Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
гр.Русе,
09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на единадесети август през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
И. ЙОСИФОВ
при
секретаря Диана Михайлова и с участието на прокурора Радослав Градев, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 173 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София против решение № 15/28.01.2021г.,
постановено по АНД № 1463/2021 г. по описа на РРС, с което е отменен Електронен
фиш (ЕФ) № **********, издаден от АПИ – София. С електронния фиш на „Интер
Експрес Фрейт“ ЕООД със седалище гр.Русе и законен представител И.А.К., е
наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв. на основание чл. 179,
ал. 3а, във връзка с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 във връзка с
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. С влязло в сила, като необжалвано, определение №
143/05.05.2021 г. по същото дело въззивното решение е допълнено в частта за
разноските като Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на „Интер
Експрес Фрейт“ ЕООД сумата от 300 лева – разноски по делото. В жалбата се
твърди, че оспорваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като се иска същото да бъде обезсилено, респективно отменено и да
бъде постановено друго, с което електронният фиш да бъде потвърден. Изложените
в касационната жалба съображения касаят изцяло и само правните изводи на съда
за маловажност на установеното административно нарушение, като се поддържа
становище, че тези изводи не са съобразени с материалния закон. В хода на делото
по същество процесуалният представител на касационния жалбоподател прави искане
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.
Ответникът
по касационната жалба – „Интер Експрес Фрейт“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител, в писмен отговор по жалбата, както и в хода на делото по
същество, поддържа становище за неоснователност на жалбата и иска от съда да се
остави в сила въззивното решение. Претендира присъждане на разноските,
направени пред касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено, а електронният фиш
потвърден.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспорвания в
настоящото производство съдебен акт въззивният съд е приел, за установена
фактическата обстановка, отразена в издадения и обжалван пред него електронен
фиш като от правна страна счел, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя следва да се квалифицира като „маловажен случай“. Този
свой извод районният съд е обосновал, приемайки за безспорно доказано, че юридическото
лице – жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушението,
но административнонаказващият орган не е прецизирал всички факти и
обстоятелства, касаещи производството. Счел е, че определената тол такса за
процесното ППС е заплатена като жалбоподателят е предплатил значително
по-висока сума от дължимата за участъка, за който се твърди, че такава не е
платена. Отделно от това съдът е посочил, че размерът на наложената глоба е
несъразмерен с извършеното нарушение като превъзхожда повече от 130 пъти
неплатената тол такса.
Решението на въззивната инстанция е
правилно като краен резултат, но въз основа на мотиви, различни от изложените
от районния съд. Настоящата инстанция счита за неправилен извода на районния
съд, че в конкретния случай е налице извършено от наказаното лице
административно нарушение. Във връзка с това административният съд съобрази
следното:
Съгласно съдържанието на издадения
електронен фиш на 25.06.2020 г. в 14:17 часа е установено нарушение № A9CE9442815E5682E053011F160ABD5C С ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС,
рег. № Р3677ВТ, с обща допустима маса 20 500, брой оси 2, категория ППС:
ЕПС, в Община Иваново, по път І-5 км 26+789, с посока Намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) според
категорията на пътното превозно средство. Нарушението било установено с
устройство № 40342, представляващо елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-5 км 26+789.
Изложената фактическа обстановка била квалифицирана от правна страна като
административно нарушение на чл. 139, ал. 5 и 7 във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което на основание чл. 179, ал. 3а във връзка с чл. 187, ал. 1 и 2, т.
2 от ЗДвП на касационния ответник била наложена имуществена санкция в размер на
1 800 лв.
Сочените като нарушени разпоредби на
чл. 139, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП предвиждат, че движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата като водачът
на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. От своя
страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че собственикът е длъжен
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател,
задължението се изпълнява от него.
Цитираните разпоредби безспорно
задължават собствениците, респективно ползвателите на ППС да осигурят
заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по
път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси. Тези „съответни задължения“ са регламентирани в
Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата),
приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол
таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство
за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по
чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние
по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя
му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за изчисляване и
заплащане на дължимите тол такси.
Разпоредбата
на чл. 12, ал. 1 от Наредбата действително изминатото разстояние между две
точки от платената пътна мрежа се установява чрез Електронната система за
събиране на тол такси посредством събирането и обработването на декларирани тол
данни по смисъла на Закона за пътищата, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Според ал. 2 на чл. 12
ползвателите на платената пътна мрежа могат да предоставят на Агенция
"Пътна инфраструктура" данните, необходими за начисляване на
дължимата такса, директно чрез доставчик на услуга за електронно събиране на
такса за изминато разстояние по смисъла на чл. 13, ал. 1 или опосредено от
лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни по смисъла на чл.
14, ал. 1. Последната норма сочи, че предоставянето на необходимите данни за
изчисляване на дължимите тол такси от собствениците и ползвателите на ППС може
да стане единствено по посочените в нормата два начина - директно чрез
доставчик на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние или
опосредено от лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни. И
двата метода обаче (дори и т.нар. директен метод) не допускат собственикът на
ППС да предостави нужните данни направо на Агенция „Пътна инфраструктура“, в
качеството й на лице,събиращо пътните такси.
Използваният
от законодателя термин „могат“ в нормата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата не
обуславя избор на собствениците/ползвателите дали да предоставят нужните данни
или не, а е свързан единствено с възможността им да изберат един от двата
метода за предоставяне на тол данните. Неизпълнението на това именно задължение
е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Според тази норма водач, който управлява пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Съгласно чл. 187а, ал.
1 и ал. 2 от ЗДвП, когато нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б са установени в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано
от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице и ако собственикът
на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция,
както следва: 1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а –
в размер 1800 лв.; по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
Анализът на цитираните норми сочи, че
фактическият състав на административното нарушение по чл. 179, ал.3а от ЗДвП,
въз основа на която е санкциониран в конкретния случай касационният ответник,
изисква да е налице неизпълнение на „съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно ЗП, за участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа“, чието ползване е започнато или незакупуване на
маршрутна карта. В това именно се състои и изпълнителното деяние на
административното нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП – бездействие относно
изпълнение на нормативно предвидени задължения за установяване на изминато
разстояние или относно закупуване на маршрутна карта.
В
конкретния случай, с оглед данните по делото, хипотезата със закупуване на
маршрутна карта е неотносима. Налице е предоставяне на данни за установяване на
изминатото от ППС разстояние като предвид представения по делото тристранен
договор очевидно касационния ответник е избрал да предостави на Агенция
"Пътна инфраструктура" данните, необходими за начисляване на
дължимата такса по реда на чл. 12, ал. 2, предл. второ, т.е. опосредено от
лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни по смисъла на чл.
14, ал. 1.
Съгласно
чл. 14 от Наредбата ползвателите на платената пътна мрежа могат да изберат да
предоставят данни относно географското позициониране и изминатото разстояние на
пътните превозни средства на Електронната система за събиране на тол такси и
чрез услугите на лице, действащо като доставчик на декларирани данни,
отговарящо на изискванията на чл. 32, ал. 1 и сключило договор с доставчик на
услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Доставчикът на
декларирани данни събира данните по ал. 1, които предава на съответния
доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с
който е сключил договор в стандартизиран формат, който позволява допълването им
с данни, необходими за формиране на декларирани тол данни, въз основа на които
се извършва изчисление на дължимите тол такси. Данните относно географското
позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно средство в обхвата на
платената пътна мрежа, събрани от доставчика на декларирани данни, се предават
и обработват от доставчика на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние, който обработва и предоставя на Електронната система за
събиране на тол такси съответните декларирани тол данни.
В случая тристранния договор е
сключен именно между собственика на процесното ППС и доставчика на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние и доставчика на декларирани
данни. По този начин касационният ответник е изпълнил задълженията си да
осигури установяването на изминатото от ППС разстояние. По делото липсват данни
липсата на тол декларация, съдържаща изискуемите данни, да се дължи на
неправомерно поведение на касационния ответник.
В конкретния случай е налице
несъответствие между описаната в електронния фиш фактическа обстановка и
приложената правна квалификация. От фактическа страна е посочено единствено, че
за процесното ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, за
определен участък от пътя. Както вече се посочи по-горе обаче, приложената
санкционна норма предвижда налагане на административно наказание за
неизпълнение на съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, а не за незаплащане на пътната такса, което незаплащане би могло да
е следствие от неизпълнение на тези задължения, но би могло да се дължи и на
други обстоятелства. Издаденият електронен фиш не съдържа никакви констатации
относно съставомерните обстоятелства, а именно относно евентуално неизпълнение
на задълженията на собственика на ППС за установяване на изминатото разстояние.
В този смисъл от данните по делото въобще не се установява да е налице соченото
от АНО административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, което влече
незаконосъобразност и на издадения за такова нарушение електронен фиш.
С оглед на това правилно в крайна
сметка издаденият срещу касационния ответник и оспорен пред районния съд
електронен фиш е отменен от въззивната инстанция. Този извод налага решението
на въззивния съд да бъде оставено в сила като законосъобразно, макар и по
изложените от настоящата инстанция различни мотиви.
С
оглед изхода на спора и съобразно чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН,
основателно се явява искането на ответника за присъждане на направените в
касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, за заплащането на което са приложени надлежни доказателства. Деловодните
разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в
тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“, която има качеството на юридическо
лице съгласно чл.21, ал.2 от ЗП и чл.2, ал.1 от Правилника за структурата,
дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура".
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
15/28.01.2021 г., постановено по АНД № 1463/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул."Македония" № 3, представлявана
от и.д. председател на управителния съвет И. Денчев, да заплати на „Интер
Експрес Фрейт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.“Николаевска“ № 14, ет.4, представлявано от управителя И.А.К., сумата от 400 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: