РЕШЕНИЕ
№ 2170
гр. Варна, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110115023 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ЯН. ХР. Г. , ЕГН **********,
живуща в гр. В., ж.к. М. *, срещу„Н.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Л. С.“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10 иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 203,52 лв. (след допуснато
изменение в размера на иска по чл. 214 от ГПК), неоснователно заплатена възнаградителна
лихва по Договор за потребителски кредит № * г.
В исковата си молба ищецът твърди чрез адв. В.Н. от АК - С., че на дата 12.05.2020 г.,
страните по делото сключили Договор за потребителски кредит № *, по силата, на който
ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 2000,00 лв. Твърди се, че съгласно чл.4,
ал.3 от договора, кредитополучателят се задължил в срок до края на деня следващ този на
склюване на договра да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и
условията, предвидени в общите условия по договора - банкова гаранция или гаранция,
издадена от небанкова финансова институция, която да бъде за сума в размер на 2700,00 лв.,
със срок на валидност до 14.11.2021 г. Твърди, че му е начислена неустойка от 2556,00 лв. на
основание чл. 6, ал.1 от договора, за това, че не е предоставил поисканото обезпечение.
Излага, че ГЛП по договора е в размер на 40,44 %, а ГПР - 48,84 %. Съгласно чл. 11, ал. 2 от
договора, кредитополучателят погасява задълженията си съгласно погасителен план, на 18
равни месечни вноски. Общият размер на сумата, която следвало да върне на заемодателя е
2700,00 лв. Съгласно чл. 11, ал. 3 от договора, чистата стойност на кредита е в размер на
2000,00 лв. В исковата молба се сочи, че ищецът е изплатил на ответника сума в общ размер
на 5256,00 лв., с която изцяло е погасил задължението по договора. Твърди се нищожност на
договора за потребителски кредит, поради противоречие на закона - неспазване
изискванията на чл. 22 от ЗПК. Сочи се нищожност на договора поради липса на форма на
основание чл. 10, ал.1 вр. чл. 22 от ЗПК, доколкото не е спазена приложимата процедура по
1
ЗПФУР, тъй като на ищеца не е предоставена преддоговорна информация, същият не е дал
съгласие за сключване и изпълнение на договора, както и за условията, при които може да се
откаже от същия. Сочи, че всички разменени между страните електронни съобщения не
отговарят на императивните разпоредби на ЗЕДЕУУ и съставляват неподписани електронни
документи, в която връзка оспорва валидността на съгласието си за сключване на договора.
Излага, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не
е налице съществен елемент от него, а именно ГПР. Твърди, че не е ясно как е формиран
ГПР и какви компоненти се включват в същия поради което са нарушени разпоредбите на
чл. 19, ал.1 вр. чл. 10, ал.2 и чл. 10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Излага, че не е посочено как ГПР се
отнася към ГЛП. Твърди, че при съобразяване на предвидените такси и разноски по
договора, размерът на ГПР е различен от този, който е посочен, като твърди, че
действителният ГПР е 408,53 %, който надвишава максимално предвидения с чл.19, ал.4 от
ЗПК. Ищецът намира, че клаузата, с която е уговорена дължимост на неустойка в общ
размер на 2556,00 лв., в случай че не предостави в срок до края на следващия ден от
сключване на договора, обезпечение - гаранция, издадена от небанкова финансова
институция, или банкова гаранция, е пряко противоречие със ЗПК. Сочи, че проверката за
кредитоспособността на заемателя следва да се извърши преди сключване на договора, като
към този момент следва да се прецени дали кредитът да бъде отпуснат, като на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение, едва след като кредитът
е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства. Намира, че неустойката за
неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен
пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите □
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Сочи, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребител,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С
неустойката, в полза на кредитора, се уговаря още едно обезщетение за неизпълнение, от
което не произтичат вреди, тъй като с неустойката се цели обезпечаване на вредите от това,
че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, а тези вреди се обезщетяват
чрез мораторната лихва. Отделно, твърди неравноправност на клаузата и нищожност на
основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка и не е
индивидуално уговорена. Излага, че невключването на неустойката в ГПР е равносилно на
непосочването му договора. Твърди недействителност на договора, поради противоречие с
добрите нрави на клаузата, с която е уговорен ГЛП, тъй като надвишава трикратния размер
на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми. Сочи, че недействителността на уговорката за ГЛП влече
недействителност на целия договор. Твърди нищожност на договора, на основание чл.11,
ал.1, т.20 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочено наличието или липсата на право на отказ
на потребителя от договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и
за размера на лихвения процент на ден. Излага, че е налице разлика между сумата, посочена
в процесния договор, която подлежи на връщане и действително заплатената. Твърди, че
процесният договор е унищожаем, тъй като е сключен поради крайна нужда и явно
неизгодни условия, защото ищцата е имала остра нужда от финансови средства и не е била в
състояние да посреща основните разходи на своето семейство за комунални услуги, храна и
други разходи от неотложен характер. Излага, че са налице явно неизгодни условия, с оглед
получената сума от 2000,00 лв., тя е върнала на ответника 5256,00 лв., т.е. дружеството е
получило възнаграждение за предоставения заем в размер на 3256,00 лв. или печалба на
повече от 100 %, т.е. налице е явно несъответствие на пазарните и икономически условия в
2
страната към момента на предоставяне на заема - 12.05.2020 г. Сочи, че на основание чл.23
ЗПК, при обявяване недействителност на договор, потребителят дължи връщаме само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което
счита, че за него е налице правен интерес да иска връщането на разликата между
заплатената от ищцата сума 5256,00 лв. и получената в заем сума от 2000,00 лв. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Н.“ ООД, е подал отговор на исковата молба,
чрез адв. В.П. от АК - С., в който претенцията се оспорва по основание и размер. Оспорва
договорът да е сключен при липса на форма. Сочи, че е предоставил необходимата
преддоговорна информация. Излага, че при кандидатстването за кредит е предоставил на
ищцата чрез електронната □ поща страндартен европейски формуляр. Поддържа, че
договорът е слючен при условията на ЗАПФУР и ЗЕДЕУУ и за него е получено валидно
съгласеи от кредитополучателя. Излага, че ищцата е създала заявка за исканата сума от
2000,00 лв., в която се съдържат данните ѝ вкл. ел поща, като заявката е потвърдена с ПИН
изпратен на посочения в заявката телефонен номер. Сочи, че след разглеждане на заявката
същия работен ден и извършване на съответните проверки, в т.ч. и в Централния кредитен
регистър, НАП за трудови договори и др. кредитни експерти са изискали на на посочения от
ищеца мобилен телефон информация за доходите и кредитната му задлъжнялост. Твърди, че
след извършена оценка на кредитоспособността на клиента, заявката е одобрена и на ищеца
е изпратен имейл на електронната поща посочена в заявката, съдържащ договора за
потребителски кредит, СЕФ и ОУ, след което ищцата е приела договора за кредит, като е
активирала линка посочен в мейла и така са спазени изискванията на чл. 3 и чл. 13 от
ЗЕДЕУУ, съответно на чл. 3, т. 10 и т. 35 от Регламент 910/2014 г. В заключение излага, че
договорът е сключен в писмена форма. Оспорва се, че договорът не е написан по ясен и
разбираем начин, както и че елелементите му не са еднакви по вид, формат и размер шрифт
не по-малък от 12. Оспорва, че не е извършил преценка за кредитоспособностат на ищеца.
Оспорва неустойката да е нищожна. Излага, че при преодставяне на малки потребителски
кредити често същите не се изплащат в срок, което носи нови разходи за ответника и
удължава срока, в който не ползва отпуснатите средства, поради което е включено
задължение за обезпечаване на кредита, а неустойката е уговорена с превантивна и
обезщетителна функция. Сочи, че ищецът е могъл да предостави гаранция и след изтичането
на срока по чл. 4, ал.3 от договора. Сочи, че уговарянето на неустойката не противоречи на
чл. 71 от ЗЗД. Оспорва ГПР да е погрешно посочен, както и че в него следва да се включи
неустойката, тъй като това не е сума която потребителят заплаща при неизпълнение на
договора. Излага, че законодателят не е посочил неустойката в чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК. Сочи,
че клаузата за възнаградителна лихва не противоречи с добрите нрави. Намира за
неоснователно твърдението, че в договора не е посочена възможността на
кредитополучателя да се откаже едностранно от договора, като това негово право е
установено в чл. 4, ал. 1, т.4. Оспорва твърдението, че ищецът е заплатил сумите по
договора за кредит, включутелно неустойката. Оспорва иска за унищожаване на договора
поради крайна нужда и ясно неизгодни условия, поради изтичане на едногодишен давностен
срок, както и поради липса на крайна нужда и явно неизгодни условия. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска.
В о.с.з. страните не се явяват, не се представляват, поддържат изразените позиции по
спора чрез докладвани от съда писмени становища от процесуалните им представители.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна:
С исковата молба е представен препис от Договор за потребителски кредит № * г.,
съгласно чл. 1, ал.1 и чл. 3, ал.1 от който ответникът „Н.“ ООД се е задължил да отпусне на
ищцата ЯН. ХР. Г. заем от 2000,00 лв. със срок на издължаване от 13.11.2021 г. В чл. 11, ал.1
3
е уговорено възнаграждение за ползвания кредитен ресурс като годишна лихва в размер на
40,44 % от главницата по кредита. Съгласно чл. 11, ал.4 ГПР вълиза на 48,84 % от заетата
сума. В чл. 11, ал.5 е договорена обща стойност на плащанията в размер на 2700,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал.3 от договора до края на следващия ден от сключване на договора
кредитополучателят е длъжен да преодстави на кредитора гаранция по кредита съгласно
реда и условията предвидени в общите условия по договора, като банковата гаранция или
гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трабява да бъде за сума в размер
на 2700,00 лв. със срок на валидноств до 14.11.2021 г. В чл. 6, ал.1 страните да постигнали
съгласие в случай, че кредитополучателя не представи на кредитора гаранция по кредита в
установения срок и съгласно условията и реда на общите условия, същият да дължи
неустойка в размер на 2556,00 лв., която се заплаща със следващата погасителна вноска по
кредита съобразно уговорения погасителен план.
Като доказателство по делото е прието заключението на допуснатата ССчЕ,
изготвено от вещото лице Р.С.. Експертът сочи, че общата сума заплатена от ищцата по
процесния договор за кредит е 2203,52 лв., както следва: плащане от 12.06.2020 г. от 150,00
лв. отнесено като главница от 82,61 лв. и 67,39 лв. договорна лихва; плащане от 13.07.2022
г. от 150,00 лв. отнесено като 85,39 лв. главница и 64,61 лв. договорна лихва; плащане от
13.08.2020 г. от 150,00 лв. отнесено като 88,27 лв. главница и 61,73 лв. договорна лихва;
плащане от 1753,52 лв. от 18.08.2020 г., отнесено като 1743,73 лв. главница и 9,79 лв.
договорна лихва. Съгласно заключението на вещото лице договореният от страните ГПР от
48,84 % се получава от сбора при следните условия - 2000,00 лв. главница, 18 анюитетни
месечни вноски и размер на погасителната вноска от 150,00 лв.
Като доказателство по делото е прието заключението на допуснатата СТИ, изготвено
от вещото лице инж. Г.Г.. Експертът сочи, на 12.05.2020 г. на имейл **********@***.**
ответникът „Н.“ ООД е изпратило на ищцата ЯН. ХР. Г. – стандартен европейски формуляр,
договор за кредит, погасителен план към договора за кредит и общи условия, заедно с линк
за потвърждение. Съгласно заключението ищцата е активирала полученият линк за
потвърждение, чрез.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
За да възникне кондикционно право в полза на ищеца да иска връщане на даденото
без основание на ответника, следва да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки визирани в чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, а именно – 1) получаване от
ответника на сумата твърдяна от ищеца и 2) размерът на тази сума.
В случая за установяване плащането на процесната сума по делото е прието
заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно и
видно от което ищцата е заплатила на ответника сумата от 2203,52 лв. по Договор за
потребителски кредит № * г. в периода 12.06.2020 г. -18.08.2020 г., от които 2000,00 лв.
главница и 203,52 лв. договорна лихва. Заключението не е оспорено от страните по делото,
нито е предприето опровергаване изводите на експерта посредством формулиране на
доказателствено искане за тройна повторна експертиза, въпреки липсата на процесуални
пречки това да бъде сторено в първо о.с.з. Респективно съдът намира за установено по
делото, че процесната сума от 203,52 лв. е платена от ищеца на ответника като договорна
лихва по сключен между страните договор за кредит.
Следователно ищецът е изпълнил възложената му доказателствена тежест, поради
което възниква задъжението на ответникът по делото да установи наличието на правно
основание за получаване или задържане на претендираната сума, като съобразно
конкретиката на казуса, следва да установи наличие на валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № * г., усвояването на
4
кредита от ищеца, изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне
на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите
(възнаградителна и мораторна) и останалите такси, разходи и неустойки в съответствие с
типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
В случая за установяване валидното възникване на заемно правоотношение между
ищеца и ответника с исковата молба е представен препис от Договор за потребителски
кредит № * г., с който ответникът се е задължил да отпусне на ищцата заем от 2000,00 лв. до
13.11.2021 г., при годишна лихва в размер на 40,44 % от главницата по кредита, ГПР от
48,84 % и обща стойност на плащанията в размер на 2700,00 лв. Страните не са оспорили
автентичността на волеизявленията си в договора, нито усвояването на заема от 2000,00 лв.
от ищцата, с оглед на което и доколкото неоспореното заключение на ССчЕ сочи че тя е
извършвала погашения по кредита, съдът приема, че волеизявленията направени в
процесния договор обвързват страните валидно в рамките на допустимата свобода на
договаряне на облигационно заемно правоотношение, по което ищецът е изправна страна, с
оглед доказаното предоставяне на заеманата сума.
Доколкото обаче процесният заем е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.
9 от ЗПК, за установяване на фактическият състав на неговата действителност, клаузите на
договора следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие както с
императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за
неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните облигационна
обвързаност ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП.
Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в частта му досежно
изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за предоставяне на потребителя
на необходимата писмена информация за съдържанието и условията по кредита, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното
договаряне на условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери на
лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи (такси) в съответствие с
типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
В случая от сравнителния анализ на договора и относимите императивни текстове
съдът намира за недоказано, че облигационната връзка между кредитодателя и потребителя
е възникнала съобразно установените в специалния закон задължителни правила на ЗПК за
кредитодателите при извършването на дейност по потребителско кредитиране.
Достатъчно да аргументира самостоятелно горния извод на съда е обстоятелството,
че при сключване на процесния договор не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10,
предл. първо от ЗПК, който сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР
се изчислява по специална формула и спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Респективно в договора следва да
5
е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
В случая в договора за кредит, както и в ОУ към него изобщо липсва методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита, включително базова такава за
това кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,84 %.
Посочената годишна фиксирана лихва от 40,40 % не е ясно как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт.
Наред с горното, видно от неоспореното заключение на ССчЕ, за да определи в
случая ГПР на 48,84 % кредиторът е ползвал като база за изчисленията си единствено
главницата от 2000,00 лв. и общия размер на договорната лихва от 700,00 лв.
Същевременно по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК величината „ГПР“ включва общите
разходи за потребителя включително косвените такива, поради което в нея следва да се
включи и общата стойност на уговорената в чл. 6.1 от договора неустойка за непредоставяне
на обезпечение в размер на на 2556,00 лв. Така правилата на формалната логика сочат, че
след прибавяне на последната сума към другите компоненти служещи за определяне
стойността на ГПР в общ размер от 2700,00 лв., той би нараснал над нормативно
установената в чл. 19, ал.4 от ГПР горна граница от 50,00 % (изчислена с оглед приложимия
размер на законната лихва). Констатираното несъответствие между реалната стойност на
ГПР и формално посочената в договора от 48,84 % съдът приравнява на пълно неизпълнение
не само на задължението на кредитодателя по чл. 11, ал.1, т. 10, предл. първо от ЗПК да
посочи размер на ГПР в договора за кредит, но също и на чл. 11, ал.1, т.10, предл. 2 от ЗПК
са посочване в договора на действителната „обща сума, дължима от потребителя“ по
смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗПК, тъй като в договора е посочена само сумата от 2700,00 лв.,
без в нея да е калкулирана неустойката по чл. 6.1.
Така установената от съда липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора по смисъла на чл. 11, т. 10, предл. първо и второ от ЗПК, е възможно да заблуди
средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.
За фактът на съществуване на горните нарушения във формата на процесната сделка
е ирелевантно обстоятелството в каква степен същите са засегнали интереса на потребителя.
Това е така доколкото липсващите реквизити е следвало да съдържат закриляща по-слабата
икономически страна информация, представляваща преценения от законодателя като
санитарен минимум обем от сведения за условията по сделката, които са необходими на
потребителя за да вземе информирано решение дали да се задължи финансово. Така
установената от съда липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл. 11, т. 10, предл. първо и второ от ЗПК, е напълно възможно да заблуди
средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.
Закрилният характер на тази информация обяснява и защо в чл. 22 от ЗПК законът е
предвидил като своеобразна санкционна последица непредоставянето, на която и да е от
част от нея да влече не просто частична, а пълна недействителност на потребителския
кредит.
В обобщение процесният Договор за потребителски кредит №* г. се явява
недействителен в цялост на основание чл. 22 от ЗПК поради констатираните нарушения на
предвидената специална форма в чл. 11, т. 10, предл. първо и второ от ЗПК, всяко от които
представлява самостоятелно основание за пълна недействителност на кредитната сделка.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Последното сочи, че за ищеца не е възникнало вземане към
6
ответника за всички останали компоненти извън главницата по договора за потребителски
кредит, включително за договорна лихва, която съгласно заключението на ССчЕ ищцата е
заплатила в размер на 203,52 лв. Респективно сума е недължимо платена и следва да се
върне на ищцата, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради което и предявеният иск се
явява доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.
Само за пълнота следва да се посочи и следното: неоснователни са възраженията на
ищеца, че нищожност на договора за кредит поради липса на
предоставена преддоговорна информация и на съгласие за сключване и изпълнение на
договора. В тази връзка неоспореното заключение на допуснатата по делото СТЕ, което
съдът намира за пълно, обективно и компетентно сочи, че ищцата е получила визираната
информация, наред с което по електронен път е дала съгласие за сключване на кредитната
сделка. Заключението не е оспорено от ищцата, едновременно с което в преклузивните
срокове по ГПК страната не е поискала нова тройна експертиза, посредством която
евентуално да се опровергаят изводите на експерта по първоначалната, независимо от
липсата на процесуални или други пречки за формулиране на подобно доказателствено
искане към съда. Респективно съдът намира за неоснователно визираното възражение на
ищцата.
Неоснователно е и възржаението за недействителност на договора, поради
противоречие с добрите нрави, с оглед на клаузата, с която е уговорен ГЛП надвишаващ
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на
законната лихва за обезпечени заеми. Не е налице подобен законовоустановен праг на ГЛП
формиращ договорното възнаграждение на кредитодателя за предоставянето на паричния
ресурс, наред с което договореният от страните ГЛП от 40,04 % в процесния договор се
вмества в рамките на установената горна граница на ГПР в чл. 19, ал.4 от ЗПК от 50 %,
включващ и ГПЛ.
Неоснователно е и възражението за нищожност на договора за кредит поради
непосочване наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора условията
за неговото упражняване. Това е така, защото визираната информация по чл. 11, ал. 1, т. 22
от ЗПК се съдържа в чл. 4, ал.1, т.4 от договора за кредит.
Доколкото по-горе в мотивите си съдът прие, че договорът за кредит е изцяло
недействителен, т.е. страда от по-тежкия порок нищожност, не следва да се разглеждат
възраженията на ищеца за унищожаемост на договора поради крайна нужда и явно
неизгодни условия.
При този изход на спора право на разноски в процеса на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК има ищцата, която е доказала сторени разноски в общ размер на 350,00 лв. за платена
държавна такса от 50,00 лв. и 300,00 лв. депозит за вещо лице. Предвид оказаното от адв.
Биляна Златева безплатно процесуално представителство на ищцата в процеса в хипотезата
на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА – на материално затруднено лице и направеното искане, на същия
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗА в
поискания минимален размер на адвокатското възнаграждение изчислено по реда на чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. от 300,00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С.“
№ * да заплати на ЯН. ХР. Г. , ЕГН **********, живуща в гр. В., ж.к. М. * сумата от
203,52 лв., неоснователно заплатена възнаградителна лихва по Договор за потребителски
кредит № * г., на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
7
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С.“
№ * да заплати на ЯН. ХР. Г. , ЕГН **********т, живуща в гр. В., ж.к. М. * сумата от
350,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С.“
№ * да заплати на адв. Б. Зл. вписан във АК- С., личен номер *, с вписан служебен адрес:
Б., обл. С.-град, общ. С.-град, 1000 гр. С., ул. "И. Д." №*, сумата от 300,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за исковото производство, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8