РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Ямбол, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я. П. С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно
наказателно дело № 20252330200238 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по жалба на Г. А. Р. от гр.Я.
против Наказателно постановление № 25-0813-000211/11.03.2025 г. на
Началник група при сектор ПП при ОДМВР Ямбол с което на осн. чл. 180,
ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 ЗДвП. В жалбата се излагат доводи за
процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност
събраните и проверен в хода на съдебното следствие доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На *** год. П. Г. – служител на РУ – Ямбол съставил АУАН
на жалбоподателя Р. затова, че на *** год. в 11:10 часа паркира управлявания
от него л.а. „КИА Спортидж“с транзитен номер *** в гр. Я., ж.к. Г. Б. в
близост до бл.7, вх.Ж, след кръстовището между бл.7 и бл.13на място където
превозното средство създава опасност и е пречка за движението.
Нарушението е квалифицирано, като такова по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт било издадено
атакуваното Наказателно постановление , което е връчено на жалбоподателя
на 18.03.2025 год.
1
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена от
показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и И., както и от
приложените по делото писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество се преценя като основателна.
Съдът намира, че обжалваното постановление е издадено,
при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане
на материалния закон и в този смисъл наведените с жалбата и в хода на
съдебните прения възражения от жалбоподателя са основателни.
В обстоятелствената част на АУАН и в тази на наказателното
постановление като виновно поведение на жалбоподателя е посочено, че е
паркирал управлявание от него автомобил на място, където превозното
средство създава опасност и е пречка за движението, като е цитирана
дословно част от разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно: на
място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението. Така формулирано нарушението е бланкетно и не съдържа нито
обстоятелствата на същото, нито доказателствата, които го подкрепят.
Останали са абсолютно немотивирани изводите, както на актосъставителя,
така и на наказващия орган, че жалбоподателят, паркирайки превозното
средство на посоченото място е създал пречки и опасност за останалите
участници в движението и в какво са се изразявали те. И пречките, и
опасността са елементи от обективната страна на визираното нарушение и
като такива следва ясно да е посочено в какво точно са се изразявали, за да е
ясно по какъв начин са влияели негативно на останалите участници в
движението. Косвено тези обстоятелства касаят и субективната страна на
нарушението доколкото става въпрос за действия като спиране или паркиране
на място, където това не е изрично забранено, но конкретните елементи от
пътната обстановка правят тези действия на водача опасни или пречещи на
другите участници в движението. И затова именно ясното и точно посочване
на тези обстоятелства дава възможност за преценка могъл ли е водачът да ги
предвиди и осмисли и въпреки наличието им, да спре или паркира
автомобила.
Освен това, бланкетно са посочени две от трите хипотези
съдържащи се в нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като от липсата на
конкретно посочени обстоятелства при извършване на нарушението не става
ясно коя от тях е била реализирана чрез действията на жалбоподателя.
Липсата на обстоятелствена част на АУАН и НП относно по
какъв начин автомобилът на жалбоподателя е създавал пречки и/или опасност
за останалите участници в движението е процесуално нарушение на
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, въвеждащи
императивно изискванията АУАН и НП да съдържат описание на
нарушението, на обстоятелствата, които го установяват и на доказателствата,
които го подкрепят. Това нарушение е винаги съществено и не може да бъде
санирано в хода на съдебното обжалване на постановлението, тъй като
2
нарушава правото на защита на наказаното лице. Недопустимо е
обстоятелства касаещи признаци от обективната страна на нарушението да
бъдат въвеждани едва в при съдебното обжалване чрез свидетелски
показания. Затова и като последица това процесуално нарушение води до
отмяна на НП на формално основание.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0813-
000211/11.03.2025 г. на Началник група при сектор ПП при ОДМВР Ямбол с
което на Г. А. Р. от гр.Я., ЕГН: **********, на осн. чл. 180, ал.1, т.1 пр.2 от
ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.
98, ал.1, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-
Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3