Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260084 гр. Пазарджик, 09.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 37 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.247 от Граждански
процесуален кодекс.
С решение по делото , съдът е отменил решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 1099 по описа на съда за 2020 година ,в частта, с която е осъдена Община С., ЕИК *********, да заплати на П.Н.Ц., ЕГН **********,***, следните суми, представляващи възнагражденията и в качеството и на общински съветник:
- 518,68 лв., представляваща нетно възнаграждение
за м. януари 2019 г. (отговарящо на брутен размер от 668,42 лв.);
- 497,14 лв., представляваща нетно възнаграждение
за м. февруари 2019 г. (отговарящо на брутен размер от 640,66 лв.);
- 193,41 лв., представляваща нетно възнаграждение
за м. април 2019 г. (отговарящо на брутен размер от 249,25 лв.);
- 466,32 лв., представляваща нетно възнаграждение
за м. май 2019 г. (отговарящо на брутен размер от 600,94 лв.);
- 543,83 лв., представляваща нетно възнаграждение
за м. юни 2019 г. (отговарящо на брутен размер от 700,84 лв.);
- 461,43 лв., представляваща нетно възнаграждение за м. юли 2019 г. (отговарящо на брутен размер от 594,64 лв.);
- 536,73 лв., представляваща нетно възнаграждение за м. август 2019 г. (отговарящо на брутен размер от 691,68 лв.);
- 426,75 лв., представляваща нетно възнаграждение
за м. ноември 2019 г. (отговарящо на брутен размер от 549,96 лв.);
- 174,77 лв., представляваща нетно възнаграждение
за м. декември 2019 г. (отговарящо на брутен размер от 225,24 лв.);
- 402,44 лв., представляваща нетно възнаграждение за м. януари 2020 г. (отговарящо на брутен размер от 518,63 лв.);
- 460,20 лв., представляваща нетно възнаграждение
за м. февруари 2020 г. (отговарящо на брутен размер от 593,06 лв.);
- 465,59 лв., представляваща нетно възнаграждение
за м. март 2020 г. (отговарящо на брутен размер от 600 лв.);
- 465,59 лв., представляваща нетно възнаграждение
за м. април 2020 г. (отговарящо на брутен размер от 600 лв.),
заедно с лихва за забава върху горните главници,
считано от 28.05.2020 г. до изплащането им, като са отхвърлени исковете , поради извършено
плащане в хода на процеса.
Потвърдено е
решението в останалата обжалвана част.
За да се произнесе по този начин ,
съобразявайки представените пред въззивната инстанция писмени доказателства и
нормата на чл.235 ал.3 от ГПК , съдът е приел, че въпреки ,че
първоинстанционният съд се е произнесъл и за дължимо възнаграждение за м.март
2020 година ,то не е изплатено ,като за първи път в становището на
жалбоподателя се твърди, че такова не се дължи , тъй като в този месец не са
провеждани сесии на ОбС. Не е изплатена и дължимата лихва , като според
страната недължимостта на възнаграждението за м.март би се отразила на размера
и , а освен това продължава да подържа, че е налице хипотезата на чл.237 ал.3
т.1 пр.2-ро и размера на дължимата лихва следвало да бъде определен чрез
заключение на експерт.
Тъй като признанието на иска не може
да бъде оттегляно , то няма основание да бъдат обсъждани доводите на ответника
, както по отношение на възнаграждението за м.март.2020 година ,така и по
отношение на претенцията за лихви за забава.
Постановявайки диспозитива на
решението обаче , не е отменил
решението и отхвърлил иска ,в частта,с
която е присъдено възнаграждение за м. март 2019 година , което е изплатено ,въпреки формираните мотиви , а
за м. март 2020 година , по отношение на което няма данни за извършено плащане
.
Съответно – потвърдил е решението в
останалата обжалвана част , като би следвало тази част да касае и
възнаграждението за м.март 2020 година.
Тази грешка е констатирана и от ищцата в производството , в какъвто
смисъл с молба , своевременно постъпила , е поискано поправяне на допуснатата
грешка.
Писмен отговор на молбата не е
постъпил.
Съдът я намира за основателна.Налице е фактическа грешка , състояща се в несъответствие на формираната и изразената воля в диспозитива на решението.Дължи се поправка само на диспозитива на решението. Съдебният акт (решение или определение) с който съдът се произнася по повдигнатия пред него спор, има съдържанието посочено в разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ГПК, съответно чл. 254, ал. 2 от ГПК. По силата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, съответно чл. 254, ал. 1 от ГПК съдът е задължен да изложи мотиви към постановения от него акт, в които да отрази начина на формиране на волята си така както тя е намерила външен израз в постановения акт. Мотивите обаче не са част от акта, а са приложение към него. Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК, касае очевидна фактическа грешка, допусната в съдържанието на съдебния акт, уредено в чл. 236, ал. 1 от ГПК, съответно в чл. 254, ал. 2 от ГПК, но не и в мотивите към тази част. Това е така тъй като само произнасянето на съда по съществото на спора обвързва страните по него, поради което и то следва да отразява точно волята на съда. Сами по себе си мотивите към съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля. В случаите, когато съдебният акт подлежи на обжалване, при несъгласие с него всяка една от страните би могла да го обжалва като същевременно с това поиска постановяването на нов акт със същите, различни или изменени мотиви. Страната обаче не може да обжалва само мотивите, когато произнасянето е в нейна полза тъй като няма правен интерес от това. Мотивите към съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава съдебният акт по същество и затова не представляват част от него, а само както се посочи по-горе отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива, който е и същинския акт по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК, представлява изрично изразената воля. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на акта и изразяването на волята. При това разминаването трябва да е явно и да не се извлича чрез тълкуване на мотивите на съда или на допълнителна преценка на доказателствата по делото, а да може да се установи без каквито и да са допълнителни преценки. Затова мотивите към постановения съдебен акт не могат да бъдат поправяни по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК и допуснатите в тях очевидни фактически грешки са без правно значение.
В
конкретния случай от мотивите ясно и недвусмислено се извлича волята на съда да
отмени съдебното решене ,поради извършено плащане наред с другите и за м.март 2019 година и
съответно – приел е ,че е дължимо такова за м.март 2020 година ,но не е
извършено.
Тази
вояа обаче не е намерила израз в диспозитива на решението.
Следователно
фактическата грешка следва да се поправи ,като в диспозитива ,с който е
отменено първоинстанционното решение се добави – възнаграждение за м.март 2019
година и съответно се заличи – възнаграждение за м.март.2020 година.
Така
, последното ,ще бъде включено в тази част от решението ,за която съдът се е
произнесъл потвърждавайки го.
Мотивиран
от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение по гр.д.№ 37 по описа на съда за 2021 година,като в диспозитива на решението ,в частта , с която се отменя първоинстанционното решение и отхвърля иска се добавя :
„ - 455,17 лв., представляваща нетно възнаграждение за м. март 2019 г. (отговарящо на брутен размер от 586,56 лв.);“ и се заличава :
„- 465,59 лв., представляваща нетно
възнаграждение за м. март 2020 г. (отговарящо на брутен размер от 600 лв.);“
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.