Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 21.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 13745 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 167485 от 16.07.2019 г., постановено по гр. д. № 68466/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 85-ти състав, е отхвърлен предявеният от С. А.С. срещу М.К.А. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4 900 лева, получена по договор за заем от 13.08.2014 г., ведно със законната лихва от 11.09.2018 г. до окончателното плащане. С решението С. А.С. е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 457 лева – разноски по делото.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищцата С. А.С., в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че СРС не е обсъдил всички релевирани от страните доводи. Сочи се за неправилно възприетото от районната съдебна инстанция, че по делото не е установено наличие на сключен между страните договор за заем, като се счита, че това обстоятелство не се оспорва от ответника, а същото се установява и от показанията на св. Н.. Намира се, че ответникът е направил извънсъдебно признание пред държавен орган за наличието на задължение в полза на ищцата, като е заявил, че ще се свърже с нея, за да й предостави парите. Излага се, че в хода проведеното пред СРС открито съдебно заседание М.А. е направил признание за това, че не е върнал на С.С. сумата от 130 лева от целия заем, който му е бил предоставен. Поради което се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде уважена в цялост исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника М.К.А., в който се излагат доводи за неоснователност на същата. Намира се, че твърденията на ищцата не са подкрепени от събрания по делото доказателствен материал, като не се установява размерът на процесния паричен заем, както и основанието за неговото предоставяне. Сочи се, че са противоречиви изложените от ищцата твърдения в настоящото производство с тези, поддържани от последната по образувана прокурорска преписка по нейн сигнал, по отношение размера на сумата по договора за заем. Считат се за недостоверни показанията на св. Н., поради което същите не следва да се кредитират. Оправя се искане за потвърждаване на атакуваното решение, алтернативно да се приеме, че действителният размер на процесния заем възлиза на сумата от 2 000 лева, от който невърнатата от страна на ответника на ищцата сума възлиза на 131,40 лева. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД. В исковата молба ищцата С. А.С. твърди, че на 13.08.2014 г. е изтеглила кредит в размер на 4 900 лева, цялата сума по който предала в брой и на ръка на ответника М.А.. Сочи, че от така посочената сума ответникът е върнал на ищцата сумата от 1 868,60 лева, като са останали за връщане 3 031,40 лева, които ответникът отказва да й върне. На 05.09.2018 г. с нотариална покана, връчена на М.А. на 11.09.2018 г., последният е поканен да върне на С.С. остатъка от заема, но същият не е възстановен. Поради което отправя искане до съда за осъждане на ответника да й заплати сумата от 3 031,40 лева, представляваща невърната част от заем в общ размер на 4 900 лева, предоставен на заемателя на 13.08.2014 г., ведно със законната лихва от датата на връчване на нотариалната показана – 11.09.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

В предоставения на ответника срок, същият не е депозирал пред СРС отговор на исковата молба.

От представен по делото договор за потребителски кредит № 03900КР-АА-1188/13.08.2014 г. се установява, че на 13.08.2014 г. между Централна кооперативна банка АД и С. А.С. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя С. кредит в размер на 6 000 лева за задоволяване на нейни лични и на семейството й нужди. В договора е посочено, че кредитът ще бъде предоставен еднократно и в пълен размер по картова разплащателна сметка на кредитополучателя IBAN ***атата на сключване на договора.

От представено по делото нареждане разписка се установява, че на 13.08.2014 г. в 13:59:19  часа в клон ЦКБ, находящ се в гр. София, ул. „*******, С. А.С. е получила в брой сумата от 4 920 лева. По делото са представени и извлечения по сметка IBAN *** С. А.С. за периода 01.02.2016 г. – 16.12.2016 г., за периода 02.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и за периода 13.08.2014 г. – 31.12.2014 г., както и погасителен план към договор за кредит № 03900КР-АА-1188/13.08.2014 г.

По делото е представена нотариална покана от С.С. до М.А., връчена на последния на 11.09.2018 г., от която се установява, че до М.А. е отправена молба в 7-дневен срок от получаване на поканата да върне на С.С. сумата от 3 031,40 лева, представляваща невърната част от заем, даден на 13.08.2014 г. и възлизащ на общ размер от 4 900 лева.

Пред СРС е представено постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 14.05.2018 г. в което е посочено за установено, че са възникнали заемни правоотношения между С.С. и М.А., но не са събрани доказателства за осъществен престъпен състав по НК.

По делото е представена от ищцата разпечатка от писмена кореспонденция, която се твърди, да е проведена между страните. Настоящият съдене състав не кредитира същата, доколкото от нея не може да се изведе по несъмнен начин нейният произход и авторство, а отделно от това от нейното съдържание не могат да се установят релевантните за спора обстоятелства.

Пред СРС са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.Т.Н. и И.Д.Т..

Свидетелят Н. твърди, че познава страните по делото, като знае, че ищцата е дала в заем на М.А. сумата от 5 000 лева, която е изтеглила като кредит от ЦКБ. Споделя, че това е станало август месец 2014 г. пред ЦКБ на ул. „Ручей“ по обед, като свидетелят е бил отвън, а ищцата вътре в банката заедно с ответника. Сочи, че офисът на банката е със сини високи прозрачни прозорци, на три етажа. Свидетелят твърди, че е видял отвън как вътре в клона на банката С.С. изтегля тази сума и я дава на М.А., след което ищцата излезнала от банката и показала на свидетеля бележката за теглене и договора за кредит. Споделя, че знае от ищцата, че М.А. не й е върнал сумата, като е плащал шест месеца месечните вноски, някъде до началото на 2015 г., след което е спрял. Разказва, че в края на месец юли 2015 г. бил на кафе в жк „Младост“ със С.С., като ответникът дошъл и й дал отвън сумата от 1 200 лева, които ищцата преброила пред свидетеля в кафенето и му споделила, че тези пари са за предсрочно погасяване на кредита.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на посочения свидетел като последователни и непротиворечиви, кореспондиращи в основната си част с останалия събран по делото доказателствен материал, с изключение на частта, в която същият заявява, че е видял С.С. да дава на М.А. именно сума в размер на 5 000 лева. Това е така, доколкото, от една страна, дори и свидетелят да е видял предаването между страните на определена парична сума, то същият не е бил очевидец на това какъв е бил точният размер на тази суми, тъй като в показанията си свидетелят никъде не твърди лично да е преброил или възприел по друг начин конкретният размер на предадената между страните сума. От друга страна, свидетелят изразява убедителност, че тази сума е била именно 5 000 лева, тъй като след излизането й от банката С.С. му е показала бележката за теглене и договора за кредит. Същевременно, от представения по делото доказателствен материал се установява, че в действителност процесният договор за кредит е бил за сумата от 6 000 лева, а от представено по делото нареждане разписка се установява, че на 13.08.2014 г. в 13:59:19  часа в клон ЦКБ, находящ се в гр. София, ул. „*******, С. А.С. е получила в брой сумата от 4 920 лева. Поради което и твърдението на св. Н., че е видял как С.С. дава на М.А. именно сума в размер на 5 000 лева остава изолирано и неподкрепено от останалия събран по делото доказателствен материал.

Свидетелят Т.твърди, че знае, че М.А. е взел заем от С.С., като той е бил заедно с него при получаването на заема. Свидетелят е бил отстрани на офиса на ЦКБ, който е бил с лице към бул. „България“, на около десети метра, като видял ответника да излиза от колата си и да тръгва към банката, а С.С. да излиза от банката и да му дава плик. След което М.А. се върнал в колата и двамата със свидетели отишли да обядват. Св. Т.споделя, че в плика имало пари, които той преброил в колата и били 2 000 лева.

Съдът кредитира показанията на посочения свидетел като достоверни и убедителни и основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата.

В проведеното пред СРС открито съдебно заседание на 16.05.2019 г. ответникът М.А. е заявил, че е взел пари от ищцата, но й ги е върнал, като са останали „едни 130 лева“ за връщане. Сочи, че не е влизал с ищцата в банката, а е взел парите отвън, като сумата им е били в размер на 2 000 лева.

Районната съдебна инстанция е отхвърлила исковата претенция намирайки, че по делото не е доказано между страните да е сключен договор за заем за процесните суми.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е иск с право основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, с изключение на частта, в която СРС е отхвърлил иска на ищцата за осъждане на ответника да й заплати сумата над претендирания от нея с оглед петитума на исковата й молба размер от 3 031,41 лева до отхвърления от СРС размер от 4 900 лева, доколкото в тази част от първоинстанционното решение е налице произнасяне свръхпетитум и то подлежи на обезсилване.

По правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или друг заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да бъде установено по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: сключено между страните валидно облигационно правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора; предаване на сумата по договора от ищеца на ответника и настъпила изискуемост на задължението за връщане на заетата сума.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типично за заема за потребеление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт, а именно наличието на валидно сключен договор. За да се приеме, че между страните е сключен договор за заем, следва да се докаже както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му – заместими движими вещи на заемателя, включително парична сума. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие, независимо от неговата форма, за получаването на парична сума, при условията на договора, т. е. при поето правно задължение да върне полученото. От друга страна договора за заем е неформален, т. е. не е предвидено императивно изискване валидността на договора да е обусловена от сключването му в определена форма за действителност. Допустимо е такъв договор да бъде сключен и само в устна форма.

Настоящият съдебен състав намира, че противно на възприетото на районната съдебна инстанция в процесния случай от събрания по делото доказателствен материал се установява между страните да е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за заем. В действителност, страните не спорят, че между тях е бил сключен договор за заем, като ищцата е предала на ответника парична сума, която последният се е задължил да върне. Също така страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 13.08.2014 г. ищцата С. А.С. е посетила клон на „Централна кооперативна банка“ АД, находящ се в гр. София, ул. „*******, където е  сключила с банката договор за потребителски кредит № 03900КР-АА-1188 за сума в размер на 6 000 лева и е получила веднага след сключването на договора в брой сумата от 4 920 лева. Не се установява обаче по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал твърдението на ищцата, че след получаването на тази суми тя да е дала в заем на ответника сумата от 4 900 лева. Действително по делото е установено, че непосредствено след получаването в клона на банката на сумата от 4 920 лева, С.С. е предала определена сума пари на ответника, но по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че предадената от ищцата сума пари на ответника е била именно в размер на 4 900 лева. Поради което и с оглед направеното от ответника признание, което не е изолирано, а се подкрепя от наличните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че последният е получил на 13.08.2014 г. в заем от ищцата сумата от 2 000 лева, от които, с оглед заявеното от С.С. в исковата й молба, ответникът е върнал на ищцата сумата от 1 868,60 лева. Или, по делото е установено, че по процесния договор за заем М.А. не е върнал на С.С. сумата от 131,40 лева, до който размер исковата претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото не се установява между страните да е уговорен срок за връщане на заема, следователно приложима е нормата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, според която, ако не е уговорено друго, заемът подлежи на връщане в 1-месечен срок след поканата. Приетата по делото нотариална покана е връчена на ответника на 11.09.2018 г., считано от който момент 1-месечният срок е изтекъл на 11.10.2018 г., или ответникът е изпаднал в забава на 12.10.2018 г. Този извод не се променя от факта, че с поканата ищцата му е определила 7-дневен срок за връщане, тъй като срокът за изпълнение на това задължение при договора за заем може да бъде уговорен по взаимно съгласие на страните, но не и да бъде едностранно определян от заемодателя по начин, различен от посочения в чл. 240, ал. 4 от ЗЗД. Ето защо ответникът е в забава от 12.10.2018 г.

Така, поради частично съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде отменено в една част.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата се дължат разноски в първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от иска. Или, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата се дължат направените от нея разноски съобразно размера на уважената претенция в размер на 27,03 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат разноски в първоинстанционното производство в размер на 437,19 лева, поради което решението следва да бъде отменено в частта, в която са му присъдени разноски за разликата над 437,19 лева до присъдения от СРС размер от 457 лева.

В рамките на въззивното производство въззивникът претендира и доказва сторени разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева и за държавна такса в размер на 62,20 лева. С оглед уважената част на въззивната жалба, ответникът М.К.А. следва да бъде осъдено да заплатят на ищеца разноски във въззивното производство в размер на 24,37 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на М.К.А. сумата от 430,49 лева, разноски във въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.  

Воден от горното, Софийски градски съд

                                   

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 167485 от 16.07.2019 г., постановено по гр. д. № 68466/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 85-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. А.С., с ЕГН **********, срещу М.К.А., с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата над 3 031,40 лева до отхвърления от СРС размер от 4 900 лева.

ОТМЕНЯ решение № 167485 от 16.07.2019 г., постановено по гр. д. № 68466/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 85-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. А.С., с ЕГН **********, срещу М.К.А., с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 131,40 лева, както и в частта, в която С. А.С., с ЕГН **********, е осъдена да заплати на М.К.А., с ЕГН **********, сумата над 437,19 лева до присъдения от СРС размер от 457 лева – разноски по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М.К.А., с ЕГН **********, да заплати на С. А.С., с ЕГН **********, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата от 131,40 лева, представляваща получена и невърната сума по договор за заем от 13.08.2014 г., ведно със законната лихва от 12.10.2018 г. до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 167485 от 16.07.2019 г., постановено по гр. д. № 68466/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 85-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. А.С., с ЕГН **********, срещу М.К.А., с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата над 131,40 лева до пълня предявен размер от 3 031,40 лева.

ОСЪЖДА М.К.А., с ЕГН **********, да заплати на С. А.С., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 27,03 лева – разноски в исковото производство, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 24,37 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА С. А.С., с ЕГН **********, да заплати на М.К.А., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 430,49 лева - разноски във въззивното производство. 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

              

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                      2.