Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Враца, 12 април 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 15.03.2018
г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 3956 по описа за 2017 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Л.Ц.Т.-С. с ЕГН ********** *** срещу С.Г.С. с
ЕГН ********** ***.
Наведени са
твърдения, че страните са сключили граждански брак през 2014 г. и имат родено
от брака едно дете-Х.С.С. с ЕГН **********. Почти веднага след сключването на
брака започнали проблемите в семейния живот на страните, като след
забременяването на ищцата ответникът настоявал разходите по детето страните да
си делят по равно, а личните разходи на ищцата същата да си ги поема сама. При
пътувания с кола по желание на ищцата същата следвало да заплаща разходите за
гориво, а през почивните дни ищцата и детето следвало да ходят на селото на
ответника, тъй като семейното жилище не било собственост на ищцата, като в
противен случай ответникът вземал детето със себе си независимо от желанието на
ищцата. Ищцата полагала грижи за болния си брат, поради което се случвало да се
прибира късно у дома, но в тези случаи ответникът не я пускал да се прибере
вкъщи, вдигал скандали, а понякога й посягал физически. На част от скандалите
присъствало и детето, което станало тревожно и започнало да изпитва страх от
баща си. Ответникът непрекъснато унижавал и обиждал ищцата, както и не й
помагал в грижите за детето.
Искането към съда е за
прекратяване на сключения помежду им граждански брак, поради неговото дълбоко и
непоправимо разстройство, по изключителна вина на съпруга С.С., с който са
кумулативно съединени небрачни искове за предоставяне на ищцата на
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Х.С.С.
с ЕГН ********** и определяне на режим на лични отношения на съпруга с детето,
съдържащ правото на съпруга да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета
събота и неделя от месеца за времето от 8.00 часа на съботния ден до 17.00 часа
на неделния ден, с преспиване, както и две седмици през летните месеци юли и
август, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на съпругата, за
осъждане на съпруга да заплаща на детето Х., чрез ищцата, като негова майка и
законен представител, месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от 29.08.2017
г.-датата на подаване на исковата молба, до настъпването на основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, на основание чл. 59, ал. 2 от СК, както и за предоставяне на
ищцата след прекратяването на брака на ползването на семейното жилище, находящо
се в гр. Враца, ********на основание чл. 56, ал. 1 от СК. Ищцата е направила и
искане с правно основание чл. 53 от СК да бъде възстановено след развода
предбрачното й фамилно име-Т..
В срока по чл. 131 от ГПК първоначалния ответник С.С. е подал както писмен отговор, така и насрещна
искова молба (такава се явява исковата молба, по която е образувано гр. дело №
4067/2017 г. на Врачански районен съд, което е съединено към настоящото дело на
основание чл. 213 от ГПК с определение от 12.10.2017 г.), с които оспорва иска
за развод само в частта му относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, като поддържа, че вината е на ищцата, която около година
и половина след сключването на брака започнала да предизвиква ежедневни
скандали с ответника и изпадала в особени състояния, при които ставала
агресивна и нападала физически ответника, а на тези сцени понякога ставало
свидетел и детето. Ищцата напускала семейното жилище за продължително време,
без да каже къде отива и за колко време. Въз основа на тези наблюдения
ответникът счита, че ищцата страда от тежко психично заболяване, което ни й
позволява да се грижи за детето. На ответника е известно, че братът на ищцата
страда от тежко психическо заболяване, както и че ищцата всекидневно му носи
храна и следи състоянието му. Ответникът поддържа, че сам осигурява издръжката
на семейството с доходите си от трудово правоотношение като заварчик, както и
че семейното жилище е собственост на неговата майка Х.П.Г. Искането на С. към
съда е да допусне развода по изключителна вина на ищцата Т.-С., да предостави
на него упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
дете Х.С.С. с ЕГН **********, да определи режим на лични отношения на ищцата Т.-С.
с детето, съдържащ правото на ищцата да го вижда и взема при себе си всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00
часа, без преспиване, както и един месец през летните месеци юли, август и
първата половина на месец септември, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на С., за осъждане на ищцата да заплаща на детето Х., чрез С., като
негов баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 115,00 лв.,
считано от 05.09.2017 г., до настъпването на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, за осъждане
на ищцата да заплаща на С., като невиновен за развода съпруг, месечна издръжка
в размер на 115,00 лв. за тригодишен срок от прекратяването на брака, както и
за предоставяне на С. след прекратяването на брака на ползването на семейното
жилище, находящо се гр. Враца, *************** Не възразява след прекратяване
на брака ищцата Т.-С. да възстанови предбрачното си фамилно име-Т..
Ответницата по
насрещния иск Л.Т.-С. в срока по чл. 131 от ГПК е подала писмен отговор, с
който оспорва твърденията в насрещния иск.
С определение от
11.10.2017 г. по гр. дело № 4067/2017 г. на Врачански районен съд са определени
на основание чл. 323 от ГПК привременни мерки по отношение на детето Х., до
приключване на производството по делото с влязло в сила решение.
Както с
първоначалната, така и с насрещната искова молба е предявен главен брачен иск с
правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, с който са кумулативно съединени небрачни
искове по чл. 59, ал. 2 от СК и чл. 56, ал. 1 от СК, по първоначалната искова
молба – и искане по чл. 53 от СК, а по насрещната искова молба – и иск по чл.
145, ал. 1 от СК.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от
фактическа страна:
Видно от удостоверение, издадено въз основа на акт за
граждански брак № 86 от 29.06.2014 г. на Община Враца, С.Г.С. и Л.Ц.Т. са
сключили граждански брак на 29.06.2014 г., като след сключване на брака
съпругата е приела да носи фамилното име Т.-С..
От представеното удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане № 1587 от 03.08.2015 г. на район „Триадица”,
Столична община се установява, че от брака на страните е родено детето Х.С.С. с
ЕГН **********.
Установява се от представената по делото справка по
лице от Агенцията по вписванията за съпруга С.С., че към дата 04.09.2017 г. същият
не притежава жилищни недвижими имоти.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба № 160, т. III, рег. № 4376, дело № 323/2014 г. на нотариус П.
Цветков с рег. № 583 в Нотариалната камара, семейното жилище-апартамент № 15,
находящ се в гр. Враца, ***************е придобито по реда на Закона за
жилищно-строителните кооперации от Х.П.Г.– майка на съпруга С.С..
По делото е представено съдебномедицинско
удостоверение, видно от което на 06.09.2016 г. съпругата Л.Т.-С. е получила
кръвонасядане и лек оток на долния десен клепач.
С.С. работи като шлосер-електрозаварчик с брутна
месечна заплата в размер на 1 000,00 лв., за което е представил трудов договор
от 29.08.2017 г., допълнително споразумение от 29.08.2017 г. и удостоверение за доходи от 07.03.2018 г.
Л.Т.-С. е регистрирана като безработна в дирекция
„Бюро по труда” гр. Враца, за което е представила насочващо писмо от 24.11.2017
г.
По делото е приет актуален социален доклад от дирекция
„Социално подпомагане” гр. Враца за детето Х., съгласно който страните по
делото са във фактическа раздяла от края на месец октомври 2017 г. и оттогава
бащата С.С. се грижи за Х.. Помощ на бащата при отглеждането на детето оказва
бабата по майчина линия, която живее наблизо. Потребностите на детето са
задоволени изцяло и същото има изграден дневен режим, като бащата не препятства
контактите на детето с майката. Х. посещава детска ясла и е
социално интегриран. Детето е силно привързано и към двамата си родители.
Жилищно-битовите условия при бащата са много добри, а при майката не позволяват
отглеждане на дете.
По делото са изготвени и приети съдебно-психиатрични
експертизи за Л.Т.-С. и С.С..
Вещото лице дава заключение, че психосоматичното
здраве и състояние на С.С. не представляват заплаха за детето Х.. С. е средно
уравновесен и с добра устойчивост на стрес, няма наличие на депресивни процеси
в емоционалното му състояние. Отношенията между бащата и детето са добре
развити, бащата има положително отношение към детето и се стреми да отделя
достатъчно време за него, липсват данни за синдром на родителско отчуждение.
По отношение на Л.Т.-С. заключението на вещото лице е,
че няма данни за минали психически заболявания. Психосоматичното здраве и
състояние на С. не крие опасност за живота и здравето на детето Х.. Налице е
средно ниво на увереност и добра устойчивост на стрес. Има изразена
стеснителност и предразположеност към прояви на пасивно-защитни реакции и
известна неувереност. Няма признаци на депресивен синдром в емоционалното
състояние. Отношенията между майката и детето са добре развити, майката има
положително отношение към детето и се стреми да отделя достатъчно време за
него. Липсват данни за синдром на родителско отчуждение.
Относно придобитите по време на брака движими вещи
страните не са изявили претенции.
При изслушването си съпругата Л.Т.-С. заяви, че причината
за разстройството на брака е отношението на съпруга С.С., който не желаел да
участва достатъчно в отглеждането на детето Х. както финансово, така и с преки
грижи и произтичаща от това необходимост С. да полага почти всички грижи за
детето и да го издържа с обезщетението за майчинство до двегодишната му
възраст. Допълнителна причина за влошаването на отношенията между съпрузите
била липсата на социален живот, тъй като не ходели никъде извън дома заедно. Счита,
че бащата не може да се справи с отглеждането на детето. Може да разчита на
всякакъв вид подкрепа от своята майка.
Изслушан, съпругът С.С. заяви, че причината за
разстройството на брака е поведението на съпругата Л.Т.-С., която непрекъснато
си намирала незначителни причини да крещи, вдига скандали и води неприятни
монолози, включително пред детето. Като допълнителна причина посочи липсата на
уважение от страна на съпругата му към него. Намира, че се справя добре с
отглеждането на детето. Разчита на подкрепа от майка си.
По делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите Х.Г. -майка на С.С., Т. Т.-майка на Л.Т.-С.
и С. П.-втори братовчед на С.С..
Свидетелката Х.Г.дава показания, че отношенията между
съпрузите са влошени, а като причина сочи недостатъчната грижа от страна на Л.Т.-С.
за хигиената в семейното жилище, сприхавия й характер и склонността й да не
общува достатъчно с детето Х., като вместо това да го занимава с детски
филмчета по телевизията и с таблет. Разказва за два случая, при които майката е
вдигнала такъв скандал, че детето се е разстроило и е започнало да плаче.
Счита, че майката не изгражда здравословен дневен режим на детето. Според нея
бащата се справя много добре с отглеждането на детето към момента, като
свидетелката заявява готовност за подкрепа при нужда.
Свидетелката Т. Т. дава показания, че причината за
разстройството на брака е поведението на С.С., който до тръгването на детето на
детска ясла почти не полагал грижи по отглеждането му, заявявал, че съпругата
му трябва да гледа детето с парите от майчинството, които получава, че трябва
само тя да чисти, готви и подрежда семейното жилище, което е собственост на
майката на С., както и държал да се правят икономии от всичко, включително и от
отоплението. Разказва за случаи, когато С.
е вдигал скандали за облеклото на детето или за това, че Т.-С. е купила торта
за рождения ден на детето. Свидетелката заявява готовност за подкрепа на дъщеря
си при необходимост.
Свидетелят С. П. дава показания, че причината за
разпада на брачната връзка е нежеланието на Т.-С. да се съобрази със
забележките на С. да обръща повече внимание на детето, да чисти дома им и
склонността й да вдига скандали. Според свидетеля Т.-С. на моменти се държи
неадекватно, а след фактическата раздяла С. полага много добри грижи за детето Х.
и то е по-спокойно.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът
възприема показанията на всички разпитани по делото свидетели като
добросъвестно дадени и почиващи на задълбочени и непосредствени впечатления.
При така установеното се налагат следните правни
изводи:
По наличието на разстройство на брака:
Предявеният иск за развод е основателен. От събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите
Х.Г., Т. Т. и С. П., съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 49, ал. 1 СК-съществува дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка между
страните, поради което бракът им следва да се прекрати. В тази връзка съдът
съобрази, че от около шест месеца страните са във фактическа раздяла и общуват
помежду си само по въпросите, свързани с детето Х.. Бракът на страните е лишен
от взаимно уважение, разбирателство и общи грижи за семейството, в противовес с
принципите, посочени в чл. 15 от СК. Съществуващата към момента брачна връзка е
лишена от нейното дължимо според закона и морала вътрешно съдържание, поради
което продължаването й би било в противоречие с интересите както на
прокламираните в СК принципи, така и в противоречие с интересите на обществото
и тези на страните по делото. Разстройството на брака е непоправимо - то е
трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност
за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения.
По вината за настъпилото разстройство на брака:
От доказателствата по делото не може да се направи
обоснован извод за конкретно и ясно изразено виновно поведение на която и да
било от страните за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство. Видно
от показанията на свидетелите Х.Г.и С. П., съпругата Л.Т.-С. има сприхав
характер, склонна е към вдигане на скандали и в някои случаи се е държала
неадекватно (например установените от свидетеля П. случаи, когато е писала
съобщения със странно съдържание на неговата съпруга в малките часове на
нощта). От показанията на свидетелката Т. Т. съдът приема за установено, че
съпругът С. има склонност към прекалени финансови икономии и доминиращо
поведение, без обаче това поведение да обезличава волята на съпругата му.
Всички свидетели са категорични, че разбиранията на двамата съпрузи относно
начина им на съвместно живеене и отглеждане на детето напълно се разминават.
По делото обаче не са установени случаи на поведение
на която и да е от страните, което пряко да нарушава посочените в чл. 15 от СК
принципи на брачната връзка. В тази връзка съдът съобрази, че останаха
недоказани твърденията на съпругата Т.-С., че върху нея е упражнявано домашно
насилие от съпруга С., както и твърденията за физически нападения от страна на Т.-С.
върху С.. Неоснователни и недоказани са и твърденията на всяка от страните за
наличие на психични проблеми на насрещната страна, тъй като от заключението на двете
психолого-психиатрични експертизи, които се преценяват от съда като обективно и
компетентно дадени и изчерпателни, се установява, че и двамата родители са в
добро психично здраве и поведението им не представлява опасност за живота и
здравето на детето Х..
При тези данни съдът приема, че причина за раздялата
на страните и настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство е
нежеланието на страните да положат дължимата грижа и компромис във връзка с
едно общо съвместно съжителство, липсата на взаимност и уважение. Ето защо
съдът намира, че разводът следва да бъде допуснат по вина и на двамата съпрузи.
По отношение на упражняването на родителски права:
При решаване на
въпроса за предоставяне на родителските права съдът следва да изхожда от
най-добрия интерес на детето, като вземе предвид родителските качества на всеки
от родителите, полагането на грижи и уменията за възпитание на децата,
подпомагането на подготовката за придобиване на знания, трудови навици и прочие,
моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия,
възрастта и пола на децата, привързаност между деца и родители и между децата,
помощ от трети лица и други обстоятелства, имащи значение за осигуряването на
нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В този смисъл
са и разясненията, дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на
Върховния съд.
Въз основа на
събраните по делото данни съдът намира, че с поведението си до настоящия момент
и двамата родители са проявили добри родителски качества по отношение на детето
Х.. Майката преимуществено е отглеждала детето до записването на същото в
детска ясла, а след настъпването на фактическата раздяла между страните детето
преимуществено се отглежда от бащата, като и двамата са полагали и полагат
адекватени грижи за детето си. Майката е биологически по-пригодна да полага
грижи за детето предвид възрастта му, която към момента на приключване на
съдебното дирене по делото е по-ниска от
3 години. По отношение на жилищно-битовите условия предимство има бащата, който
живее в собствено жилище, обзаведено с всичко необходимо за отглеждането на
детето, докато при майката не са налице необходимите условия за отглеждане на
дете. По отношение на финансовите условия бащата също има предимство, тъй като
работи и получава редовни доходи и работното му време позволява отглеждането на
детето, докато майката към момента е безработна и не разполага с доходи. По
отношение на преките грижи съдът намира, че предимство има бащата, тъй като е
по-склонен да общува с детето, насърчава го да играе занимателни игри и му
осигурява социални контакти с други деца, а от показанията на свидетеля С. П. е
установено, че детето се чувства по-спокойно с него. По отношение на
емоционалната близост съдът съобрази, че детето е еднакво привързано и към
двамата си родители.
При съобразяване на
горепосочените обстоятелства съдът счита, че родителските права над Х. следва
да бъдат възложени на бащата и че това е в интерес на детето, тъй като бащата
има по-добри жилищно-битови и финансови условия и е по-спокоен и умерен в
общуването си с детето.
При определяне на
режим на лични отношения съдът следва в достатъчна степен да осигури възможност
на родителя да поддържа връзка с децата си и да общува с тях. Майката Л.Т.-С.
има изградена емоционална връзка с детето Х. и преимуществено го е отглеждала
до двегодишната му възраст. С оглед на това настоящият състав намира, че на майката
следва да се осигури възможност да взема детето всяка първа, втора и четвърта
седмица от месеца от 19.00 часа в петъчния ден до 19.00 часа в неделния ден с
преспиване; един месец през летните
месеци – юли и август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката; през Коледните и Великденските празници – на нечетна година, през Новогодишните
празници и рождения ден на детето – на четна година. Такъв режим на лични отношения според съда несъмнено би
запазил наличната емоционална привързаност между детето Х. и майката Л..
По ползването на
семейното жилище:
Предвид възлагането
на упражняването на родителските права над детето Х. на бащата и
обстоятелството, че жилището е собственост на бабата по бащина линия, а бащата не
притежава друго жилище, съдът счита, че е в интерес на детето ползването на
семейното жилище да се предостави на бащата С., до навършване на пълнолетие от
детето Х..
Недоказано остана
твърдението на Т.-С., че С. притежава и друго жилище, тъй като представения
нотариален акт № 52, т. VI, дело № 1605/1991 г.
на нотариус Р.С.е със значителна давност във времето и се опровергава от
справката на Агенцията по вписванията по персоналната партида на С.С., актуална
към 04.09.2017 г.
Що се отнася до
притежавания от майката на Л.Т.-С. ***, видно е от социалния доклад, че същият
се стопанисва от брата на Л.Т.-С., който страда от психично заболяване.
По местоживеенето на
детето Х.:
Предвид разрешението
на съда по спора за упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето Х. следва да се определи при бащата, на неговия адрес.
По детската издръжка:
Претенцията на С.
срещу Л. за издръжка на детето е в размер на 115,00 лв. месечно.
Всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето му-чл. 143, ал. 1 от СК. Размерът
на тази издръжка се определя съобразно правилото на чл. 142 от СК-според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи, но не по-малко от една четвърт от размера на минималната работна
заплата, която стойност към момента на приключване на съдебното дирене по
делото се равнява на 127,50 лв. месечно.
Като съобрази
възрастта, социалното обкръжение и условията на живот на детето Х., съдът
приема, че нуждата на Х. от издръжка възлиза на 350 лв., като сумата следва да
бъде поделена поравно между бащата и майката. По делото обаче се събраха
доказателства, че майката Л.Т.-С. е безработна, няма доходи и същата към
момента не би могла да заплаща издръжка, по-висока от минималната. В тази
връзка съдът съобрази и предоставянето на ползването на семейното жилище на
съпруга и необходимостта съпругата да прави разходи за наем, тъй като същата
живее при майка си в жилище, състоящо се само от една стая. Ето защо
претенцията на бащата за издръжка е основателна само до размера от 127,50 лв.
месечно, а съдът не разполага с възможност по закон да присъди по-нисък размер
на детската издръжка.
По отношение на
претенцията на С.С. за издръжка от Л.-Т.С.:
Същата е
неоснователна. Издръжка се дължи само на невиновния за развода съпруг, ако има
нужда от нея и другият съпруг разполага с възможност да я осигури. В случая
нито една от така изброените предпоставки не е налице.
По отношение на фамилното име на съпругата след
прекратяването на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК съпругът има
право да възстанови фамилното си име от преди брака. Оттук следва, че по
същността си фамилното име от брака е лично субективно право на тази фамилия,
стоящо на разположение на приемащия фамилията съпруг. Когато съпругът желае да
се възползва от правото си да възстанови фамилията си от преди брака, той
възстановява предбрачното си фамилно име независимо от съгласието или
несъгласието на другия съпруг. В настоящия случай ищцата Л.Т.-С. недвусмислено
е заявила желанието си да възстанови предбрачното си фамилно име Т. и
следователно след прекратяването на брака на основание чл. 53 СК ответницата следва
да носи фамилията Т..
Ето защо
първоначалните искове на Л.Т.-С. срещу С.С. са изцяло неоснователени, а
насрещните претенции на С.С. са частично основателни, съобразно горепосочените
мотиви.
По разноските:
На страните не следва да се присъждат разноски и
същите следва да останат в тежест на всеки от тях, както са направени, с оглед
на факта, че и двамата са обявени за виновни за настъпилото в брака дълбоко и
непоправимо разстройство.
Л.Т.-С. следва да бъда осъдена да заплати държавна
такса в размер на 183,60 лв. върху присъдената детска издръжка.
Държавната такса за допускането на развода съдът
определя в размер на 40,00 лв., които следва да бъдат заплатени от страните
поравно, по 20,00 лв. от всеки от тях, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от всичко гореизложено и на основание чл. 49 СК Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод,
на основание чл. 49 от СК, сключения с акт № 86 от 29.06.2014 г. на Община
Враца граждански брак между Л.Ц.Т.-С.
с ЕГН ********** *** и С.Г.С. с ЕГН ********** ***, поради настъпило в
брака ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл. 59, ал. 2 от СК упражняването на родителските права над детето Х.С.С. с ЕГН ********** на бащата С.Г.С.
с ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето Х. на адреса на бащата, който към датата на приключване на съдебното
дирене по делото е гр. Враца, ***************
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Х.С.С.
с ЕГН ********** с майката Л.Ц.Т.-С. с ЕГН **********, като майката има право
да взема, вижда и връща детето от и на адреса, където то живее и който към
момента на приключване на съдебното дирене по делото е гр. Враца, ********всяка
първа, втора и четвърта седмица от месеца от 19.00 часа в петъчния ден до 19.00
часа в неделния ден с преспиване; един
месец през летните месеци – юли и август, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката; през Коледните и Великденските празници – на нечетна година,
през Новогодишните празници и рождения ден на детето – на четна година.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 53 от СК ползването
на семейното жилище на страните, а именно АП. № **, находящ се в гр. Враца, ***************
на бащата С.Г.С. с ЕГН **********, до навършване на пълнолетие от детето Х.С.С.
с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Л.Ц.Т.-С. с ЕГН ********** *** да заплаща на детето Х.С.С. с ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител С.Г.С. с ЕГН ********** ***, месечна
издръжка в размер на 127,50 лв. (сто
двадесет и седем лева и 50 стотинки),
считано от влизане на настоящото решение в законна сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до навършване на пълнолетие или настъпването на други обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана претенцията на С.Г.С.
да му бъде заплащана след прекратяването на брака от Л.Ц.Т.-С. месечна издръжка
по реда на чл. 145, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Л.Ц.Т.-С. с ЕГН ********** да носи предбрачното
си фамилно име Т..
ОСЪЖДА Л.Ц.Т.-С.
с ЕГН ********** *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата
183,60 лева-държавна такса върху
размера на присъдената детска издръжка, както и сумата 20,00 лева-държавна такса по допускането на развода.
ОСЪЖДА С.Г.С.
с ЕГН ********** *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд
сумата 20,00 лева-държавна такса по
допускането на развода.
РЕШЕНИЕТО е окончателно в частта си
относно прекратяването на сключения между страните граждански брак, а в
останалата си част подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Районен съдия: