Както се посочи по-горе, жалбоподателката има
предоставен хуманитарен статут, за което е издадена и карта на чужденец с
хуманитарен статут. В същата разпоредба е записано още, че следва получаването на
такава помощ да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Именно такива са разпоредбите в ЗУБ, ЗЧРБ и в
Конституцията на Република България, в които са уредени правата на чужденците
получили хуманитарен статут, съответно постоянно пребиваване.
От друга страна следва да се отбележи, че органът
не се е съобразил с чл. 29, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето
на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е
предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на
лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за
съдържанието на предоставената закрила, според който държавите-членки
гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила,
получаването в държавата-членка, която им е предоставила такава закрила, на
необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им. Параграф 2 от
разпоредбата предвижда, че органите могат да ограничат социалните помощи до
основните обезщетения, които се предоставят на същото равнище и при същите
условия, както за гражданите им. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е
прието, че с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на
които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална
помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното
подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за
предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на
субсидиарна закрила, същите следва да се определят от националното право.
Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения
трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход
за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни
помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите
съгласно националното право. След като Република България не е ограничила
предоставянето на социални помощи на лицата, на които е предоставен хуманитарен
статут само до основните обезщетения, то с издадената заповед ограничаването на
желаната помощ е недопустимо.
Предвид изложеното, съдът намира, че
административният акт е издаден в противоречие с материалния закон и неговата
цел и като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а преписката да се върне
на административния орган за ново произнасяне по заявлението-декларация, при
съобразяване на дадените в настоящото решение указания.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Л.М.М.Х. – гражданка на Сирия, с предоставен хуманитарен
статут, Заповед № ЗСПД/Д-РА/2977/06.06.2022 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“-Пазарджик.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Пазарджик
за ново произнасяне при съобразяване с мотивите, изложени в настоящото решение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:
/п/