РЕШЕНИЕ
№ 1104
гр. Пловдив, 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОД на МВР град ****, депозирана чрез
главен юрисконсулт И. П. и насрещна въззивна жалба от П. Д. Л.,ЕГН-**********,чрез адв-
Р.Г. против решение № 402/08.02.2022г., постановено по гр. дело № 15554/2021г. по описа
на РС - Пловдив,1-ви гр.с.,с което е осъдена Областна дирекция на МВР – гр. ****, ЕИК -
*****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, да заплати на П. Д. Л.,ЕГН-
********** сумата от 1144,44лв.,представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 141 часа,получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143,за периода 01.09.2018г.-10.07.2020г.,мораторна лихва в размер на
221,22лв.за периода 01.11.18г.-01.10.21г.,ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба-01.10.21г.до окончателното изплащане,както и
направените разноски в производството в размер на 336лв.за адв.възнаграждение и са
отхвърлени исковете за разликата им от уважените до пълните им предявени размери от
1466,89лв.за главница и 251,14лв.за мораторна лихва.
Жалбоподателят ОД на МВР град **** атакува решението в осъдителната му
част,като намира същото за неправилно и необосновано в тази му част по подробно
изложени съображения.Твърди се, че не е приложено специалното законодателство -
Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г.за реда, организацията и разпределянето на работното
1
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Касае се за нощен, а не за извънреден труд и преизчислението с коефициент се прави, за да
се определи база за заплащане на допълнително възнаграждение при прилагане на дневна
ставка.Иска се решението да се отмени като неправилно и да се постанови ново, с което да
се отхвърлят предявените искове като недоказани по основание и размер или недоказани
само по размер.Претендират се направените по делото разноски, включително за
юрисконсултско възнаграждение. При евентуално оставяне на жалбата без уважение се
прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия по тази
жалба П. Д. Л.,която излага становище за неоснователност на същата по съображения в
писмения отговор.
Жалбоподателят П. Д. Л.,ЕГН-********** обжалва решението в
отхвърлителната му част,като счита,че съдът неправилно е определил началната дата,от
която следва да се отчита изменението в ЗМВР.Иска отмяна на решението в тази му част и
уважаване на исковете до пълния им размер.Претендира разноски.
Въззиваемата по тази жалба страна- ОД на МВР,гр.**** намира същата за
неоснователна по съображения,изложени в писмена защита.
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,5-ти граждански
състав,като прецени събраните по делото доказателства,намира следното:
Въззивните жалби са депозирани в законоустановените срокове, изхождат от
легитимирани страни и са насочени срещу съдебен акт,подлежащ на въззивно
обжалване,поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по
същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че
решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела.Въззивната проверка за правилност се извършва на
решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания.Настоящият състав
при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни
норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока
съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Разгледани по същество и двете жалби-въззивната и насрещната въззивна,са
неоснователни.
Настоящата инстанция,като съобрази доводите на страните, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни
основания, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с
2
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Ищецът П. Д. Л. е предявил срещу ОД на МВР **** иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1000лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен,но незаплатен извънреден труд,получен в резултат на
преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен, за периода 01.09.2018 г. -
30.09.2020г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане,лихва за забава в размер на 200 лв.,представляваща сбора на
обезщетенията за забава върху всяко отделно месечно възнаграждение за положен,но
неизплатен извънреден труд за периода 01.09.18г.-30.09.20г.Твърди, че е държавен
служител,работещ по служебно правоотношение при ОДМВР ****. В исковия период
полагал труд при сумирано изчисляване на работното време на 12-часови дневни и нощни
смени. За процесния период не му е платено дължимото възнаграждение за положения
извънреден труд.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника,чрез главен юрисконсулт П., с
който исковете се оспорват като неоснователни - излагат се подробни съображения.Не
следва да се прилагат ЗДСл и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Според ЗМВР,редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-36 от
07.01.2020г. е бил регламентиран редът, касаещ спорния въпрос, но в тях липсват правила за
норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1.143, като
за служителите на МВР е неприложим реда, предвиден в НСОРЗ.
С обжалваното решение, след като е приел, че не се спори между страните
относно обстоятелствата, че ищецът е работил като държавен служител в ОД МВР ****, че е
полагал труд на 12- часови дежурства, и че отчитането на работното време е установено при
сумирано изчисляване на работното време - тримесечно,съдът е счел,че искът е частично
основателен-за сумата от 1144,44лв.и за периода 01.09.18г.-10.07.20г.,както и за мораторната
лихва до размер от 221,22лв. за периода 01.11.18г.-01.10.21г.За разликата над уважените
размери до претендираните такива е отхвърлил исковете като неоснователни с оглед
изменението на ЗМВР с ДВ,бр.60 от 2020г.,с което чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР вече гласи,че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период,както и че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното раб.време към нормалната продължителност на работното
време през нощта.
По отношение доводите във въззивната жалба, следва да се отбележи следното:
Член 187,ал.1 от ЗМВР претърпя законодателно изменение,като считано от
3
12.07.2020г.е предвидено,че нормалната продължителност на работното време през нощта е
8 часа за всеки 24-часов период, а общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата следва да се прилага субсидиарно до 10.07.2020г.,т.е. за периода от
01.09.2018г. до 10.07.2020г.От 12.07.2020г.до 30.09.2020г.приложение намира специалното
законодателство.
За периода до влизане в сила на изменението на ЗМВР (от 01.09.2018г. до
10.07.2020г.):
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд (чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според разпоредбата на чл.187 от ЗМВР,
действала през процесния период, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР – ред. ДВ бр.81/2016 г.). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР - същата ред.). При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч.,като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187,
ал. 3, изр. 4 ЗМВР – посочената редакция). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период – за служителите,работещи на смени,чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6
ЗМВР).Разпоредбата на чл.188,ал.2 от ЗМВР предвижда,че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР
– редакцията в сила към исковия период). През процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., отменена с §4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-
36 от 07.01.2020г., обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., и Решение № 16766
на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020г.Съгласно чл.195,ал.1 от АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение,поради
което отмяната поражда своите правни последици занапред и не засяга отношенията,
възникнали по време на действието на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч.,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
4
период.В посочената наредба липсва изрично правило,аналогично на чл.31,ал.2 от Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.Според чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., отработеното време
между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят,сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове,т.е.липсва
специално правило,което да определи методология за преобразуване на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР.
Основното възражение на жалбоподателя-ответник в първоинстанционното
производство, е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите,издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР (стара редакция), които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй
като се касае за специална уредба. Същото според настоящия състав е неоснователно.
Съгласно принципните разяснения,дадени в т.23 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ВКС,ОСГТК,в МВР има служители,назначени по
трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са
държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение
при липса на изрична разпоредба в ЗМВР по отношение на тях.Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители,а също и спрямо работниците и служителите,работещи по трудови
правоотношения. Действително, в действащия ЗМВР няма законова делегация, препращаща
към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр. 69/2008г., отм. ДВ,
бр. 88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), но, доколкото няма изрично уредено нещо
друго,ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от
ЗДСл,минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т. 1 – 5, както
и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.В цитираните наредби на
министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените
часове нощен труд да се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното
време.Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство,и при липса на изрична уредба в
наредбите,издадени от Министъра на вътрешните работи,следва да намери приложение
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
5
изчисляване на работното време,нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен
на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място,т.е.приложимият коефициент е 1,143.Не следва да се приеме становището на
въззивника,че приложимия коефициент е 1,тъй като нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР
разрешава полагане на нощен труд в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да
изключва приравняването му към дневния, и съответно - без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд,когато такъв е положен.Възприемането на това
виждане би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,работодателят отчита работното
време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете
извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането
на нощните часове в дневни по реда на чл.9,ал.2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради
това настоящият състав намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР.
Изложените съображения не се променят и от възприетото в решение от
24.02.2022г. по дело С - 262/ 2020г. на Съда на Европейския съюз. Според същото,член 8 и
член 12,буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва
да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд.
В българското законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/2020 г. не
съществува норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на
държавните служители в системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от
решението на СЕС не променя становището на настоящата инстанция, което е изложено по-
горе в мотивите.
Съображенията на въззивната инстанция не се променят и от възприетото в т.
2 от цитираното решение на СЕС. Според последното,чл.20 и чл.31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
6
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава
на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. В мотивите на решението се приема, че, що се
отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че
съгласно постоянната съдебна практика, разликата в третирането е обоснована, когато се
основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона
цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври
2020г., Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872, т.37 и цитираната съдебна практика).
Приема се, че възприетото становище, че в член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР
нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и затова
съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази през нощта е
1 и не налага преобразуване. Според СЕС подобен аргумент не отразява допустима от
закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. Посочва се, че няма пречка за
държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от
политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или
обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе
си да представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че, ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6
октомври 2021г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т.71 и цитираната съдебна практика).
В аспекта на изложеното, отново следва да се има предвид, че до изменението
на ЗМВР с ДВ бр.60/2020г.няма определена нормална продължителност на нощния труд по
ЗМВР.Същевременно, съдът намира,че доводите на жалбоподателя касателно естеството на
извършваната дейност, с което се обосновава различното третиране, не могат да бъдат
възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Посочените по-
горе придобивки са свързани именно със специфичния характер на длъжността, а не
конкретно с полагането на нощен труд. Показателно в тази връзка е, че до месец август
2016г. наредбите на Министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в
дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от
закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице, както бе посочено по-горе, в
полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и компенсиране на
особената тежест на положения нощен труд.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПдОС намира, че
7
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за тази част от процесния период - от
01.09.2018г. до 10.07.2020г.,получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен, се явява доказана по основание.
От приетото по делото заключение на вещото лице К., което не е било
оспорено от страните, изготвено е компетентно и безпристрастно, се установява, че в
периода 01.09.2018 г. - 30.09.2020г. ищецът е положил 1242 часа нощен труд, като разликата
от 177,6 часа се явява извънреден труд, който не е заплатен от ответника и чиято стойност
възлиза на 1466,89лв.Размерът на мораторната лихва е 251,14лв.
В съдебно заседание на 25.01.22г.е допуснато изменение на исковете
съобразно размерите, посочени от вещото лице.
Неоснователно е възражението, че на въззиваемата страна вече е било
изплатено възнаграждение.Такова е изплатено за действително отработените часове, но не и
за извънредния труд.
Не се споделя и виждането във въззивната жалба, че заплащането на
възнаграждението е следвало да стане като за дневен труд. За исковия период освен дневен
труд е положен и нощен, като се изложиха съображения защо е генериран извънреден
труд.Този извънреден труд е положен през нощта,като следва да се заплати именно като
нощен. Цитираната съдебна практика не е задължителна и не се споделя от настоящия
състав.
Ето защо и според настоящия състав исковете са основателни и доказани за
периода до 10.07.2020г.,като решението в тази част е правилно и следва да се потвърди.
За периода от 01.07.2020г. до 30.09.20г.отчитането става за тримесечен период,
като правилата са различни – съобразно измененията на ЗМВР.
Относно периода от 10.07.2020г. до 30.09.2020 г.:
За този период намира приложение специалното законодателство, доколкото е
налице изменение на ЗМВР. Според чл.187, ал.4 (нова) от ЗМВР, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1,а там е отбелязано,че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се
полага между 22,00ч. и 6,00ч. За този период приложението на специалното законодателство
изключва общото,като възражението на жалбоподателя ОД МВР е основателно за третото
тримесечие на 2020г. Искът за този период е неоснователен и следва да се отхвърли като
такъв.
Въз основа на изложеното и двете жалби са неоснователни,като
първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло.
8
От страната е представен списък с разноски, като е посочено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400 лв. Размерът на същото обаче се определя от съда в
съответствие с Наредбата за заплащането на правната помощ. Според чл.25, ал.1 от същата,
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В
случая не се касае за дело със значителна фактическа или правна сложност. Същевременно
размерът на исковите претенции не е висок. Ето защо същото юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи в размер на 100 лв., като на жалбоподателя се
присъди посочената сума от 15 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
По отношение на разноските, направени за въззивната инстанция:
При този изход на делото разноски на страните не се дължат.
Водим от горните мотиви,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 402/08.02.2022г., постановено по гр.д. №
15554/2021г. по описа на РС - Пловдив,1-ви гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9